Здравей valko.
Темата, която някои тук в това число и ти, подновявате, е от 2007-ма година. Към момента на написването и, авторът и е дете.
Със сигурност не е първото дете, което търпи подигравки. Няма и да е последното. Така че темата е от този вид писания, които винаги ще имат актуалност.
Но по-конкретно ме заинтригува твоето мнение по нея.
Да видим... Пишеш като за начало:
Стига с тия нравоучения, не виждам нищо лошо някой да се разори или да се постави с единия крак в могила за отмъщение с помоща на магия. Щом някой трябва да бъде наказан - нека да бъде наказан. Не сме в коледж за благородни девици и не сме в духовната семинария.
По същата логика: да дадем на всеки по едно оръжие и да ходи да избива който и за каквото си пожелае, понеже преценил, че някой си следва да бъда наказан? Колко лесно било, а? Само че ако всеки можеше да избива или наказва всеки, то знаеш ли- май като погледнеш през прозореца, то щеше да виждаш само трупове и поредният труп със сигурност в един момент ще е твоят, защото нали логиката е, че в това да накажеш някой няма нищо лошо... Сигурен ли си, че не искаш ускорен курс за благородна девица или поне нещо набързо в стил "духовна семинария"?
Предлагам сега с теб да обсъдим и това:
А за връщането, ако при майстора ръцете не са криви и има глава с която мисли и има навик да го прави, не само ще избегне връщането върху него и на тези около него, а и ще го пренасочи към друг враг.
Това, което си написал, ме кара да си мисля за теб като човек с голямо самочувствие, но уви, непочиващо на познания. Ситуацията е следната. При направа на магия за отмъщение първото, което се случва е, че в организма на правещия магията се генерират куп вещества, сред които и адреналин. Главното, което засягат е мускулите. Ако си учил биология, то тогава знаеш, че сърцето е мускул. Уврежда се тялото. Почти едновременно с тялото, настъпва и увреда на психиката. Чувствителността се променя- човек става безчувствен, спира да осъзнава болката и проблемите на другите. Това е началото. Тук видях постнати ритуали. Не видях никой от тях да избягва това първо нещо.
Какво става по-натам. Психо-соматични заболявания в един прекрасен момент водят до прескачане от лекар на лекар в захлас. Промяната в психиката води до изстиване на отношенията с околните. Истински приятели - такива вече не може да се задържат. Любов? Няма желаещи да обичат парче лед, което не си мери поведението и поради това наранява онези, които го доближат.
Е, начинаещи черен магьоснико. Очаквам с огромно нетърпение да прочета как ще измъкнеш химията от собственото си тяло, за да я насочиш към враг, че да те отмине? Как ще се спасиш от осакатяването на психиката, за да не нараниш в последствие тези, които те обичат?
Ти и сега си лед, защото си се самоосакатил. Усещам колко точно си се самоосакатил. Знаеш ли... Ти вече рушиш около себе си. Дори съветът ти по тази тема е разрушение. Задействал си правилото. Явно защото ставаш за черен маг.
А сега- делово. Пред теб има три болезнени пътя.
Път 1. Ползваш главата си по предназначение и решаваш да спреш. Тогава трябва да изчистиш всичко, което си натворил. Или поне максимално от това, което си натворил. Ще боли, но това е пътят назад. Ако не се връщаш по този начин, все едно нищо не си направил.
Път 2. Не ползваш главата си. Решаваш че си от там и всичко ти е ясно, та дрънка и свещеното насекомо на египтяните е скакалец. Бъдещето ти започва да гравитира между фалшивите приятели, лудостта и болестите.
Път 3. Съдбата ти взема решение вместо теб. Не ти го препоръчвам. Това е най-болезненият от трите пътя, които стоят пред теб.