„Човекът е дух, който обитава тяло и има душа".
Духът е божествената, безсмъртна и вечна част, божествената искра, излъчена от Бог, която се съдържа дълбоко в нас. Това е силата на Бог - вечната, неугасваща светлина, която озарява Критичните моменти в живота ни. Можем да сравним БОГ с огромен водовъртеж, който разпръсква милиони капчици вода. Всяка от тях представлява един човешки дух. Ето защо човекът е дух, въплътен в тяло. Душата е интелигентната животинска част или онова, което наричаме личност. Тя се развива постепенно като продукт на единството дух-тяло. Когато човек е тъжен или изпадне в дълбока депресия, в това обикновено участва душата. Но когато някой казва: „Аз съм това, което съм", в него говори духът.
Крайната цел се състои в обединяване на душата и духа, за което е необходимо да култивираме душата, като й придадем съзнателност и интелигентност. Тя е като младо животно или малко дете, на което трябва да наложим волята си, за да го научим да ни се подчинява по всяко време, вместо ние да се подчиняваме на животинската си част.
Когато душата придобие съзнание и интелигентност, може да постъпваме както желаем, като използваме природните сили.
Законът на съответствието гласи: „Както е горе, така е и долу, както е долу, така е и горе". Прилагайки го в този конкретен случай, може да твърдим, че всичко, което е в нас, е и извън нас, и следователно онзи, който покори вътрешната си природа, ще може да подчини и външната природа.
Алхимията - традиционното изкуство на окултизма - се занимава с превръщането на основните метали в злато. В духовен аспект това символизира превръщането на низшите страсти в добродетели. Душата, която се е освободила от пяната на чувствата и необузданите страсти, е като блестящ златен щит, предпазващ човека от злини и страдания.
Като проява на душата може да разглеждаме характерния печат, който колективната родова душа налага върху всички свои членове. Те не само си приличат физически, но и притежават така наречената родова характеристика - нещо. Което забелязваме във всеки член на групата. Колективната душа понякога се превръща в егоистичен, управляван от страстите деспот, който носи позор и страдания на членовете на дадена група. Ако съществува хармония и пълно единство, тя може да донесе благополучие, защита, богатство и щастие.
В този смисъл е интересно да разгледаме колективната душа на дадена страна. Всички нейни жители притежават сходства и характерно поведение, което не може да се отдаде само на съвместния им живот. Чужденците, които се заселят там, бързо биват погълнати от колективната сила и започват да възприемат особеностите на местните жители, докато накрая съвсем се слеят с тях. Тази колективна душа събира в себе си всички обществени емоции, инстинкти, мисли и страсти, поради което, за да постигне човек успех и да преодолее посредствеността, е необходимо да се издигне над вибрациите на колективната душа чрез строга лична дисциплина.
Точно както човекът има душа, така имат душа и животните, растенията, дори минералите, защото във всичко има живот. Според херметическия принцип на вибрацията, „нищо не е неподвижно, всичко вибрира".
Като говорим за душата, трябва да разгледаме и сърцето, което е център на психическия и емоционалния живот. Сърцето винаги е било превъзнасяно, а да следваме побелите му се счита за правилно. Истината е, че Когато сърцето не е правилно възпитано, то е най-големият враг на човека, защото постоянно го води Към грешки. Сърцето е като душата на дете - моментално привлича всички вибрации и сили, притежаващи способността да внушат на човека да извърши постъпки, за които по-късно ще се разкайва. Невидимият свят около нас е като съд, в който се изливат добри и лоши чувства, а к емоционални моменти сърцето ги приема за чиста монета. По-късно съзнанието преживява сериозни смущения поради тези емоционални състояния. Известно е, че любовта, както и омразата, е сляпа. Влюбеният е готов да загуби и пожертва всичко заради жената, която обича. Мразещият носи в себе си зародиша на самоунищожението.
За да бъде положителна сила, любовта трябва винаги да се ръководи от разума - в противен случай тя е не по-малко сляпа от омразата. Разбира се, безкрайно по-добре е да обичаме, отколкото да мразим, но трябва да знаем как да обичаме и да обичаме безпристрастно, без егоизъм. Колко малко хора познават истинската любов! Някоя жена се влюбва и мисли, че обича. Обикновено обаче тази въображаема любов е предизвикана от измамното сърце. Тя е опиянение от психически магнетизъм, предизвикващ особена еуфория, наричана любов. Щом желанието за притежаване бъде задоволено и опиянението свърши, свършва и псевдолюбовта. Това е най-честата причина за краха на брака. Двамата се женят, когато са много влюбени, но след известно време откриват, че ги свързва единствено навикът и правният договор. Съвсем естествено, защото човешката страст е като вятъра - бушува и след това утихва. Само породената от пълното единство на сърцето и мозъка любов може да се нарече истинска. Тя е безсмъртна и вечна, защото се намира във вибрационното поле на духа, а всичко духовно е свято, божествено, вечно и безсмъртно.
В изложеното по-горе се крие ключът към много тайни. Онзи, който успее да вникне в текста, може да се възползва от тях. Мъдростта не се предава - възможно е единствено да се изредят основните факти, а човек трябва сам да ги изследва, за да постигне успех.
Джон Бейнс
Наистина духът и душата в много случаи са смятани погрешно за едно...
