от degagement » 10 Ное 2009, 11:50
С Либер МММ успех. Повечето, които го започват едва изкарват и седмица-две.
За концентрациите:
Много ми беше трудно в началото да намалявам мислите и изобщо да се концентрирам. Помагаше ми да броя наобратно. До седмица-две, понеже някой спомена нещо за дишане, опитах с дишане - и то много помага.
Първата грешка, коятно направих е да се концентрирам легнала, втората - да започна да тренирам неподвижност с 50 минути.
Ами на 20тата минута вече немърдането беше зверски ад (и то при условие, че го правех удобно легнала).
На втората седмица вече издържах над час почти без проблеми, но пък започнах да заспивам.
Т.е. неподвижността - седнал, с изправен гръб. Някои в началото облягат гърба, макар че не е за препоръчване.
Другото, което помага е да седнеш върху възглавница, за да не се изгърбваш (иначе на петата минута гърба ти се е схванал).
Не прави грешката да започваш от 20 минути и след 5 дена да са вече 40. Помня, че като го направих, почти се отказах от всякакви концентрации.
Започваш с поносимо за тебе време. Увеличаваш времето бавно и постепенно, както го усещаш.
Няма да отрека, че когато направих глупостта за стигна до 40 минути за 5 дена и после продължих да увеличавам с по минута на ден и стигнах до над час и задържах месеци ежедневна медитация над 70 минути, сетивата започнаха да се разблокират и започнах да уча с луда скорост. Но пък имах хора, които да ми помогнат да не се откажа. Ако правиш ммм сам, давай по-полека.
За да издържиш повече време спокоен - отпускай тялото част по част. Това концентрира съзнанието и забавя лудата циркулация на кръвта. Мозъка е зает, тялото започва да се чувства по-комфортно и резултата е по-добра концентрация после. Понякога използвам до ден днешен други отпускащи практики за тялото (някои от които на уилям хюит, книгата която немезиус ми препоръча преди повече от 5 години, някои неща от нея са полезни и след години).
Използвай пълно йогистко дишане - вдишваш бавно от корема към гърдите, като използваш целия капацитет на белите дробове, но без да усещаш некомфорт. Задържаш малко и издишаш отпускайки гръдния кош и корема. Тука мога да препоръчам "Науката за дишането" на Йоги Рамачарака (или нещо подобно му беше името). Там е описано много добре това дишане, плюс куп други полезни техники.
Използвай концентрации над дишането заедно с другите концентрации. Можеш и просто да осъзнаваш всяко вдишване и издишване. Много помага.
Концентрация над образ: Използвах дим от цигара. Не можех да държа неподвижен образа, все се кривеше, въртеше и подобни. Когато пушех и нямах с кой да говоря, визуализирах (всеки път...). Държа образа някъде в празното пространство пред мен и издужвам дима по посока на образа. Представях си образа като съставен от слънчеви лъчи - знаеш как лъчите се виждат когато има дим или прах. Където имаше дим от цигарата ми само там виждах онази част от образа, която се намира там. Сработи перфектно. Можеш да си измислиш твои трикове. Ако визуализирах кръг помня, че си представях кутийка от крем. Просто се сетих за нещо, което никога не забелязвам съзнателно, моткало се е около мен и има нужната форма.
Ако го нарисуваш и го наблюдаваш, тогава става концентрация над обект, но все пак... помага. Примерно гледаш рисунката 2-3 минути и после затваряш очи и почваш.
Концентрация над обект: ще имаш куп оптически изкривявания. Важното е да гледаш осъзнато и без мисли. Обикновено регистрираш зрителните измами и ги мислиш. Трябва да гледаш както би гледала една статуя - какво гледаш и защо изобщо не те вълнува. Просто зяпаш, все едно си камера.
Концентрация над звук: в началото ще се разсейваш. Тук не мога да споделя трикове. С това просто се справих и толкова. Не съм имала никакви проблеми. Някой друг може да се излъже да даде съвет, вместо да се прави на можещ/знаещ.
Спирането на мисли: пише го в книгата - няколко секунди в началото са цял триумф.
Съвета е съвета, който ми даде един ноксифер преди години "Не се самоизнасилвай". В началото ще се отплесваш в мисли и съвсем ще забравяш концентрацията/немисленето. Да не ти пука. Важно е обаче всеки път като се усетиш какво става да спреш всичко в главата си или да го успокоиш и да подновиш концентрацията. С времето възможностите ти за концентрация ще се подобряват.
Друг съвет: измисли как да правиш по-голямата част в движение, в ежедневието си. Примерно дишане докато миеш чинии, визуализация докато си пиеш кафето, мантра като си в рейса, докато ходиш, докато седиш на някоя пейка в парка, докато чакаш някой, който закъснява... Така не се налага да отделяш прекалено много време за практика и нещата ще започнат да се получават естествено и постепенно.
Малко ще наспамя с постове, защото имам набрани именно упражненията от "Развиване на психичните сили" във "харддиска", към който не бих дала линк, защото вече админа ще ме банне.
Ако се сетя още някой трик ще добавя. Горното просто се изля, като видях въпрос, написан от човек, който вече е опитал да направи нещо и се е сблъскал с първоначалните трудности.
Личният ми опит: Всеки може да се развива и сам. Контакта с човек може да ти даде нещо от рода на горното дето съм писала - трикове, които "да ти улеснят живота". Всичко останало можеш да си намериш в нета и книгите. Да не говорим и че понякога зяпайки дърво примерно над час-два (щото хората с теб са ти скучни...) някоя практика просто се случва и после ти върши работа с години.
за което предварително благодаря.
.
