Имам едно питане.Нещо,което ми се случи преди 9 години.
Но ще започна по-отдалеч.Наското се преместих в София.Знаете как е,тук има нах-голям шанс за развитие,забавления и т.н.Отдавна се канех,но поради една или друга причина,не ставаше.Проблема е,че дойдох тук и да се боря за жената,която обичам.Тя обаче ме отразя,има чувствам към друг и смята,че аз не я обичам,а имам фикс идея.Но явно съм осъден да стадам.И проблема не е в това,защото нито съм първия,нито ще съм последния за съжаление.
Та да преминем на съществената част.Преди 9 години,когато за 1-ви път я видях наживо(нашето беше интернет любов) и пътувах към нея,за да я видя отново,втори ден поред тоест,бях в автобуса и там имаше 2 циганки.Та понеже нямаше много хора,а аз бях сам,дойдоха при мен и почнаха а искат да ми гледат на ръка.Аз не исках,но нямаше къде да бягам,а не ми се правеха скандали и то в рейса.Тогава бях на 20.Та тогава вече бях много влюбен в това момиче и мислех за нея постоянно,макар че се бяхме скарали много(по моя вина) преди година и тя беше изгубила доверието ми.Та първо циганките ми казха,че ще остана сам до 47 години.После ми казаха следното "Тя много съжалява".Аз попитах коя тя?Те пак казаха "Тя много съжалява".После ме питаха "Искаш ли да се ожениш за нея".Аз вече се бях поуплашил и само мълачах.После дойде най-странното.Дадоха ми един конец,не помня какъв цвят вече.И ми казаха да затворя шепата си и да разтъркам конеца вътре.Като го направих и отворих,на конеца имаше 3 възела,стегнати.А преди това нямаше.Помня го,защото много се стреснах.А конеца беше в моята ръка.Казаха,че съм имал нещо,не помня точно,магия,нещо друго ли.Казха ми,че това с конеца било за късмет,за любов и да го хвърля във вода.Аз понеже съм от Бургас го хвърлих в морето.Обаче как стана номера с конеца?И какво беше "Тя много съжалява","Искаш ли да ожениш за нея"?
Да кажем,че просто са налучкали,но това с конеца ме плаши сега,защото след 9 години,аз все още съм влюбен в това момиче,а сме се виждали навиво 5-6 пъти за толкова години,дойдох заради нея в София,като се надявах да я спечеля,защото тя толкова години ме търси,макар че само като приятел.Аз исках да я забравя и мого много не и отвръщах като ми пише,но вместо да ми мине,аз мислех постоянно за нея.Ден и нощ,всеки час и секунда.Та си мислех,дали тези циганки не са направили нещо с този конец?Никога не ми е вървяло с жените,докато бях в Бургас,а това момиче не мога да спра да я обичам.Бях готов на всичко за нея.Имаше моменти,когато може би тя щеше да ме приеме пак,но аз в стремежа си да я забравя я отбягвах,но вместо това я обичам все повече.А тя не ми вярва,защото както тя каза "Аз те търся,ти или бягаш или отговаряш вяло,а казваш,че ме обичаш".Като се засмили човек,колкото и да си обичал някой,с течение на времето,чувставата ти намаляват,изчезват,особено като си далеч.А и бяхме деца тогава.А при мен точно обратното.Та някой има ли версия за циганките с конеца и възможно ли е там да се крие причината?Приемам,че съм я изгубил завинаги,че не ми вярва,но това с конеца ме мъчи.Преид не му обръщах внимание,но сега вече се замислям.Благодаря предварително на тези,които ми отговорят
