Да искажа и моето мнение:
Още в началото си помислих, че тази тема за края на света ще заинтересува доста от нас, по простата причина че смъртта е естествена част от живота и всички ние рано или късно ще трябва да се срещнем с нея. За мен има две възможни отношения към смъртта, докато все още сме живи. Можем да предпочетем или да я пренебрегваме изцяло, или да я гледаме лице в лице, като мислим за нея и се опитваме да намалим колкото може повече страданието, което тя може да причини. И в двата случая обаче не сме в състояние да я победим. Но тук не става дума за края на всичко - вселента и както щете го наричайте, а за катакличми на земята. Земята е жива дори и сега. Древните народи са имали нещо, което
сега ние не разполагаме а именно време. В продължение на столения те са наблюдавали природните стихии и явления. И са разбрали, че през определен интервал от време земята се "пречиства" от своите паразити.
Та като човек, който се занимава с источно учение вярвам в прераждането и не се боя от края на света. Смъртта е един цикъл от нашето съществуване.Освен това в момента на смъртта могат да се преживеят най-дълбоките и благотворни вътрешни състояния. Чрез непрекъснатото опознаване на процеса на смъртта в медитацията един опитен медитатор може да използва своята действителна смърт, за да постигне духовна реализация. Именно затова завършените медитатори се отдават на медитация, когато издъхват. За постижението им можем да съдим по това, че често телата им започват да се разлагат дълго след настъпването на клиничната смърт.
За край не мисля, че този Апокалипсис ще дойде в близките няколко дисетилетия.
П.С. За смъртта мога да кажа още доста, което съм чел в някой вярвания за подготовката психическата нагласа и т.н. Пък ако искате може да отворим една тема и там да обсъждаме за прераждането и след това
айде че се отвлякох
