Сгъстен С.Н.А.O.S. - by Phill Hine

[Wizard]

[align=justify]Ще започна да ви предлагам части от книгата на Фил Хайн "Сгъстен Хаос", с цел някакво популяризиране на Хаос Магията и в частност тази на Хайн.
Има някои неща, с които не бих се съгласил с мистър Хайн, но като цяло това, което е написал в книгата си (с изключение на някои негови упражнения) е много полезно и значимо като сведение за магията. По-важното от приложения текст съм го подчертал, с цел да се обърне по-голямо внимание на него.[/align]





[align=center][shadow=red]ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ НА С.Н.А.O.S.[/shadow][/align]


Този акроним означава Увереност, Чест, Внимание, Организация, Чувствителност. Тези качества са полезни не само в конкретни „магически ситуации", но и в живота изобщо и поради това имат „глобално" приложение.


[align=center]Увереност[/align]

Увереността е черта, която обикновено свързваме с магьосниците. Общоприето е, че добрият магьосник е „уверен" в себе си, но какво всъщност значи това? Обикновено увереността се описва като качество, което хората притежават в различна степен. Ние „придобиваме" или „ни липсва" увереност, но също така се смята, че „прекалената самоувереност" е отрицателно качество, така че общо взето увереността е въпрос на фин баланс. За настоящата дискусия ще определя увереността като умение - умението да си в релаксация в непосредственото настояще. Ще обясня какво имам предвид по следния начин. Неувереният човек по принцип не е склонен да опита нещо, което е извън отрепетирания му репертоар на поведение – той се опасява от възможните последствия от навлизането в непозната територия, били те въображаеми или очаквани на основата на минал опит. По същия начин, прекалено самоувереният човек може да се опита да направи нещо и да се провали, тъй като е ограничен от „взирането" в едно бъдеще, където той вече е успял, така че вниманието му, насочено към непосредственото настояще, е приспано. Ако човек е релаксиран в непосредственото настояще, той нито проектира/предчувства бъдещи сценарии, нито е ограничен от предишния си опит и кондициониране. Тук способността да релаксираш се отнася до осъзнаването – да бъдеш с насочено към непосредственото настояще внимание, без в процеса на развитието му да го вкарваш в железни модели.
Увереността зависи и от ситуацията. Склонни сме да кажем, че за практиката се изисква увереност. Човек може да повтаря даден ритуал, докато постигне безпогрешно изпълнение, но това не означава автоматично, че ще запази същата увереност, ако го изпълнява пред очите на триста души. Хората обикновено са уверени в сферата на познатото и губят увереност, щом навлязат в непозната територия. Това е особено вярно за магията, която почти по дефиниция налага придвижване в неизследвана територия. Често съм наблюдавал как хора, които са големи „експерти" в избраните от тях области, стават невъобразимо нервни и несигурни в себе си, когато попаднат в „магическа" ситуация. Ако ни липсва увереност в дадена ситуация, ние сме напрегнати и склонни да правим грешки. Силно кондиционирани сме да мислим, че „грешките са нещо лошо". Да те виждат, че грешиш, е зле за егото и още по-зле от гледна точка на социалния статус. Когато правим нещо, трябва да ни виждат ако не като „експерти", то поне като „добри". Всичко друго е анатема за аз-образа.
Това потенциално е опасен капан. Много объркани магически теореми са успели да устоят на опити за анализ или разрушение точно, защото е изключително трудно да оспориш такава мема, особено ако е произнесена от фигура с авторитет. Гурутата и различните учения създават предпазна мрежа за онези, които макар да чувстват потребността да прекрачат границите на консенсусната реалност, все пак в същото време много се боят да го направят. Обърнете внимание също така, че преживяването на „жизнеспособността на магията" е въпрос на увереност. Понякога чуваме забележки от сорта на тази, че магията е жизнеспособна тогава, когато работи, но щом „животът се обърка", хората започват да пеят старата песен за кармата, приливите, атаките от страна на свръхестественото и т. н. Един от основните компоненти на увереността е признанието, че светът е по-скоро хаотичен, отколкото линеен. Склонни сме да моделираме събитията в линеен стил, а след това да се държим така, сякаш всичко винаги ще отговаря на очакванията ни. Разбира се, често е трудно да запазиш спокойствие, когато се разрази криза, когато емоциите, спомените, фантазиите проекции, вътрешните диалози и моделите на заучени реакции се борят за надмощие. Това признание за хаотичния поток може да се разпознае по начините, по които „поставяме в рамка" новите преживявания – особено новите знания. Новите ситуации поради своята непознатост често пораждат тревожност, свързана с изпълнението. Встъпвайки в ситуация с много неизвестни възможности и случайности, откриваме, че е трудно да излъчваме увереност, т.е. да останем релаксирани и да укротим малките колебания и страхове. Ако човек работи в рамките на предположението, че такива ситуации са не „трудни", а „нови", тогава всяко физическо усещане може да се преформулира като възбуда. Когато новата ситуация ангажира интереса и любопитството ни, сме склонни да обръщаме повече внимание на това, което става наоколо, отколкото на демоните на егото. С други думи, съществува обща тенденция, когато се срещнем със ситуация, която е нова или непозната, да я определим като трудна и страшна, и да се отдръпнем от нея. Това повишава тревожността и следователно трудността става самоизпълняващо се пророчество. Ако, от друга страна, към непознатото подходим като към нещо ново и интересно, то съзнанието се ангажира със ситуацията.
Увереността също така може да се предава. Ако човек умее да бъде уверен, той може да проектира увереността си така, че и другите да станат уверени в себе си. Такива примери могат да се намерят във всички сфери на човешката дейност. Същото явление играе важна роля в груповите магически събития.
Както вече казахме, увереността е умение, в центъра на което стои релаксацията. Релаксацията засилва вниманието към едва доловимите обстоятелства на средата. Добре известно е, че релаксацията блокира „жаждата за резултат", която по отношение на увереността е равнозначна на тенденцията да се генерират фантазии резултати. Но „жаждата за резултат" може да бъде повече от това просто да се тревожиш как ще подейства един сигил. Жаждата за резултат понякога включва притесненията от това как ще се представите пред група, тревожността от неизвестното, страха да не забравите репликите и т. н. Вещият в проектирането на увереност магьосник може да действа като опора на другите така, че те да се отпуснат в настоящето и да възприемат физическата възбуда като вълнение, а не като тревожност. Да разбирате динамиката и да развиете умението да бъдете уверени, са основни изисквания за успешната магия.
След като подчертахме връзката между увереността и релаксацията, трябва да припомним, че подготовката също е необходима за увереността. Трябва не само да обръщате внимание на фините промени и хаотичните флуктуации, но и да бъдете подготвени. Това означава да познавате материала и да разполагате с разнообраз ни стратегии. Един от подходите за преформулиране на основаващите се на тревожността проекции е те да се използват, за да се репетират на ум сценарии. Едно изследване на Пентагона сочи, че хората, които спокойно репетират на ум възможните реакции спрямо трудни ситуации, поставени в „жива" ситуация, обикновено са по-релаксирани.
Следователно, за магьосника увереността е неговата способност да релаксира, изправен пред пораждащи тревожност ситуации. Тя е свързана също така със способността да възприема непознатото като нещо ново и интересно. Увереността е и ключ към успешната магия и аз ще обсъдя накратко техники, които демонстрират това. Ако някой е (очевидно) уверен, когато изпълнява магически ритуали насаме, но е нервен и притеснен в друга ситуация, то той не е схванал същината на Хаос магията. Страничен продукт на увереността е неофилията – готовността да приемате нови идеи и схващания. По правило, уверените и релаксирани хора не смятат, че трябва да защитават себе си или убежденията/идеологиите, които са избрали. Ето защо добрите магьосници нямат предразсъдъци и са релаксирани - фанатизмът и потребността да се печелят привърженици често са начин на поведение на онези, които се чувстват неуверени, ако не са заобиколени от безопасни и познати неща.

[align=center]Чест[/align]

Повечето квазирелигиозни или трансценденталистки магически системи се характеризират с етичен код, който е външен спрямо индивидите, формулиран е в някое „свещено писание" и почти винаги бива нарушаван. Далеч по-добре е да изградите свои собствени лични правила. Това може да изглежда странно твърдение за един Хаос магьосник, но вярвам, че да имаш личен код на честта повишава магьосническите способности. Така например през годините аз съм развил свои собствени, лични „правила" по отношение на магическите действия, насочени към други хора, и няма да се отклоня от тях, освен ако ситуацията не отговаря на много специфични критерии. Нещо повече, да бъдеш възприеман като „почтен", по особен начин прави впечатление на другите, повишава надеждността ти като магьосник и като човек, на когото може да се разчита. Чувството за чест определя действията на човека, а обикновено другите съдят за човека не по думите или позата, а по делата му. Ако щете, елементите от кодекса на честта, по които сте избрали да живеете, са основата на вашия личен психокосмос. Струва си да помним, че думите са могъщи. Ако вярвате, че думите ви могат да отприщят силата и да подчинят свръхестествените същества на волята ви, следва, че вашите думи могат също да ви обвържат.

[align=center]Точки от кодекса на честта[/align]

Казана дума - хвърлен камък. Избягвайте да влизате в ситуация, в която вашата почтеност може да бъде поставена под въпрос. Дайте си сметка, че другите хора, особено другите магьосници, непрекъснато държат под око репутацията ви. Възможно е да минат години, преди да станете магьосник, но репутацията ви може да се изпари само за една вечер.

[align=center]Щом кажа, ще опитам,
ако кажа „ще го направя", ще го сторя,
ако кажа „обещавам", ще удържа на думата си.[/align]

Ако кажете, че ще направите нещо, то ТРЯБВА да го направите. Ако сте надежден, хората ще ви вярват. Колкото повече ви вярват, толкова по-могъщ магьосник ще станете. По същия начин, ако не е реалистично да направите нещо, въпрос на чест е да кажете, че не можете да го сторите. Това е особено уместно в случаите, когато правите магия от името на други хора.
Решавайте проблемите. Ако възникнат проблеми, трябва да се заемете с тях възможно най-бързо. Колкото по-дълго отлагате проблема, толкова по-малко вероятно е да го решите. Ако не можете да решите проблем, свързан с друг човек, обадете му се колкото може по скоро. Способността да се справяте с проблемите навреме обикновено се цени високо.
Признавайте грешките. По-добре е да си признаете грешката с готовност и без уговорки, отколкото да се опитате да я прикриете. Това също увеличава доверието, естествено при условие че правите нещо по проблема.
Тези точки от кодекса на честта се отнасят основно до това, как се държите с другите хора. От гледна точка на Хаос магията, отличително качество на ефективния магьосник е способността му да се справя добре с други хора в най-различни ситуации. Ако се стремите да спазвате тези точки от кодекса на честта (а и други) към други хора, то ще е по-вероятно да ги прилагате и към самия себе си.

[align=center]Внимание[/align]

Ситуациите са по-сложни и фини, отколкото повечето хора са склонни да признаят. Струва си да обръщаме внимание на ставащото. Внимавайте да не сте прекалено самоуверени или напрегнати. Пазете се от всичко, което притъпява вниманието ви към другите. В това отношение практиката на декондиционирането (която ще разгледам, когато му дойде времето) е важна. Трябва да сте способни да правите разграничение между света такъв, какъвто е, и света такъв, какъвто вие бихте желали да бъде. Обратната връзка в разговора е пример, който демонстрира тази необходимост.
Ако разговаряте с някого и имате конкретна цел – например да го убедите да купи някаква стока – съвсем очевидно е, че трябва да обърнете внимание на начина, по който той реагира на думите ви. Такава обратна връзка може да е вербална (думи, тон на гласа) или не-вербална (израз на лицето, поза на тялото и т. н.). Нужно е да можете правилно да разчитате реакциите на другия и да променяте тактиката си в съответствие с тях, за да бъдете ефективни. Често обаче хората не обръщат достатъчно внимание на обратната връзка, понеже вниманието им се е отклонило. Това може да се дължи както на липса на увереност, така и на прекалена самоувереност в ситуацията. С други думи, хората вече са предрешили изхода (като успех или като провал) и не желаят нещо, което другият казва, да промени заключенията им. Друга възможна причина е, че говорещият влага в думите си толкова силно чувство за собствена значимост, че отговорът на слушателя не е важен.
В това отношение може да е полезно да разгледаме качеството интуиция като изтънчена форма на внимание. За интуицията често се говори като за мистериозно „шесто" чувство, свързано по някакъв начин с паранормални и други подобни способности. Това отразява по-скоро начина, по който оформяме когнитивните модели, които използваме, за да правим заключения, отколкото нещо мистериозно или паранормално. Умението, което наричаме интуиция, частично се състои в способността да вземаме решения, без да преминаваме през процес на съзнателна логическа дедукция. Друга ключова част на тази способност е умението ни да разпознаваме много малки сензорни знаци и да получаваме цялостно впечатление (гещалт), отново без да използваме линейната познавателна способност. Интересно е също така, че „интуитивният" отговор често идва, без да сме го търсили – когато сме в релаксация или не сме концентрирани върху определена мисъл. Интуицията също така е контекстуално обусловена. Когато работех като терапевт в претрупано от работа психиатрично отделение, открих, че започвам да поставям на пациентите диагнози „със замах", без да съм се запознал с анамнезата. Поне в осем от десет случая се оказах прав. Няколко години по-късно започнах да водя семинари за обучение по магия и открих, че след известно време можех да правя доста точна разлика между хората, които по време на упражнението стигат до много дълбоко равнище на транс, и онези, които се преструват. Във всеки един случай знаех какви знаци да търся и много бързо обработвах голямо разнообразие от свързани с обратната връзка сигнали, без да съзнавам каквото и да било друго освен когнитивния резултат.
Вниманието, както и увереността, може да се разглежда като умение. Едно от равнищата на това умение да се научите да осъзнавате заобикалящата ви среда във всеки момент, като едновременно с това оставате безпристрастни, свободни от предварителни представи и очаквания, и преди всичко – в релаксация. Друго равнище на това умение е да се научите да приемате всички впечатления, които нахлуват в съзнанието ви, без да ги пропъждате, или което е също толкова вярно, без да се вкопчвате в тях до такава степен, че да изключвате по-късните впечатления. За да бъде ефективен, магьос- никът трябва да обръща внимание не само на външната обстановка, но и на собствените си емоции, мотивационни комплекси, желания, навици и вътрешни диалози.

[align=center]Организация[/align]

Една съвременна дефиниция на магията гласи, че тя е „организация на въображението". С каквото и да се занимавате, за да сте ефективни в този свят, ви е нужна организация. Докато пишех тази книга, трябваше да планирам някаква последователност на темите, които исках да разработя в хода на разказа. По същия начин, за да извърша магически ритуал, трябва да подготвя последователно организирана рамка. Както вече посочих, има силна тенденция да се разглеждат различните подходи към магията като системи. Съществуват варианти, като кабала, уика, шаманизъм, сатанизъм и т.н. Много от тези системи имат модели за символично подреждане и представяне на Вселената. Някои са много абстрактни, например западната Кабала, докато други имат различна степен на взаимопроникване с ежедневния опит. Общо взето, използваме тези модели, за да структурираме, интерпретираме и оценяваме магическите преживявания. Някои защитници на тези подходи критикуват Хаос магията, тъй като според тях терминът Хаос предполага безредие и привържениците на Хаос магията предлагат един дезорганизиран подход към нея. Това се дължи основно на неправилното разбиране на Хаос подхода, кой то е склонен да разглежда използването на магически системи като въпрос на лично предпочитание. Вече обясних, че терминът Хаос не трябва непременно да се свързва с безредието – по същия начин да сте организирани не означава, че всяко нещо си има строго определено място и не може да правите изключения, а че сте в състояние на готовност за действие.
Умение ли е организацията? Очевидно, защото тя се усъвършенства с практиката и способността ви да се организирате зависи от умението ви да бъдете в релаксация и с насочено внимание. Ако направите организацията важен елемент от своя кодекс на честта, другите хора ще ви считат за ефективни и компетентни, което ще увеличи вашата ефикасност още повече. Очевидно тук е в действие един затворен кръг на обратна връзка. Ако сте се подготвили за дадена задача, ще откриете, че е по-лесно да релаксирате при изпълнението щ и следователно ще бъдете по-уверени за резултата й Способността ви да структурирате мислите си и да идентифицирате възлови сфери в ситуацията, които изискват особено внимание, е ключ към практическата магия.
Стремеж към отлични постижения. В известен смисъл цялата работа се върти около това. Да сте магьосник, не е състояние на нещата, а динамичен ангажимент. Няма нулево положение, при което „вече сте станали магьосник" – винаги има още нещо. Да станете адепт, в много отношения е равносилно на това да станете много добри в правенето на много неща. Колкото повече практикувате магия, толкова повече ще откривате за себе си, за другите хора и за света изобщо. Правете онова, което желаете, по най-добрия възможен начин.
Ерудиция. Ако се стремите да учите, да водите или да вдъхновявате другите, то ще са ви нужни не само знания, но и увереност в сферата, която сте си избрали. Уместен в случая е коментарът на Робърт Антън Уилсън, че „специализацията е за насекомите". Могъщите магьосници имат широки интереси, които се простират в много различни области, но не се ограничават в нито една от тях. По същия начин, не е достатъчно да имате достъп до специализирано знание. Трябва много да внимавате как е изразено това знание.

[align=center]Чувствителност[/align]

Да сте чувствителни, не означава да сте дотолкова деликатни, че след всяка недоброжелателна забележка да се затворите в себе си и да се криете от всички през следващите шест седмици. Не, тук говоря за широк спектър от умения, които включват преценка, благоразумие, такт, загриженост и емпатия. Чувствителността изисква да отчитате потребностите и емоциите на другите хора. Всъщност чувствителността може да обхване и равнището на възприятие, което обикновено свързваме с паранормални способности и интуитивни мисли, които се оказват верни. Чувствителността също е умение, което се учи. В най-простия си вид тя е изкуството да слушате това, което казват другите. Много от написаното за вниманието е уместно и тук, но чувствителността изисква не само да сте наясно с тънките нюанси на ситуацията, но и да реагирате по подходящ начин – с интелигентност, благоразумие и такт. Умението чувствителност е по-нататъшна илюстрация на разграничаването между Аз и Другите, което обсъдихме в предишната глава. Ние твърде често сме прекалено „потънали" в собствените си аз-образи, за да обърнем истинско внимание на другите или дори за да държим сметка за чувствата им в дадена ситуация. Ако например съм прекалено зает с това какво аз мисля, че другите хора мислят за мен, тогава няма да съм чувствителен към истинските им реакции. Нещо повече, едва ли ще успея да им отговоря ефективно, ако се занимавам прекалено много със себе си. И отново – чувствителността изисква релаксация. Тя изисква също така да съзнаваме сложността, особено при общата тенденция да свеждаме всяка ситуация към очакванията си. Например много лесно е да повярваме, че с хората, които споделят същите интереси като нашите, ще си приличаме и в други отношения. Ако спрем и се позамислим, ще видим, че това очевидно не е така. Но в реална ситуация е лесно да забравите и да направите грешка, без дори да разберете, че грешите. Това отново е свързано с разликата Аз -Другите. Ако сте уверени и в релаксация, ще сте в по-добра позиция да проявите чувствителност към различията на другия и да адаптирате поведението си по съотве тен начин. Чувствителността е полезна тогава, когато сте в ситуация, в която трябва да обърнете внимание не на собствените си вътрешни диалози, а на нещо друго - независимо дали „другото" са хора, животни, екосистеми или духове. Оцеляват чувствителните.
Един много практичен начин за развиване на чувствителността е да изградите усет за опасност. Може би вече го имате, особено ако обичате да се разхождате из опасни градски райони. Колко пъти изпитваме такова вътрешно предупреждение и го отхвърляме от съзнанието си, тъй като няма логически или рационални причини, които да подкрепят „мириса" на опасност! От собствен опит знам, че е грешка да игнорирам „бодва-нията" на усета за опасност. Това се отнася не само до ситуации, но и до хора. Последното е по-сложно. Ако внезапно усетите, че човек, с когото току-що сте се запознали, ще бъде „проблем", може да се окаже много трудно да действате въз основа на това усещане, след като няма обяснение, което да го подкрепя. Открил съм обаче, че да не се действа въз основа на това чувство, винаги е грешка. Усетът за опасност често съдържа в себе си елемент на предвиждане – опасността може да не присъства непосредствено, но е надвиснала. Ако обърнете внимание на усета си за опасност, и се научите да му вярвате, ще откриете, че понякога той се разраства, превръща се в аура от очакване, предчувствие, че нещо ще се случи. Подобна чувствителност е постижение – тя се ражда като страничен продукт от дисциплината и будността ви. Не се опитвайте да я обяснявате или да насилвате появата й. Просто се вслушвайте в нея. Тя може да ви спаси живота или живота на друг човек. Един мой приятел с приятелката си се прибирали с автобус вкъщи след някакво парти. Изведнъж и двамата почувствали, че нещо неопределимо „не е както трябва" и не слезли на своята спирка, а на следващата. На връщане към дома си минали покрай мястото, където обикновено слизат и видели, че преди малко две коли са се сблъскали и са премазали знака на спирката. Ако бяха слезли от автобуса на тази спирка, може би щяха да загинат в катастрофата.



By Phill Hine

[ChaoS]

Благодаря ти, Шефе, че се грижиш и за нас- бедните хаотици. ^_^

Пък и... Книгата си струва. ^_^

[Wizard]

Радвам се ChaoS, че Ви допадат нещата както на теб, така и на другите участници във форума Поне труда ми да не отива нa ХАОС(навятъра)...
Както и да е. Днес Ви предлагам още нещо от Фил Хайн (оказа се, че той ми е бил и колега по образование;-).) Определено има неща, които са казани от мистър Хайн, все едно аз съм ги казал, но така е при маьосниците, четем си мислите... Хубаво е да се запознаят повече хора, с това какво представлява Хаос магията, защото НЕЗНАНИЕТО води до заблуди! А тук във форума идват и такива, които много добре са усвоили триитмънта спрямо непросветениете хора... Затова и ще продължавам да ви предлагам все повече и по-добри материали относно МАГИЯТА!!!





[align=center][shadow=black]МАГИЯ ЛИ ХАОСЪТ[/shadow]

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МАГИЯТА[/align]

Светът е магически - изпитваме това чувство, когато се изкачим на планински връх и погледнем пейзажа пред нас, или в момент на спокойно удовлетворение след ден, когато всичко е минало добре. Магията е портал, през който влизаме в загадъчното, неизвестното и иманентното. Светът, в който живеем ние, е друг - той е подчинен на привидно всеобхватни системи за социален и личен контрол, които постоянно ни втълпяват лъжата, че сме сами, безпомощни, неспособни да предизвикаме промяна. Промяната е същността на магията - промяна на обстоятелствата, така че да се стремим да живеем с все по-голямо чувство на лична отговорност; промяна на нещата около нас според желанието ни; промяна, чрез която да престанем да бъдем безпомощни винтчета в една механична вселена. Магия е всяко действие, насочено към лично и колективно освобождение. Магията ни носи радост и възторг, прозрение и познание, дава ни възможност да променим себе си и света, част от който сме ние. Чрез магията можем да изследваме възможностите на свободата.
Дотук всичко е съвсем ясно. За съжаление магията е затрупана под планина от думи и заплетени технически термини, чиято цел е да отблъсне непосветените и да послужи на онези, които копнеят за „научен" жаргон, за да представят заниманията си като значими и изключително важни. В тези абстрактни духовни пространства се издигат изградените от детски кубчета вавилонски кули на „вътрешни равнини", духовни йерархии и „окултни истини", чиито автори забравят, че светът около нас е магически и все търсят отговора другаде. Ровим се в мъртви езици и гробници в стремежа си към някакви скрити познания, а пренебрегваме загадката на живота, който ни заобикаля отвсякъде. Затова за момент забравете всичко, което сте чели относно духовното просветление, откажете се за малко от желанието да се превърнете в маг от 99-то ниво, за да впечатлите приятелите си с помпозни и мистично звучащи фрази. Магията е нещо много просто. Какво може да ви предложи тя?

1. Средство за освобождаване от нагласите и ограниченията, с които сте израснали и които определят границите на възможностите ви.
2. Начин да изследвате живота си, за да потърсите, разберете и промените онези модели на поведение, емоционални реакции и мислене, които ви пречат да учите нови неща и да се развивате.
3. По-добро самочувствие и повече личен чар.
4. По-широко разбиране за това какво е възможно и
какво - не, след като си поставите някаква цел.
5. Възможност да изградите лични способности, уме
ния и възприятия - колкото повече се вглеждате в света,
толкова по-ясно разбирате, че той е жив.
6. Да се забавлявате. Магията трябва да бъде забавна.
7. Да постигнете промяна - в съответствие с волята си.

Магията може да ви даде всичко това и още много. Тя е подход към живота, който започва с най-основните въпроси - какво ми трябва, за да оцелея; как искам да живея; какъв искам да бъда - и ви предоставя различни средства и техники за осъществяване на тези цели.


КАКВО Е ХАОС МАГИЯ?

Какво ви идва наум, когато чуете думата „хаос"?

- Състояние на нещата, при което случайността е
над всичко.
- Неорганизирано състояние на първичната материя
преди сътворението на света.
- Хаотично състояние на нещата или материята.
- Хаосът е първоизточникът, той предхожда всичко.
- Това не е анархия, а хаос.
- В началото бе само Хаосът.
- Агентите на Хаоса изпепеляват с огнен поглед всичко и всички, които дръзнат да се изправят срещу тях.
- Трябва да носите Хаоса в себе си, за да родите тан
цуваща звезда.
- Материята е илюзия, неизменността е илюзия, ние
сме илюзия. Единствено Хаосът е истински.
- В безкрайните небеса сияе образът на Хаоса.

Хаосът е всичко това и още много неща - за всеки от нас той има различен смисъл, но никой не може да го игнорира. През последните двайсетина години Хаос е най-често повтаряната дума в извършващата се революция в начина на мислене и научните методи. Той е залегнал в основата на новите науки и технологии и ни дава съвсем нов поглед към света. Докато теорията на хаоса предизвиква дебати в научните среди, Хаос магията е повод за не по-малко разгорещени спорове в окултните кръгове. Наричат я с различни имена - „английска Телема", „най-черната форма на тъмната сила", „твърда магия". В центъра на тази революция е признанието, че научният светоглед, който определя границите на общоприетия човешки опит, се разпада, че са необходими нови идеи, нови модели, нов начин на живот и - най-важното - нови начини за правене на нещата. Хаос магията е нов начин за „правене" на магии.




by Phill Hine

[alistar]

Благодаря на Wizard за перфектното обяснени на Хаос магията...До сега не съм попадал на нея.Може ли да ми препоръчате подходяща литература да избегна невежеството? Само да е преведена,че хич ме няма с английския...Моля те Wizard- пиши ми ЛС-трябва ми съвета ти!

[Марио]

Ти сляп ли си ?

Ще започна да ви предлагам части от книгата на Фил Хайн "Сгъстен Хаос", с цел някакво популяризиране на Хаос Магията и в частност тази на Хайн.

[Wizard]

[align=center][glow=red]ЕВОКАЦИЯ[/glow][/align]

[align=justify]Терминът „евокация” означава „призоваване” и се използва за описание на всички магически техники, които служат, за да доведете някакво същество в определено пространство, например бутилка или кристал, или просто да извикате визуализирана представа, която притежава форма и характер. Практикуването на евокация обикнвено се свързва с т.нар. „демони” от гримоарите, като например Ключовете на Соломон, и е придобило твърде мнителна репутация в определени среди.
Обикновено призовавате дух, за да изпълни някаква „задача” за вас. В случая такава прагматична цел често се разглежда като “недуховна” и следователно акт на „нисша магия”. В други среди на призоваването също се гледа с неодобрение, тъй като се смята, че не е редно магьосниците „да заповядват” на духовете. Но доводите както на едните, така и на другите не са достатъчно убедителни и евокацията си остава много полезна магическа техника, която след като веднъж усвоите основните й елементи, има многобройни приложения.
Помощникът или сервиторът, е същество, създадено или породено съзнателно чрез използване на евокативни техники, за да изпълни задача или услуга. В западната сзотерична традиция тези същества понякога се наричат „мисловни форми”, докато например в тибетската магия те са известни като „тулпи”.
Помощниците могат да се използват за изпълнение на различни полезни за вас задачи или функции.[/align]

[align=center]ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ПОМОЩНИК[/align]

[align=justify]По-долу е описан основният подход при създаванек на помощници за най-различни задачи и се обяснява кай да използвате някои от вече разгледаните техники. В тази последователност помощниците са описват главно с езика на кибернетиката, като един вид програмируеми астрални машини.

1. Дефиниране на основно намерение
Първата стъпка при създаването на помощник е да определите основната сфера на влияние, към която спада намерението ви, например изцеление, защита, обвързване, хармония, късмет, гадаене, повдигане на настроението, успех в някакво начинание и т.н. [/align]

[align=center][/align]

[align=justify]Дефинирането на основното намерение ще ви помогне, ако искате да използвате символи и магически съответствия при създаването на вашия помощник. Например, ако искате да създадете помощник, който действа в сферата на лечителството, може да сглобите всякакви асоциации, символи, емоции, спомени и т.н., свързани с представата за „лечителство”. След като се консултирате с книга по магически съответствия, като „777”, може да изградите вериги от съответствия – планетарни символи, миризми, цветове, планетарни часове и др. Колко далече ще отидете в тази посока е до голяма степен въпрос на личен избор.
2. Дефиниране на конкретно намерение
Тук определяте основното предназначение на помощника, като правите Изявление за намерението, което е аналогично на етерната ДНК на помощника. Формулирането на намерение за създаването на помощник може да изисква голяма доза самоанализ на вашите мотиви, желания, реалистична проекция на целите и т.н. Както при всички други магически операции, тук също е удачно да използвате техники от рода на SWOT-анализ или да потърсите съвет, като прибегнете към предпочитаната от вас форма на гадаене.
Да вземем за пример създаването на помощник-лечител – подходящо изявление на намерението ви би могло да бъде: „Да предизвика рязко подобряване и оздравяване на (посочвате името)”.
След като формулирате подходящо намерение, което да послужи като основа на вашия помощник, може да го превърнете в сигил, както е обяснено в предишната глава.
Следният пример показва как изявлението за намерение е превърнато в сигил, който при пускането на помощника в действие, става част от неговата форма.
3. Подходящи символи за задачата на помощника
При създаването на помощника, може да си послужите с най-различни магически и митологични символи. С тяхна помощ е възможно да му придадете различни качества, способности и атрибути. Може да използвате символиката на цветовете, миризмите, звуците и другите сетива. За да усъвършенствате „програмата”, залегнала в основата на вашия помощник, може да разкрасите сигила, като добавите и други символи. [/align]

[align=center][/align]

[align=justify]Тази илюстрация показва по-нататъшното развитие на помощника-лечител. Основният сигил е поставен в хексаграма и към него е прибавено числото 7. В този случай хексаграмата представлява равновесие, здраве, усилване на жизнената енергия и соларните характеристики, и образува елементалните символи на Огъня (представляващ изцелителния огън, изгарянето на треската) и Водата (представляваща изхвърлянето на токсините чрез потта, успокояващите влияния). Числото 7 съдържа идеята за хармонията, както и продължителността на действието на помощника. Цялата фигура оформя „инструкциите” за помощника, които ще бъдат визуали зирани като негова съставна част при пускането му в действие.[/align]

[align=center]Символите: езикът на дълбокото съзнание[/align]

[align=justify]За да разберете как действат символите, може би най-добрата аналогия е с несъзнаваното (дълбокото съзнание), което е като океан, изпъстрен с „острови”, а всеки остров е индивидуален аз. Тази аналогия подчертава как индивидите, събитията и образите са свързани на едно по-дълбоко ниво, за разлика от преобладаващите психологически модели на съзнанието, които обикновено наблягат върху разделението на психиката на субективно и обективно, вътрешно и външно, ум и тяло. Ако разширим тази аналогия по-нататък, то островът на усещането ни за собствен аз, от което възниква и усещането ни за уникалност като индивиди, за „аз съм”, може да се сравни с айсберг, по-голямата част от който е скрита под повърхността - т.е. под прага на самоосъзнаването. Този айсберг възникна от Дълбокото съзнание и е в непрекъснато взаимодействие с него. И айсбергът, и океанът са взаимодопълващи се изражения на съзнанието. Айсбергът е маса от психични структури, формиращи се от интернализирането на опита в мисли, чувства, спомени, отношения и вярвания. Сред тях са и онези, които приемаме за изключително лични – структурите, формиращи се в процеса на учение и социализация, които са социални, и от друга страна, архетипните образи, които имат митологична природа. Терминът „запечатани” се използва за масата психични структури, които формират основата на нашия светоглед и в същото време са под повърхността на Дълбокото съзнание. Този светоглед е продукт на нашата култура, но съдържа и вградени противоречия, които зависят от митологичния свят. Например склонни сме да вярваме, че магията е невъзможна или свръхестествена, но същевременно митовете, които обществото си саморазказва в книгите, филмите и приказките, ни дават, макар и временно, „надеждата”, че случаят не е точно такъв. Айсбергът на индивидуалността възниква от едно общо съзнание, което ние всички споделяме.
Самият айсберг може да се разглежда като сложна матрица, съставена от взаимосвързани психични структури, от които се поражда чувството за самоличност и за уникалност на „аз-а”. Тези айсберги не са неизменни или статични (макар да сме склонни да се саморазглеждаме като такива). Те непрестанно се дооформят от опита. Бихме могли дори да кажем, че магията – като един от начините да се предизвика промяна и трансформация – работи чрез загряване на айсберга отвътре, така че индивидът да стане по-чувствителен и адаптивен към приливите и отливите на съзнанието, които „обтичат” психиката, вместо завинаги да застине в едно и също неизменно състояние! Преживяванията, които остават близо до „повърхността” на будното съзнание, се организират чрез способността да си служим с езика – основното средство, чрез което споделяме преживяванията си и подреждаме опита си за самите себе си. Колкото по-дълбоко под повърхността е запечатано едно събитие в несъзнаваното (дълбокото съзнание), толкова по-голяма е вероятността то да бъде закодирано като символ.
Ние реагираме на символи много по-бързо, отколкто на писмена информация; съвсем прости графични символи могат да предават голямо количество информация, която в писмен вид би отнела много повече място. Пътните знаци са красноречив пример за непосредвеното въздействие на символите – представете си какъв хаос би настъпил, ако бяха изписани с думи! Символите са неезикови графични фигури, които представят някакво по-абстрактно качество, идея, принцип или понятие. Ако се върнем пак към сравнението с айсберга, те са капсулиран опит, който „съдържа”, втъкани в самата си структура, емоции, спомени и други асоциации, и те всички могат да се „освободят”, когато се фокусираме върху символа. Символите играят важна роля в магията, тъй като те са общият „език”, на който говори както Будното, така и Дълбокото съзнание.
Магическите системи се състоят от техники и специфични рамки за подреждане на опита и използват определен набор от символи, които постепенно се запечатват в Дълбокото съзнание. Магическите упражнения, например медитацията върху изображенията от картите Таро, служат за „фиксиране” на символи в съзнанието ни. Дълбокото съзнание често се „предрешава” в такива символи, за да предаде своите прозрения и информация на будното съзнание. Някои магически символи, например пентаграмата и хексаграмата, се срещат в много различни култури. Изглежда някои символи са „универсални” и не съществуват културни бариери пред разбирането им.
Силата на символите се състои в това, че осигуряват достъп до пластове в Дълбокото съзнание с такава непосредственост и интензивност, каквато не може да се постигне с писмения и говоримия език. С тяхна помощ осъзнаваме огромни количества информация, която е твърде абстрактна или комплексна за семантична обработка. Можем да ги използваме, за да се доберем до спомени за преживявания с изключително мощни емоционални асоциации, които идват в съзнанието, когато се фокусираме върху символа. Въпреки че символите обикновено са графични изображения, има и други „носители” на информация, които също могат да бъдат разглеждани като вид символи. Това са носители, които оказват много силно въздействие върху нас (макар не винаги да не осъзнаваме) и носят асоциации, които осъзнаваме (или най-малкото предизвикват у нас известно вълнение), когато се срещнем с тях. Такива средства играят много важна роля в магическата практика – примери за тях са звуците, миризмите и цветовете.[/align]

[align=center]Графични символи[/align]

[align=justify]Дизайнът на графичните символи в магията е до голяма степен част от привлекателността и мистериозността, които окултното има за много хора – всички тези книги, пълни със странни символи и фигури, които според твърденията притежават всевъзможни вътрешни загадъчни сили, както и геометричните фигури, чертани с тебешир по пода за извикване на демони. Примери за графични фигури могат да се намерят в много учебници по магия.

Те се разделят на три категории:
1) графични символи, извлечени от магически и религиозни системи;
2) графични символи, създадени от магьосника с някаква специална цел;
3) фигури, които са плод на Дълбокото съзнание.

В първата категория попадат фигурите, за които говорихме по-горе. Към тях спадат астрологичните и планетарните символи, геометричните модели от рода на пентаграмите и „тайните” азбуки. Общоприето е, че лично конструираните символи (т.е. сигилите) или както е в третия случай, „разкритите” символи са по-благотворни, отколкото използването на чужди символи, тъй като първите носят повече лични асоциации и отразяват психокосмоса на използващия ги много по-точно, отколкото всичко друго, което сте взели от някоя книга. Но, ако вече усвоявате някаква магическа символна система, няма причина да не включите елементи от нея в конструкцията на помощника си. Тук пак всичко зависи единствено от личното ви предпочитание.
4. Трябва ли да се съобразяваме с фактора време
Тук трябва да определите продължителността на действие на помощника. С други думи, дали желаете той да „работи” непрекъснато или само за определен период. Възможно е да искате да се съобразите например с фазите на луната, разположението на небесните тела или планетарните часове, които да добавите към символичните инструкции на помощника. Да вземем помощника-лечител от горния пример – наредено му е да бъде активен за срок от седем дни, въздействайки върху своя получател в продължение на седем минути на всеки седем часа. Тази инструкция служи за засилване на числовия символизъм и асоциацията с хармонията. Това е моментът, когато трябва да се замислите какво ще се случи, след като помощникът е изпълнил задачата си.

Общо взето, помощниците са два вида: едните имат конкретна задача, а другите са с общо предназначение. Засега обаче ще се съсредоточа върху помощниците с конкретна задача. Има помощници, които се създават с конкретна задача, например помощник-лечител, създаден, за да въздейства върху определен човек. Общоприето е схващането, че е за предпочитане помощникът да бъде разглобен от своя създател, след като е изпълнил предназначението си. В случая има два подхода:
Първо, може да закодирате инструкция за „саморазрушаване” в помощника още когато го създавате, като определите продължителността на съществуването му според времето, необходимо за изпълнение на неговата задача или при настъпването на определено условие. Например – възможно е да конструирате помощника-лечител със следното сигилизирано изявление на намерението: „Да осигуриш бързо възстановяване и оздравяване на (име), като действаш в интервали 7/7/7, сборът от които е продължителността на твоя живот”.
Друг подход е извършването на ритуално „реабсорбиране” на помощника, като мислено го отзовем от изпълнението на неговата задача, разглобим го чрез визуализация, оттеглим първоначалното желание, което е породило създаването му, и разглобим или унищожим всяка материална основа, върху която е създаден. Въпреки че според класическата окултна теория, ако не се грижите за вашите мисловни форми, те ще продължат да бродят из астралното пространство и да досаждат на хората, в
прекъсването на „живота” на помощниците, които са
изпълнили предначертаната им задача, има и голяма доза психологичен смисъл – и този смисъл е, че вие поемате обратно отговорността за оня комплекс от желания, който сте използвали при създаването на помощника.
5. Необходимо ли е име?Възможно е да дадете име на помощника, което да използвате в допълнение към сигила му, с цел да го създадете, овластите и контролирате. Името служи и за по-натъшното оформяне на персоната на помощника. То може да е свързано със задачата му или да се образува от мантричния сигил на изявлението за намерение. Помощникът-лечител от нашия пример беше наречен TUMMYHUN – една твърде причудлива отпратка към неговата функция.
6. Изисква ли се материална основа?Материалната основа е някакъв физически фокус за съществуването на помощника. Тя ви помага да го дефинирате като индивидуално същество и може да я използвате, ако по някаква причина се наложи да го извикате отново. За такава материална основа могат да ви послужат бутилки, пръстени, кристали, фигурки, каквито се използват при фантазиите ролеви игри или фигурки, направени от материали за моделиране. За усилване на възприятието за връзка между създател и същество към материалната основа може да добавите телесни течности. Това до голяма степен зависи от личния вкус. Друг вариант е да позволите на помощника да се движи свободно като етерично същество. Установил съм, че еднократни помощници с конкретна задача спокойно могат да бъдат оставени като етерични създания, докато онези, предназначени за по-дълготрайна употреба, се нуждаят от материална основа. Има и такива, чиято употреба може да се свърже с определено повторяемо състояние на съзнанието, което формира част от основните асоциации, използвани при създаването на помощника.
Възможно е също така да свържете помощника с определена миризма, например парфюм или благовонни масло, и да го задействате с тяхна помощ. Това е особено полезно при създаване на помощници за общо лечение, защита или усилване на определено настроение. Може да поставите памуче, напоено с парфюма, върху материалната основа на помощника и да вдишате уханието, когато го пускате в действие.
7. Изисква ли се специална форма?Помощниците могат да се създават във всяка желани форма – от миниатюрни хомункулуси до структурирани сфери, способни да извеждат от себе си всевъзможни израстъци. Избраната форма, която асоциирате с конкретната мисловна форма, може да допълни на още едно ниво самоличността на съществото. Най-често срещаната практика е да визуализирате помощника като изчистена сфера, пулсираща от енергия и сияеща в подходящо избрани цветове, върху която сте запечатали сигилизираните инструкции.[/align]

[align=center]ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ ЗА ИЗСТРЕЛВАНЕ НА ПОМОЩНИКА[/align]

[align=justify]След като конструирате помощника, следващата стъпка е да го „изпратите” на отредената му мисия.
Съществуват много различни начини как да стане това и може да експериментирате с техниките, описани в тази книга. Като начало може да пробвате описаната по-долу последователност.[/align]

[align=center]Стартова процедура
1. Изгонващ ритуал
2. Заявяване на намерението
3. Упражнение „Светкавица”
4. Изстрелване на помощника
5. Повторно изгонване.
6. Изгонващ ритуал[/align]

[align=justify]Обърнете се на изток и застанете с ръце, отпуснати край тялото, с леко повдигната глава, като дишате бавно и дълбоко. Изчистете съзнанието си от мисли.
1. Вдишайте и вдигнете дясната си ръка, като визуализирате светлинна точка точно пред върха на пръстите си.
2. Бавно отпуснете ръката по средата на тялото си и я насочете към точката между краката си. Издишайте и визуализирайте лъч бяла светлина, който преминава през тялото ви отгоре надолу, като идва над главата и продължава под краката ви.
3. Вдишайте и изпънете ръце встрани, докато образуват кръст във формата на буквата „Т”. Издишайте и визуализирайте сноп бяла светлина, преминаваща през тялото ви отляво надясно.
4. Вдишайте и скръстете ръце на гърдите си. Издишайте и същевременно визуализирайте ярка светлина, която се разпростира по тялотови и продължава по двете основни посоки. Вдишвайте и издишвайте дълбоко, чувствайки как се зареждате с енергия. С това първата фаза на изгонването, обикновено наричана Светлинен Кръст, завършва.
5. След това вдишайте и очертайте пентаграма във въздуха пред вас, като започнете от върха, продължите към най-ниската точка на вашето ляво, след това по диагонал отидете горе вдясно, после вляво встрани, продължите до най-ниската точка вдясно и оттам затворите пентаграмата, като се върнете отново към върха. Издишвате, като вибрирате с буквите И А О (ИИИ-ААА-ООО) и визуализирате как пентаграмата свети ярко с бяла светлина.
6. Повторете това за посоките юг, запад и север.
7. После вдигнете ръце и изречете следното заклинание:[/align]

[align=center]Около мен горят петолъчни звезди.
Над главата ми – безкрайни звезди.
Всеки мъж и всяка жена е звезда.
Вижте кръга от звезди.[/align]

[align=justify]
Заявяване на намерението

След като сте се центрирали в ритуалното прострянство, може да пристъпите към изразяване на намерението си, например: „По моя воля нека бъде призован по мощник за”... (посочвате за каква цел).

Упражнение „Светкавица”

Целта на упражнението е да се „заредите с енергия”. То съчетава дишане, визуализация, осъзнаване на тялото, натрупване и освобождаване на напрежението и в общи линии се основава на упражнението на Средната колона, използвано в западната Кабала.
Застанете с разтворени крака, протегнати нагоре ръце, затворени очи и леко повдигната брадичка.
Представете си, че сте дъб, който се издига самотен в гола, пустинна местност. Нощ е и звездите светят над вас. Вслушайте се в дишането си – то трябва да е дълбоко и бавно. Обърнете внимание, че стоите здраво вкоренени в земята, но същевременно сте устремени към звездите.
Около вас започва да се надига буря. Учестете дишането си. Вятърът вилнее около вас и ви разклаща. Електрическото напрежение нараства и започвате да усещате далечно пулсиране в земята.
Оставете тези усещания да достигнат връхната си точка – дишането ви се учестява и става по-повърхностно. Започвате леко да се поклащате напред-назад, като изпъвате тялото си, но усещате нарастващото напрежение.
Когато повече не може да издържите, над вас се разнася оглушителен гръм и от небето полита светкавица, която ви удря и разтърсва. Усещате как огромната енергия ви пронизва, преминава през корените ви и отива вдън земя.
От дълбините на земята се заражда ответен силен трус. Нагоре се издига енергиен импулс, който светкавично преминава през тялото ви и понася съзнанието ви към небесата, докато се превърнете, макар само за миг, в ярко светеща в безкрайното пространство звезда.
Отпуснете бавно ръце покрай тялото. Съберете крака и поставете двата пръста на дясната си ръка върху устните. Почувствайте се спокойни и същевременно свръхзаредени с енергия.


Изстрелване на помощника

Това е просто упражнение, което може да се използва за изстрелване на помощници и магии. Лесно може да го адаптирате и за групово изпълнение. То е основано на идеята за „издигането на силов конус” в съвременната Уика.
Седнете в удобна позиция – асаната „Дракон” е идеална за случая. Дишайте свободно и бавно.
Почувствайте как тялото ви се зарежда с енергия и позволете на тази енергия да се сгъсти в кълбо от бяла светлина в областта на слънчевия сплит, като продължавате да вдишвате и издишвате.
Дишайте и визуализирайте нишка от светлина, която излиза от слънчевия сплит и стига най-малко 50-60 см пред вас.
Сега нишката започва да расте нагоре, оформяйки колона от пулсираща енергия, която се издига нагоре към тавана (ако приемем, че изпълнявате упражнението на закрито). Когато сте достатъчно уверени в своята визуализация, оставете колоната да стои самостоятелно, без повече да е прикрепена към тялото ви. Тя е суровият материал, от който ще оформите вашия помощник.
Сега насочете вниманието си към върха на колоната. Тя започва да се разширява, докато вие се концентрирате върху нея, оформяйки уголемяваща се сфера, коятонараства и изтегля в себе си остатъка от колоната.
След като сферата вече е оформена, може да започнете да „програмирате” помощника, като придадете на сферата някаква форма (ако сте избрали такава) или визуализирате как символните инструкции на помощника се смесват с нея. Ако ще използвате име за помощника,
то трябва да бъде припявано като мантра, като при всяко изричане го захранвате с още сила. Може да визуализирате и как формата проблясва с избрана от вас цветова последователност. Когато визуализирате оформянето
на помощника, понякога е добре да визуализирате основния сигил/символи, от които се състои програмният код на помощника и също като веригата на ДНК се разгръща в клетки, мускулатура и нервна система. Възможно е да визуализирате формата на помощника и като верига от сигили в съответни цветове.
Докато правите това, трябва да дишате по-учестено и по-интензивно. Почувствайте, че се движите към някакъв климакс. Започнете да броите на ум или на глас от 10 към 1. С всяко число чувството за напрежение нараства, а помощникът започва да пулсира, все едно че има сърце. Визуализацията, напяването и т.н. стават все по силни. Когато стигнете до числото 1, поемете дълбоко дъх и изкрещете: „ИЗСТРЕЛЯЙ СЕ!”, като визуализирате как помощникът се изстрелва в пространството с голяма скорост, а вие падате на земята.
Отпуснете се за момент. Ако почувствате, че е необходимо, повторете изгонващия ритуал, който използвахме в началото на ритуала.[/align]


[align=center]УНИВЕРСАЛНИ ПОМОЩНИЦИ[/align]

[align=justify]Даденият по-горе пример е за помощник с определена задача; с други думи, той е специално създаден да изпълни задача, свързана с един-единствен човек. Възможно е обаче да създадете помощник с по-общо лечебно предназначение, който да не е насочен към конкретен човек. Използването на по-общо зададени помощници има много предимства.
Първо, те могат да се разглеждат като „експертни” системи, способни на самообучение в хода на поставената им задача – колкото повече лечителски задачи поставяте пред помощника, толкова по-добър става той в лечителството.
Второ, продължителното използване на помощника с успешни резултати изгражда „доверие” в действието му. Всеки, запознат с последователността за активиране (последователност от мантри, сигили и визуализиране) на един помощник с по-общо предназначение, може да го използва да работи по определена задача. Пример за такава форма на помощник е съществото АЗМОГАДАПРАВЯ. АЗМОГАДАПРАВЯ беше създаден по време на открит групов семинар, посветен на работата с помощници. Името на помощника беше същевременно и мантрата за повикването му, а общата му програма – да помага на хората, които го използват в преодоляването на всякакви трудности. АЗМОГАДАПРАВЯ беше създали от група от дванайсет души и всички го използваха през въпросния ден за разрешаването на един или друг проблем. В етапа на конструиране му беше дадена способността да се дели на холографски копия, като всеки сегмент запазва силата и способностите на първоначалното същество. На още по-високо ниво може да създавате помощници, които нямат конкретна цел или предназначение, освен да служат за увеличаването на успеха на магиите ви. Такива помощници могат да се използват както за по-сериозни, така и за по-маловажни магии и са обено полезни при омагьосване, гадаене или просветление. Пример за такъв помощник е GoHu, на когото беше дадена външността на черно, леко вдлъбнато огледано. Активиран чрез визуализация и мантра, GoHu беше използван като хранилище за проектиране на сигилизирани желания и други заклинания. Чрез промяна на ъгъла на ориентация към повърхността му ставаше възможно да го визуализирам като бокал, от който изтичат идеи и образи, и често мислено го активирах, преди да използвам системи за гадаене.[/align]

[Марио]

Хаосът превзема света!

АлеЛуЯ

[Wizard]

ИЗПОЛЗВАЙТЕ ритуалите!, а НЕ хаос-а, като понятие!

Достатъчно много неща са "копирани" или са взаимствани от Фил Хайн, така че да не може да се говори за негова 100% теория, относно "Хаос магията".
Все пак си струва труда, човек да се запознае с неговото дело.

[Wizard]

[align=justify]По повод на една тема, която се повдигна, стигам до убеждението, че има хора, които имат нужда от преосмисляне или преначертаване на своето поведение.
Предлагам ви един текст, отново от колегата магьосник и психолог Фил Хайн, в който той много добре застъпва психологическото поведение както на магьосника, така и на (аз бих добавил) - на ползващите магията. С две думи - трябва да се вгледаме първо в самите себе си, какво правим, кои сме ние, защо постъпваме по един или друг начин и едва след това да търсим външни причини за ("евентуалните си") несупехи.[/align]



[align=center][font=Times New Roman]РАЗЧУПВАНЕ НА ОБРАЗА[/font][/align]

[align=justify]Хаос магията отдава много голямо значение на процеса на декондициониране. Защо? В същността си това е процес на самоосъзнаване – да откриете „кой" сте, от гледна точка на придобитите убеждения, нагласи и модели на поведение. Вървейки по жизнения си път, ние изтъкаваме около себе си сложна мрежа от убеждения, самоидентификации и вътрешни разговори, от които се поражда онова усещане за инвидуалност, което обикновено ниричаме Его. Усещането за идентичност се гради върху “здравите” постройки на консенсусната реалност – моделите на мислене, емоции и поведение, които оформят основата на взаимодействията ни със света. И все пак чувството, че сме уникални индивиди, идва от начините, по които мъничко се съпротивляваме на тоталната асимилация в тези структури. Процесът на декондициониране никога не приключва, защото както се изплъзваме от
ограничаващите поведения и убеждения, така сме и склонни да формираме нови.
Относително лесно е да се препрограмират „магическите вярвания”. Това не означава обаче, че всяка промяна на убежденията е толкова проста. Някои равнища на структурата на нашите нагласи/вярвания са забележително издръжливи на съзнателна промяна. Някои структури дори са способни да се „съпротивляват” на промяната, оставайки неуловими и „невидими” за съзнанието и трябва да бъдат изкарани насила в болезнената светлина на себеразкритието. Ако мога да си послужа с аналогията за вярванията като постройки (града на аз-а), около чиито стени свири вятърът на промяната, то непрестанният процес на декондициониране може да се оприличи на обстрелване на кулите, като от време на време хвърляте и по някоя „тактическа атомна бомба” благодарение на могъщи форми на гносис, като сексуалния екстаз, пренатоварването с болка или еликсира на Албърт Хофман. Декондиционирането е постоянен процес – дори когато се преборите с един вид ограничения (в Тантра това е известно като „разбиване на Клетите"), откривате, че обикновено несъзнавано придобивате нови. Често структурите от вярвания се „наслагват” една в друга и се коренят в могъщия формиращ опит. Тимоти Лиъри нарича този процес „податливост на запечатване в съзнанието”, като това запечатване формира основната реакция на преживяванията и определя параметрите, в рамките на които се случва всяко следващо учене. Моделът на Лиъри, който се състои от осем кръга на метапрограмиране, може да се използва като средство за декондициониране. Не забравяйте, че процесът на декондициониране не с само интелектуално преживяване. Относително лесно с да „възприемете интелектуално” някакъв опит или убеждение, което преди това сте отхвърляли или пренебрегвали. Изисква се повече гъвкавост да предприемете действие от новата позиция и да поемете риска за емоционалния катаклизъм, който може да последва. Например мой познат млад магьосник се зае да изследва убежденията за собствената си сексуалност и реши да се съсредоточи върху отвращението/страха от хомоеротизма. Той установи, че може да възприеме „интелектуално” потиснатите чувства на привличане към други мъже, и мислеше, че по този начин се е освободил. Моят приятел продължи с няколко хомосексуални срещи, които, както каза, не му доставили никакво физическо удоволствие, а просто подхранили „вярата” му, че се е освободил сексуално. Много е лесно да се хванеш в капана на такава ситуация. Съществува чест вътрешен диалог, който върви по линията на: „Аз съм магьосник, така че трябва да мога да направя всичко без вина/отвращение, неудобство и т. н." Това е чисто и просто друга его-идентификация, която ще породи вътрешни противоречия. Реструктурирането на навика и убеждението е успешно само когато желанието да преодолеем ограничението е по-силно от желанието да го поддържаме.
Едно нещо е да възприемете интелектуално различни вярвания и нагласи, но съвсем друго е да живеете изцяло според тях. Нашата мрежа от вярвания и нагласи много често на някакво ниво е вътрешно противоречива, но сме склонни да не го забелязваме, докато не започнем бавния и мъчителен процес на самоизследване. Например съвсем лесно е от „фанатичен” християнин да се превържете във „фанатичен” магьосник. Единственото, което се с променило, са повърхностните убеждения, останал е дълбокият модел на подкрепяне на идентичността чрез отхвърляне на всичко, което не съответства на представатани за самите себе си. Декондиционирането изисква „основните” модели – нишките, с които изплитаме образа за самите себе си – да бъдат разплетени и развързани, така че да разберем как сме се самокондиционирали в определени модели за справяне с ежедневието. Някои се мъчат да отхвърлят всички окови на кондиционирането наведнъж и се самообявяват за „аморални” – което често е самозаблуда само по себе си. Има и други, които твърдят, че са превъзмогнали Егото – друга фикция, тъй като без силно чувство за лична идентичност ние сме безсилни да действаме. А същността на магията в голяма степен е действието.
Един от подходите към декондиционирането е да възприемете нови „маски” – да приемете вярвания, нагласи и идентификации, които са много далеч от доминиращата представа за самите себе си. Променете политическите си възгледи, преминете от интровертно към екстранертно поведение, откажете се от старите навици и пристрастия (подвиг само по себе си!) и приемете нови, видоизменете обсега на сексуалното си поведение, съзнателно използвайте нови жестове и телесни пози или развийте страст за неща, които нормално бихте отхвърлили като „тривиални”. В многообразието на съвременното общество е възможно да се движите през различни субкултури, всяка от които има свои нагласи, вярвания, начини за дефиниране на реалността и социални кодове. Но ви предупреждавам, че не може една сутрин да се събудите и да кажете: „От днес нататък съм хедонист и сатанист, който търси само удоволствия”. За да промените вярванията си е нужно време – време и инвестиция на емоционална енергия и решителност. Също така, прекалено лесно е да промените вярванията си в безопасното пространство на собствената си глава – трябва да носите тази нова маска непрекъснато в най-трудната сфера – в света на социалните отношения. Когато другите са убедени в новата ви идентичност и ви приемат (или отхвърлят) въз основа на нея, можете да разглеждате това като знак за успех. Едно от прозренията, получени в резултат на промяната във вярванията по този начин, е емпатията – способността да разбирате светогледа на другия. Поучително е също така да осъзнаете, че убежденията ви, сравнени с тези, които някога сте считали за диаметрално противоположни на вашите, са еднакво безсмислени. Може би това ви звучи цинично? Е, аз предпочитам да го разглеждам като форма на освобождаване. Щом като „нищо не е вярно”, то може и да възприемате нови аз-ове и убеждения с радост, знаейки, че докато ги носите, те са точно толкова „верни”, колкото всичко друго.
Декондиционирането рядко е просто. Често хората, които са изпитали „просветление”, споделят, че всичките им стари, репресивни структури са си отишли една по една. Разрушете една сграда в града на идентичностите, и тя ще израсне отново, понякога в различна форма. Един от ефектите на интензивния Гносис е разклащането на нивата на системата вярвания, но обикновено се оказва, че без по-нататъшна работа чувството за разклатени структури от вярвания е преходно. Трябва също така да отчетете въздействието на този процес върху другите – в книгата “Играчът на зарове” на Люк Райнхарт ще намерите забавна и поучителна история за подхода на един човек към декондиционирането. Егото, като саморегулираща се структура, която поддържа фикцията за уникалността на аз-а, не харесва процеса, чрез който ставаме по-адаптивни към опита. Една от по-фините „защити”, които то издига, е винаги промъкващото се подозрение (което лесно може да се превърне във фикс-идея), че сте „по-добри" от всеки друг. В някои кръгове това е известно като „магуситис”, или магьосническа болест. То не е непознато на онези, които ги е сполетяло да се самопровъзгласят за Магове, Кралици на вещиците, Аватари на Богини или Духовни господари. Ако се хванете, че говорите за всички други като за „тълпа”, „човешко стадо” и т. н., време е да хвърлите още един поглед накъде сте тръгнали. Аз самият предпочитам ползите от емпатията и способността да се разбирам с хората, вместо да прекарам живота си в гордо уединение. Въпреки че може да повтаряме думите на Хасан I Сабах, че „нищо не е вярно, всичко е позволено”, ако действаме само от тази позиция, вероятно ще влезем в конфликт точно с онези индивиди и власти, които имат доста закостенели възгледи за непозволеното. Ето защо, за разлика от преобладаващото мнение, Хаос магьосниците рядко са напълно аморални. Една от основните аксиоми на магическата философия е, че моралът израства отвътре, щом веднъж започнете да правите разлика между това, в което сте научени да вярвате, и това, в което желаете да вярвате.[/align]


[align=center]ОЧЕРТАВАНЕ НА КАРТАТА НА АЗ-А[/align]

Ето няколко предварителни упражнения по самоизследване. Те изискват единствено честност, за да не отбягваме онези части от нас самите, които намираме за противни.

1. Трето лице
Напишете разказ за себе си в трето лице – все едно за нас пише друг човек. Обсъдете относителните си слабости и силни страни така, сякаш си пишете препоръка за работа.
2. Списъци
Разделете страницата на две колонки. В едната впи шете „силните си страни", а в другата - „слабостите” По-нататък може да разгледате „успехите" и „провали те” в живота си, страховете и фантазиите си. Направете и списък на „нещата”, които са ви приятни и на тези, които ви отблъскват.
3. Книга на гафовете
Вземете празна тетрадка и излейте в нея всеки случаи в живота си, когато сте се чувствали емоционално нарнени, за който се чувствате „виновни” или сте изпаднали в неприятно положение. Идеята е не да се опитвате „да се издигнете” над тези неща или да затънете в самосъжаление, а да съставите честен каталог на „негативните” събития, които се таят в личното ви минало.
4.Потискане
В този случай също се помъчете да съставите списък от тези свои страни, които се борите да потиснете в различна степен. Страхове, фантазии, желания, „налуднича ви” мисли и т. н.
5.Разговори
Голяма част от образани за самите себе си е изтъкан от „вътрешните” разговори, които водим със себе си. Историите, които си разказваме за това какво можем и не можем, или бихме направили „само ако”... Идентифицирането на тези разговори и на начина, по който ги насърчаваме, е друга стъпка по посока на самоосъзнава нето.
6. Разчупване на стереотипа
Когато срещнете човек, който провокира склонността ви да му залепите етикет като пример за някакъв стереотип – хипи, простак, скинхед, хубавец и т. н., бързо изстреляйте „алтернативни” предположения защо този човек изглежда така. Проверете колко различни определения можете да предложите за един индивид.
7. Измисляне на разкази
Наблюдавайте хората, които разговарят в една стая. Колко „разказа” може да измислите за всеки от тях? Дали двойката в ъгъла заговорничи, говори по работа или има извънбрачна връзка?


[align=center]РАЗПОЗНАВАНЕ НА МОДЕЛИТЕ[/align]

[align=justify]В хода на живота си сме склонни да изграждаме привични модели на мислене и поведение. Личните взаимоотношения са една от сферите на опита, в която тези модели може да са вредни. Например, ако сте свикнали на „отворена” връзка с партньора/партньорката си, възможно е да приемете желанието му да бъдете моногамни като ограничение на вашата свобода. Широко разпространено е пренасянето на привични модели на адаптация и оцеляване от отношение в отношение, често в ущърб на новата ситуация. Очевидно идентифицирането на тези модели е полезно, особено когато сме склонни да се придържаме към тях, без да разбираме, че те вече не са жизнеспособни.[/align]


[align=center]ДЕМОНИТЕ НА НАТРАПЛИВИТЕ ИДЕИ[/align]

[align=justify]Ние сме обвързани с миналото си, обречени сме да повтаряме модели и програми, написани много отдавна – отпечатани още върху детската длан, заплетени като кълбо вълна, с която си е поиграло котенце – езикът на критичните моменти в нашата лична история. Години по-късно в света се разтваря пропаст и въпреки че се мислим ча независими същества със свободна воля, ние сме изненадани от внезапната си уязвимост. Застигнати в момент на невнимание, спираме и в настъпилата тишина древни и невинни пръсти подръпват струни някъде дълбоко в нас, а ние потръпваме в хватката на родените в собственото ни съзнание чудовища – натрапливите идеи.[/align]


[align=center]ЗАЩИТНИ МЕХАНИЗМИ[/align]

[align=justify]Колкото повече стойност отдаваме на поддържането на определен емоционален модел, толкова по-вероятно е да възприемаме всички двусмислени сигнали като доказателства в негова подкрепа. Всичко, което му противостои, най-вероятно ще бъде пренебрегнато или рационализирано в по-гъвкава форма. Конфликтите се пораждат, когато настъпи дисонанс между желанията и съществуващите психически конструкции (плашела ли ви е някога силата на собствените ви желания?). За да се справим с такива конфликти, може да възприемете разнообразни защитни механизми:[/align]

Агресия
Типична реакция на фрустрирано желание и загуба на контрол; загуба на всепоглъщащи мечти. Можем да насочим агресията към източника на фрустрацията или към другите.

Апатия
Загуба на контрол – загуба на престиж и самоуважение. Машината спира.

Регресия
Аз – възрастен?! Връщане към детско поведение. Ако плачем достатъчно силно, някой ще дойде да ни утеши. Може би сме научили, че можем да контролираме другите чрез сълзите.

Сублимация
С други думи, да си придадеш храбър вид. Да пренасочиш енергията в по-приемлива форма. Но демоните са коварни. Изритайте ги по централното стълбище и те ще се промъкнат през задния вход, а после с търпението на паяк ще чакат да оставите вратата на съзнанието си открехната.

Интелектуализация
Заместване на чувствата с думи. Бързата лъжа за естета се превръща в лесни пари за любителя психоаналитик. Такива стратегии са нормални. Това е така, докато те не станат натрапливи – затворена верига, автоматична като дишането, която е извън контрол.


[align=center]ФАНТАЗИЯ[/align]

[align=justify]Фантазията е крайъгълният камък на натрапливите състояния. В нея въображението е стегнато като бройлер. Катарзисът в края на краищата става катастрофа. Всеки от нас е малко или повече фантазьор. Прибягваме към „стартови” фантазии, за да придадем смисъл на някаква нова ситуация, „поддържащи” фантазии, за да се справим с досадна задача и „стопиращи” фантазии, за да се самоубедим, че е по-добре да не направим нещо.
Една фантазия има огромна власт и в период на повишепа тревожност можем да си представим хиляди изходи както добри, така и лоши (но главно добри), настъпващи в момента, който едновременно ни ужасява и изпълва с надежда.
Фантазията съществува в непрекъснатото напрежение между желанието тя да се изпълни и желанието да я запазим – да предотвратим загубата й. Разбира се, всеки опит да я реализираме е заплаха за съществуването й. Резултатът е затворен кръг, подкрепян от любимите ни защитни механизми и пришпорен от страха ни от провал и жаждата ни за резултат. Натрапливите състояния замъгляват всички аргументи, намаляват способността за действие, в сравнение с тях всичко друго изглежда маловажно. Те са като безизходна игра, в която няма победител. Желанието да поддържате фантазията може да е по-силно от желанието да я осъществите.
С езика на класическия окултизъм описвам мисловна форма, чудовище, отгледано в най-дълбоките недра на съзнанието, което се храни с психична енергия, облечено в плът от въображението ни и подхранвано през пъпните върви, образувани през годините на растеж. Всички ние имаме своите подземни тунели на Сет, прокопани от натрупаните навици и модели. Мисловната форма ни язди като маймуна с опашка, здраво увита около гръбнака на за губения преди години аз, една по-ранна версия на самите нас, която сляпо ни владее в моменти на страх, болка, желание. Така се формираме ние. И в моменти на загуба чувстваме горещия дъх на звяра по гърба си, ноктите му се впиват в мускулите и плътта ни. Танцуваме по музиката, измислена преди много време и в озаряващия блясък на прозрението, или още по-добре, при внимателния съвет на приятел, можем да видим лъжата, програмата. Трябва първо да видим, че има програма. Вероятно трябва да си кажем: „Тя е мое създание, но аз съм нещо повече от програмата”. Това, което следва, е, че от плячка се превръща ме в преследвач, разкъсваме натрапливата идея на парчета, назоваваме частите й, търсим фрагменти на разбирането в нейните вътрешности. И после тя започва да се свива, поглъщаме я, като обелваме многослойната й кожа.
Това само по себе си е магия, неотстъпваща по сила на всяко друго чародейство. Развързването на възлите, които сме вързали и оплели, отделянето на нишките на опита и означаването на веригите на шанса в определени цветове. Възможно е накрая да станем по-свободни, по способни да действаме ефективно и с по-малка вероятност да повтаряме стари грешки. Това малко прилича на решаването на китайска загадка. Можем да възприемаме само настоящето и затова е нужно интензивно пресяване на паметта, за да забележим скелето отдолу. Хватката на натрапливите идеи има три компонента:[/align]

Когнитивен – мислите и чувствата ни във връзка със ситуацията. Те трябва да се подложат на безмилостен анализ и да бъдат отстранени чрез самооценка, изгонване или друга подобна стратегия.

Физиологичен – реакциите на тревожност, изразени чрез сърдечния ритъм, мускулния тонус и кръвното налягане. Тялото трябва да се успокои с релаксация и медитация.

Начин на поведение – какво трябва да направим (или по-често какво не трябва да направим). Често натрапливото ни поведение е напълно неподходящо и потенциално вредно за другите. Обикновено е нужно другите да ни посочат това. Възможно е да помогнат аналитични техники като И-дзин или Таро.







By Phill Hine

[serafin]

Благодаря Wizard че ни разясни за книгата аз вече си я свалих на компа и ч чета в момента книгата наиста си стръва

[ChaoS]

Аз лично смятам, че тази книжка е перфектната "стартова" литература за един хаотик... Няма ли да се съгласите? Преди Карол да се чете Хайн?

А, Уизард, относно това, че Хайн е копирал много неща... Той много правилно си го казва на едно място в книгата:"Един хаотик трябва да може във всеки момент да ползва каквато система му върши работа" . Че как няма да има тогава копирани неща? ::) )

[Lord Njarlathotep]

Хаоса се заърна, и книгата изглежда наистина весела ке я потърса

[ChaoS]

Във някоя окултна книжарница...
В АСТЕЯ си я взех аз преди доста време, Неро, но... Може да имат още бройки. Или си я свали в дигитален формат от някъде...
А ХаоС още не се е завърнал както си му е реда...
Но... Кой знае. Дните са пред мен, а пътя - под краката ми.

[AZA]

Много си ми виновен :Р Най малкото , че не знам защо получих ЛС тия дни ( не питай какъф зор беше докато си спомня паролава ) :Р Здрасти и от мен