Историята на един шаман

[Black Wolf]

Откъс от книгата "Plenty-coups, chief of the Crow":
-----------------------------------------------------------------

Така и не ми бе ясно доколко индианците използват огъня по време на война и попитах:
- Твоето племе използвало ли е огън, за да се сражава с враговете си?
- Да. Знам за два такива случая. На единия от тях не съм бил свидетел, защото бях твърде малък за да помня каквото и да било. Там, където сега се намира град Ред Лодж, кроу обкръжили група пикани, укриващи се във върбов гъсталак. Нищо не можело да ги извади оттам и те били добре прикрити в шубраците. Сред върбите имало много суха трева и духал силен вятър. Воините кроу запалили тревата и по този начин успели да накарат неприятелите да излязат от укритието си. Нашите само чакали този момент и ги избили до крак, тъй като били многократно повече от пиканите.

Другият случай бе станал, когато бях на седем години и вече помня какво се говореше между мъжете. Отряд Космати носове (прерийни гро-вантри) се промъкнали една нощ, за да крадат коне от нашето село. Воините ни ги подгонили и обградили във върбите, недалеч оттук, точно до извора, където сега живее Отрязалия-Ушите-на-Мечката. Когато денят настъпил, те успели да убият няколко кроу, които се опитвали да ги изтласкат от укритието им. Станало ясно, че трябва да се постъпи по друг начин. Между върбите растяла много трева и най-сетне кроу се решили да я подпалят. Тъкмо когато пламъците наближавали врага, един от техните шамани угасил огъня, извиквайки дъжд с магическата си песен. Тогава бях малък и не знам какво точно се е случило. Научих всичко това от по-възрастните. Знам само, че Бичата Шатра, свещеният мъж, който изпял онази песен, е бил човек, притежаващ огромна мощ [59]. Най-накрая вождовете ни извикаха на помощ клана на Ритнатите-в-корема и след ожесточена битка те изтласкали Косматите носове от върбите. Помня обаче, че тази победа костваше повече, отколкото си струва.

- Кой беше най-силният свещен мъж по твое време?
- Сред най-могъщите хора на този свят, които съм познавал, е Украсеният-с-Ресни - отговори Вождът. - Виждал съм го да извършва истински чудеса. Макар да бях твърде млад, когато го споходи великият му сън, помня всичко. Бяхме разположили селото си в равнината Бигхорн, недалеч от Оио-че-диа (Ветровитата река на топящите се снегове). Там е особено красиво и наоколо се виждат високите планини. Наблизо се намира един извор, който наричаме Вълшебната вода, защото е излекувал не малко хора. Именно там Украсеният-с-Ресни сънува своя вещ сън.

Вълшебната вода се намира в самото подножие на един от хълмовете. По средата има малко островче, до което извира вряща вода. Украсеният-с-Ресни отишъл да сънува там, като минал по един дървесен ствол, който двама негови приятели му помогнали да прехвърли от брега. По негово настояване воините го оставили съвсем сам на островчето и потеглили да сънуват в планината. От леглата си те виждали своя приятел в ниското, но на третата сутрин той бил изчезнал. Над Вълшебната вода се стелела мъгла, закриваща целия остров. По-късно, когато слънцето се появило и я пропъдило, Украсеният-с-Ресни го нямало там. Някое от съществата, живеещи във врящата вода, го било отвлекло със себе си. Понеже обещали на приятеля си да не се приближават към езерото до сутринта на четвъртия ден, те не тръгнали да го търсят. Когато най-сетне слезли долу, воините не го намерили на острова. Той седял на брега и ги чакал.

Нищо живо не може да издържи в горещите води на извора, нито пък е имало и някакъв начин Украсеният-с-Ресни сам да стигне до брега. Но така или иначе, той стоял там, съвсем сам на брега, точно на сутринта на четвъртия ден. Когато те се приближили достатъчно, че да могат да разговарят с него, той вдигнал ръка си и те спрели, усещайки лек страх.

- Върнете се в селото - наредил им Украсеният-с-Ресни, - и кажете на Мъдреците да се съберат. Нека изградят четири свещени колиби за потене в посока от изток на запад. За първата трябва да се използват сто върбови пръчки и докато не се прибера в лагера, последната не трябва да бъде покрита. Кажете им да направят ясно очертана свещена пътека от входа на всяка колиба в посока на запад и когато всичко е готово, пратете да ме повикат.

Приятелите точно изпълнили заръката му. Когато Украсеният-с-Ресни се завърнал в селото, той събрал единадесет Мъдреци и пушил с тях в първата колиба за потене. Младият мъж после ги отвел към четвъртата, която вече била покрита. Там той им казал: “Търкулете вътре нагорещен камък и запалете малко е-сей върху него”. След като те сторили това, Украсеният-с-Ресни им разказал съня си.

Той започнал да разказва как на първата и втората нощ горещата магическа вода миела тялото му и изгаряла кожата, но той не се помръднал, нито извикал.
- На третата нощ ми се яви Същество с човешки облик - продължил да разказва Украсеният-с-Ресни. - Косата му бе сплетена и личеше, че е много силен и не твърде дружелюбен. Той ми каза да стана и да го последвам, както и сторих.

Той потъна във врящата Вълшебна вода и аз го последвах, без да изпитам никаква болка. Най-сетне стигнахме до огромна изрисувана шатра, оцветена на червени и черни ивици. Видях и много коне. Шатрата бе необикновено висока, дори за неговия грамаден ръст. От едната й страна бе застанала Видра, а от другата Бяла мечка. Те явно ми се ядосаха и заговориха гневно. Съществото-човек ги накара да млъкнат като каза: “Тихо! Това е синът ми”. Нито Видрата, нито Бялата мечка посмяха да продумат отново докато бях там.

Двамата влязохме в шатрата на ивици и понеже вътре беше още ден, виждах всичко съвсем ясно. “Огледай се наоколо, сине мой” - рече Човекът, разхождайки се край огъня. От другата страна забелязах някаква жена.
Тя беше необичайно хубава и висока. Жената ми се усмихна и разбрах, че има много добро и отзивчиво сърце. Тя не ми направи знак, нито изрече дума, макар толкова да очаквах това. Човекът ми рече: “Това е всичко, синко. Можеш да си вървиш”.

Натъжих се от тези думи, но се обърнах към входа и тъкмо потеглях, когато чух гласа й: “Защо не дадеш нещо на този си син, нещо с което да помогне на народа си? Някаква сила, насочена към доброто, с която би могъл да си послужи само добър човек?”
В първия момент си помислих, че Човекът не я чува. Изведнъж той взе парче видрова кожа и голяма игла и ми ги подаде. “Вземи това, сине мой” - каза Човекът с толкова мек глас, та чак не повярвах, че говори той.
“Нищо друго ли няма да му дадеш? - попита жената от другата страна на огъня. - Нищо ли няма да му кажеш?”
Човекът се усмихна. Забелязах как лицето му изцяло се промени. “Жените са грижовни - рече той и ме хвана за ръка. - Казвам ти, че тези води ще лекуват болните от твоето племе, ако те самите го пожелаят” - добави Човекът от сънищата и ме изведе от изрисуваната с черни и червени ивици шатра.

Когато се събудих вече не бях при леглото си на острова, а на брега опасващ Магическата вода. Това е съня ми, Мъдреци! Обяснете ми какво значи той?

Те му казали, че изрисуваната на бели и червени ивици шатра означава, че ще може да лекува рани и скоро ще стане един от великите Мъдреци между тях. Иглата значела, че ще има много коне подарени му от благодарните мъже и жени, които ще излекува. Видрата и Бялата мечка щели да станат негови Помагачи до края на дните му, а по-специално Видрата щяла да бъде магията му. Той нямало да стане вожд или голям воин. “Ти си като Човека, който те е завел под Вълшебната вода” - заключили най-сетне те и повече не му казали нищо.

На следващия ден селото ни тръгна да се мести и при преминаването си покрай Вълшебната вода, всеки от нас хвърли в нея по мънисто или някоя друга красива вещ. Те бяха за магическия Баща на Украсения-с-Ресни и неговата Жена. От тогава всеки път, когато минаваме оттам, правим същото. Така ще бъде докато на света все още има кроу.

Както бяха предрекли свещените мъже, Украсеният-с-Ресни си остана тих, мек човек. Никой не знае случай той да е причинявал някому зло, дори и на враговете ни. Той бе участвал в много рейдове, но винаги се завръщаше без да се прояви. Поради това, според наште закони, той нямаше право да се ожени до двадесет и петата си година. Освен вродената си благост той бе и много срамежлив. Поради това, до тридесетата си година, Украсеният-с-Ресни не се бе оженил. Хората вече приказваха по този повод, а жените естествено се подсмихваха.

Всеки път, когато боен отряд потегляше в поход, Украсеният-с-Ресни тръгваше с него. Само един човек знаеше причината. Това бе една прекрасна млада жена, дъщеря на един от най-големите ни воини. Тя знаеше, че Украсеният-с-Ресни я обича и че се надява да постигне ку. Той искаше името му да бъде изречено пред съвета, така че с чест да може да поиска ръката й. Тя знаеше, че поради срамежливостта си, той няма да говори с баща й за това, преди да се е проявил като смел воин. Нищо друго не й оставаше, освен да чака своя любим, който не искаше да се ожени просто заради правото, което му дава възрастта.

В годината, когато Украсеният-с-Ресни навърши тридесет, ние влязохме в жестока битка със сиуксите и по време на сражението братът на тази девойка бе пронизан отстрани в гърдите от вража стрела. Перата й стърчаха от дясната му подмишница. Той беше вече пътник, когато го положиха в шатрата.

По онова време Украсеният-с-Ресни беше известен като Мъдрец с голяма сила и имаше доста последователи. Той притежаваше много коне и беше обичан от хората, макар да не бе воин. Свещените мъже никога не предлагаха сами да лекуват когото и да било. Трябваше да ги помоли някой от роднините на пострадалия. Украсеният-с-Ресни, виждайки добра възможност да се прояви, лекувайки този младеж, положен в бащината си шатра, казал на един свой близък приятел: “Ще се опитам да върна към живот този млад воин, ако някой от роднините му поиска”.

Разбира се, така и стана. Бащата на ранения бе този, който поиска помощта. Нямаше време за губене. Украсеният-с-Ресни веднага се съблече и започна да боядисва тялото си.
“Ще те възнаградя с много коне, с всичко което имам, ако излекуваш сина ми - рече бащата, докато лечителят се подготвяше.
“Има само едно нещо на този свят, което истински желая” - отговори Украсеният-с-Ресни, поглеждайки към момичето, което обичаше.
“Съгласна съм” - отвърна тя. Така бащата беше първият, който научи за любовта им. Младата жена проговори от страх, че и този път на Украсения-с-Ресни няма да му достигне решителност.
“Добре” - съгласи се учуденият баща. Докато помощниците му носеха ранения към шатрата на вожда до реката, Украсеният-с-Ресни започна да пее своята магическа песен.

Пред входа на шатрата се простираше пясъчна ивица и хората се подредиха в две прави линии, очертавайки пътека до водата. Помощниците избутаха назад тези, които бяха застанали близо до водата, така че пътеката да наподобява самата шатра, с връх обърнат към входа.

Украсеният-с-Ресни уви около главата си лента от видрова кожа, наметна още едно такова парче, но с опашка и пеейки под акомпанимента на тъпаните на помощниците си, извади своятя “медицина” от свещения си вързоп. Тя представляваше цяла кожа на видра, заедно с препарираната й глава. По раменете и бузите на Украсения-с-Ресни имаше кал, точно както се цапат видрите, играещи си в калта покрай реката. Той изсвирука като видра, потопи мъгическата кожа в съд с вода, направен от изсушен бизонов стомах и напръска ранения. В това време помощниците му пееха, биейки своите тъпани.

“Младият мъж седна. Точно в този момент не съзирах Украсеният-с-Ресни, но го чух как подсвирна четири пъти като видра и видях как лека- полека прекрачва през вратата на шатрата, следван от ранения.
Те навлязоха в реката и Украсеният-с-Ресни започна да се гмурка плавно като видра, без дори да развълнува водата. Той направи това четири пъти, два пъти по посока на течението и два пъти срещу него.

Изглеждаше сякаш кожата на видрата бе оживяла и плуваше отново. Тогава видях как тя докосва с нос раните на младия воин и маха радостно с опашка във водата, сякаш е доволна, че е пила кръв. Муцуната й се повдигаше от време на време, отдръпвайки се от раните и оставяше тъмната кръв да изтече във водата. Мръсната кръв се оказа малко и скоро избликна бистра червена струя, която Украсеният-с-Ресни веднага спря. Чух го да казва: “Излекуван си!”. Това бе самата истина. Младежът отново бе добре. В последствие останаха само два изпъкнали белега на мястото на предишните рани.

-------------
59. Бичата Шатра (ок. 1800-1886) е прочут шаман на гро-вантрите, пазител на Оперената лула - една от двете основни племенни светини. Биографията и някои от практиките му са описани в книгата на Фред П. Гоуни “Седемте видения на Бичата Шатра, разказани от дъщеря му, Земната Змия”.