Тайното учение на Рицарите Тамплиери

Статии на окултна или магическа тематика. Ако не сте автор на статията, добре е да се посочи източника на информацията.

Модератор: venus

Мнениеот Wizard » 06 Сеп 2006, 16:51

[align=center][shadow=red]Тайното учение на
Рицарите Тамплиери
[/shadow][/align]

[align=right]Според кабалистите Мойсей и Христос са били посветени в Египет
Неста Х. Уебстър [/align]


През 1842 г. свободният зидар Рагон пише, че тамплиерите научили от "посветените на Изток" някакво еврейско учение, което било приписано на свети Йоан Апостол; затова "те се отрекли от религията на свети Петър" и станали йоанити. Елифас Леви изказва същото мнение.
Тези твърдения очевидно се основават върху една легенда, публикувана за първи път в началото на ХIХ век, когато една организация, която се наричала Орден на Храма, и претендирала, че произлиза пряко от първоначалния Тамплиерски Орден, публикувала две съчинения - "Наръчник на рицарите на Ордена на Храма" през 1811 г. и "Левитикон" през 1831 г. - заедно с един превод на Евангелието на свети Йоан, който се различавал от Вулгата. В тези книги, които изглежда били отпечатани само за частно разпространение сред членовете и днес са изключително редки, се разказва, че Орденът на Храма никога не е преставал да съществува от времето на Жак дьо Моле, който посочил Жак дьо Лармени за свой приемник и от това време нататък поредица от Велики Магистри заемали един подир друг без прекъсване тази длъжност до края на ХVIII век.

[align=center]Изображение[/align]

Тогава приемствеността била нарушена за кратко, но била възстановена през 1804 г. от един нов Велик Магистър, Фабре Палапра. Освен че публикували списъка на всички Велики Магистри, известен като "хартата на Лармений", за който се говори, че бил съхранен в тайните архиви на Храма, тези съчинения съдържали копие и на един друг документ, извлечен от същото хранилище. В него бил описан произходът на Ордена. Този ръкопис, написан на гръцки език върху пергамент, носи дата 1154 г. и претендира, че е взет частично от един ръкопис от V век. В него се съобщава, че Юг дьо Пайен, първият Велик Магистър на тамплиерите, бил посветен през 1118 г. - тоест, през годината, в която бил основан Орденът - в религиозното учение на "Най-Старата Християнска църква" от нейния Суверенен Първосвещеник и Патриарх Теоклет, шестдесети поред пряк приемник на свети Йоан Апостол. След това историята на Най-Старата Църква е изложена така:
"Мойсей бил посветен в Египет. Тъй като бил отлично запознат с материалните, теологическите и метафизическите мистерии на жреците, той знаел как да извлече полза от тях, така че да преодолее мощта на маговете и да спаси своите спътници. Аарон, неговият брат, и ръководителите на евреите станали пазители на неговото учение...
Божият Син се появил след това на световната сцена... Той бил възпитан в александрийската школа... Изпълнен с изцяло божествен дух, надарен с най-поразителни способности (предразположения), той можал да достигне всички степени на египетското посвещение. След връщането си в Йерусалим, той се представил пред ръководителите на синагогата... Иисус Христос, отправяйки плода на възвишените си размисли към всемирната цивилизация за щастието на света, разкъсал завесата, която криела истината от народите. Той проповядвал да бъде обичан Бог, да бъде обичан съседа и че хората са равни пред общия Баща на всички хора...
Иисус удостоил с евангелско посвещение своите апостоли и ученици. Той им предал своя дух, разделил ги в няколко ордена по обичая на Йоан, неговият любим ученик, апостолът на бащинската любов, когото той назначил за Суверенен Първосвещеник и Патриарх..."
Тук се натъкваме на цялата кабалистична легенда за тайно учение, произлизащо от Мойсей, за Христос като египетски посветен и основател на таен орден - теория, която, разбира се, разрушава напълно основите на вярата в неговата Божественост. Легендата за Ордена на Храма продължава така:
"До около 1118 г. (тоест, годината на основаването на Ордена на Храма) мистериите и йерархичният Орден на египетското посвещение, предаден на евреите от Мойсей, а след това на християните от Иисус Христос, бил съхраняван добросъвестно от приемниците на свети Йоан Апостол. Тези мистерии и посвещения, възродени от евангелското посвещение (или кръщенето), били свещен завет, който простотата на най-стария и неизменим морал на Братята от Изтока е запазила от всякакво фалшифициране...
Християните, преследвани от неверниците, ценели високо смелостта и благочестието на тези смели кръстоносци, които с меч в едната ръка и кръст в другата, се притичвали на помощ на светите места и преди всичко, проявявайки удивителна справедливост към добродетелите и ревностното милосърдие на Юг дьо Пайен, сметнали за свой дълг да поверят на едни толкова чисти ръце съкровищата на познанието, придобито в течение на толкова много столетия, осветено от кръста, догмата и морала на Човека-Бог. Юг бил облечен в Апостолическата Патриаршеска власт и му било намерено място в законния орден на приемниците на свети Йоан апостол или евангелист.
Такъв е произходът на основаването на Ордена на Храма и на примесването в този Орден на различни видове посвещение на християните от изтока, известни под названието "Най-стари християни или йоанити."
Веднага ще забележим, че цялата тази история подрива ловко основите на истинското християнство и че е неправилно името християни да се слага на йоанитите. В своята книга за тамплиерите Фабре Палапра, Велик Магистър на Ордена на Храма през 1804 г., наистина повтаря историята, изложена в "Левитикон" и "Наръчника на рицарите на Храма", докато прави същото изявление за "най-старо християнско" учение, стигащо от свети Йоан чрез Теоклет и Юг дьо Пайен до Ордена, който той ръководи. След това авторът наистина казва, че тайното учение на тамплиерите "в основата си е било противоположно на каноните на Римската църква и че предимно на този факт човек трябва да отдаде преследването, за което историята е съхранила спомен." Най-старите християни, а следователно и тамплиерите, вярвали в чудесата на Христос - че Той "е извършил или може би е извършил удивителни или свръхестествени неща," и че тъй като "Бог може да прави неща, неразбираеми за човешкия ум." Най-Старата Църква пази "всички деяния на Христа такива, каквито са описани в Евангелието, независимо от това дали ги смята за дела на човешката наука или за дела на Божията сила." Така вярата в божествеността на Христос остава открит въпрос и същото отношение е проявено към Възкресението, разказът за което е изпуснат в Евангелието на свети Йоан, което е притежание на Ордена.

[align=center]Изображение[/align]

След това Фабре Палапра признава, че най-тежките обвинения, отправяни срещу тамплиерите, са се основавали на факти, които той се опитва да обясни така:
"Тъй като тамплиерите са укрили през 1307 г. от проучването, извършено от властите, всички ръкописи, съставляващи тайните архиви на Ордена, и тези автентични ръкописи са били съхранявани добре през този период, днес ние сме сигурни, че рицарите са изтърпявали голям брой религиозни и нравствени изпитания, преди да стигнат различните степени на посвещение: например, желаещият да бъде приет можел да получи заповедта да стъпче разпятието или да почита идол под угроза от смъртно наказание, но ако се поддадял на ужаса, с който те се опитвали да го изпълнят, той бил обявяван за недостоен да бъде приет в по-горните степени на Ордена. Човек може да си представи по този начин как хора, които били твърде слаби или твърде безнравствени, за да издържат изпитанията на посвещението, са могли да обвиняват тамплиерите, че са се отдали на позорни практики и имат суеверни убеждения."
Несъмнено няма нищо изненадващо в това, че Орден, който издавал заповеди като тези, каквато и да е била целта му, ставал обект на подозрение.
Елифас Леви, който като Рагон приема твърденията на Ордена на Храма за "йоанитския" произход на тайното учение на тамплиерите, обаче, не се подмамва от тези уверения в притежаване на християнска същност, и твърди смело, че Суверенният Първосвещеник Теоклет посветил Юг дьо Пайен "в мистериите и надеждите на своята лъжлива Църква; той го подмамил с идеите за свещеническа върховна власт и висше кралско достойноство, а накрая го посочил и за свой приемник. Така Орденът на рицарите на Храма бил опетнен от своето потекло с разкол и заговор срещу кралете." Освен това Леви съобщава, че истинската история, разказвана на посветените за Христос, не била нищо друго освен позорната Толедот Йешу - описана в първата глава на тази книга - и която йоанитите се осмелявали да приписват на свети Йоан. Това не противоречало на признанието на каталонския рицар тамплиер Галсеранд дьо Тойс, който твърдял, че формата на опрощение на греховете в Ордена била: "Моля Бог да опрости твоите грехове така, както той прости на света Мария Магдалена и на крадеца на кръста;" но свидетелят след това обяснява:
"Под крадеца, за който говори главата на Гилдията, според нашия устав се разбира Иисус или Христос, който бил разпнат от евреите, защото не бил Бог, обаче твърдят, че е Бог и Цар на евреите, което било оскърбление на истинския Бог, който е на Небето. Когато малко преди смъртта си хълбокът на Иисус бил пронизан от копието на Лонгин, той са разкаял, че се нарекъл Бог и Цар на евреите и помолил за прошка истинския Бог; тогава истинският Бог му простил. Затова според нас за разпнатия Иисус се отнасят тези думи: "както Бог прости на крадеца на кръста."




[align=center]ИСТОРИЯ



КРАТКА ИСТОРИЯ НА ОРДЕНА НА ТАМПЛИЕРИТЕ[/align]

1 – Произход.

2 - Вероятното истинско начало на Ордена.

3 – Оцеляването на Ордена след прекратяването му от Папата.

4 – Орденът на Тамплиерите след XVIII век.

5 - Разпръсване на тамплиерите (1945-2000).



1 – Произход.

Историята на Ордена датира от 1118, когато Юг дьо Пайн и осем други Рицаря, решават да поемат ролята на защитници на пилигрините, които се отправили към скоро завладения от Кръстоносците Йерусалим, като приемат името на Пауперите Войни на Христос.

Според накои Автори, основно италиански, в действителност Юг дьо Пайн било пофренченото име на Уго или Угоне де’ Пагани, от Ночера.

Царят на Йерусалим Балдуин II (чийто по-голям брат, Гофрид ди Булоне, завладял града деветнадесет години по-рано), радостен от помощта на тези Рицари, които трябвало да подсилят свещеното му дело, след това им дал земя и къща над древния Храм на Соломон, откъдето по-късно е произлязло името на Рицари на Храма.
В последствие, по повод на Съвета в Троа, във Франция, Орденът си издава Устав, едновременно военен и монашески, вдъхновен от Бернардо ди Клерво (Св. Бернардо да Киаравале), който отдавна имал идеята за религиозна и военна кавалерия, която да противодейства на съществуващата светски такава.

Окончателното признание от страна на църковните Власти дават силен тласък на Ордена, който от този момент, започва да получава привилегии, да расте значението му, числено и качествено, под военния профил, както и престижът му и икономическата и финансова сила и следователно и политическата.
Освен това, фактът че Орденът е бил подчинен единствено на властите на Църквата, го прави толкова силен колкото и свободен да действа. Орденът, в действителност, бил освободен от всички видове данъчно облагане и от задължения по отношение на временните власти, както светски така и църковни.

[align=center]Изображение[/align]

Около два века по-късно, властта и политическото влияние на Ордена станали впечатляващи, въпреки че териториите завладени от Кръстоносците били изгубени и те копнеели за друг кръстоносен поход, който така и не се състоял. Орденът на Храма присъствал в християнска Европа чрез множество манастири и крепости, докато другите религиозни рицарски ордени или намирали нови хоризонти за завоевание, като Рицарите Тевтонци, към все още езическа източна Европа, или се установили в Роди, с този, който по-късно става Ордена на Малта.
Логичните опити да се обединят религиозните рицарски Ордени в един голям Орден, според намеренията на Църквата, намират силна съпротива било от страна на Магистрите на заинтересованите Ордени (поради мотиви за превъзходство на един спрямо друг), било от страна на същите християнски Държави, които се опасявали от формирането на финансова и военна власт (днес бихме казали транснационална) несравнимо по-висшестояща на тази на владетелите на Държавите, които щели я приютяват на тяхна територия.
Кралят на Франция, Филип Хубавият, пасивно поддържан от Папа Климент V, използвайки умело враждебността, която Храмът успял да предизвика със своята финансова власт и политическо влияние, успява с умел удар да арестува масово Тамплиери, по-специално френски, като ги подлага на дълъг затвор, мъчения и накрая изгаря на клада.
Техните имоти били конфискувани и Климент V, с папско писмо Vox in excelso, от 22 март 1312 прекратява съществуването на Ордена в целия свят.

Следователно, историята на Ордена изглежда се съдържа между 1118 и 1314, дата на смъртта на Великия Магистър Жак дьо Моле.
Все пак, в действителност, Орденът изглежда е води началото си още преди 1118 и е продължил да съществува и след 1314.

2 - Вероятното истинско начало на Ордена.

В действителност, сведенията относно произхода на Ордена на Тамплиерите са по-скоро несигурни.
Първите достоверни бележки са тези дадени от един франкски историк, Гилиемо ди Тиро, който пише между 1175 и 1185 и, следователно, след като вече Палестина е била в ръцете на Кръстоносците от повече от 70 години и Тамплиерите съществували от половин век.
Гилиемо ди Тиро пишел за неща, които не е видял, като се основавал на вероятно устни сведения може би направо от тампиерски източник, от втора или трета ръка. Всъщност, между 1127 и 1144, не е имало хроникьори в Свещената Земя и никаква писмена документация не съществува за тези решаващи за християнското завоевание години.
Има един официален историк на двора на Царя на Йерусалим, Фулк (или Фуше) дьо Шартр, които пишел по време когато би трябвало да са пристигнали от Запад Тамплиерите (а не 50 години след това, като Гилиелмо ди Тиро): странно все пак, той не говори нито за Юг дьо Пайн, нито за Кавалери Тамплиери, нито за аспекти, които дори и отдалеч свързани с проблемите на живота или на историята на Тамплиерите.
Странно мълчание обгръща, в действителност, произхода на Тамплиерите в Свещената Земя и тяхната първоначална дейност, която вероятно е била толкова амбициозна и ограничена (всъщност, как са можели само деветима мъже да защитават сами пътищата за достъп до Свещената Земя и да защитават пелегримите, който се отправяли натам?).
Когато, девет години по-късно, по-голямата част от Кавалерите се връщат във Франция, били приети триумфално; от 1128 или по-късно, датира трактата на Бернардо ди Клерво "De laude novae militiae" - Във възхвала на новото рицарство -, с който се възхвалява важността на новото религиозно рицарство, което намерило в Съвета в Троа, през февруари същата година, своето посвещение.
Накрая, през 1139, Орденът е окончателно признат от Църквата с Папско писмо на Инокентий III, с което Орденът станал независим от всички власти произлизащи от Принцове и Крале или Епископи, като трябвало да се подчинява само на Папата.
През 1147, със специалено разрешение на папа Евгени II, Орденът приема червения кръст на белите наметала на Кавалерите, който става след това завинаги характерен символ на Тамплиерите, като замества папския кръст (или на Лорена с две хоризонтални рамена, от които едното по-късо от другото), който Кавалерите носели навремето на лявото си рамо с разрешение на Патриарха на Йерусалим.
Някои съвременни историци, в действителност, като се основават на някои елементи, които дори не напълно достоверни все пак отразяват някои факти, твърдят че много е вероятно произходът на Кaвалерите да е по-назад във времето.
Според тази теза същият Гилиелмо ди Тиро намеква за факта че граф Анжо, баща на Готфрид Плантагене, влязъл в Ордена през 1120 (едва 2 години след официалното му създаване), а през 1124, в него влязъл и Графът на Шампань, покровител на един от най-големите владетели в Европа.
Същият Гилиелмо ди Тиро, обаче, твърди че преди 1127 не е имало нови Кавалери, по отношение на дeветимата в началото. Следователно или той греши при определянето на датата на основаване на Ордена или не е вярно че за девет години в него е имало само девет Кавалера.
Ако, както изглежда сигурно, граф Анжо е бил приет през 1120 и за девет години Орденът не е приемал нови членове, тогава истинската дата на основаване на Ордена би трябвало да датира от 1111 или най-късно от 1112.
Това би изглеждало чиста теоретична спекулация, ако не съществуваше едно писмо от 1114 от Епископа на Шартр (починал през следващата година), направо до Графа на Шампань докато той се подготвял да замине за Свещената Земя, в което, в известна степен, Епископът пишел: "...научихме че .... преди да заминете за Йерусалим сте пожелали да влезете в MILICE DU CHRIST (Войните на Христос), че желаете да се включите в евангелската войска". По такъв начин тогава са се наричали Тамплиерите и точно за тях са е отнасяло в частност като се е намеквало за изповядването на обета за целомъдрие, който обаче не е бил изискван от обикновените Кръстоносци.

Освен това се предполага съществуването на Ордена на Сион който дори бил основан от Готфрид ди Булионе през 1090, точно девет години преди завладяването на Йерусалим, чието официално седалище било абатството на Света Богородица в Монте ди Сион, в Йерусалим. Абатството в началото било обитавано от събор на августиански католици и след това, е една неуточнена епоха, станало седалище на Кавалерите на Ордена на Света Богородица от Сион.
Тъй като съществуват документи (от 19 юли 1116 и от 2 май 1125), които носят името и печата на един от Приорите на Ордена на Сион наред с тези на Юг дьо Пайн, пръв Магостър на Храма, е допустимо съмнението, че двата Ордена най-малкото са действали заедно, поне в началото и дори може Кавалерите на Храма да са били въоръженото родство на Ордена на Сион.

След 1314 Орденът продължил да съществува в различни страни, под различно име, открито или тайно, според властта упражнявана от Църквата на съответната територия и в зависимост от относителната отспътчивост пред него на съответните Владетели.


3 – Оцеляването на Ордена след прекратяването му от Папата.

3.1 – Що се отнася до познатото оцеляване на Ордена, трябва да се каже, че много от тогавашните европейски Държави не се подчинили на волята на Папата или я интерпретирали по много ограничен начин, въпреки че богатствата притежавани от Тамплиерите (или приписвани им) упражнявали съвсем не второстепенна роля в политиката на различните християнски европейски Държави.

В Испания и Португалия, Тамплиерите продължили да съществуват много години преди да се слеят, с одобрението на Папа Йоан XXII, с Ордените на Монтеза и на Кристо.
Тамплиерите от Кралство Малорка, обаче, продължили съществуването си до изчезването им през 1350.
Тези от Лорена, след известно време, защитавани от Дука, поискали да се слеят с Ордена на Тевтонците и го получили, докато Тамплиерите в Унгария продължили да съществуват, практически необезпокоявани, до средата на 1400.
В Англия, роднината на Филип Хубавият, Едуард II се вдигнал в защита на Ордена, като оспорил решението на Папата; подложен на много силен натиск както от страна на краля на Франция, така и от Папата, след това той приел исканията им, макар и късно, отчасти и без много усърдие. Това позволило на огромна част на Тамплерите пребиваващи в Англия да избягат.
В Португалия, Орденът, подложен на следствия и оправдан по всички обвинения, се трансформира в Орден на Рицарите на Христос и с това име продължава да съществува до XVI век, като се отдава на морска дейност за изграждането на португалската империя.
До Шотландия, която по това време била във война с Англия, Папските Писма никога не стигнали или никога не са станали публично достояние и още по-малко са били изпълнителни. Това позволило на Ордена да приеме много бегълци и да оцелее много вроятно за още четири века.
В Германия, Рицарите въстанали, включително и с оръжие срещу съдиите, които ги оправдават. Когато Орденът бил разпуснат от Папата, много Рицари влезли в този на Хоспиталиерите на Св. Йоан, а други минали в Тевтонския Орден, който през 1522 се върнал към светския си статут, те отказали да се подчинят на Рим и застанали на страната на зараждащото се лутерианство.

3.2 – Що се отнася, обаче, до предполагаемото тайно оцеляване на Ордена, част от традицията на Тамплиерите е идеята че последния Магистър на древния Орден, Жак дьо Моле, е поверил собствената си власт на един Рицар, Жан-Марк Лармениус (или дьо Л’Армени), който трябва да е съставил Харта (така наречената Харта на Лармениус), която е била последователно подписвана от тайните Магистри последвали във времето.
Оттук може би идва историческото легитимиране на оцеляването на Ордена докато, през март 1705, племенникът на Луи XIV, Филип, Дука на Орлеан (по-късно Регент на Кралство Франция и вероятно симпатизант на янсенистите) заявява, че “наследява” Жак-Анри дьо Дюфор като Магистър на Храма и поставя края на “тайното” съществуване на Тамплиерите, като свиква във Версай, на 11 април, Общ Събор, който ще приеме нов Правилник и от който Дукът ще бъде признат за Велик Магистър.
Също така се разпространява Charta Transmissionis на Лармениус, съставена от шифровани букви, която ще потвърди оцеляването на Тамплиерите след 1314.

4 – Орденът на Тамплиерите след XVIII век.

4. 1 – Със заемането на обществена позиция на Дука на Орлеан започва съвременното възстановяване на Ордена, който с последователни и често объркани промени, продължава и до днес собствения си живот.

Наследяването на Великите Магистри (Филип Д’Орлеан умира през 1723) за щастие се прекъсва по време на Френската революция. Клод-Матио Радикс дьо Шьовийон, Регент по време на Революцията, отказва да поеме ролята на Велик Магистър и го замества Бернард-Раймонд Фабре-Палапра, последният, който подписва Charta Transmissionis като използва шифровани букви.
Това възстановяване има одобрението на новия Император на Франция, Наполеон Бонапарт, който е дал живот на новата аристокрация. Недоверчив по отношение на антимонархичните франк масонски принципи, вероятно императорът вижда във възстановяването на Ордена на Тамплиерите благоприятна алтернатива за него и за верните му последователи.
След 1804 Орденът развива структурите си и се организира като рицарска асоциация, благотворителна, толерантна, традиционна и универсална. Между 1804 и 1808, всъщност, успехът на присъединяването към новосъздадения Орден е резултат от умножаването на Приоратите и на Командорствата в цялата наполеонова Империя. На кандидатите, които не притежавали необходимите достойнства на благородници, била дадена благородническа титла. За да се разграничи впоследствие от масонския произход, Орденът “проповядва католическата, апостолската и римската вяра”.
Исканията за разследване, подадени от Протестантите били отхвърлени.

4.2 – След като на власт се връщат Борбоните, ЛуиXVIII поставя Тамплиерите под собствената си защита, страхувайки се от възможното политическо влияние на някои групи, опоненти на възстановяването на монархията.

По-късно, френските Тамплиери подкрепят въстаническите движения през 1830 срещу Шарл X, който е заплашен от връщането на абсолютизма, както и белгийското въстание срещу холандското владичество на Оранж-Насау, бунт, който завършва с независимостта на Белгия през 1831.
На 18 февруари 1838 умира Фабре-Палапра. На 29 март същата година Регентството на Ордена е поверено на Граф дьо Мутон, католик, и Общият Събор назаначава нова Изпълнителна Комисия. Тъй като Правилникът от 1705 бил “корумпиран” по времето на Фабре-Палапра, се потвърждава нов документ, който “подновява рицарските традиции и подчинението на католическата Църква”.
На 11 февруари 1841, в Париж, Тампиерите вземат много важно решение: Християните от което и да е изповядване могат да са част от Ордена, чиято официална религия остава, обаче, апостолската, католическа и римска.
Със закон от 28 юли 1848, Учредителното Събрание във Франция забранява дейсността на всички Ордени и всички асоциации но, след като скоро се променя политическия климат, с Втората Империя, Наполеон III, през 1850, дава собственото си признание на Тамплиерите. С декрет от 13 юли 1853 Императорът им разрешава да носят публично знаците на Ордена и през 1857, Регентът на Валерай възстановява използването на патриархалния кръст.

Във Франция, Великото Магистърство се поема през 1892 от поетът и писател декадент Жозеф Еме Пеладан, считан, между другото, за основател на кабалистичния Червения Кръст и на магьосничеството.

На 11 ноември 1894, в Брюксел се сътои Общо Събрание, по време на което се взема решение да се състави на Международен Секретариат на Тамплиерите.

В него не участват английските Тамплиери, които междувременно, на 24 януари същата година, признават за Велик Магистър Едуард VII, Крал на Англия и Император на Индия. Но преместването на седалището на храма в Англия не се харесало на никои от Тамплиерите.
След като, през 1910, умира Едуард VII, като Велик Магистър го замества Вилхелм II, Император на Германия. При избухването на първата световна война Вилхелм II се оттегля, поради случая, от длъжността на Велик Магистър.

4. 3 – През 1915 се съставя Международен Секретариат на Тамплиерите за запазването на солидарността и на връзките между Тамплиерите от целия свят, със седалище в Белгия и пет години по-късно, се пристъпва към избиране на Регентския Съвет:
На 1ви октомври 1933, в Лувен, Великият Приорат на Белгия, виждайки успеха на повторното лансиране на Тамплиерите, решава да въстанови Магистрата на Ордена, в Брюксел, като поверява регентството му на Теодор Ковиас. Десет месеца по-късно, на 8 август 1934, Емил-Исак Вандерберг замества Ковиас като Регент и Пазач на Ордена, като се посвещава на съживяването на Приоратите на Тамплиерите в Европа.
През ноември 1942, от срах от нациоаналсоциалистическа репресия по отношение на традиционните, посвещаващи и рицарски асоциации (следователно и тамплиерски) по време на немската окупация в Белгия, Вандерберг изпраща архивите на Храма в Порто, Португалия, неутрална страна, като се доверява на Граф Антнио Кампело Пинто де Соуса Фонтес, Велик Приор на Португалия.
След края на конфликта, Вандерберг напразно иска възстановяването на архивите от Соуса Фонтес, който твърди, че предаването на архивите е станало едно истинско предаване на властта.
След внезапната смъртта на Вандерберг, де Соуса Фонтес, по собствена инициатива се самоназназначава Регент. Някои Приорати признават неговата власт, но много други я отхвърлят.

[align=center]Изображение[/align]

5 - Разпръсване на тамплиерите (1945-2000).

5. 1 – През 1947 де Соуса Фонтес разпространява едно свое преразглеждане на Правилника. Не е ясно дали той някога е бил одобрен от Общ Събор. През следващата година, на 20 август 1948, искайки да запази в семейството титлата Регент, де Соуса Фонтес посочва с един свои частен акт, като наследник сина си Фернандо Кампело Пинто Переира де Соуса Фонтес.
На 21 март 1956, Регентът на френския Събор, Герардел, Граф на Рибовил, назначава Принц Дом Габриел Инелас де Клазомене и Родосто (1913-1987) пребиваващ в Бразилия, 49ти Велик Магистър на Supremus Militaris Templi Hierosolymitani Ordo – SMTHO (Суверения и Военен Орден на Тамплиерите в Йерусалим – СВОТЙ). С този акт започва бразилското съблюдаване и главното седалище на тази група се премества в Южна Америка (Бразилия).
През същата година де Соуса Фонтес, поради здравословни причини, се отказва от Регентсвото на СВОТЙ в полза на сина си.
На 19 февруари 1959, след смъртта на баща си Фернандо де Соуса Фонтес, се самопровъзгласява Регент на СВОТЙ, с титлата на Принц регент.

5. 2 – Великите Приори, които отказали да се подчинят на де Соуса Фонтес, се срещат в Париж, през 1970, на Общ Събор, за да преустроят Ордена, разкъсан от португалската узурпация.

Великият Приор на Франция, Маршал Граф Антон Здрожевски (вече Главен Велик Приор за Европа и, както той казва, ръководител на Полската съпротива в окупирана Франция и след 1945 Министър от полското Правителство в изгнание) е провъзгласен за 49ти Велик Магистър на Ордена.
Здрожевски реорганизира подчинението на тамплиерите. На всеки Велик Приорат се признава собствена автономия, така че да може да съответства на дълбоките стремежи на различните националности, които включва Ордена.
Де Соуса Фонтес обявява за нищожен Съборът в Париж и свиква собствен Общ Събор, който се развива на три различни сесии (в Париж, в Чикаго и в Томар), в който ще участва, все пак, по-голямата част от Великите Приорати, все така в търсене на решение, което да не травмира, на проблема с ръководството.
На последвалия Събор в Чикаго (Илинойс) в САЩ, през 1971, се одобряват много бройни и важни Решения: Орденът трябва да бъде християнски, универсален и неограничен по отношение на нито една националност или език, латинският е обявен за официален език и се разрешава търсенето на член с реално родословие, за да поеме ролята на Велик Магистър.
На 25 септември 1983, в Международно Събрание на Ордена, решава приемането на жени в Ордена, в качеството им на Дами Тамплиери.

5. 3 – Разочаровани от португалското лидерство на де Соуса Фонтес, много Велики Приорати се снабдяват с автономни статути. Водени от Великия Приорат на Испания, много от тях, най-вече европейци и южноамериканци, в замъка Сигуенца (Испания), през 1988, се обединяват МФС (Международен Федеративен Съюз). Целта му е да създаде международна организация на тамплиерите, като всеки Велик Приорат запази своята автономност. Ражда се ново съблюдаване МФС.
Де Соуса Фонтес (СВОТЙ), през 1990, приема преразгледания Правилник, който представя на Общия Събор в Сантяго (Тоя), в Испания, през 1993, където той не е нито разгледан нито одобрен.
В Лондон, от 23 до 25 юни 1995, се събира Международен Конклав на Тамплиерите, организиран от СВОТЙ. Съставен е Съвет на Великите Приори със задача да ръководи Ордена, председателстван от Великия Приор на НАТО, Еспозито. Великият Приор на Германия, вон Ринд, е негов Главен Секретар. Правилникът трябва да бъде преразгледан и актуализиран и трябва да бъдат представени адекватни кандидатури за избора на Велик Магистър.
Представителите на МФС показват, че са склонни да влязат в СВОТЙ, ако Принцът Регент се откаже от тази си длъжност.
Решава се да се свика Велик Събор в Залсбург (Австрия), но де Соуса Фонтес отказва да разреши такава среща и като глава на СВОТЙ, обявява за нищожни всички решения взети от Конклава в Лондон.
На 3 – 5 ноември 1995, също в Залсбург, се събира Съветът на Великите Приори, който оттегля всякаква власт от де Соуса Фонтес.

5. 4 – По инициатива на Великия Приорат на САЩ, през 1995, започва атлантическото съблюдаване, с името Ordo Supremus Militaris Templi Hierosolymitani – OSMTH, съставено от някои Велики Приорати и от двата края на Атлантика.
Великият Международен Съвет на Тамплиерите се събира в Париж на 15 – 17 март 1996. Предлага се да се даде на де Соуса Фонтес титлата Заслужил Приц Регент, с цел да се избегне затвърждаването на дълбоко противоречие между Тамплиерите, но предложението се отхвърля от заинтересования.
Тогава, Великият Съвет оттегля всяко признание от де Соуса Фонтес като лидер в света на тамплиерите, решение след това оспорвано от Великия Съвет в Залсбург II (1-5 ноември 1996). Други Велики Приорати се организират под автономна форма или на местна основа (Испания, Португалия, Австрия и Белгия).
От 25 до 27 април 1996 се състои конгреса на МФС в Томар, Португалия. Приема се така наречения Протокол от Томар, с намерението да се ускори създаването на международен съюз на Великите Приорати.

5. 5 – СВОТЙ се събира в Аалборг (Дания), от 29 юли до 1ви август 1997, за да подготви дневника на работата на Съвета на Великите Приорати, който ще се събере в САЩ през есента.
На Конгреса на МФС, в Лисабон, ще участват представители на СВОТЙ. Целта е да се
направят първите стъпки към Конфедерация на всички Велики Приорати. Великите Приори на МФС се събират, след това, в Сигуенца, Испания, където се решава, че трябва да бъде избран Велик Магистър и да се съставят Международен Съвет на Великите Приори и Международен Магистрат. Решава се, също така, че представител на МФС ще участва на следващия Съвет на СВОТЙ в Александрия, Вирджиния (САЩ) на 17 и 18 октомври 1997.
На един по-късно състоял се Съвет на СВОТЙ, в Турку (Финландия), на 1 – 5 юли 1998, се приема, че поне за момета не е възможно сливане с МФС. Установяват се критерии за данъчните вноски, принципа “един Велик Приорат за една страна и един единствен вот за Великия Приорат” и се избира за Магистър регент Генерал Майор Сър Рой Редгрейв.
На следващият Съвет на СВОТЙ в Глазгоу (Швеция) на 17 и 18 април 1999, се решава формалното съставяне на Съвета на Великите Приорати както и да се поиска регистрирането на СВОТЙ в Швейцария и статутът на международна Неправителствена Организация на Обединените Нации. Адмирал Джеймс Кери (САЩ) е назначен за Велик Командор, а Генерал Майор Сър Рой Редгрейв (Великобритания) е избран за временен Велик Магистър.
На 19 август същата година, Сър Рой Редгрейв пише на Главния Секретар на МФА, Луис Карлос де Матос, като се разграничава формално от решението на МФС за пристъпване към избора на един Велик Магистър. Въпреки това, МФС ще избере свой Велик Магистър в Алкала де Хенарес (Испания), в лицето на Велик Приор на Испания, Дон Фернандо де Торо-Гарланд.
През май 2002, СВОТЙ получава в Обединените Нации признанието на социален партньор като международна Неправителствена Организация.




[align=center]Изображение[/align]


[align=center]Две теории спорят за корените на масонството[/align]

[align=center]Старинен ръкопис праща началото на
тайните общества във времето отпреди Потопа[/align]



Темата за тайните общества винаги е привличала вниманието. Има ли тайно "световно правителство", което управлява планетата зад кулисите? Кои са масоните и къде са корените на тайните общества? Как става посвещаването в тях? Кои са билдербергите и кои - ротарианците? На тези и още много въпроси "Стандарт" ще предложи отговори в поредица от материали.

За да разберем защо масонството е толкова важно, трябва да надникнем в неговата история и произход - или поне дотам, докъдето можем да видим. Най-старият известен масонски текст датира от около 1400 г. и описва легендарното минало, започаващо от живелия преди потопа Явал - бащата на геометрията, който записал откритията си върху каменни колони. След като потопът разрушил човешката цивилизация, египетският мъдрец Хермес Трисмегистус преоткрил това знание и го предал на потомците си Нимрод, Аврам, Евклид и 80-те хиляди масони, които работили на строежа на Соломоновия Храм. Така подобно на много други западни тайни общества масонството твърди, че произлиза от Древен Египет и Израел. Но повечето учени днес - включително и много масони - смятат, че няма доказателства за такава връзка и повечето са привържениците на някоя от двете приемливи теории за произхода на масонството. Първата е, че масонството произлиза от средновековните зидарски гилдии. Средновековната гилдия - комбинация между профсъюз и монопол - имала за цел обучаване на нови занаятчии и запазване на търговските тайни. Оттук е и произходът на прословутите масонски пароли и тайни ръкостискания. И тъй като средновековната цивилизация е потънала дълбоко в религията - в обучението на новаците са включени и духовни и етически инструкции. В ранния модерен период, системата на гилдиите започва да се разпада и чисто професионалните асоциации на практикуващите зидари - или "работещото масонство" започват да еволюират в "спекулативното масонство" на днешните ложи. Старият символизъм на отвеса, квадрата, компаса и пергела за морални и етически добродетели се запазва, но вече чисто символично. В края на краищата "работещата" страна се загубва напълно и масоните вече се набират предимно от благородничеството и буржоазията. Такава е първата теория. Тя полуофициално се пропагандира от много масонски организации и книги и е повече или по-малко стандартна. Тя обаче има някои големи проблеми. Тя например не обяснява защо свободното масонство изглежда се е появило в Шотландия, където не е имало много зидарски гилдии, ако е имало въобще, а не в континентална Европа, където тези гилдии са били много. Тя също не може да обясни защо във време, когато най-големият удар върху нечий социален престиж е някаква връзка с физическия труд, изведнъж благородниците и интелигенцията се заинтересували от знанието на занаятчийската гилдия. И накрая, религиозните моменти в оцелелите текстове на гилдиите са силно християнски, докато чисто християнски теми почти напълно отсъстват от масонството. Втората теория за произхода на масонството е много по-романтична Според нея свободното масонство е реформулиране на знанието, пазено от мистериозния средновековен орден на тамплиерите. Някои учени, особено историкът-аматьор Джон Дж. Робинсън убедително защитават тази теория. Тамплиерите стигат зенита на своята мощ през ХIII век. Когато Палестина отново попада в мюсюлмански ръце през 1291 г. орденът губи основната причина за съществуването си и много сили, включително и папата, правят планове за обединението им с конкурентния орден на Хоспиталиерите. Тамплиерите, прекалено уверени в престижа си, не успяват да се справят успешно със ситуацията. Орденът е разтурен, много от рицарите са измъчвани и екзекутирани. Но не всички тамплиери попадат в ръцете на враговете си. Много от рицарите никога не са заловени, а голям тамплиерски флот от 18 кораба напуска френското пристанище Ла Рошел, преди да бъде заловен. Никой не знае какво е станало с тях. Изглежда, че много тамплиери са намерили убежище в Шотландия чийто крал Робърт Брус по това време е отлъчен от Рим и се бори да изхвърли английските завоеватели от страната си. Но положението е лошо - англичаните държат доста крепости в Шотландия и изглежда, че падането на страната под английска власт е само въпрос на време. Но през 1314 г. нещата коренно се обръщат. В прословутата битка при Банокбърн, Робърт Брус разбива два и половина пъти по-голямата английска армия и гарантира независимостта на Шотландия за следващите 300 г. Но и самата битка, изглежда, е вървяла в полза на англичаните, докато в последния момент мистериозна сила идва в помощ на шотландците. Свидетелствата за това събитие са силно изопачени - най-известната версия е, че хората от шотландския обоз влизат в боя, надувайки рогове и развявайки знамена. Англичаните ги мислят за подкрепление и се разбягват. Такива неща често са се случвали в битките, но е малко странно, че гордите английски рицари са обърнати в бягство от разпасан отряд проститутки и готвачи. Според друго обяснение, предложено от Майкъл Бейджънт и Ричард Лей, мистериозната сила е всъщност отряд от рицари тамплиери и историята за жените и готвачите е измислена, за да се повдигне националната гордост на шотландците и да се скрият истинските помощници на Брус. Така или иначе, докато шотландското отлъчване е вдигнато през 1328 г., тамплиерите са имали много възможности да се скрият в страната. Има някои сведения за тамплиери на Британските острови. Робинсън твърди, че селското въстание в Англия през 1381 г. не е спонтанно, а е внимателно обмислено и предизвикано от тамплиерите. Той отбелязва например, че тълпите често са се отклонявали далече от пътя си, за да заграбят собствеността на хоспиталиери, а именно този орден наследява собствеността на тамплиерите в Англия. Робинсън също отбелязва, че водачът на бунта е някой си Уот Тайлър, а всеки масон знае, че "Тайлър" е този, който стои на пост отвън и пази срещата на ложата. Робинсън посочва и странната алюзия в инциационния ритуал за третата степен - магистър, при който на кандидата се казва, че инициацията ще го направи "брат на пирати и корсари". Дали това не е спомен за изчезналите тамплиерски кораби, които се захващат с пиратство, за да отмъстят на перфидните европейски сили? Връзката става още по-вероятна, ако си спомните, че един от символите на магистърската степен е черепът с кръстосаните кости - "Веселият Роджър", познат на всяко дете. Западната цивилизация при цялото си величие никога не успява напълно да примири свещеното със светското. Християнството, преследвано и от еврейските и от римските власти, няма добри отношения с властта през ранните си години и когато става държавна религия през IV век. Християнската църква е почти неподготвена за тази роля. В по-късните векове източното православие ще стане дясната ръка на Византийската империя, а католицизмът, навлизайки във вакуума, създаден от колапса на Западната империя, се обвива със светска власт. Именно в тази атмосфера орденът на тамплиерите е разпуснат. Папите и епископите манипулирали и били манипулирани от кралете и императорите в Европа и корупцията процъфтявала. Независимо каква степен на истинност имало в обвиненията в ерес отправени към тамплиерите, тяхното разформироване е предизвикано най-вероятно от алчността на властите за техните богатства. Както отбелязва Дейл Будро, петък 13 октомври 1307 г., денят, в който духовните и светските власти избират за разгрома на тамплиерския орден, е наистина злощастен ден за Западната цивилизация, тъй като разформироването на ордена, изглежда, е последното доказателство, че въпреки значителната духовна сила на Църквата, на нея не може да се има доверие по светските проблеми. И оттогава, ако се вярва на тамплиерското масонство, наследниците на ордена и в Европа и в Америка се борят да отделят духовното от светското. На тяхната дейност се приписват събития като свалянето на английския крал Чарлз I, Американската и Великата Френска революция.




[align=center]Някои по-известни “зидари”[/align]

Мустафа Кемал Ататюрк (1881-1938 г.) Бащата на съвременната турска държава. До смъртта си е член на италианската "Macedonia resorta et veritas" (Въстанала Македония и Истина).

[align=center]...[/align]

Едуард Бенеш (1884-1948 г.) . Президент на Чехословакия. Посветен в ложата "Ян Амос Коменски" №1 в Прага, след което преминава в ложата "Истината ще възтържествува", също в Прага.

[align=center]...[/align]

Симон Боливар (1783-1830 г.) . Венецуелският генерал, наричан "Освободител" на страните от Южна Америка. Посветен в Ордена на Франкмасоните в Кадис, Испания, посветен в Шотландската ложа в Париж и в рицар на Командорството на рицарите на Храма във Франция. Основател и Магистър на ложата "Защитница на добродетелите" (Protectora de las Vertudes) във Венецуела и ложата "Ред и свобода" в Перу.

[align=center]...[/align]

Наполеон Бонапарт (1769-1821 г.) . Твърди се, че е бил посветен в масонски орден през 1795 г. И четиримата му братя - Жозеф, Жером, Луи и Люсиен са били масони.

[align=center]...[/align]

Джордж Вашингтон (1732-1799 г.) . Първият президент на САЩ е бил посветен в ложата "Фридрихсбург" във Вирджиния, на 4 ноември 1752 г. Става подмагистър на 3 март 1753 г. и е издигнат в степен магистър на 4 август 1753 г. Вашингтон е бил член-учредител и първи магистър на ложата "Александрия" №22 във Вирджиния. От 1805 г. насам ложата носи името "Александрия-Вашингтон" №22.

[align=center]...[/align]

Волтер (1694-1778 г.) . Френският писател и философ е посветен в ложата "Деветте сестри" в Париж, на 7 април 1778 г. В посвещаването го е съпровождал Бенджамин Франклин, по това време американски посланик във Франция.



[align=center]Druido[/align]
The World is mine!
Аватар
Wizard
Администратор
 
Мнения: 1213
Регистриран на: 09 Юни 2005, 21:47
Местоположение: Stonehange

Мнениеот nordika » 27 Сеп 2006, 15:27

Брей, че дълго нещо.... Всъщност искам да попитам познавате ли някой масон или нещо друго, в смисъл че всеки знае за тамплиерите, масоните или розенкройцерите или те май бяха всички взети заедно, ама защо досега не се срещат такива хора, като тях. Имали въобще такова общество в България, по-точно София. Естествено, че ако има то ще е тайно общество, ама у нас чак пък такива тайни. Чесно казано найстина винаги ми се е исколо да се свържа с такива хора.
Аватар
nordika
MagicGateBg Наблюдател
 
Мнения: 87
Регистриран на: 25 Сеп 2006, 10:20

Мнениеот ekaya » 28 Сеп 2006, 06:38

Има, познавам някои от тези в България добре... не само в София при това :) Познавам и българин наследствен масон в САЩ, нямащ нищо общо с ложите тук... всъщност е един от най-добрите ми приятели icon_flowerface
Но защо са ти те, защо смяташ, че носят нещо духовно... или парите им и общественото им положение са това, което те влече... не можеш да разчиташ на названието "масон", друг е характерът на тези обединения в България или просто аз не познавам достойните сред тях :roll:
Lasto beth nin. Tolo dan nan galad.
Аватар
ekaya
MagicGateBg Приятел
 
Мнения: 203
Регистриран на: 10 Авг 2005, 13:53

Мнениеот nordika » 28 Сеп 2006, 09:02

Да сигурно желанието ми изглежда някак така, но именно защото нищо незнам за такива хора освен някаква история, която всеки я знае, нямам мнение за тях, а само очаквания. Например като да оживее нещо толкова старо и "историческо", ако ме разбираш какво имам предвид. И въобще какво правят по въпроса за техните им там тайни и други разни тамплиерски или масонски дейности, въбще как се "тамплиерства" в днешно време. А, и задължително ли е да си на "обществено положение" за да станеш масон? Чела съм доста неща по въпроса и не искам да ме разбираш погрешно, но като че ли на всичко което дават по тв. или пишат за тях трябва да е "обвито с тайни и мистерии". Знам че на най-ниско ниво /май бяха чираци или прости зидари/ когато са приети, просто изпълняват разни поръчки без да знаят кой им ги възлага и до кого , което всъщност е нещо като изпит, ако са доволни от тях ги канят за по-горно ниво и т.н. Та се мислех, че щом толкова ги няма никъде значи може да имат нужда от "доброволци", не може всички да са само най-висше ниво сигурно има и "новобранци". Виж, наистина не знам как стоят нещата и извинявай, че те затрупвам с въпроси, но от толкова години ти си първият човек който ги познава от близо, а и повечето хора които знаят нещо за тях, дори не си правят труда да имат мнение.
Аватар
nordika
MagicGateBg Наблюдател
 
Мнения: 87
Регистриран на: 25 Сеп 2006, 10:20

Мнениеот ekaya » 28 Сеп 2006, 09:35

Твърде романтично гледаш на тези неща - това се опитах да ти обясня, а и при тях, както и при много други - действителността е българска :) А ти "новобранец" не можеш да бъдеш и масон също, просто защото си жена, а сред масоните жени не се допускат... май имаше едно френско течение дето можеше жени да има, но тук това не е случая... а и мъж да си с положение и пари, пак някой от тах трябва да те посочи...
Поглени в нета, ако не се лъжа великата ложа си имаше самостоятелен сайт
Е питай, няма проблем, само да не се разочароваш от отговорите :roll:
въпреки, че в този форум има и други по-запознати от мен, нали :wink:
Lasto beth nin. Tolo dan nan galad.
Аватар
ekaya
MagicGateBg Приятел
 
Мнения: 203
Регистриран на: 10 Авг 2005, 13:53

Мнениеот Kotentseto » 28 Сеп 2006, 10:39

Има Велика ложа в София, но жени не се приемат.
Жени има в ротарианските клубове, но те (жените) се занимават основно с благотворителност.
Отскоро в Бг се развива и движението на Лъвовете. Там има три вида сдружения - женски, мъжки и смесени. Клубът, с който аз имам връзка е в Русе. Не знам как стои въпросът в София.
Потърси в нета инфо, но това е... как да кажа... общодостъпната информация. Другата ще трябва да търсиш от учени, документи и същински членове на този тип общества. И пак не е сигурно, че няма да ти подадат "официална" информация. С една дума - никога не можеш да си наясно точно за какво става дума. А и няма нужда, според мен :)
Поздрави!
Розата е роза е роза...
Аватар
Kotentseto
MagicGateBg Приятел
 
Мнения: 270
Регистриран на: 06 Фев 2006, 14:47

Мнениеот AryanSun » 28 Сеп 2006, 10:59

Ekaya,не мога да се съглася,че не приемат жени.Работата е там,
че има само мъжки масонски ложи,смесени такива и чисто женски.
Вярно,втората и третата не се смятат -от някои масони-за регуляр
ни.Такава е "Източната Звезда".

Освен всичко,факт е,че има и бедни масони.Е,бедни-силно казано
но не заможни.Хора,които не са "важни клечки",а съвсем обикнове
ни такива.Мислиш ли,че съседа ти може да е също масон,но да си
мълчи-да,не всички искат да знаят,че членуват в масонски братст
ва.

Да не говорим,че Джералд Гарднър,основателят на Уика е
членувал в такава смесена ложа и е работил съвместно с
друг един масон,на име Дафо.Точно коя беше тази степен не
мога да се сетя,но масонският ритуал се извършваше тогава
само на лунна светлина-никаква друга светлина не осветява
Храма.И точно този ритуал е послужил за основа на учението
на Уика.Странно поради що това движение се смята предимно
за женско-не е правилно,но явно пасва.

А че имат духовност,при това голяма,имат.Да припомним,че там
са членували много видни творци и личности-Моцарт,Гьоте...

Между другото,един приятел масон ми даде адреса на сайта
на Рицари Темплиери-ето tuk
Аватар
AryanSun
MagicGateBg Фен
 
Мнения: 925
Регистриран на: 10 Юни 2005, 16:50

Мнениеот nordika » 28 Сеп 2006, 12:15

Естествено Bulgaria липсва, сега остава да науча и английски и съм готова. От къде ге вадите тези приятели масони?
Аватар
nordika
MagicGateBg Наблюдател
 
Мнения: 87
Регистриран на: 25 Сеп 2006, 10:20

Мнениеот WandaBlenda » 28 Сеп 2006, 14:54

http://bulgarian.rozenkruis.nl

Ето официалния сайт на Розенкройцерите в България.Периодично се провеждат лектории.Има и майл за връзка на който може да се поиска допълнителна информация.Много са учтиви и винаги отговарят,макар и понякога със закъснение.Можеш да отидеш на лекции и ако ти стане интересно, да се поинтересуваш как става приемането на ново членове в ордена.Приемат и жени и няма нищо скрито-покрито.

За масоните е малко по-различно :) И да успееш да се "свържеш" с тях, едва ли някой ще ти обърне внимание.Те сами си избират новите членове и трябва някой да те препоръча.Показателя по който се избират новите членове не е само богатство.Трябва да си успял в живота човек,обществено изявен.Което естествено в по голямата част от случаите е свързано с пари.Но се приемат и учени и хора на изкуството,които с таланта си и ума си са постигнали големи успехи и признание.
Аватар
WandaBlenda
MagicGateBg Приятел
 
Мнения: 299
Регистриран на: 28 Ное 2005, 07:49

Мнениеот xermes » 13 Окт 2006, 17:36

АКО ТОЛКОВА ДЪРЖИШ ДА ЗНАЕШ ПОВЕЧЕ ЗА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ-ПИШИ МИ НА ЛИЧНА.ЩЕ ТИ ДАМ КООРДИНАТИ В НЯКОЛКО ГРАДА.ПРИСЪСТВАЛ СЪМ НА ТЕХНИ СБИРКИ.НО ПО-ДОБРЕ ОБЪРНИ ВНИМАНИЕ НА ТОВА КОЕТО ПИШЕ УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО-ПЕТЪР ДЪНОВ.ВСЪЩНОСТ ТОВА Е ЕДНО И СЪЩО УЧЕНИЕ ПРЕДСТАВЕНО ПО ДВА НАЧИНА.
xermes
MagicGateBg Наблюдател
 
Мнения: 73
Регистриран на: 25 Фев 2006, 17:22
Местоположение: Bourgas


Назад към Окултни Статии

  • Виж новите мнения
  • Виж темите без отговор
  • Кой е на линия
  • Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 2 минути)
  • На 01 Юни 2011, 17:35 е имало общо 130 посетители наведнъж.
  • Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта