Депресивните състояния и апатията.

[ChaoS]

Това го пишеше като основно правило в книжката на Фил Хайн "Сгъстен Хаос Увод в хаос магията".

И на мене ми харесва.
И се опитвам/старая да го спазвам.

[sanguinary]

Нали няма да се обидиш,ако ти кажа,че си много далече от концентрацията в ситуации с леко напрежение,а камо ли в екстремни?
Особено що се късае за момчета,ама хич да не ми говорят за концентрация под 50 годишна възраст.

[ChaoS]

ХАХАХАХАХАХА!!!!!!!
Не, няма да се обидя!
И все пак- не можеш да слагаш възраст на подобни неща. Човек се научава, когато се научава. Познавам много хлапета на възраст 8/12 клас, които се концентрират по-добре и от 30-40 годишни.

Пък... Ако доживея до 50 годишна възраст и МГ още съществува- ще ти кажа дали аз съм бил прав или ти. Подобни неща трябва да се тестват.

А и... говорех за релаксация, за която не е нужна концентрация. Аз на пример за да релаксирам се опитвам да се ДЕконцентрирам, защото иначе имма чувството, че ще избухна.
И въпреки това запазвам трезвен поглед над нещата и чисто съзнание. ДЕконцентриран не значи отвеян, нито разсеян. Значи, че обръщаш внимание на комплекс от неща, а не само на проблема.

[sanguinary]

Искаш да кажеш ,че се стараеш да запазиш трезвен поглед над нещата.
А тия 8-12ти клас може и да умеят да се концентрират по-добре от възрастни,но това е от онези изключения дето какво правят?
Точно така...

[ChaoS]

Хех! Не, не се "опитвам".
По принцип ГНЕВА особено е нещо, което прочиства съзнанието ми и ме мотивира. Втора линия на защита. Колкото по-бесен съм, толкова по-трезво, практично и адекватно мисля.

ХЕХЕ! "...доказват правилото"... добре бе! ^_^ ХАХАХА!!!

[Aine^]

Не е много трудна концентрацията и смятам че всеки независимо от възрастта може да се концентрира ако работи усилено. При малките от 8-12 клас е по-лесно защото съзнанието им не е ангажирано от различните проблеми на възрастните - не мислят как да си изкарат хляба(мама и тати дават). техен проблем е само къде да изхарчат парите на мама и тати и къде да си пилеят времето. Проблем при тях е, че дори да могат да се концентрират, при повечето от тях няма постоянство.

[ChaoS]

Да, наистина на по-голямата част от тях им липсва постоянство.
Но постоянството е нещо, на което човек може да се научи.

[sanguinary]

Ще се свлечеш бре момиче, от толкова скачане. пробвай с бокс или лицеви опори, поне ще даде положително отражение, което след време неминуемо ще ти влезне в употреба. Пък и на Korn добре ще си пасне.
Айне, за да изхарчиш кинтите на ваще не е нужна голяма концентрация. Именно проблемите и неволите учат човек на дисциплина и прецизност. Когато ходиш по голяма,равна и утъпкана поляна е различно от това да ходиш по стръмни скали. Представи си тези два примера след време,при една ускорена еволюция. Първия ще започне от небрежност да лази и ще стане влечуго, а другия ще се научи да лети.

[Марио]

Темата за депресията по време на МММ е доста интересна и не по-малко важна. Прочетох внимателно всяко едно от мненията и ще помоля модераторите да изтрият мненията, които не са по темата. Все пак темата е за либер МММ.

По мое мнение депресията не се проявява заради съмненията дали магията действа или не, а от неизбежността на идващата промяна. МММ е така направена, че да те откаже - невъзможно е да се мине, ако няма достатъчно силна мотивация. Упражненията са меко казано ТЪПИ, СКУЧНИ и на пръв поглед БЕЗМИСЛЕНИ - точно в това е смисъла - разчупването на еднопсочността, та колко хора правят неща, които смятат за безмислени ? Умът се бори срещу промяната, срещу настъпващото осъзнаване, човек, преминавайки през МММ разбира, че той всъщност не е нито тялото, нито умът, а нещото което се крие зад тях - нещото което се разпростира отвъд пределите на възприятията.

Минах през доста депресии по време на практиката си, но последната бе тази която ме промени. Непомня точно, кога настъпи - на 6тия месец или малко след него, но както си лежах изведнъж се осъзнах... В съзнанието ми изникна въпроса: "Кой по дяволите съм Аз и какво по дяволите правя тук ?", сблъсках се с Абсурда - живота е един абсурд(или както Карол бе писал "вселената е една шега, направена със самата себе си"), смях се дълго и как няма да е така, та Аз съм нищо, Аз съм никой и нищо няма смисъл. Истинското себеосъзнаване е осъзнаванеот на факта, че всъщност сме нищо Една капка в безкрайния водовъртеж на вселената.
Смятах не нашега да се самоубия, дори бях посегнал към контакта
Естествено в последствие се добрах и до познанието, намерих пътя и смисъла(който знае - ще разбере). Тъйче от тази гледна точка - на малката нищожна прашинка и Аз като Уизард просто ще кажа "The world is MINE"

Тъйче депресиите по време на МММ са както и Сангвинари спомена - процес на осъзнаване.

Иначе ако трябва да споделя как се справям с депресията като цяло - ми много просто, нещата нетрябва да се потискат - те трябва да се освободят, а това с тава с осъзнаването на самата депресия

[Nox]

Самите депресивни състояния покрай МММ (и не само) са състоянията на илюминация/просветление, които поисва Фил Хайн в Сгъстен Хаос.

Такива състояния са кратки моменти на осъзнаване, при тях егото бива подтиснато за известно време, докато то не намери причина ( пнякога намира за причина самия успех от подтискането на самото него) , за която да се захване и да поеме контрола отново.

Кефете се на тези кратки моменти на подтискане на егото... това са моментите в които имате абсолютен контрол на себе си - моментите в които сте истински живи

[yavou]

Да...
Когато съм под-тиснат. Е от това че нещата с които съм зе затрупал ме притискат, затова е и агресията - за да ги махна от пътя си.
А за дълбочината на депресията се сещам много ясно. Имах един такъв момент преди около половин година в който бях така се депресирал че усещането беше точно за висене в пространството, настрани не виждах нищо, имаше само нагоре и надолу и започнах умишлено да се спускам надолу, трябваше да видя до къде ще стигна вучвставата си. До никъде... по време на спускането, а през това време депресията ми се вихреше все повече, тялото ми се съпротивляваше и в един момент просто ме изхвърли от контролния пулт.
пък ако е за горене.. бих изгорил нещо по-големичко от свещ, църква например

[vesta_64]

Като ви гледам на колко сте години вие направо сте ми деца но сте и доста осъзнати което ме радва .Според мене не трябва да поволявате депресията да ви надвие помъчете се да я отстраните навреме преди да ви е обзела, няма нещо което човешкия ум да не може да победи бъдете сигурни в това .

[Марио]

няма нещо което човешкия ум да не може да победи бъдете сигурни в това .

Така е.... "Умът е мускул, който ако се напрегне може да повдигне целият свят."

[DemonicWolf]

Аз лично имам цел когато съм депресиран си я припомням и се мотивирам! Мисля че повечето от нас имат цели за да са тук а не скитат безволно из форума .

[ChaoS]

Не, не повечето, но си прав... Запазването на целта и усещането за нея Е една от по-добрите мотивации. Да не кажа най-добрата...

[Mixael]

Депресия има когато се поставя съмнението от действие .Когато е забавление самото действие промяната идва с усмивка не с депресия.Когато се вземеш много на сериозно да се просветлиш или да практикуваш някаква система,умът се пита има ли развитие...сега какво правя това е безмислено...мерака за резултат надвишава изпреварва самия процес на развитие,човек неможе да се осъзнае да задоволи мерака си и идва депресията че нестава.Много има отказали тази система,следват своя и все още си мислят.Съвсем нормално е човек да се депресира и практиката може да не е причината.Чуствителен човек се депресира от лошото време,натрупани емоции...по принцип няма нечуствителен човек.Нормално е да има ДЕпресия.Идва от преса.Когато пресираш емоция и с всяка следваща се натрупва и става депресия-балона е напълнен и трябва да се изпусне от някаде.
Когато си в депресия-осъзнай депресията
Когато те е страх-осъзнай стрха
Когато си яростен-осъзнай го
Осъзнавай всяка емоция всяко действие и бездействие
Тогава депресията едва ли ще е нещо което да се коментира

[Mortah]

не знам дали тук е мястото да пиша за това..но е най-близко до темата...а как един начинаещ да преодолее един страх.конкретно страха от това да полудееш,не знам дали ви звучи глупаво,но това е една от най-големите ми спънки,този страх е безумен и обсебващ...какво ще ми преложите да го преодолея,защото наистина ме спира...като цяло страха е не само в това отношение,появиха ми се нелепи страхове и то след като започнах Liber MMM...тогава настъпиха невероятни резки промени в мен,като начин на мислене,животът ми от сив,стана изключително изпъстрен...не знам дали успях да се изкажа както трябва,но се надявам някой да ме е разбрал... как се осъзнава един страх,който те хвърля в моменти,подобни на тези сякаш срещу теб идва кола

[degagement]

Всъщност онези, които правиха МММ с мене се отказаха поради депресията от това, че след месец-два упорита работа не виждаха някакви видими резултати.

При мен такава нямаше. Практиката с дружките от МММ, които оцеляха до края беше страхотен купон.