Помогнете ми да даря мир на една душа...

[ilusia]

Аре бе B-L-O-T всеки път ли трябва да ти напомням , че виждането ни за него е сходно ? Просто след всичко тва ме мързеше да обяснявам и какво за мен е той.. Говорили сме и за това...
KAT
Изобщо не.
Просто за себе си избрах да не се ядосвам или тревожа за неща , който така или иначе не зависят от мен - пълна загуба на време и енергия.
Онова което мога - хващам и променям. НО не съм идиот с рогата на пред.. с някой неща в живота човек просто се смирява И толкова... Не е поражение а опит. Идеалистката въоражена с мечти и ентусиязъм умря. Още я има но знае кога да бъде тя и кога не...

[B-L-O-T]

Ilusia - Само да кажа нещо по периферията - "с някой неща в живота човек просто се смирява И толкова... " - Може да не се смиряваш а да се промениш . Това е много ловък момент как да не се смириш , но често не ми харесва . . .

[ilusia]

Не по врат , а по шия ;)

[Unforgetable]

Знаете ли - именно това ме вбесява - това не мога да приема - че някой държи конците ни и "както е писано тъй и ще бъде". Защо ние да не можем да го променим? Вие си нямате идея колко съм се молила на някои хора за помощ, а те само казваха: "Нищо не можеш да направиш.".. и бяха прави!
Да, ilusia, аз не говоря само за тази ужасяваша картина от моя живот, говоря за всички тези други стряскащи неща от живота ни! А ти питаш - къде са хората? Ами аз се имам за човек - искам да помогна, но нямам власт над това! Мога да съчувствам, мога да плача с тях, мога да се моля с тях... е и? Помагам ли им?! Не ми казвай "да", защото повече вредя... Да, давам надежда... ФАЛШИВА надежда. Може това, което говоря да е "грях" - нищо. Както са казали - "Бог ще ми прости - това му е работата"...
А, да и казваш че Бог съм аз - защо тогава не съм "всемогъща", какъвто трябва да е Бог...

[B-L-O-T]

Unforgetable - "Знаете ли - именно това ме вбесява - това не мога да приема - че някой държи конците ни и "както е писано тъй и ще бъде". Защо ние да не можем да го променим?" - Това с писанията не трябва да ни интересува (има ли , няма ли) . Можеш да промениш всичко - като промениш себе си . Какво значи някой да дърпа конците ? Стига с този "някой" . Когато гледаш реката виждаш ли този някой ? Когато гледаш небето виждаш ли някой ? Ако не виждаш спри да говориш с това нарицетелно което създава нелепо съзнание .
"А, да и казваш че Бог съм аз - защо тогава не съм "всемогъща", какъвто трябва да е Бог..." Какво значи Бог да е всемогъщ ? Пак ще попитам - Когато гледаш реката намираш ли я за всемогъща ? Когато гледаш небето намираш ли го за всемогъщо ? Всяко нещо е всемогъщо в пълноценността си .

[Unforgetable]

Имаше някога един афоризъм от сорта:
"Благослови ме с търпението да променя това, което мога;
със силата да приема това, което не мога да променя
и с мъдростта да различавам двете."
За жалост аз не съм получила нито едното....

[ilusia]

Знаете ли - именно това ме вбесява - това не мога да приема - че някой държи конците ни и "както е писано тъй и ще бъде". Защо ние да не можем да го променим? Вие си нямате идея колко съм се молила на някои хора за помощ, а те само казваха: "Нищо не можеш да направиш.".. и бяха прави!
Да, ilusia, аз не говоря само за тази ужасяваша картина от моя живот, говоря за всички тези други стряскащи неща от живота ни! А ти питаш - къде са хората? Ами аз се имам за човек - искам да помогна, но нямам власт над това! Мога да съчувствам, мога да плача с тях, мога да се моля с тях... е и? Помагам ли им?! Не ми казвай "да", защото повече вредя... Да, давам надежда... ФАЛШИВА надежда. Може това, което говоря да е "грях" - нищо. Както са казали - "Бог ще ми прости - това му е работата"...
А, да и казваш че Бог съм аз - защо тогава не съм "всемогъща", какъвто трябва да е Бог...

В неделя имам изпит. Преговарях си за Ботев , за Вазов и Левски...
Запитах се как един човек е могъл да постигне толкова много и дали днес някой го може... После си казах " неее , времената са други , всичко е различно" но сама пред себе си признах - всъщност може. Просто ни е страх....Няма нищо невъзможно. Когато майка ми ми каже колко я боли сърцето аз не й съчувствам - от това полза няма. Просто й помагам... от това се надявам и да има

[Unforgetable]

Да, в това е главното - как да помогнем на другите, защото за мен магията остана само това - една безкрайна услуга на населението... Някога бях записана в чужд форум за магия и там имаше много мъдри хора. Веднъж един ми каза: "Защо приемаш магията катозадължение? Тя е твоята същност. Ти не можеш ей така да се събудиш и да кажеш - брей, писна ми, от утре - никаква магия. Веднъж започнеш ли - няма край." Именно оттам научих, че ИСТИНСКАТА магия е тази, с която помагаме на другите... затова и се почувствах така когато не можах аз да помогна на най-близкия ми. Не знам колко виня Богове или светци или попове или лекари... може би най-много себе си, защото не се справих

[ilusia]

я да те питам , ти на себе си можеш ли да помогнеш , че си тръгнала на другите ?
И мислиш ли ,че другите искат твоята помощ ?

[B-L-O-T]

Unforgetable - "Именно оттам научих, че ИСТИНСКАТА магия е тази, с която помагаме на другите... " - От къде "там" ? и се причислявам към въпросите на Илюзия . . .

[B-L-O-T]

Сега стигнах до извод че тези които умират да помагат на другите не могат да помогнат на себе си (да отбележа че всъщност и не успяват да помогнат) . От къде се получава тази зависимост и това явление ? Виждат че не могат да се занимават със себе си и решават за да се чувстват пълноценни да се занимават с другите . Много са сложни за себе си самите тях а проблемите на останалите хора отстрани изглеждат съвсем прости . Това мисля че е на подсъзнателно ниво .

[Unforgetable]

Ами аз не искам да си помагам на мене с ритуалите от сорта "да се проектирам на луната" или ей такива неща. Може би моят живот не е много подреден, но посочи ми един човек, на който всичко да му е наред! Колкото до онова "там" - говорех за един чуждестранен форум, който по-късно закриха, защото покрай нормалните хорица се навъдиха някакви, които постоянно търсеха заклинанията "да се влюби в мен" или "да се мъчи адски" или т.н.
Колкото до това - кой ми иска помощта - да, някой искат моята помощ, колкото и странно да ви звучи. Може би не помагам на всички - със сигурност не мога да помогна на всички, но се опитвам. Нали именно ти, Илюзия, ме попита :"Ами къде са хората?" Ето аз се опитвам да правя нещо по въпроса - Малко, но нещо. Малкото е повече от нищо!

[ilusia]

Виж мила , не случайно те питах за това.
Всеки ден някой идва при мен.
Но разликата е , че аз винаги ясно поставям пред тях ситуацията.
Коя съм , какво мога , какво не мога ... Помощ се дава само ако е поискана .... Не е добро да хванеш някого за ръчичката и да светнеш клуча на лампата ( бъгна ми се клавиатурата и нямам иу). Добро е да обясниш какво е светлината и да запалиш желанието самият той да си намери клуча.
Не можеш да помагаш без сам ти да можеш да си помогнеш. Все още не си овладяла твърде много неща из сферата на магията , за да можеш да си позволяваш да я прилагаш като "помощ"
Повявай ми... много по голяма помощ е нежен поглед и топла ръка....
Снощи , когатно една приятелка плачеше... не й направих магия. Направих й топъл шоколад , гушнах я при мен в леглото и я нацелувах...
Не е магия , но е вълшебно

[Unforgetable]

да, това ми е пределно ясно - с тази разлика, че хората не идват при мене с думите: "Прави ми магия, че съм умрела..". Именно това се опитвам да втълпя на всички - че магията е "крайно поле". Тя не е играчка, не е от типа - "ей така, между другото". А и аз не се имам за някоя свръхмагьосница - че да же не се имам и за магьосница. Ще си позволя да цитирам един мой приятел, който ми казваше: "Първото нещо в магията е психиката и после чак идва силата. Научи се да знаеш кое кога и как." Но понякога няма начин с една целувка или прегръдка да излекуваш болката... защото не винаги е намесен само човек...

[B-L-O-T]

Много хубаво нещо ти е казал приятеля . Мислиш ли че си го разбрала ? Мислиш ли че психиката ти я променяш "на горе" ?
"Прави ми магия, че съм умрела.." - Това ме разсмя много .
Ilusia - Да те питам нещо извън темите - От къде хората знаят за теб и идват ? От думите ти разбрах че поне няколко човека на месец търсят помоща ти . . .

[Unforgetable]

Така де - ние си говорим така, защото сме от село
Ами да, мисля че съм го разбрала и знаеш ли защо - когато се записах в онзи форум аз бях като онези дразнещи дечица, които приемаха магията като игра.... после започнах да я приемам като работа... и те постоянно ме коряха за нещо. Но пък хората там ме научиха че човек може да я използва така, че да помогне на другите и на себе си едно временно.
Ок, B-L-O-T, не мога да повярвам, че ти не помагаш на никого. Не вярвам, че си седиш в средата на стаята, правиш си ритуалчета, "възнасяш се психически" , а не искаш да направиш нищо за никой. Остави егоизма, това си е най-малкото жестоко.

[ilusia]

Много хубаво нещо ти е казал приятеля . Мислиш ли че си го разбрала ? Мислиш ли че психиката ти я променяш "на горе" ?
"Прави ми магия, че съм умрела.." - Това ме разсмя много .
Ilusia - Да те питам нещо извън темите - От къде хората знаят за теб и идват ? От думите ти разбрах че поне няколко човека на месец търсят помоща ти . . .

Въх ами те идват но никой и идея си няма с какво се занимавам. Става адски случайно разбираш ли. В един сайт , в който съм модератор от много години ( не за магия ) , просто става така , че се запознавам с някого и точно след няколко часа/минути/дни той почва да си разказва и майчиното мляко пред мен. Или спонтанно ми казва " моля те прегърни ме" ," хвани ми ръката " или " знам , че се познаваме от много скоро , но ми действаш адски успокояващо , може ли да си поговорим"
Класът ми ( бившия) знаеше , че гледам на карти , отделно имам приятели с който след доста време общуване сме разбрали , че имаме сходни интереси и си правим малки услуги един на друг.
Освен това имам доста бурен социален живот - една не правителствена организация - БмЧК , курсове , приятели , абе общо взето къде що ида все добри запознанства , който впоследствие се превръщат в добри приятелства.... Приятели на мои приятели , изпити в други градове ... Всякакви подобни неща. Не знам как става но просто става. А може би понякога когато почувствам някого достатъчно близък сама споделям ,за някои от възгледите си от живота ... Или пък седя на някаква маса и изведнъж изтърсвам на някого " като излизаш внимавай , че ще отнесеш масата" и познай какво става... После те гледат странно , след 2 рия или 3 тия път просто свикват и не питат. Приемат го и от време на време идват с думите " абе вчера стана нещо странно" и такива мити работи ;)

[B-L-O-T]

Unforgetable - "магията като игра.... после започнах да я приемам като работа... " - Какво не ти харесва да го приемаш като игра (дори и от време на време) ? Именно тази сериозност която се опитваш да стигнеш ще те погуби .
Казваш че си научена да помагаш на другите . Ако си научена на това то за теб няма други изгледи освен да го правиш . Как можеш да позволиш някой да те учи на възприятие ?
"а не искаш да направиш нищо за никой" - Въпроса е защо ? Един от най-простите въпроси . (не знам защо трябва да се вживяваш в "доктор Куийн Лечителката")
ilusia - Имаш познати ; виждаш ги че имат проблеми и ти им помагаш астрално без те да знаят че ще им помогнеш астрално ? Те след като не знаят с какво се занимаваш искат чисто физична или морална подкрепа . Демек астралните действия са по твоя инициатива ? (а това за услугите е ясно . Не може да имаш приятели окултисти и някой път да не те помолят точно за такова нещо )

[ilusia]

Блот астрално само ако нещо ги боли или са болни.
В съдбите и действията им не се меся

[Unforgetable]

Ами в крайна сметка всеки сам решава какво е за него магията, нали. Не мога да те виня че си избрал тя да е играчка или поне "от време на време". Защото аз самата виждам, че понякога толкова ми дотяга от това "да се вживявам в "доктор Куийн Лечителката"", че ми иде да зарежа всички... но не мога. Защото последния път когато се опитах стана нещо лошо и то не на мен, а най-скъпият ми човек. Наречи го случайност, наречи го карма, както искаш. Но аз не искам да рискувам пак неговия живот, заради това, че на мен ми е "прекипяло".
Илюзия, напълно съм съгласна, че трябва да се месим "ако нещо ги боли или са болни" и да не си играем с техните характери, например... Лошото е че не винаги можем да помогнем и именно това ме ужасява.