Път Към Познанието на Висшите Светове - Р.Щайнер

[arcopal]

1.КАК СЕ ДОСТИГА ПОЗНАНИЕТО НА СВРЪХЧУВСТВЕНИТЕ СВЕТОВЕ

Във всеки човек спят способности посредством които той може да достигне познанието на висшите светове. Мистикът, гностикът или теософът говорят за света на душата и на духа като за понятия толкова действителни, колкото за другите е действително това, което се вижда с физическите очи и се усеща с физическите ръце. И неговите слушатели са в право да твърдят, че онова, за което той говори, аз мога също да узная, ако развия в себе си онези сили, които в него са вече пробудени, а в мене още спят. Въпросът е само с какво да се започне, за да се разбудят тези сили. На това могат да ни научат само онези, които вече са ги пробудили.
От незапомнени времена са съществували школи, в които лицата, които са развили висшите си способности, са давали наставления на онези, които са се стремели да развият в себе си същите способности. Такива школи се наричат езотерични или тайни школи, а обучението, което се преподава там - обучение в тайната на окултната наука. Никак не е чудно, че казаното може да предизвика недоразумение - защо тези лица крият своите познания? Ако в тях има неща действително сериозни, то няма нужда до ги държат в тайна, напротив, може и трябва да ги откриват и направят достояние на цялото човечество.
Посветените в същността на тайното знание ни най-малко не се учудват на такова разсъждение на непосветените. Тайната на посветените разбира само този, който сам е посветен до известна степен в тайната на живота. Но пита се, по какъв начин непосветеният може да почувства някакъв интерес към тъй нареченото тайно знание? На какво основание той трябва да търси такова знание, за природата на което не може да си състави някаква представа? В основата на този въпрос лежи грешното понятие за същността на тайното знание. Всъщност тайното знание се подчинява на същите закони, както и всяко човешко знание. То е тайна за средния човек в същия смисъл, в какъвто писмото е тайна за неграмотния. И както всеки може да се научи да пише, ако избере правилен път, така всеки може да стане таен ученик и даже учител, ако избере съответния път. Само в едно отношение условията тук са други, а именно: независимо от желанието на човека за усвояване на изкуството писане, могат да се явят препятствия като бедност или културните условия, в които човек е роден; за достигане познание на висшите светове за този, който сериозно търси това, не съществуват никакви препятствия.
Мнозина смятат, че учителите, които могат да дадат разяснение за висшите знания, трябва да се търсят на определено място. Всеки, който сериозно се стреми към висшите знания, няма да се бои от никакви препят-ствия, за да намери Посветения, който да го въведе във висшите тайни на света. От друга страна, за всеки трябва да бъде ясно, че и посветеният при всеки случай ще намери този, който сериозно и дълбоко се стреми към вис-шето познание, защото съществува строг закон за Посветените, според който никой човек не се лишава от правото на знанието, до което той е дорасъл вътрешно. Заедно с този закон има и друг също строг закон - на никой не могат да бъдат дадени тайните знания, за които той още не е повикан. Колкото е по-съвършен Просветеният, толкова по-строго се изпълняват от него тези два закона. Орденът на Посветените е ограден с непроницаема стена и двата посочени закона образуват връзките, които свързват съставните части на тази стена. Ти може да се намираш в най-интимна дружба с Посветения, но тази стена ще те разделя от него дотогава, докато не станеш също Посветен; ти можеш напълно да се ползваш от любовта и сърцето на Посветения, но той няма да ти повери своята тайна, ако ти не бъдеш достатъчно зрял за това; ти можеш да го ласкаещ, можеш да го питаш, нищо не може да го застави да ти открие онова, което той не смее да ти открие, докато ти не си подготвен да го разбереш правилно.
Пътищата, които водят човека към зрялост и го правят достоен да възприеме духовната тайна, са точно определени. Тяхното направление е начертано с вечни букви в храмовете, където Посветените па-зят висшите тайни. В старите доисторични времена тези храмове са били видими и за физическото зрение. Сега, когато животът съвършено е изгубил духовността, те са невидими за външното око. Но те съ-ществуват навсякъде и всеки, който ги търси, ще ги намери.
Само в своята собствена душа човекът може да намери средства-та, които да накарат Посветения да се разкрие пред него. Той е длъжен да развие в себе си до висока степен известни качества, и само то-гава може да му бъдат съобщени висшите съкровища на духа.