Поемане на отговорност за хаос практиката

[Anuel]

Много ми хареса уводната статия на сайта "Поемане на отговорността за нашите мисъл форми".
И понеже няма опция за постване на коментарии към статиите, си позволих да пусна тук тема.
Поема те ли АКТИВНА отговорност за вашите сервитор базирани магии или оставяте нещата на самотек, да ви съдят небесата ?

[Wizard]

Зависи много от това какво искаш да постигнеш. По-принцип, ако е нещо ''черно'' то така или иначе ще има негативни последици. Ако си наясно как да се предпазиш, то не би трябвало да те застигне нищо лошо.
А иначе, за всяка една магия било то хаос или вуудуу, правилото (поне моето е такова) е - ''правиш и забравяш''.

[Lord Voldemor]

Няма как да търсиш чувство за отговорност у някого,който просто не го притежава.Да се лута и да се чуди ,,защо пък тъй стана''?
Точно обратното е по отношение на Адепт,надарен със могъща сила.Колкото по-голяма е силата ти,толкова по-голяма става отговорността.Тази Сила не е за кеф,а за Служба.Само от тази презумция можем да се сдобием с наистина реална мощ,която изпълва битието ни с радост и чувство за пълноценност.И това е така не поради човешки ,,морални'' съображения,а защото такава е ИСТИНАТА/ВЪРХОВНАТА ЕМАНАЦИЯ.Когато Съзнателно канализираш чрез Висшият си Аз божествената същност,ти самия се превръщаш в тази божествена същност.Това не е акт на обезличаване,все едно сме просто някакъв проводник,а напротив-именно от този контакт започват протичането на процесите,които ни разкриват кои сме наистина ние,и кой е реално пътят,който ни извежда към щастие и благополучие-за нас,и за тези около нас.
Никой индивид не може да придобие мощ,която да промени радикално божествения порядък.Ако някой поради някаква причина си мисли друго,то нека продължава да губи времето си в илюзорни предстви-така или иначе,няма значение.
Уизард,не мисля,че има начин да се защитим от последствията от ,,нещо черно''-освен евентуално да се отлага.Дори и приживе да ни се размине,то след смъртта,когато я няма защитата на материалното тяло-е,тогава става страшно.
Вярвам,че единственото което може да ни защити в случая е искреното осъзнаване и разкаяние.

[Mixael]

В хаоса няма чувство за отговорност. Това е като чувство за вина ако предизвикаме промяна която сме искали. Ако постигнеш нещо което искаш не смятам че ще имаш такива усещания. Без значение какви са намеренията ако нашата цел е постигната ще има задоволство. Ако ще смяташ предварително каква е отговорността определено няма да постигнеш нищо. Защото постигането се получава от чувството на безупречност. Каква отговорност и пред кой? Пред себе си? Ако човек не е готов да приеме промените който е предизвиквал, мисля че е по-добре да не прави каквото и да било. Казвам да приеме а не да поеме отговорност. Искал да завали, но на излизане не си взел чадър...и най осъзнато усещаш дъжда по тялото. Приемаш го като част от нещата. Щом можеш да предизвикаш дъжд най малкото си освободен от рамките, оправданията и имаш свободата да експериментираш.
Това са само примери, не говоря за никой. Да осъждаш някой е като да го накараш да поеме отговорност, да изпита някакво чувство...но когато човек е освободен , той не се натоварва с отговорност само защото някой така е решил според неговия светоглед. Само човек който е свободен може да твори. Ако си освободен от чувство за отговорност, ще имаш по-голямо поле за действие. Всичко е условности, описания, граници, его, кръг на възприятие.

[degagement]

Отговорността не я разбирам като поемане на вината, а по-скоро да не търсиш вина у другите за собствените постъпките - нямало информация, някой ме излъгал, някой ми направил еди-какво-си, друг ми казал нещо тъпо или ме обидил, да се оправдавам с незнание или друго за мързела си.... по-скоро да се стегна и да не се връзвам на всяка случайно подхвърлена дума, да се стегна и да намеря необходимата информация, без да смятам че някой с нещо изобщо някога ми е бил длъжен

Примерно:
Решавам, че искам знание. Инвокирам определена същност. Може да има негативни последици или положителни. А може и нищо да не стане. Поемам отговорност за решението си, правя необходимото и после не се сърдя никому, не рева и не се самосъжалявам.
Не ме е страх от последствията. Искам нещо и поемам отговорност за желанието си, както и за осъществяването му. Не се сърдя на Вселената, че не ми дава всичко наготово, а се налага да се науча как да постигам целите си.

По-скоро да се отнеса като възрастен - като ям, си почиствам масата после, не я зарязвам някой друг ако мине - да чисти след мен.
Искам нещо - поемам отговорност да си сритам задника и да го получа. Не да хвана некъф супер як ритуал, да оцапам работата и после да орева цял свят що ми се е счупил маникюра на безименното пръстче. По-скоро да проуча, да попитам ако има кой, да набавя необходимото, да реша ще го правя ли, питайки единствено себе си и после, ако нещо се обърка, не се сърдя дори на себе си, а правя необходимото, за да съм сигурна, че урока е научен.