Здравейте, нова съм във форума-извинявам се, за некомпетентността,наивността и ред други качества за които аз съм си виновна,но бих искала да Ви разкажа една история...ще се радвам да чуя мнението Ви и да обсъдим...
Незнам дали мога да говоря с духовете,макар че понякога ги виждам,друг път чувам, трети усещтам + да кажем,че майка ми и леля ми можеха (за жалост и двете починаха). Та знам,че има разлика между демони и духове,но една вечер реших да изпробвам новия метод,който бях усетила,че може би ще подейства. Вечерта си легнах и без защита,без печати,без нищо- не разбирам някои неща около печатите- реших да се пробвам да викна Хадес,ако въобще съществува ( не съм особено от вярващите в разни Богове,като Хадес,Ра,Зевс,Амон и др). Легнах и се концентрирах (немога да обясня в/у какво точно тъй като е ммм чувство?) и започнах да викам Хадес ( имах усещането,че в областта на 3-тото око се пробива дупка...страшна болка,но нея винаги я имам щом реша нещо да правя) по-време на `викането` изпитах страшно силно,коварно присъствие и ужас обзе цялото ми тяло,започнах да се гърча от ужас,но очите ми не се отделяха от вратата тъй като усещането за присъствие най-силно беше концентрирано там, И изведнъж изчезна....все едно нищо...реших че съм си въобразила и помолих на глас ако има някой да го сънувам...така и стана. От тогава (не ме съдете на по късен етап разбрах какво съм правила) започнах да се концентрирам в/у него и постепенно явно го бях допуснала в себе си,защото усещах лявата си половина чужда. Принципно съм ужасно весел човек и винаги гледам положително на живота,никога не бях мразила и винаги имах усмивка на лицето си...но от тогава ден след ден започнах да мисля хората за тъпи овце и да ги ненавиждам. Започнах да не се усмихвам и да желая да убивам и измъчвам. Рядко се усмихвах и въобще не излизах. Ясно разбирах,че това е неговата гледна точка не моята. `Докато бях с него не ми даваше да говоря с майка ми и с други близки. Искаше да нарани всеки мъж около мен и постоянно усещах нападките му към тях,ако те не го усетят почваше мен да ме кара да усещам неприязъм и да желаех да си тръгна. Но като цяло говорехме (метафорчно казано) за много неща. Но всяко нещо си има край...натежа ми това мрачно и тежко усещане и затова някак (след време отново разбрах) го прогоних. Тогава го сънувах за последно .... как ме прониза в корема с меч и до ден днешен мога да усетя `раната`. В интерес на истината предполагам не е бил Хадес, не е бил обикновен дух тъй като има разлика в енергиите, изпитвах чувство на сигорност вечерите особено и едно прекрасно пристрастяващо чувсто. Има ли начин да `викна` пак този воин ? Искам да разбера кой беше той...ако го викна по усещането на неговата енергия...незнам дали ще успея. Ами раната? Ами печата му който се стовари върху челото ми той за какво е ? Не искам да коментираме дали е възможно да говоря с духове или не просто го приемете на сляпо и ако не възразявате ми кажете какво да направя и какво значи. Днес ще се пробвам пак,стига да не заспя както попринцип става. Ох много дълго стана...
Незнам дали мога да говоря с духовете,макар че понякога ги виждам,друг път чувам, трети усещтам + да кажем,че майка ми и леля ми можеха (за жалост и двете починаха). Та знам,че има разлика между демони и духове,но една вечер реших да изпробвам новия метод,който бях усетила,че може би ще подейства. Вечерта си легнах и без защита,без печати,без нищо- не разбирам някои неща около печатите- реших да се пробвам да викна Хадес,ако въобще съществува ( не съм особено от вярващите в разни Богове,като Хадес,Ра,Зевс,Амон и др). Легнах и се концентрирах (немога да обясня в/у какво точно тъй като е ммм чувство?) и започнах да викам Хадес ( имах усещането,че в областта на 3-тото око се пробива дупка...страшна болка,но нея винаги я имам щом реша нещо да правя) по-време на `викането` изпитах страшно силно,коварно присъствие и ужас обзе цялото ми тяло,започнах да се гърча от ужас,но очите ми не се отделяха от вратата тъй като усещането за присъствие най-силно беше концентрирано там, И изведнъж изчезна....все едно нищо...реших че съм си въобразила и помолих на глас ако има някой да го сънувам...така и стана. От тогава (не ме съдете на по късен етап разбрах какво съм правила) започнах да се концентрирам в/у него и постепенно явно го бях допуснала в себе си,защото усещах лявата си половина чужда. Принципно съм ужасно весел човек и винаги гледам положително на живота,никога не бях мразила и винаги имах усмивка на лицето си...но от тогава ден след ден започнах да мисля хората за тъпи овце и да ги ненавиждам. Започнах да не се усмихвам и да желая да убивам и измъчвам. Рядко се усмихвах и въобще не излизах. Ясно разбирах,че това е неговата гледна точка не моята. `Докато бях с него не ми даваше да говоря с майка ми и с други близки. Искаше да нарани всеки мъж около мен и постоянно усещах нападките му към тях,ако те не го усетят почваше мен да ме кара да усещам неприязъм и да желаех да си тръгна. Но като цяло говорехме (метафорчно казано) за много неща. Но всяко нещо си има край...натежа ми това мрачно и тежко усещане и затова някак (след време отново разбрах) го прогоних. Тогава го сънувах за последно .... как ме прониза в корема с меч и до ден днешен мога да усетя `раната`. В интерес на истината предполагам не е бил Хадес, не е бил обикновен дух тъй като има разлика в енергиите, изпитвах чувство на сигорност вечерите особено и едно прекрасно пристрастяващо чувсто. Има ли начин да `викна` пак този воин ? Искам да разбера кой беше той...ако го викна по усещането на неговата енергия...незнам дали ще успея. Ами раната? Ами печата му който се стовари върху челото ми той за какво е ? Не искам да коментираме дали е възможно да говоря с духове или не просто го приемете на сляпо и ако не възразявате ми кажете какво да направя и какво значи. Днес ще се пробвам пак,стига да не заспя както попринцип става. Ох много дълго стана...