Привидението

[Wizard]

[shadow=orange]Привидението[/shadow]


[align=justify]Бях изтощен. През онази нощ заспах рано и дълбоко и когато се събудих, трябва да е минавало дванайсет. Пробуждането ми бе безусловно и съвършено, а аз самият се чувствах така изпълнен с живот и съзнанието ми бе така будно, както обичайно се чувствах на зазоряване. И веднъж разсьнен, видях на стената срещу леглото си светещ фантом, който бях забелязал в кабинета на чародея в Дървъл Корт. Четях скандинавските легенди за явяване на призрак, наречен Скин-Лека, или сияен труп. Според суеверията на севера понякога Скин-Лека обитават гробищата, а понякога предсказват бъдещето. Това е призрак на човешко тяло във фосфоресцираща светлина и този призрак тъй съвършено съответстваше описанието на подобни явявания в скандинавската притча, че не зная как другояче да го нарека, освен Скин-Лека – сияйния труп. И ето го пред мен, подобен на труп, но далеч не мъртъв. Ето, както в обитавания от призраци кабинет на чародея Форман – с очертанията и лицето на Маргрейв. По природа съм със здрави нерви, духът ми е силен и сега аз бях решен да се противопоставя на всяко впечатление, с което моето измамно въображение би подвело сетивата ма Нещата, на които ставаме свидетели за пръв път, ни ужасяват, но видим ли ги повторно, вече не са така страшни. Надигнах се решително от леглото и тръгнах към провидението с твърда стъпка. Когато обаче от него ме деляха две крачки протегнах длан да го докосна, ръката ми се вцепени във въздуха, а краката ми останаха приковани към пода. Не изпитвах страх. Чувствах, че сърцето ми бие нормално, но нещо невидимо ми се противопоставя. Стоях, сякаш превърнат в камък, и после от устните на фантома се отрони глас – който обаче сякаш идваше отдалеч – много нисък, приглушен и въпреки това ясен. Дори не съм сигурен дали ушите ми го чуха или не долових звука посредством някакво вътрешно усещане.
"Аз и само аз мога да те избавя и спася – каза гласът. – Ще го направя, а условията, които ще поставя в замяна, са прости и лесни". "Бяс или призрак, или просто измама на моя мозък – извиках аз, – между мен и теб не може да има спогодба. Презирам твоята злост, отхвърлям твоите услуги; не приемам никакви услобия, за да избягам от едното, че да се сдобия с другото."
"Когато отново те запитам, може и друг отговор да ми дадеш."
Скин-Лека бавно се стопи. Отначало се превърна в бледа сянка, а после напълно изчезна.[/align]



[align=right]Една странна история от Булуьр Литън (1803-1873),
английски писател и окултист. [/align]

[FireSun's Viking]

Интерестно, поствай и други ако имаш желание и време ;)

[B-L-O-T]

За мен нищо особено . Идеята за спокойствието не е добре пресъздадена и смехотворно обяснена .
Viking - Ти да прочетеш "скандинавие" или "викинг" и ведната викаш "ооо колко е хубаво" .

[FireSun's Viking]

Не е така...
просто неможе да вникнеш вътре... А и непише,че е от Ошо ;)

[Arhimikus]

Полека хаха с "нападките". По темата...

[Secret_name_]

Да,наистина е доста интересна историята!Аз също ще се радвам да прочета още такива истории!
Аз имах подобна случка ... хаха но при мен си беше страшничко.....и определено ТО не беше добронамерено,да им се невиди .... :(