от Aine » 01 Ное 2008, 17:44
Може би си прав DemоnicWolf и наистина съм депресирана. На 27 години съм, с мъжа ми сме разделени от две години, моя инициатива, той е алкохолик. Принципно съм наистина позитивен и усихнат човек.Имам прекрасна дъщеричка. До преди месеци имах перфектната работа, която наистина обожавах. Миналата година по това време се влюбих в един колега. От началото на тази имаме връзка, ако може изобщо да се изразя по този начин. Той е адски сериозен човек с наистина много отговорности и е на висок пост във фирмата, в която работя. Има задължения и към дете. Колкото и да се стремяхме да не разгласяваме връзката ни, все пак много хора разбраха. Поне на мен доста са ми го казвали в прав текст. На него не знам, не мисля, че е наясно колко хора знаят.През повечето време се чувствах като в асансьор: надолу - нагоре, в смисъл че никога не знаех какво му е в главата, какво мисли, как ще реагира, какво иска. Животът му е бил толкова тежък,а принципно е толкова добър човек, че отчаяно исках и все още искам да го накарам да се усмихне, да повярва, че може да бъде щастлив и наистина да е такъв, независимо дали е с мен или не. Опитвала съм се с действия, думи и намеци да му покажа, че може да ми вярва, че съм на негова страна, че съм зад него и до него каквото и да се случи. Иска ми се да мога да пробия черупката и да видя и обикна това, което е зад нея... Никога не съм му казвала, че имам чувства към него, нито той на мен. Единственият път, когато сме си говорили за емоции по принцип, той каза, че най-гадното нещо е да си влюбен. Аз пък мисля, че е най-прекрасното. Никога не съм му развала това,което казвам сега на вас, макар че поне по отношение на работата сигурна съм доста е чул.Така.
Беше май месец, когато моя приятелка ме нави да ме води при гледачка. Жената беше циганка, четеше Коран. Позна ми абсолютно всичко за миналото, с такава точност, че бях изумена наистина. Единственото нещо, което ми каза за бъдещето е, че ще бъда с този човек и че ще имам още едно дете.Когато я попитах защо не ми казва повече, толкова ли е празен животът ми и ненаситен от случки, тя отговори,че не съм й показвала повече. Това, междудругото и други са ми го казвали, като са ми гледали на кафе. Каза ми, че имам черна магия, както и че той има направена магия с кръв от жена. Дадох й пари да ги развали и двете. Върна ми написан лист, който трябваше да стои във вода на лунна светлина и сутринта да се полея с водата. Края на юли заминах на море, той ме търси и се разбрахме да се видим като се върна. Прибрах се в петък, събота дойде у нас, прекарвахме си страхотно, а в един момент той най - неочаквано скочи и си тръгна. Без обяснения.Много ми докривя и постъпих адски импулсивно като отидох пак при въпросната гледачка. Не ме помнише и ми каза същите неща, включително и за магията. Тогава й казах, че тя ми я е развалила предишния път. Не съм си направила защита, затова пак ме е хванала, отговори ми. Естествено, че ме усъмни, но си казах, че все пак нищо не губя. Този път беше по щедра към мен - след седмица ми даде нещо, което каза никога, ама никога да не губя и все пак,ако това се случи, веднага да й се обадя. Даде ми лист, който да сложа над вратата и друг, който да заровя до дърво - избрах едно в собствения си двор. През тази седмица, през която чаках да ми даде въпросните неща и която беше първа след отпуската ми в работата ме чакаше голяма изненада. Аз работя във въпросната фирма от четири години и нещо. С шефа ми съм имала много добри отношения като цяло, вярвали сме си, уважавали сме се и т.н. От миналато година в отдела дойде една около 45 -годишна жена, която докато бях в отпуск, пуснала своите задкулисни игри и някакси убедила шефа, че не може само аз да знам важните неща. Така работата ми беше дадена на новопостъпило момиче и отивайки на работа, аз вече нямаше какво да работя. Обичайки работата и фирмата, аз просто се задълбочих в това, което съм правила преди, преразглеждах много неща, дойдоха ми много идеи. Обаче интригите не спряха. И положението стана толкова зле, че влизах при шефа два пъти да се моля да ме премести от този отдел. Най-накрая ме премести. След като ме глоби 4000лв и каза, че ще ми спира от заплатата. Въпросните 4000лв. са от един данъчен акт ПАК от миналата година, който с него сме обсъждали няколко пъти, писала съм и доклад, в който съм обяснила причините и въпроса приключи. Една година по - късно под влияние на въпросната госпожа, той решава да ми ги удържи. И изобщо не иска да ме чуе. Така септември заплатата ми беше 188лв. Пари, с които трябваше да ходя на работа, да си плащам сметките за ток, вода, телефон, да храня поне детето си, щото аз може и да не ям, но за нея трябва да има. Октомври , госпожата беше решила да ми увеличи вноската и заплатата ми беше -/минус/143лв. Сега трябва и да давам. Родителите ми, които се опитват да строят хотел са също в тежка финансова криза, понеже уж заради световната икономическа криза, банката им отказа отпускането на втория транш на кредита. На сестра ми фирмата, в която работеше фалира. Бащата на детето ми не може да отдели 5 лева от заплатата си, защото разбирате ли - те са за пиене. И умирам от срам като го казвам, но една вечер се сбихме със сестра ми, а няколко дни преди това на косъм се разминах, ама наистина на косъм от изнасилвне. Дъщеря ми получи екзема.
Миналият месец приятели ми помогнаха да закърпя положенито. Този съм отчаяна и наистина мисля, че ще полудея. Не знам някакъв кармичен кръг ли се задейства, повечето неща са започнали октомври 2007, нещо друго ли има? Съжалявам, ако съм ви отегчила или излишно натоварила, опитах се да бъда кратка. Личният ми и професионалният ми живот са под всякаква критика. Искам си обратно живота. За това моля за помощ.