Това е едно Кабалистично размишление, в което аз предполагам, че в София преобладава Стълбът на Суровостта (Pillar of Severity), от което произтичат много от проблемите на града.
Ето и размишлението:
София е изпълнена със Суровост.
- Трудно, често невъзможност да си намериш работа.
- Високи сметки и цени.
- Лошотия сред хора.
- Мръсотия по улиците.
- Няма къде да седнеш с приятели.
- Няма радост в този град.
Единствените принадлежащи към Стълбът на Милостта (Pillar of Mercy) в София са парковете и Витоша.
В София, и може би всички други големи градове по света, човек се намира почти изцяло в Стълбът на Суровостта, където царуват Сатурн и Марс. Суровост, Жестокост, Безмилостност.
От няколко години София прогресивно е боядисвана в различни оттенъци на червено: Кафяво, Розово, Алено, Червено и др. Предимно Кафяво, а то е цветът на Бина/Сатурн и Нун/Ату 13.
Червеното е цветът на Марс/Гебура, където обитава Жестокостта.
Тези цветове принадлежат изцяло на Стълба на Суровостта. Рядко виждаме Синьо и Зелено, освен в естественият свят разбира се.
Гората е добър пример за хармония на Стълбовете на Суровостта и Милостта.
Почвата и стволовете на дърветата принадлежат към Стълбът на Суровостта: Те са структура и време, т.е. Сатурн/Бина.
Листата и тревата през пролетта и лятото имат зеленият цвят на Нецах, през пролетта има Бяло (Кетер), Жълто (Тиферет), Виолетово (Каф, Йесод, Хесед), Синьо (Хокма, Хесед).
През зимата остават само цветовете на Бина, Нун и Коф.
Стълбът на Суровостта е структура, този на Милостта е Живот и радост от него.
Когато преобладава Стълбът на Суровостта получаваме мъчнотията, каквато е София например.
Какво мислите за това размишление?