Откровение от Хаоса

[Lord Voldemor]

По отношение на човешките възможности,Съществуванието се дели на два основни дяла-материална/физическа(изследвана) вселена,и метафизическа ФАЗА.
Второто именно прилежи към ,,магическата''дейност-докато един ден науката не постави край на тази архаична дума и не я обоснове обективно,заменяйки мистификациите и грешките с факти.
Дотогава остава да се уповаваме на собствените ни способности за прозрение,които са толкова разнообразни,колкото са и човешките същества.
Но защо това е така?Изглежда,че Вселената се ,,държи'' така,както очакваме.На повечето е известен парадоксът вълни/частици.Дали самия процес на изследване не променя резултата?Защо когато се появи резултат,то той винаги се вмества в достатъчна степен с прогнозираното?
Често съм съм попадал в следната ситуация,която ще илюстрирам с един скорошен пример-доцент Х ни разделя на отбори по двойки по произволен начин,чрез теглене на листче с номер.Точно след като изтеглих моето,пожелах да се бъда в отбор с една колежка.Имах силното чувство,че така ще стане-както и стана.Въпросът е следният-аз ли го предизвиках(а нямах комкретен мотив за това)или просто съм почувствал какво ще се случи?
Ясно е,че всяко желание има подсъзнателен мотив,и всъщтност магията се осъществява чрез контролиране на дълбокото несъзнавано(много по-дълбоко,отколкото Юнг и Адлер са подозирали),което се явява граница/пространство? на самият хаос,от който привличаме възнамерените неща.
Моето разбиране по този въпрос е,че именно в момент на такова осъществяване/достигане на тази граница(напълно несъзнателен процес за повечето хора)се изявява човешката Воля като истинска такава.Това е изход от стохастичният регрес,от който толкова се оплакват учените.Това е територията,когато Намерението става реалност.За да се справи обаче човек с тази непонятна(т.е неоформена все още)материя,съм се убедил,че е необходима изключителна проява на гъвкавост.Ако съзнанието на оператора е тясно обвързано с някаква догматика,то не ще се прояви нещо Ново/прогресивно,а само закодираниат от самото очакване резултат.Това не е лошо,но според мен се явява просто потвърждаването на нещо вече изявило се.За това и появата на всяка нова парадигма е съпътствано със своеобразна форма на революционност.Еволюцията действа лека по-лека,в разстояние на милиони или милиарди години,докато се акумулира революционният акт,който ,,взривява'' предхождащото.
Хаосът е истинското ,,творческо пространство'' на Божественият ум.Когато човек твори или разрушава(от позицията на съзнанието,а не подтикван от ,,слепи''и неизвестни причини/влияния),единствено тогава се сдобива с божествени функции.Копирането,заради самият резултат,не носи нищо съществено от гледна точка на истинското развитие.Ако си готов да посрещтнеш ВСИЧКО,без страх и очаквания,тогава единствено...
Би ми било интересно какво е вашето мнение.

[Nemezius]

А за какво разрушение говорим изобщо- нима има такова? ;) На всички ни е понятно, че "всичко е енергия"- под една или друга форма. Е, може ли да се разруши енергия- не... но може да се трансформира, което за мен е истинския смисъл на това- да се научим да трансформираме енергията така, както е потребно.

[Tifaret]

Ако ми позволиш да използвам цитат от твоето мнение -"По отношение на човешките възможности,Съществуванието се дели на два основни дяла-материална/физическа(изследвана) вселена,и метафизическа ФАЗА." Бих добавила, че тези неща наречени с каквито и да е имена са взаимно свързани.И докато още от раждането всеки ни учи , как може чрез "материалната/физическата(изследваната) вселена" да влияем на "метафизическата ФАЗА" чисто метафизично, и как "материалната/физическата(изследваната) вселена" неусетно ще повлияе на нашата "метафизическа ФАЗА" чисто метафизично, то никой не си дава труд да добавя , че всеки процес е обратим, така, че е абсолютно възможно "метафизическата ФАЗА" да повлияе на "материалната/физическата(изследваната) вселена" абосютно материално.Именно това загубено знание търся аз и много други като мен.Дали ще го наречем "разрушаване" и "съграждане" или "трансформация на енергия", не е толкова важно, това са просто думите с които да го наречем.
Колкото до "Копирането", тук бих могла да не се съглася, защото, когато получаваш нещо без опит -това се нарича гениалност.Може би всеки го има дълбоко някъде, а и някои успяват да излязят извън "рамките" и опита, и да го постигнат, но те са малко.Но ако го нямаш по рождение, за да го провокираш и развиеш в себе си първо трябва да научиш, най-просто казано, какво е "рамка" и какво е "опит".И чак след това на някакъв етап да се научиш да "посрещтнеш ВСИЧКО,без страх и очаквания".Което от своя страна е също парадокс, защото когато открием абсолютната истина за "метафизическата ФАЗА" /а ние все още не сме открили напълно истината за "материалната/физическата(изследваната) вселена"/, може да се окаже, че ни е отнело много дълго време защото сме използвали точно принципа опит-грешка валиден за "материалната/физическата(изследваната) вселена". Като цяло обаче, много ми харесва как мислиш.

[Lord Voldemor]

Немезиус,приемам корекцията ти относно ,,разрушаването'',прав си,че има само трансформация от едно състояние в друго,акт,който възприемаме като творчески,доколкото произтича от позицията на повишеното съзнание.Тук определено не съществува ,,точка на противоречие''.
Тифарет,възраженията,които изложих по отношение на ,,копирането'',не изключват в никакъв случай опита,всеки процес на надграждане има своя фундамент .Критиката ми е насочена към често срещаната склонност към привързване към резултата.Мисълта ми е,че когато достигнем определена степен на осъзнаване относно някоя работеща система,неусетно възниква привързаност към нея.Всеки маг си има своя любима система,и мисълта за изоставянето и изглежда доста трудна...опитът ми е разкрил,че преди достигането на менталната магическа способност,системите е НЕОБХОДИМО в даден момент да се сменят,когато съзнанието е достатъчно извисено,за да долови Новото.В никакъв случай не натрапвам това мое мнение,по-добре е да работиш по изпитана система,отколкото да ,,ровичкаш'' без съзнание(към начинаещите )
През годините съм практикувал почти от всичко(а с хаос магия съм се занимавал преди изобщо да се чуе по нашите земи за това,по чист инстинкт),и съм се уверил,че отвореното съзнание достига до висока степен на истинност.Всяка проява на психическо тесногръдие отклонява развитието...но и това понякога се явява необходим процес,предпазващ от другата крайност-лутане от система на система,без постигането на реални,обективни резултати.

[Nemezius]

Да, Волдемор- няма как да не се съглася с теб относно привързването, макар според мен не самото привързване към резултатите от надена система да са най-"опасното", особено за начинаещите, по-скоро според мен опасното е не привърването, а страстното очакване на резултати- това е, което в повечето случаи проваля резултатите. Във връзка с това се обръщам към начинаещите, а и не само към тях- когато правите нещо, не чакайте страстно резултатите; нека действията ви са по-близо до положението "правите каквото правите! Ако стане- ок; ако не- супер си му и продължете нататък". Когато действате изхождайки от това, шансът за успеваемост се увеличава неимоверно ;)

[Tifaret]

Това ме кара да се замисля, над смисъла на "отваряне на съзнанието".Според медицината, когато на някого му правят ЕЕГ /електро-енцефалограма/, се долавят определените вълни на мозъка.Както на периферията, така и на мезодиенцефалните структури."Вълни" е точно наименование.Значи чрез матерялното, възпроизвеждаме метафизичното /мисълта/, което можем да възпроизведем в матерялен вид и да го видим изписано на хартия.
Ако обаче постоянно един и същи човек прави едни и същи движения, умът му е зает с едно и също изречение, излъчва еднакви вълни, които имат малки разлики в зависимост от здравослонвното и физическото му състояние към момента, от времето на вън, от часа, обстановка и т.н. При драстична промяна на тези неща, вълните се променят.
Въпроса е как да се научим да отваряме съзнанието "по поръчка", и дали всеки долавя момента на излизане "отваряне на съзнанието"по различен начин /че е по различно време е ясно/, тоест преминаването на друго ниво.Има ли универсални признаци или всичко е строго индивидуално.Градивно ли се стига до това, или може да те осени внезапно.Доста сложно.Ще дам пример с аутистите, някой от тях са се родили гениални музиканти и математици, но не могат да си избършат дупето.Други са били цапнати от мълния и изведнъж могат да рецитират "Бхагават гита" отзад напред.Трети свирят от 5 годишни и никога не стават виртуози, а други пък започват да танцуват на 30 и стават известни.Други повтарят една и съща мантра цял живот и не могат да се разхвърчат като хирувими, колкото и да опитват.
Старите ситеми учат, че всичко е взаимосвързано, че знанията и възможностите имат предел, хората смятат ,че всичко е безпределно и имат неограничени възможности.Къде е истината.Субективно ли се получава достигането до друго ниво или обективно?
Според мен има такива които притежават таланта да достигат определени нива и такива които никога няма да го направят, но пък ще направят други красиви и грозни неща.Може би дори не е въпрос на упоритост и знания, а на някаква дарба ли или моментно състояние на духа, което се отключва по неведом начин и нещо ти нахлува в главата и го виждаш ясно.Като вдъхновението на поетите.Вдъхновението на вещия /отварянето на съзнането, стигането до друго ниво/, се постига тогава когато трябва да се възстановява някакво равновесие.
Мислите ми са в духа на Хаоса:), което се дължи на равно количество водка с кола, за да има равновесие:)Ако прекаля обаче, ще го изгубя, може би тук е истината:)

[Lord Voldemor]

Доста въпроси си поставила,ще се опитам да коментирам генерално.
Прозрението се случва внезапно,но винаги е резултат от предишна работа.И то не само през този живот.Така н.р гениите за които говориш-именно в резултат на предишните си инкарнации,дадено умение е усъвършенствано до такава степен,че индивидът ,,изригва''още при първа възможност за това(необходимата мускулна сила за да свири и пр)
Що се отнася до ,,предопределението'' в магическато изкуство-има го,и то се проявява в още в ранните години,както и при свиренето н-р.Поради някои субективни причини на душата обаче,дадено развитие може и да се забави,и да се прояви в доста късен етап-тогава отново се наблюдава същото ,,изригване'' на способности в дадена област.
Човекът има някаква степен на свободен избор.При повечето хора обаче,почти не съществува такъв-оттам и проявата на ,,масовостта.
За мен лично причината да се занимавам с магия е,ПОЗНАНИЕТО,което ми дава практическа свобода и щастие.

[ludvig]

Нemezius съвета които даваш към всеки начинаещ за не привързване към резултата в началото е почти невъззможен човек привикнал към реалният физически и настоящ живот почти ежедневно мисли за даден резултат от всяка своя магия едва на по късен етап на осъзнаване ( развитие ) даден тип не изпитва привързаност към резултата и работата е по лесна но началото е поставено Щ о се отнася до факта че в търсене на решение в резултат на предходна работа и получаване на съответно решениие мигновенно и неочаквано според мен говорим за прозрение (гениалност) което говори за неосъзнато отваряне на съзнанието Другият начин чрез едно напълно волево усилие във физическата реалност (съвременен живот ) т.н.магия и въздеистване на метафизичната плоскост да предизвикаме магия и съответстващи резултати Що се отнася до това дали ние всички имаме т. нар. дарби за управляване на деиствителноста аз съм за твърдо да с едно единствено условие Ние всички имаме тази дарба но тя се обуслява само от развитието на даден тип ,индивид което може дори да не бъде в този живот затова и материали от магически естество за тип които не е дорасъл за тях остават като суеверни глупости и недомислици Самите т. нар. магически деиствия остават закодирани и предпазени до узряването на даден индивид за осъзнаването на този тип информация и знание друг е въпросът че ние всекидневно управляваме своята деиствителност чрез своите мисли но неосъзнати а като някаква даденост Отваряне на съзнание по поръчка или разширяване на съзнаие би могло да се случи при медитация при едни ,при силен стрес , а от дуги при използване на наркотици или дори една невинно изпушена цигара или гнозис в стила на хаоса (осъзнато ) и визуализация но само ако даден индивид е достигнал съответно ниво на съзнание и дори без това да е съпроводено от гениални дарби като пеене ,музика танцуване или др. В краина сметка индивидът получава даден вид познание (прозрение ) или познание но осъзнато и насочено предвид използвания метод

[Lord Voldemor]

Лудвиг,напълно схващам идеята ти и съм съгласен,с изключение на едно.Че може да се постигне Осъзнаване н-р чрез наркотици.
Ще обясня.Аз самият съм пробвал неколкокретно повечето видове психотропи,и съм получил разширения на съзнанието,които са се запоазвали и след това.Обаче,това е до една степен.Чрез наркотици може да почувсрваш ,,велики откровения'',но ако се задълбае,откриващата се инфо ще е фалшиво.Всяко нещо си има и своят фалшив двойник,а наркотиците много лесно те въвличат в дълбините на Огледалния свят,или диалектиката,или матрицата ако искаш го наречи.
Друг е въпросът,ако приемът на такива вещества се осъществява в контролирана среда-н-р под надзора на някой шаман.
Нека си спомним как е свършил великият някога Кроули-без способности и пристрастен към хероина...

[ludvig]

primeryt s наркотици остава само една опция към която не е необходимо да се стремим тъи като тя би могла и да ни победи и срине както в случаят с Кроули Сега като се пише за наркотици се сещам че ведин саит четох за употребата на марихуана не само като лечебно средство а като средство за отварянето на съзнанието и спомагаща за развитието на медитативни способности и осъзнатост

[Lord Voldemor]

Тук вече стана офтопик,но този въпрос е важен.Минималната употреба на марихуана наистина подпомага разширяването на съзнанието,но САМО когато човек е наистина наясно със себе си.При около 95% от употребяващите я се случва единствено изкривяване на съзнанието,а не неговото разширяване.Особено за начинаещи е крайно погрешно да търсят познание по този начин,защото лесно ще станат плячка на дебнещите ларви-а на кого е необходимо да се товари с още неприятности?

[Tifaret]

О, Лорде.Твоето мнение е и мое.Таланта е....непростима истина.Постижима по начини различни.Гениалноста е бреме, ала няма с кой да я споделиш.Не заеш дали си гениален, преди да се сравниш с някой.Понякога, го правя само за да усетя тръпката, че съм жива.Материалната скорост ми дава посоката.Състезанието - най-древния начин да докажеш себе си.
Някой хора дори не съзнават, че алкохола и тревата е начин да забавиш нещата, а не да ги провокираш.Горко на мен.Горко на всички, които искат обяснение, което да поберат в себе си.
AVE CEZARE, MORITURI TE SALUTAT!!!!

[ChaoS]

Е, като ще е откровение от Хаоса, да се наместя и аз на тази седянка?
Така... Дългото ми (и вероятно продължаващо) отсъствие и хумора спрямо ник-а ми на страна...

Имаше няколко неща, които желаех да коментирам и предъвча.

Първото беше за личните усещания и достигането до "ново равнище".
Забелязал съм, че - поне спрямо наблюденията ми над мен самия и хората около мен - достигането до "ново ниво", било на съзнанието или уменията или простотията е структурирано в периоди на мудност и на скокове. Някой спомена, че еволюцията акумулира и после избухва. За нея не знам, но съм склонен да погледна чрез подобно изказване нашето развитие. Забелязъл съм, че преминаването в следващата фаза (защото не винаги е стъпка нагоре) става едва тогава, когато до една или друга степен си "надобрял достатъчно" в настоящето си поле на занимания. Само че не ставаш изведнъж "по-можещ". Процеса е по-скоро подобен на "Изведнъж нуждата изисква да се сдобиеш с по-голям ПОТЕНЦИАЛ за вършене на по-голям набор от действия. Дали ще го реализираш - това вече зависи от заниманията ти, интресите, отдадеността, времето... и т.н. фактори. Но, де факто, пстигането на ново ниво е много повече постигането на едно разширяване на потенциала, което не носи със себе си автоматично и разширяване на познанието, прозрението и т.н. А самото усещане е сякаш тялото и дрехите ти изведнъж са се поотпуснали тук-таме и постегнали на други места и се опитваш да се наместиш по-удобно в тях.

Що се отнася до достигането на "границата" по съзнателен начин, не съм напълно сигурен какви биха били най-добрите методи за това, но мога да илюстрирам "усещането" зад нея с един пример, даден ми преди много години от един познат, навлизащ тепърва в окултното:
"Както си вървях по улицата, видях една много малка дупка в асфалта и за около секунда бях напълно сигурен, че мога да я уцеля с фаса си, независимо от влияещите фактори. Чувал съм, че магьосниците могат да извикват това усещане с прдължителност от цели няколко минути."
Тъй като вярвам, че абсолютна истина не съществува и че вярата оформя реалността ти, съм напълно склонен да вярвам, че именно преднамереното извикване подобно усещане и поддържането на тази емоция е волевият изказ не само на способността ни да усетим какво ще се случи, но и на "балона от реалност", в който магическите ни действия водят до резултати.

По темата за неочакването на резултати... Мисля, че са наистина много малко хора могат да постигнат подобна настройка на съзнанието и емоционална необвързаност към действията си, задари което смятам, че простичката философия "както - така", която нееднократно ми е спасявала нервите в задръстване е както достатъчно добър заместител на не-очакването, така и полезна при реагирането на (не)видимите (не)успешни резултати.

Що се отнася до гениите... Не е да няма "предопределени свръх-човеци", но не мисля, че само те биха могли да постигнат дадени висоти. На тях просто им е по-лесно. За мен самия разликата между "добро хрумване" и "гениална идея" се състои просто в това, че гениалната идея е по-мащабна, а доброто хрумване - по-ситуационно насочено... Освен при точните науки като физика, математика и т.н., където гениалната идея е резултат в малка степен на "музата" и в много по-голяма на разработването на научен метод на мислене и познаването на материята.

Що се отнася до корекцията на Нем за разрушаването... Нем, не съм съгласен. Т.е. съгласен съм, че основното в магията и материята е енергия, но това е само градивният елемент. Когато разпаднеш една вече изградена от енергия структура и/или форма, тя преминава през момент, в който е просто купчина съставно вещество, преди да бъде оформена наново, ако това изобщо стане. Ерго, ние не можем да разрушим онова, отк оето са създадени атомите, но можем да разрушим самите атоми. Заради което и самият процес на "разрушаване и градеж", също както определянето на добро/зло зависят от идеите на наблюдателя по въпроса за това кое - какво е.

...

Имаше още нещо, но ме мързи да препрочитам темета и да си спомням какво. Явно не е било важно.
Е, аз ще си наквася сега устните с малко кафе и ще отстъпя думата на някой друг от присъстващите на седянката ни.