Депресивните състояния и апатията.

от **ekaya** » 13 Дек 2005, 11:46

това визуализиране и много практично при битовизмите и съпътстващите ги ситуации... а също така успешно е слънчевото обгръщане и пречистване, дори бих казала и далеч по-лесно и действа на същия принцип... И не се притеснявайте - не прекалявам... просто съм от страхливите :oops:

от **ChaoS** » 14 Дек 2005, 08:06

^_^
Да, ама ако няма слънце в небето?

от **Cynthia** » 30 Дек 2005, 10:18

ChaoS написа:^_^
Да, ама ако няма слънце в небето?

... ами визуализираш си го и си го правиш реално... за себе си ...

и кръгът пак се завърта

от **ChaoS** » 30 Дек 2005, 20:07

ХЕХЕ!!!
Вярно!

БТВ, Metal X-Mas and a Heavy New Year!!!

от **evita** » 20 Яну 2006, 15:08

За да можем по-лесно да излезем от депресията, трябва да се концентрираме върху въпроса за психичната енергия. Юнг разбира депресията като задържане на енергия, която като се освободи, може да поеме в положителна насока.Всъщност трябва да се влезе изцяло в появилото се състояние, за да се изяснят преживените чувства. Депресията може да се приеме като форма на празното бездействие, което предшества творческата работа.

от **sanguinary** » 21 Яну 2006, 00:23

Според мен депресията,меланхолията и апатията са моменти на осъзнаване.Пълното отречение е нещо ,което малцина постигат и това не е състояние,от което трябва непременно да се излезне,както е всеобщото схващане.
Крайната форма е циклофрения,което е вече болестно състояние и за него добри думи не мога да кажа.Това е единственото кофти,до което може да доведе дълбоката депресия.
И нека никога нищо да няма,за да няма какво да се губи...

от **AZA** » 21 Яну 2006, 06:46

ЯЯЯЯЯ не е чесно , баш аз да изтърва темата за огъня .... към всичко горе споменато мога да добавя само едно : представете си , че вие самите горите .. т.е. ... кожата ви е покрита с пламък , защитава , пречиства и зарежда ;) . Една от любимите ми картинки , благодарение на тилл ;)Джино, ша са сети къде и за какво съм е давал ;)

от **Cynthia** » 21 Яну 2006, 15:58

sanguinary написа: И нека никога нищо да няма,за да няма какво да се губи...

А какъв е смисъла въобще тогава? BangHead

AZA, картинката е просто № 1! icon_cool

от **Melina** » 25 Яну 2006, 15:18

'Нека никога нищичко няма, за да няма какво да се губи" (Пеньо Пенев "Пътека" ако не се лъжа)
Sanguinary, наистина от хубаво стихотворение и така тъжно, толкова болка има в него.

Може да се погледне на депресията от друга страна. Като началната фаза на изграждане на нещо ново. Колко много неща са били измислени, изобретени, сътворени от дапресираните им автори? Можем да я разгледаме като креетивна енергия. След една депресия се чустваме по - добре, изчистени от натрупаното. Като една необходимост за съществуване.

И какво е депресията всъщност и от къде идва? Нерешени проблеми, несбъднати желания, неясно бъдеще, страх? Натрупаната агресия води до депресия. Защо децата са толкова жизнени? Дори току що да са получили тупаник, отиват ритват кучето, или тичат, танцуват и им минава. Не задържат нищо в себе си.
Трудно се излиза от депресия, затова съвета ми е да не се оставят нещата да престояват във вас, не подтискайте емоциите си. Говорете с някого за проблема. Пейте, танцувайте, потичайте, крещете ако щете (е в планината примерно) Една разхдка сред природата може да действа страшно ободряващо. Това за себепречистването е добра идея.
Основното е да се открие причината за депресията, която липсва, когато липсва и проблема.
И към какво ни води депресията - към промяна. Неизбежно.
За застраховка от нова депресия ще кажа следното - необвързаност с резултата. Нуждата от сигурност ви кара да сте несигурни. :wink:

от **ChaoS** » 25 Яну 2006, 21:22

Помня, вълчо, помня...

А относно депресията... Наскоро една позната го формулира така: Магията води до депресия. Ето и обяснението- когато започваме да се занимаваме с магия, ние се опитваме да се откъснем от света такъв, какъвто са го набивали в главите ни. Депресията се появява в най-силната си форма тогава, когато този процес започва да бива осъзнат. Една част от нас започва да се бунтува срещу непознатото, да го отхвърля. Едновременно с това, ние разбираме, че връщане назад към блажените заблуди на "простия" живот няма. ((В една друга тема беше споменато това и няма смисъл да го обсъждаме тук.)) И за това се чувстваме смазани, изолирани, слаби, сдухани...

Да не забравяме все пак ,че става въпрос за депресивните влиния при практикуване на магия. ((поне заглавието е такова))

Има една книжка на Фил Хайн "Сгъстен Хаос Увод в хаос магията". Там темата за тези депресивни състояния е доста детайлно разгледана и добре обяснена. Ако някой не го направи преди мене, ще се хвана и ще го набера онзи текст на компютъра и ще го постна. Ама няма да е скоро, че точно в момента съм под огромно напрежение и с минимално количество свободно време.

от **AryanSun** » 25 Яну 2006, 21:45

ChaoS написа:Помня, вълчо, помня...

А относно депресията... Наскоро една позната го формулира така: Магията води до депресия. Ето и обяснението- когато започваме да се занимаваме с магия, ние се опитваме да се откъснем от света такъв, какъвто са го набивали в главите ни. Депресията се появява в най-силната си форма тогава, когато този процес започва да бива осъзнат. Една част от нас започва да се бунтува срещу непознатото, да го отхвърля. Едновременно с това, ние разбираме, че връщане назад към блажените заблуди на "простия" живот няма. ((В една друга тема беше споменато това и няма смисъл да го обсъждаме тук.)) И за това се чувстваме смазани, изолирани, слаби, сдухани...

Да не забравяме все пак ,че става въпрос за депресивните влиния при практикуване на магия. ((поне заглавието е такова))

Има една книжка на Фил Хайн "Сгъстен Хаос Увод в хаос магията". Там темата за тези депресивни състояния е доста детайлно разгледана и добре обяснена. Ако някой не го направи преди мене, ще се хвана и ще го набера онзи текст на компютъра и ще го постна. Ама няма да е скоро, че точно в момента съм под огромно напрежение и с минимално количество свободно време.

А за това не е ли добре да се предприемат генерални промени на
личността и енергоструктурата?Да са характерни за парадигмата/
енергииния поток,от когото искаме да сме част и да изхвърлим
всичко онова,което ни пречи?В противен случай започват да се
случват кофти неща-привличаш събития,които те дърпат надолу,
"даваш ухо" на неща,които говори опозицията и ред други кофти
неща.

Поради което препрограмирането май става неминуемо.Ина4е тъп
чеш на едно място.

от **sanguinary** » 26 Яну 2006, 06:00

Melina написа:'Нека никога нищичко няма, за да няма какво да се губи" (Пеньо Пенев "Пътека" ако не се лъжа)
Sanguinary, наистина от хубаво стихотворение и така тъжно, толкова болка има в него.

И какво е депресията всъщност и от къде идва? Нерешени проблеми, несбъднати желания, неясно бъдеще, страх? Натрупаната агресия води до депресия.
Това за себепречистването е добра идея.
Основното е да се открие причината за депресията, която липсва, когато липсва и проблема.
И към какво ни води депресията - към промяна. Неизбежно.
За застраховка от нова депресия ще кажа следното - необвързаност с резултата. Нуждата от сигурност ви кара да сте несигурни.

"Пътека",да... от там идва,но не само...
Болка няма в него.Има за тези,които си мислят,че са весели и щастливи.Тези,които са получили тупаник и пак се усмихват.
Както тупаника,така и тяхната усмивка са еднакво никакви неща.
В гората ходех често,зная какво се опитваш да си внушиш,когато си там.Нужда от сигурност нямам,а и аз не казвам,че съм в депресия.
Смисъла Cynthia... от кое?Важното за теб е да оцелееш нали?
Или друго?За теб думата смисъл има друг смисъл и няма как да постигнем... няма как да се чуем един друг,защото сме отдалечени.
Не казвам,че аз съм по-горе или по-напред.Може и обратното да е...
Необвързаност с резултата icon_eusa_clap

Будизма е добър път...
Аз бих добавил - никаква обвързаност.

от **Melina** » 26 Яну 2006, 07:22

ChaoS, грешката е моя ;) вярно не е по темата.
Sanguinary. Напротив, личи си в какво състояние е бил автора. Нито съм се усмихвала, нито съм била весела, нито съм си мислела че съм весела и щастлива, когато съм чела това стихотворение. Нещо повече била съм на косъм от онази крайната форма. Не е нужно да си мислиш, че си щастлив, за да усетиш нещо нали? :wink:

Когато съм в гората не се опитвам да си внушавам нищо. :wink:

И не казвам че си в депресия, т. е. не говорех за теб, а по принцип за човек.

Необвързаност, да...

от **Cath** » 26 Яну 2006, 12:24

депресията .... апатията .... когато свикнеш да живееш с тях вече не е от толкова голямо значение, кога идват, дали идват, защо са тук. моите депресии са периодично състояние, което се проявява почти всеки месец. не мога да го спра, не мога да го предотвратя, дори напоследък не искам... депресията стои една седмица и когато види, че ми е напълно безразлична, се отчайва от собственото си безсилие, започва истерично да търси начин да се прояви. но аз и отказвам. тогава обидена тя си тръгва. има случаи, в които не желая да търпя прищевките на депресията дълго време - варианта е само един - да заразя някой друг с нея, да му я прехвърля. а колкото до нейна милост апатията - тя напада малко по стихийно... но ... на нея и позволявам да ме завладява... тя намира това за скучно и бяга.
трябваше да стана писател. обичам своите депресии... те са люлката на всяка нова идея, на всяка муза на изкуството ....поне за мен.

от **ChaoS** » 27 Яну 2006, 00:10

Хех! Не е нужно да прехвърляш депресията си на някого. А не е и учтиво.
По-скоро борете депресията със смях.

от **Cath** » 27 Яну 2006, 00:57

ChaoS живота принципно погледнато не е учтив. :wink:

а понякога възможно най-неучтивите неща са ми най-забавни - ето ти смеха!

от **sanguinary** » 27 Яну 2006, 02:21

Когато човек е щастлив той не се пита кое го прави такъв,защото смята,че знае.Тогава той е леснонараним и въобще... досегаем.Депресията не е толкова егоистична и затваря всички врати за странично влияние.Когато човек е депресиран,не му трябва причина.Не говоря за честосрещаното сдухване,когато нещо не стане според желанията на някой.Това не е депресия,а отчаяние,безсилие...
Това са неща,които могат да убият човек.Те това и правят.
А дали живота е учтив или не е... това няма особено значение когато си депресиран.Тогава си вътре в себе си и ти е уютно,а хората се препъват в ролята си на светци,да докажат добронамереността си към теб,смятайки себе си за спасители и неразбиращи нито малка частица от красотата на състоянието ти.
Мелина,не си ме разбрала.Автора няма как да знаеш как се е чуствал,а и няма нужда да се опитваш.Значение няма.Всеки един шедьовър говори сам за себе си,но не и за автора.Той е само проводник,който притежава таланта.
И на края,но не на последно място...
chaos,младежа дето ти е на аватара е застанал сякаш е по малка нужда :oops:

от **Melina** » 27 Яну 2006, 11:38

Sanguinary, май наистина не сме се разбрали

Това е капана на непрякото общуване нали? (може и в прякото да се случи, но това е друга тема :wink:

)
Аз смятам, че когато човек е щастлив, обичащ, обичан, тогава е най - силен и недосегаем от чужди влияния.
Всъщност не подценявам силата на депресията, съвсем не.
Абсолютно можеш да разбереш как се е чуствал някой по действията му, може би не 100%, но все пак можеш да усетиш. Така е, няма нужда да се опитваш, то просто става. Ако приемем автора за проводник, то неговите свойства трябва да отговарят на тока който преминава през него нали?

Cath, да прехвърлиш депресията на някого, няма да ти помогне за дълго време, тя си е твоя и ще се връща. Начина е да се изчистиш от нея, да я преобразуваш в нещо друго.

Chaos, не е до учтивост, по скоро до морални ценности. И не е и до това. А, хората не разбират, че с действията си повлияват неблагоприятно върху други хора с цел "на мен да ми е добре" , на това му се вика егоизъм. Все едно да ходя да си изхвърлям боклука в комшията и да му го трупам на купчинки и да си мисля че съм голяма чистница.

от **sanguinary** » 27 Яну 2006, 19:22

Както и да е Мелина...
Дали аз теб ще разбера и ще се съглася или ти мен,въпреки че спор няма... все е тая нали?
Обаче мамка му,това с боклука си го биваше!
Ще го използвам някой път

happy7

от **ChaoS** » 27 Яну 2006, 20:35

Хех!
Вярно.
Животът е простак.
"And God is a comedian playing infront of an audience, that is too afraid to laugh."

Но аз се смея. И така се боря със своите депресии.
Със смях.
И с нещо, което ме разсейва от тях- на пример да преборя чужда депресия ми помага много.

Депресивните състояния и апатията.

Търсене

Промени Стила

Главно Меню

Форум Меню

Влез

Виж новите мнения

Кой е на линия

Връзка с Нас