Преди доста време ме бе спряла една ромка и започна да ми говори за мен, за семейството ми, за приятелските ми взаимоотношения, както и за любовния ми живот. Естествено, досещате се, че не останах много доволна.
За мен сподели, че съм адски нещастна, че имам доста недоброжелатели (подобно на доста хора) и други неща, оказа се права. Поизумих се за нещата, които каза за майка ми. Мама имала към 4 чернии магии - за бедност, за безплодие, .. другите две ги забравих. Едната от магиите гласяла "Мъж да имаш, дете да нямаш" и "Мъж да нямаш, дете да имаш".
Милата женица доста трудно е забременяла с мен. Заченала ме е с четвърт яйчник и една траба. 8 години се е лутала по доктори, всеки е убивал всякаква надежда в нея, докато един ден отишла на лекар, понеже се чувствала некомфортно, когато я зарадвал с новината за мен.

В нас доста често е намирала топки косми.
Другото, което е, ромката ми каза, че пред входната ни врата е излята вода от мъртвец... отвратително нещо.
Преди всички тези неща да ми бъдат казани, съм си мислила и съм била на мнение, че някак си цялата ни женска рода има някаква магия. Разузнах и още от пра пра пра Баба ми всички жени към днешна дата нямат късмет с първия си съпруг.
Ромката ми даде някакво странно парченце и каза да го засадя в някоя градинка или саксия вкъщи, да го поливам в продължение на 40 или 41 дни с вино и да изрека думите от рода на "Така както това цвете ще увехне, така и цялата смърт, безпаричие и нещастия да угаснат с него" Парафразирам, понеже не помня точно какво ми каза.
Както се досещата нищо от това не сторих, понеже тъпото ми невнимание точно на същия ден изгуби това, което ми беше дала жената.
А! Сетих се третата магия какво ми каза, че е - за смърт! Вече четвъртата ако се напрегна ще се сетя.
Това по темата. Оттук насетне бих ви помолила да ми дадете предложение какво да сторя?
и за да не отварям друга тема: Доста пъти късно вечерта като си легна тъкмо както вдигам завивките си ми се явява някаква бяла прозрачна леличка, стои мирно и ме наблюдава, първия път така се паникьосах, че започнах да си мятам ръцете, легнах си и се завих през глава, сърцето толкова устремено ми биеше и се сетих, че няма смисъл от самоотбрана, понеже е нематериално това нещо.

А онзи ден чувах името си сякаш някой ми го шепнеше до ухото в продължение на минута и половина - две.
П.П. Завидях на моята приятелка, на която тази ромка също й каза някои неща за живота й. Каза й, че св.Петър и дядо й я пазят от злини, нещастия и злополуки. Момичето е голяма късметлийка попринцип, така че не се очудих на тези думи.
Благодаря, че отделихте време за темата ми, също ще ме прощавате ако съм допуснала известни правописни грешки.
