Ужасна карма,тежка съдба,родово проклятие или и трите?

[LadyMorgana]

Привет накратко ще разкажа моят случай. Имам нужда от помощ и насока и не знам към кой друг да се обърна,освен към потребителите на този форум.
Историята ми не е чак толкова тежка,всеки ще каже ''Радвай се,най-важното е,че си жива и здрава''. Това е така,но все пак бих искала да обясня защо имам опасения,че притежавам някоя е ''диагнозите'' в заглавието на темата. Трудно ми е сама да определя,за това се обръщам към хората с повече духовен,житейски и окултен опит от моя.
Живота ми е нещастен може би от три годишна възраст. Едни от първите ми осъзнати спомени са скандалите на родителите ми,които са се разделили,когато съм била на две години и половина. Не мога да си спомня с точност всичко,но образите,които и до ден днешен изплуват са крайно неприятно. Когато станах на четири,пет вече ясно осъзнавах раздялата на родителите си,а майка ми непрекъснато говореше по адрес на баща ми лоши неща и то в мое присъствие,прехвърляше цялата си злоба и огорчение на мен и дори не й беше приятно да ходя на село при баба ми и дядо ми...(неговите родители),защото си въобразяваше,че и тримата се мъчат да ме настроят против нея. Не мразя майка си,но не мога да кажа,че и я обичам. Никога не е показвала истинска майчина обич и загриженост,сякаш съжаляваше,че ме е родила. Почти веднага след като родителите ми са се разделили,майка ми се е събрала с друг човек,така нареченият моят втори баща с който бях принудена да живея. Така и не успях да го обикна а и дълбоко в себе си той също не ме обичаше. С майка ми се отнасяха зле с мен,обиждаха ме и имах тежко детство,трудни периоди и не можех да се адаптирам никъде. Бях много буйна и агресивна и майка ми нон стоп повтаряше,че откакто съм се родила само ядове създавам. Усещах,че мястото ми не в този свят и още от съвсем малка се чувствах тъжна и самотна,визуално не изглеждах добре и имах проблем със заекването,което още повече усложняваше всичко. Все едно бях урод,или грешка на природата. Майка ми ме заведе един-два пъти на логопед след време,но до там. Смяташе,че нарочно заеквам или плача за да я манипулирам или,че баба ми и дядо ми са ме научили....никога не бих й простила това и до ден днешен. Имаше някаква случка,която ме беше накарала за заеквам от уплах,но така и не разбрах какво. Всеки имаше различна версия. Още в ранните си години бях напълно сама,нямах семейство,нито приятели,нито дом. Местехме се от квартира на квартира и всичко беше несигурно дори в по-късен етап. Понякога сякаш аз им бях в тежест и се грижеха за мен по задължение,с някакъв негативизъм. Обвиняваха ме за всичко, а с баща ми се виждах рядко и после ми липсваше повече.
Годините в началното училище станаха още по-кошмарни. Бях магнит за беди и дори да не правих нищо пак привличах лош късмет и всеки ме гледаше с лошо око. Никой не ме харесваше,все едно бях белязана да съм мразена от хората. Когато се опитвах да намеря приятели,те не се зъдържаха дълго...все едно бях прокажена или имах друг проблем. А майка ми никога не ме подкрепяше и не се опитваше да ми помогне...
И двамата с вторият ми баща работеха много и натякваха,че ме издържат,все едно всеки залък ми беше броен...
В училище имах лош успех и не ми вървяха много предмети,а след всяка лоша оценка ядях бой от вторият ми баща и се страхувах да се прибера вкъщи ако на някое контролно съм се изложила. Едва оцелявах в дома си...ако можех да го нарека така. Във втори клас се родиха полу-сестрите ми. Едната-дъщеря на майка ми и вторият баща,другата на биологичният и жена му. Имах две семейства,но реално нямах нито едно. Сестрите ми получиха с годините всичко,което аз никога не успях. Бяха силни,уверени,насърчавани в талантите си и с нормално семейство. Записвани бяха на уроци по какво ли не,и имаха предпоставки за бъдеше...а аз бях в сянка и понякога все едно не съществувах. Имах намерения да се развивам в рисуването,но никой не вярваше,че имам талант а и дори да се стараех и аз знаех,че не съм толкова добра. Все пак учителката по рисуване ме насърчаваше да правя това,но може би ме е съжалявала. Реших,че искам да съм художничка и кандидатствах с изпит по рисуване в една гимназия за който ходех да уроци половин година. Но още тогава разбрах,че мечтите ми са нереални и преподавателката никога не одобряваше рисунките ми достатъчно и директно намекваше,че са грозни и едва ли не не съм за тази гимназия. На всичкото отгоре чак после установих,че предмета рисуване почти не се учи в моята специалност. И така цели три години нямахме такъв предмет,отказах се от единствената си мечта а и никой нямаше да инвестира в извънкласни уроци за мен, а аз все още нямаше от къде да изкарвам пари и да си спеспя.
В семейството ми често имахме финансови проблеми заради наема и сметките и често ми се натякваше и това,че имам храна и подслон. За майка ми това беше постижение и аз не трябваше да се оплаквам. Държаха се с мен като с чуждо дете понякога. И въпреки,че няколко пъти са ми подарявали скъпи неща свързани с творчество и са ме съветвали да творя,не взимаха заниманията ми на сериозно а и всичко купено винаги се натякваше. Отношението на вторият ми баща и в гимназията беше ужасно,продължаваха проблемите с ученето и боят,дори когато станах на петнайсет,шестнайсет се стигна до там,че в пристъп на ярост ми насини окото и ми отряза част от косата. Често и двамата повтаряха,че не ставам за нищо,ще мета един ден улиците и ме заплашвахме,че ''или ще ставам човек,или ще умирам''...
След скандалите плачех с часове в леглото и бях в депресия постоянно,дори аз започнах да мисля за самоубийство и смятах,че те са мои кармични врагове и няма да издържа да живея с тях дълго. В този гимназиален период разбрах колко е трудно да оцелееш изобщо,преживях две несподелени влюбвания,имах периоди на непрестанен плач и самонаранявания с игла (за което родителите ми не знаеха) и нямах близки хора към които да се обърна за помощ. Баща ми не можеше да направи нищо и през годините дори не плащаше издръжка за което майка ми обвиняваше мен и го обиждаше постоянно като намекваше,че съм като него. Най-лошото беше,че тя изпадаше в нестабилни състояния и истерии и постоянно крещеше,а когато вторият ми баща ме биеше,го насърчаваше и просто гледаше отстрани все едно не й пука. Не знам как останах жива в тази обстановка,но всеки ден се питах с какво съм го заслужила и това ли е кармата и съдбата,която трябва да понеса и какво съм сторила за да ми се случва всичко това? Когато завърших имах големи планове за бъдещето и исках да ме приемат в университет, бях решила какво искам да уча и бях изкарала сравнително добра оценка на едната матура,която щеше да ми е балообразуваща. За съжаление надеждата за добро бъдеще се стопи,когато разбрах,че не съм приета в нито една записана специалност. Бях избрала държавен,сравнително евтин университет за стандартите на нашите. Нямаха възможност да ми помагат за семестриални такси за специалности в НАТФИЗ или НБУ дори да исках да уча нещо в сферата на изкуствата. По онова време започнах да се занимавам с фотография,но все още нямах финанси дори за един курс. Бях разочарована от себе си и цялата рода се обърна срещу мен,едва ли не ги бях изложила,че не съм студентка. Исках наистина да им докажа,че ще успея,но нещата и този пъти не бяха на моя страна и цялото учене и старание отиде на вятъра. Тази една година се оказа фатална за целият ми живот занапред. Дни след бала си намерих една не до там престижна работа в един ресторант и реших да остана да работя и занапред като се изнесох сама на квартира. Наще ми намекваха,че няма да ме издържат особено след като дори не уча някъде а и аз исках самостоятелност. И така се започна робският ми труд в ресторанта,но не се оплаквах,смятах,че това е вид бора и израстване,че е изпитание и ще стана много силна. Но вместо това живеех по-зле и от преди. Заплатата ми не стигаше да си спестя някой лев за курсове или нещо друго и едва смогвах да изкаравам месеца,но не исках пари от родителите си,беше недостойно за мен в онзи момент. Имах един почивен ден в който само се наспивах и отново работех. Нямах време за творчество,не можех и да се развия в работата,никой не искаше да инвестира в обикновен работник на усвои безплатно занаят (става дума за готварство) Баща ми беше в този бранш и се срамуваше от мен,че работя в ресторант най-долната длъжност,смяташе,че съм пропаднала и ми обърна гръб. Сякаш щом не учех в университет от първата година не бях негова дъщеря. Останах съвсем сама,не комуникирах с почти никой....
А и голямата любов ме връхлетя именно на работа,в най-неподходящото време. Бяхме полудели един по друг,но не смеехме да си признаем,това пречеше на колегиалната обстановка и аз ставах все по-слаба психически,разиграваха се драми с недомлъвки,аз плаках постоянно и знаех,че няма как да сме двойка с този човек,понеже сме колеги а и нито един от нас не заяви открито чувствата си. Тази ситуацията ме накара да напусна след едногодишен престой там. Родителите ми искаха да емигрират след време в Германия,но тогава само майка ми отиде да работи за малко. Върнах се вкъщи за да помагам какво мога на вторият ми баща и сестра ми,имаха нужда от мен и въпреки кошмара там приех да се върна. Нямах работа около месец след което започнах да работя почасово и лятото отново кандидатствах в университета. Приеха ме редовно една специалност,която не исках и харесвах,но нямах голям избор,нито пари за нещо по-добро. Така станах студентка и поне роднините ми се успокоиха,че може и да стане нещо от мен...
След време се опитах да потърся голямата ми любов и да се изясним все пак,но съдбата явно не беше на наша страна ,въпреки,че откакто го заобичах изминаха около 5 години и още не съм го забравила изцяло.
Той се събра с братовчедка ми,която имаше богато семейство,добро обществено положение и жилище от родителите си...и избра материалните облаги. И двамата ми забиха нож в гърба като по онова време отново мислех за самоубийство а малко след това започнах да се опитвах да ''оправя'' нещата с окултизъм и така започнаха заниманията ми в тази област. Не помогнаха както очаквах,но някои ритуали в други насоки действаха макар и временно. Започнах да общувам с такива хора,да приемам насоки и да чета подобни книги като търсех отговори за тежката си съдба...знаех,че и аз може би имам вина но се питах защо още на три години ме сполетяха толкова лоши неща,които не спряха до ден днешен? Не бях сторила зло на никой и смятах,че може и да плащам чужди грешки. Не знаех как да си помогна,не знам и сега...
Наясно съм,че лошата карма се лекува трудно и най-вече с прошка,но дори и това не успява да ми помогне достатъчно.
Когато дойде време родителите ми да занимават,аз отново се изнесох на квартира и смених специалността си с такава задочно обучение за да мога да работя по-добре платена и постоянна работа. Специалността,която този път ме приеха отново не беше моето нещо,но смятах,че поне там мога да намеря някои отговори и да повярвам наистина в Бога. До онзи момент не бях кой знае колко религиозна,и сега не съм,но се опитвам да не падам толкова духом и да имам поне малко вяра. Отново сбърках и не останах доволна от избора си,но бях решена да завърша бакалавър и да не прекъсвам повече. Именно там обаче се запознах с човек,който ме обикна и прие каквато съм сега сме заедно. Не знам дали е за добро или не,но съм по-щастлива от преди,макар,че често имам носталгични мисли и малко съжалявам. С приятелят ми чакаме дете и това донякъде също е надежда за по-добро бъдеще,въпреки,че се боя да не попречи на кариерата ми. Уви кармата и съдбата отново се намесват и откакто съм с това момче макар и хубави моменти и някои малки успехи в сферата на киното и актъорското майсторство,нещата не вървят сякаш и при него. Постоянно ни се случват житейски беди,несполуки,имаме съвсем нов и тепърва пробиващ бизнес,но за сега успехи почти нямаме дори да се трудим и работим много и да съчетаваме това и с обучението и подготовката за бъдещи родители...сякаш все не е достатъчно. Понякога дори нямаме време един уикенд да си починем от край до край,ставаме рано и макар и в период на бременност аз се старая да му помагам и да допринасям с всичко колкото него. Но неуспеха все едно ни преследва или имаме зложелатели. Той има проблем с един имот,който трябва да се продаде но е в кавга с братовчед си и се опасявам,че и неговият роднина ни мисли лошото и не иска да сме щастливи и да си купим и ние собствено жилище. А аз от все сърце искам да избегне съдбата на родителите си,които цял живот живеят под наем и не знаят утре какво ще стане а в момента са слуги в чужбина...
От своя страна приятелят ми е много добър и чист човек и най-малко заслужава нещастия и несполуки и поняка се боя,че аз му прехвърлям някакъв лош късмет :( Няколко пъти ни четоха Киприянови молитви,но без успех. В момента заради детето избягвам да правя ритуали и съм спряла с окултните занимания,но може би трябва да потърся такъв човек за помощ. Моля ви кажете според вас какъв е моят случай...-ужасна карма,тежка съдба,родово проклятие или и трите? Понякога мисля,че може да е и родово проклятие,понеже рода на баба ми по майчина линия е претърпял трагични загуби със смърт на няколко новородени като децата само баба е оцеляла...но къщата в която са се случвали тези неща и е била продадена също е прокълната и след време и новите наематели за загубили бебе...страхувам се,че някой далеч в рода ни е отправял много клетви или се е занимавал с черни магии...а освен това не съм наясно с всичко покрай раздялата на родителите си,всеки от тях ми разказва различни неща и съм мислела да ходя при окултист с техни снимки и данни и да разбера. Сякаш всеки премълчава нещо а аз изкупвам постоянно някакви неясни грехове...от двайсет години насам. Как да постъпя за да се спася от живот пълен с постоянно нещастие и мъки? Психически ми е все по-трудно да издържа а и не искам детето ми да преживява същото. Има ли начин да се спре този омагъосан кръг...? На фона на всичко това,все едно постоянно съм урочасана да не мога да открия точните хора за приятели или изобщо нямам късмет в създаването на приятелства...а пред непознати хора се старая да изглеждам щастлива и да се държа ведро и приветливо....енергията ми наистина ли може да е толкова отблъскваща....или всичко е някаква непроменима съдба от която няма да се измъкна? Моля ви за спешна помощ....

[Lustre4108]

Моя съвет е да зарежеш идеите за карми, проклятия и прочие, само трупаш чувство за вина, което пък от своя страна дава негативни резултати, получава се порочен кръг и пр. Познавам много хора точно с такъв живот, но причината не е задължително метафизична. Много често хората просто не биват, да не говорим, че тия проблеми характери ще възникват все повече и повече.

Ако бях на твое място, бих направил нещо крайно драстично, но пък смятам, че ще проработи - мога да го нарека метаморфоза. Това е...като да умреш и да се преродиш в рамките на един живот. Проблемът е, че ти имаш сега семейство и дете, което усложнява много нещата и ще е травмиращо и за тях.

Друг вариант е да вложиш усилията си в това да забогатееш- ако трябва, послужи си с магия. Ако имаш пари, ще си независима от родителите си. Помисли и над идеята да напуснете страната и да отидете да живеете в друга, далеч от тях. С друго не знам дали мога да помогна. Успех!

[LadyMorgana]

Благодаря за съвета,но аз отдавна не съм близо до тях и не съм зависима финансово,те са в Германия и помагат от време на време,но не ме издържат. Относно успехите и забогатяването с магия-сега не смея да правя ритуали заради бременността а и финансите лека полека ще дойдат от труд и работа,но това не е най-големият проблем. А относно семейството-с приятеля ми не сме женени,но да...няма как да го изоставя заедно с детето. Просто аз самата чувствам някакво проклятие а наистина не съм правила злодеяния на никой и не съм си отмъщавала за тормоза от страна на нашите,дори да съм имала такава възможност. Надявам се все пак някой да ми препоръча окултна помощ или човек,който се занимава с хипноза..нямам представа къде да открия подобна личност а нямам излишни средства за ''велики и звездни магове'' с каквито е пълно и не искам да си губя времето с тях. За това не съм тръгнала по всевъзможно врачки и тн.
А що се отнася до заминаването в друга държава-за сега нямам това желание,защото все още не съм постигнала нищо тук и ще трябва да започна като обикновен работник и да слугувам години наред както родителите ми и то с малко дете.

[Lustre4108]

То ако чакаш в България да постигнеш нещо, значи да чакаш до края на живота си без резултат. В България не може да успее човек- поне не по "честния" начин.

Според мен причината за проблемите ти не е проклятие. Има едно такова чувство, ниджите го наричат да се чувстваш като медуза под кит. От това, което описваш си представям за какво иде реч и знам, че много хора изпитват това усещане че си смачкан, че си подтиснат, че си като в капан. Самият аз имах няколко приятели, много добри бяха като хора, но всички до един свършиха зле- някои умряха, други полудяха.

Аз също имам доста подобни "мрачни" моменти, но съм разбрал, че напусна ли страната, нещата се променят. Не, не стават розови, но в замяна на това стават малко по-леки. Причината за всичко това се крие в колективното съзнание- пак казвам, не че тоя проблем го няма извън България, има си го, но тук е твърде изострен.Почти всеки втори има суйцидни мисли. Понеже съм мъж, за мен съм намерил някои решения - едното е да се променя тотално в посока, която не е особено мека, нежна, толерантна. Държа се(когато трябва) рязко, безкомпромисно, ледено-на моменти копирам актьора Чък Норис(гледайки опонентите си лошо). Скоро планирам и да тръгна на бойни изкуства и въобще да се науча да се бия(това наред с фитнеса). По отношение на магията, култивирам също бойни умения. Трудно допускам до себе си хора, не се доверявам. И колкото повече правя това, толкова повече някак средата отстъпва, тя става по-мека, по-"внимателна".

Да си забелязала също кога твоите проблеми се изострят? Нещо във връзка с небесни феномени от типа на слънчеви или лунни затъмнения, фази на луната, планетарни конфигурации? Питам, защото и аз съм забелязал зависимости при различните хора, ако искаш, пиши на лични.

Според мен, идеята да се хванеш с врачки е лоша. Още по-лоша е да търсиш регресивна хипноза. Дори и прераждания да съществуват(в което не съм много убеден, не че го и отричам), едва ли ще ти помогне. Лично аз не вярвам нито в карми, нито в други подобни щуротии, мнението ми за магията е различно от това на мистицизма и окултизма. И врачките и разните хипнотизатори може да те бутнат в много погрешна посока.

Съзнавам, че изписах хиляди редове, но ако трябва да обобщя е, това, което би ти решило проблема е да търсиш всякакви начини да натрупаш сила - без значение дали е окултна, дали е финансова, дали е физическа или друга някаква(например психологически, манипулативни умения?). Опасявам се, че в света колективното несъзнавано се променя, настъпва друг еон, който не би толерирал слабости. Или си силен и оцеляваш или си слаб и те смазват. Друга алтернатива няма.

[eXPerience]

Не че не е възможно, но не е задължително някой да те прокълне, за да ти се случват гадости. Недоумението ти идва от факта, че считаш хубавото стечение на обстоятелствата за подразбиращо се, а лошото - за причинено от нещо. А в действителност е по-скоро обратното. Просто хората са такива. Нищо не може да се направи по въпроса. Разните ню-ейджърски фантазии как хората са всемогъщи същества, как в бъдеще ще са способни на големи подвизи, как ще има 1000 години благодат, през които всички, обичайки се, че се държат за ръце, подскачайки в кръг пред залязващото Слънце, са глупости. Не че по принцип не е възможно, но просто няма да се случи.
Не си първата, не си и последната, която е изживяла подобни на описаните от теб неща. Едва ли в този сайт има някой, чийто живот е бил хубав и лесен като на британската кралица, когато е започнал да се занимава с Магия. Затова подхващай Магията, ако чувстваш, че можеш да се справиш (макар че често човек може повече, отколкото си представя) и си оправи живота. Но не чрез врачки, а ти лично.

[Lustre4108]

Н Едва ли в този сайт има някой, чийто живот е бил хубав и лесен като на британската кралица, когато е започнал да се занимава с Магия.

Е, аз мога да се похваля с подобни преживявания. Даже си мислих да напиша и тема по въпроса. През определени етапи на моя живот съм преживявал много мощни промени в съзнанието, което води до серия от паранормални преживявания, невероятни синхроничности и други неща, които са кое от кое по-положителни, кое от кое по-хубави, до степен, че просто всичко започва да изглежда нереално! Но е факт. Лошото е, че в един момент всичко това затихва. Можеш ли да си представиш, как в един хубав, слънчев ден, преживяваш промяна, която е драстична за самия теб(но в добрия смисъл на думата)...качества, които са ти липсвали, в един момент се отключват; способности, които не си мислил че имаш, започваш да използваш без да се замисляш( в това число и паранормални!). Да, в тия състояния нямам нужда от ритуали или заклинания, за да направя нещо да се случи; или ако ползвам такива, те по-скоро приличат на формалност, на някакъв декор, който ми помага да се фокусирам, но си давам сметка, че по това време това си е било театралничене. Намирам се в състояние на някакво откачено блаженство, врати, които до момента са ми били затворени, изведнъж се отварят с гръм и трясък. Да не говорим за наличие на засилена харизма. Ако нещо лошо тръгне да се случва, нещо тутакси го неутрализира...ако ми трябва отговор на даден въпрос, ако не се появи в главата ми сам, ще дойде някой да подскаже...и ей такива още сладости.

Психолозите говорят за подобни състояния(като махнем паранормалните елементи и магията от тях) и ги наричат "поток"(flow). Вероятно има подобно нещо, като магически поток. Едно от най-странните проявления на това нещо е, че се променя изцяло визията за света - дори багрите, цветовете на предметите са променени. Ако трябва да обясня какво имам предвид, можеш да се сетиш как говорят хората, когато са депресирани - "всичко ми е черно"; хората, които са влюбени виждат всичко в "розово". В тия състояния аз виждах всичко като пламтящо бяло и златно. Състоянието е близко до един мек екстаз, който не те напуска дълго време(трае с месеци). То е...като да препускаш със спортна кола със скорост 400 км в час.

Мога още много да пиша, даже обмислям и тема за това, където да споделя някои преживявания и това, което според мен ги отключва. Мога да кажа тук, че едно от нещата са изключително повишени енергийни нива, просто...личната ми сила рязко скача заради едно или друго нещо.

И понеже казваш, "едва ли има човек, чийто магически живот да е бил прекрасен, когато е започвал да се занимава с магия", е, аз съм такъв пример. Най-силните такива проявления на потока съм ги преживявал именно в началото или като отгръщам нов етап в развитието си...

За съжаление го има и обратния момент, когато може да се отключат хипер деструктивни състояния, които да водят до вътрешна и външна разруха. Тия състояния са известни на психиатрите и са обект на психопатологията.