Ако мъжът в семейството изневерява, жената може да го отвърне от любовницата му със следния способ.
Трябва да събере дрехите с които мъжът предимно излиза и да ги изпере. Тази вода в която са изпрани се
събира и над нея се казва наричането, след което с нея трябва да си измие краката, и водата да отнесе
навън и да се излее в корените на някое самотно женско дърво (бреза, върба, трепетлика). Навръщане си
отива по различен път без да се обръща назад.
Наричане:
"Ставам благословена
излизам прекръстена
от своя дом, от всички двери,
от последни двери
към врата и от всяка врата
към синьо море, широко просторно
Там стоят 12 братя
със своите 12 жени
Извиквам ги, зова ги по имена:
Първата - печал,
втората - сухота,
третата - сърдечен копнеж,
четвъртата - главоболие,
петата - душевна мъка,
шестата - желание,
седма - мъчение,
осмата - стоение,
деветата - безсъница,
десетата - скука,
единадесетата - гореща кръв,
дванадесетата - пламенна любов.
О вие бесове, дванайсет жени
Нека рабът Божи (името)
да бъде мой, по мене удивлен
по моя ум уязвен, със заговорното
слово покорен, пленен
Завинаги, навечно и безконечно
Напуснете го вие жени, негови печал - мъка
Така че той по мен Божията рабиня (името) да желае
да копнее, с жален глас да ридае
Да не може без мен да живее ни минута, ни секунда
Нито ден, нито нощ
нито при ясна луна,
нито при ярко слънце
Сутрин като става
с ум и разум името ми да зове
Да желае, да копнее
с жален глас да ридае
Нека другата му девица
да е за него като страшна тигрица,
чужда и немила.
А аз да бъда за него
в зноен ден - вода
в силен глад - храна
Бъдете всички мой слова силни
Крепки и лепливи.
Завинаги и всякога.
Амин."