Кръстът-Знака на знаците

[kleopatra_89]

ПАТРИАРХАЛЕН КРЪСТ
Патриархалният кръст е символ на православната църква, но го наричат също и "католически кръст на кардинала" или кръст с две напречници. Горната напречница представлява titulus, или още дъска за надписи, въведена по разпореждане на Понтий Пилат. Под името "архиепископален кръст" той се среща често в гербовете на архиепископите. Понякога погрешно го наричат "лорански" кръст, макар че при лоранския кръст горната и долната напречници се разполагат на равно разстояние от краищата на вертикалата.

[kleopatra_89]

КРЪСТ НА СВЕТИ ПЕТЪР
От ІV век този кръст е един от символите на апостол Петър, който както се смята, през 65 г. сл.Хр. по време на управлението на император Нерон в Рим, е бил разпънат на кръст с главата надолу.

[kleopatra_89]

[glow=red]КРЪСТ ПОТЕНТ [/glow]
Този кръст е един от главните хералдически кръстове, наречен така от фр. potence — "опора", понеже формата му прилича на опора, която се е използвала в древността. Нарича се също така и кръст - чук

[kleopatra_89]

РАЗПЯТИЕ
Разпятието се изобразява с фигурата на Христос. Когато Христос е със затворени очи, кръстът се нарича "Мъртвият Христос", когато е с отворени — "Христос в агония". Когато изобразяват Христос облечен и с корона на главата, разпятиего се нарича "Разпятие на Христа - царя".
Започнали да изобразяват Христос върху кръста след Константинополския събор през 692 година. В началото Христос не е бил съединен с кръста, бил е облечен с дълга туника, с корона на главата и разперени ръце. Брадата и голотата се появили едва през XІ век като символ на страданията. Били добавени също така и петте рани и трънения венец. Често в горната част изобразявали свитък с буквите INRI — латинската абревиатура на думите "Исус от Назарет, Цар Иудейски". Разпятието може да се види в домовете на католиците, в техните болници и учреждения. Протестатнтите смятат разпятието за символ на римския папа, и като правило то липсва в техните домове и църкви. Въпреки това, до XVІІІ век моряците протестанти често татуирали на гърба си разпятие, понеже вярвали, че злото ще ги подмине, срещайки лика на самия Христос.

[kleopatra_89]

[shadow=red]РУСКИ КРЪСТ [/shadow]
Руският кръст, наричан още "Източен" или "Кръст на Свети Лазар", е символ на православната църква в източното Средиземноморие, Източна Европа и Русия. Най-горната от трите напречници се нарича titulus; там се е писало името, както и при патриархалния кръст. Най-долната напречница символизира поставката за краката. Тази напречница е наклонена, напомняйки за кръстната смърт на апостол Андрей Първозваний, разпространил християнската вяра в Русия, ръкоположил първия епископ в Цариград. Апостолът бил куц.

[kleopatra_89]

[glow=red]ДИАГОНАЛЕН КРЪСТ[/glow]
В хералдиката този кръст се нарича "салтир" и по форма напомня буквата "Х", първата буква от името на Христос, написано на гръцки език. Нарича се още и crux decussata (от приликата с изписването на римската цифра 10). Кръстът символизира различни светии — в зависимост от цвета си: златист — Свети Албан - първият британски великомъченик, син или бял — Свети Андрей, черен — Свети Озмунд, червен — Свети Патрик.

[kleopatra_89]

[highlight=red]СВАСТИКА[/highlight]
От древността свастиката е символизирала късмета. Самата дума произхожда от санскритската дума "благоденствие". Този кръст, завъртян както по часовниковата стрелка, така и обратно на нея, може да се открие върху тъкани от племето Навахо, върху гръцка керамика, критски монети, римски мозайки, върху предмети, открити при разкопките на Троя, върху стените на индуски храмове и в много други култури от най-различни времена. Често това е символ на движението на слънцето по небесата, превръщащо нощта в ден — и оттук един по-широко тълкуван символ на плодородието и възраждането на живота.
Краищата на кръста се интерпретират като символи на вятъра, дъжда, огъня и мълнията. В Япония това е символът на дълъг живот и процъфтяване. В Китай това е древна форма на знака "фан" (четирите посоки на света), а по-късно — символ на безсмъртието и обозначение на числото 10 000 — така китайците си представяли безкрайността. А също така и свещен символ на будизма.
Ранните християни изобразявали свастиката върху гробовете като замаскирана форма на по-ортодоксалния кръст, а в средните векове го рисували върху витражи, за да запълнят празното място отдолу (fill the foot), откъдето идва и неговото английско название — fylfot.
В хералдиката свастиката е известна с името "кръст крампоне", от crampon — "желязна примка".
В позитивния смисъл на свастиката има и изключения. Най-известното е германският Hakenkreuz, който нацистката партия прие за свой символ през 1919 година.
На Изток свастиката също може да предизвика негативни асоциации. В Индия, например, формата с завъртени краища по посока против часовниковата стрелка, наричана понякога "саувастика", може да означава нощ и черна магия, а така също и бог Кали, "черният бог", който носи смърт и разрушение.

[kleopatra_89]

ТАУ КРЪСТ
Наречен е по буквата "тау" от гръцката азбука, понеже има същата форма. Гръцката "тау" произлиза от финикийската буква "тау", която имала Х-образна форма и означавала "белег, знак". Древните египтяни използвали знака Т, за да обозначат плодородието, но и живота. Обединен с кръг — символ на вечността, той става "анх" — символ на вечен живот. В библейско време, понеже този символ бил последната буква от еврейското писмо, Т станал знак за края на света, служил също и за знак на Каин; станал знак на спасението на израилтяните, поставен на вратите им, за да бъдат защитени домовете им, когато Ангелът на Смъртта минел по Египет, за да унищожи "всички първородни в тази страна" — това го превърнало в общ защитен знак. Алтернативни названия на този кръст са "египетски кръст", а в християнските църкви — кръст на Свети Антоний. Заради приликата му с бесилката, каквато тя била в древността, го наричат и "кръст бесило". Някои смятат, че Христос е разпнат на кръст именно с такава форма.

[kleopatra_89]

[highlight=red]ЧЕРВЕН КРЪСТ [/highlight]
Червеният кръст е символ на Международния комитет на Червения Кръст, основан през 1863 година в Женева. Представлява червен кръст на бял фон — цветовете на швейцарския флаг, но в обратен ред. Рожба на швейцарския банкер Хенри Дунат (1828 - 1910) организацията "Червен кръст" била призвана да оказва медицинска помощ и да осигурява неутрален статус на лекарите във воюващите армии на християнския свят. От тогава Червеният кръст е разширил значително обхвата на своята дейност. Мюсюлманските страни одобрили създаването на аналогична организация, но под името "Червен полумесец". Днес в 149 страни има национални общества на Червения кръст и Червения полумесец, в които ченуват над 250 милиона души.

[kleopatra_89]

..............................РЕЧНИК

Хералдика — в началото този термин означавал правилата, по които съставяли отделните гербове - родови, на имения, на различни общности (от лат. heraldus - глашатай), но от 2-ата половина на XІX век е вспомагателна историческа дисциплина, която изучава правилата на съставянето и символиката на отделните елементи на герба.
Герб — Хералдически знак, който като правило, включва шлем и кръст. Произходът на английската дума "coat of arms", "герб", е свързан с това, че рицарите носели облекло, което ги защитавало от лъчите на слънцето, като едновременно с това било с цвета и емблемата на рицаря; одеянието покривало и оръжието (coat of arms — одеяние на оръжието). Оттук идва и английската дума "turncoat" (буквално — "да се обърне одеянието"), което означавало измяна на партията, принципите или отказ от верността; в началото думата се отнасяла към онези, които искали да скрият емблемата си.
Емблема — произлиза от латинската дума emblema, "мозаечна работа", която от своя страна произлиза от гръцки — ембалейн, "да се хвърли навътре") — в "Глосография"-та на Блаунт (1656 г.) се определя като "произведение на изкуството, изрязано от дърво или друг материал, който обикновено се използва да представи морален принцип и се състои от изображение и надпис".
Днес под емблема се разбира символично изображение на някакво понятие или идея ( например, котвата е символ на надеждата, а свещникът със 7 свещи е символ на юдаизма). В хералдиката емблемата по определен начин характеризира собственика й, а в религиозното изкуство предмети символи съпътстват изображенията на светците.

[Wizard]

Перфектна си, Клеопатра

[kleopatra_89]

Мерси

[Trismegist]

Е гати!

От къде я избара всичката тая информация.
Аз толкова кръстове не мога само да измисля.
Интересно е,БЛАГОДАРЯ и от мен.

[EliKarim]

Изключителна информация Клеопатра! Браво!

[Звездичка]

Чудесна и доста изчерпателна информация, мисля, че ще е много полезна точно сега, по коледните празници. Браво

[AZA]

Изчерпателна информация, ако някой успее да допълни нещо ... ;) ша го призная

[AryanSun]

Келтския кръст е съществувал много преди появата на християн
ския.Първите келтски кръстове са били открити 10000 години
преди Христа във пещера във Френските Пиринеи.Изглежда,
са били използвани като "контейнери" на душите на умрелите.



Такива камъни са били открити и в Шотландия,Каланиш.Отново
много преди Християнството.

В Ирландия са открити такива кръстове,положени на земята и
са служили като места,където се е отдавала почит на Боговете.
Но дори и в този момент,кръстовете са имали еднакви рамена.

През седми век,под влияние на Християнството,келтския кръст
придобива християнско значение:



Този кръст,посветен на Исус Христос се нарича "Висок Кръст"(или
"Висш Кръст").

Най-първия "образец" за такива кръстове е намерен в Бюкасъл,
Къмбърланд Фелс.Предполага се,едва ли не,че Свети Августин
е получил този символ от ангелите!Дали е така,е друг въпрос,
все пак църквата е правила всякакви опити да слее езичество
то с християнството.

Има и друга теория,че те са изработени от църковните художни
ци и склуптори.Кои са били те все пак и какво е било тяхното
изкуство,това все още остава неизвесто.

Има и още такива образци във Уелс,Англия,Ирландияизгубени
във времето,вследствие войни,разрушение,климатични промени...

И все пак,както древните,така и съвременните друиди са изпол
звали този кръст:



или този:



Значението му се тълкува така:



Северно рамо-Calas:

Съответствува на Самхейн,полунощ,Смъртта,Бог Дагда и Земята.

Изток-Fluidity:

Изток,Имолк,фертилност,тялото,водата,Брид.

Юг-Дъх.

Белтейн,Съюз,сърцето,Въздух,Бог Бел.

Запад-Uvel

Залез,Лугназад(1ви август),раждането,ума,Огъня и Бог Луг.

Като цяло,духовното и магическото значение на Келтския кръст
е ритуално и медитативно.Символизира безкрайността,вселената,
Слънцето,според някои и Сириус.Алистър Кроули е използвал
такъв кръст със топаз в центъра за гадание и получаване на
информация чрез взиране.

[AryanSun]

[glow=yellow]АНКХ[/glow]

Анкхът е наистина символ на вечния живот,както отбеляза
Клеопатра.Наред със това,той е сексуален символ.Горния
отвор символизира женския полов орган,поради което
Уолфхарт Уестендорфелт го нарича "възела на Изида".
А долния се смята(или поне така се казва на туристите,
посетили Египет),че това е мъжкия полов орган и де
факто Анкхът се явява сексуален символ.Според други
това е "менструалната кръв" на Изида.

По-късно се превръща в терафим на магията и магическата
защита.Изработван е бил от гръдната кост на бик,като маги
чески предмет.Но той е бил и често срещан сюжет в изкуство
то на Древен Египет.

Не могат да се изброят всички значения на Анкх-а.Това е
доста спорна тема.Например Сър Алан Гардинер смята,че
отвора символизира примка от ремък от сандал.Тази
теория не е потвърдена,основава се на недоказан факт,
че точно тази част от сандала,на египетски се е произнася
ла "нкх".Но от същите звуци се е състояла и думата "живот".




Този Анкх е бил направен от дърво,датира още от времето
на Аменхотеп Втори/18та династия.



Този анкх е един от ранните,направен е от Лапис Лазури.
Между другото,това е един от камъните,посветени на Богиня
Изида.

Съществува една друга теория,според която Анкх-ът симво
лизира Изгрева.Примката горе е диска на Слънцето,което изли
за зад хоризонта.А вертикалната линия надолу е Пътя на Слънце
то.

[AryanSun]

Из книгата на Доналд Тайсън "Новия Маг"

За окултното значение на кръста...

[kleopatra_89]

Браво!!!!!!