Това все пак е само ИНФОРМАТИВНО ОПИСАНИЕ. Нещата не стават без описаните предмети (маската, дрънкалката и пр.), които се изработват по специален начин, пречистват се со специален начин и се зареждат със сила по специален начин.
Освен това преди церемонията се извършват подготвителни действия (инипи и пр.), които са отделна тема.
8. БЕЛИТЕ ОБЛАЦИ
Подиграващият Враните вярваше, че Уакан-Танка се занимава с човешките потребности, а не с разкоша. Ако искаме да живеем в лукс, още при раждането Той ни дава достатъчно сила, за да работим и да го постигнем. След като бе чул от пасторите библейските разкази за Творението, Подиграващият Враните разбра, че чрез Дървото на Познанието за Доброто и Злото ние всички сме предупредени, че доброто може да бъде също толкова застрашаващо връзката ни с Уакан-Танка, колкото и злото.
- Когато животът е твърде хубав - каза Подиграващият Враните, - ние развиваме прекалено високо мнение за себе си и нашите способности. Тогава решаваме, че сме най-умните и велики и нямаме повече нужда от Уакан-Танка и Помагачите.
При тези му думи си спомних двузначната роля на пуеблоските клоуни, както и на “опаките”* при индианците от равнините, които винаги вършеха всичко отзад напред. Задачата на пуеблоските клоуни е да повдигат настроението на хората, когато са нещастни, но така също и да ги “свалят на земята”, когато започнат да се самовъзвеличават твърде много.
Във връзка със споменатото, “примамването”* е сред многообразните дарове, които Уакан-Танка дал на коренните американци и в миналото те са го използвали непрекъснато. Денсмор разказва как по време на спор един сиукски шаман оборил един бял скептик, като успял да примами един бизон толкова близо, че белият да може да го застреля, без изобщо да се мръдне от мястото, където стояли и двамата .
Относно постоянството в ритуала на “примамването”, Подиграващият Враните разбрал, че Уакан-Танка и Помагачите искат хората да им се молят усилено за своите потребности, не защото тези Висши Сили имат нужда да опознават хорските сърца, а защото хората са длъжни сами да осъзнаят мярката на своите искания; дали всъщност желанията ни са достатъчно силни, че да сме в състояние да направим реално усилие, за да ги постигнем ?
Подиграващият Враните “примамваше” по традиционния начин.
Едно време чероките употребявали за тази цел специални примамващи маски, с помощта на които приближавали дивеча максимално, за да бъде по-лесно убит. Всяка от тези маски представлявала примамваното същество. Някои индиански племена от равнините имали женски общества, чиито принципни задължения били да викат бизоновите стада и успехите им в тази област били завидни, поради което дълго след европейската инвазия обичаят продължавал да съществува. Дори днес индианците пуебло имат ловни фетиши, с които примамват дивеча. Чероките пък употребявали за примамване лицеви маски, а не маски-качулки, защото при извикването канели нещото да влезе вътре в съзнанието им. Затова не бивало да затварят пътя му, а качулката би направила точно това. За целта Подиграващият Враните използваше маска за лице, която държеше винаги готова в магическия си вързоп. Вече я описах в Глава 6-та. Ала понеже едно от специалните й предназначения е като атрибут за примване или “повикване”, ще повторя, че тя представлява осеминчов квадрат от червен плат със зашити към него връзки. Няма нищо, което да наподобява уши, няма дупки за носа и устата, но има два правоъгълни прореза за очите.
- За да използвам тази маска - каза Подиграващият Враните, държейки дланите на ръцете си нагоре, - най-напред рисувам (символична) картина на лист хартия или на земята с пръчка, за да изразя какво повиквам към себе си. След това сядам с лице към нея. Слагам си маската, взимам дрънкалката в дясната си ръка, затварям очи и дишам дълбоко седем пъти, за да се отпусна и елиминирам страничните влияния. Трябва да съсредоточа всички мои мисли върху онова, което призовавам. Докато дишам, свивам лявата си ръка във формата на чаша, защото знам, че Уакан-Танка и Помагачите ще ме изпълнят с отговорите, за които моля. След това отварям очи, взирам се в картината, разклащам дрънкалката и запявам призивна песен, която звучи така:
Хо, призовавам те.
Уакан-Танка ме чува.
Ти ме чуваш също.
Ела при мен.
Не можеш да ми откажеш.
Ела при мен.
Виждам, че идваш.
- Повтарям песента четири пъти. После, все още разтърсвайки дрънкалката, се взирам в далечината, където фокусирам едно изчистено пространство, в чийто противоположен край виждам съществото, което викам. Независимо дали е човек или предмет, то стои там и ме гледа. Наблюдавам го минута-две, след което затварям очи и ги обръщам към вътрешната част на челото си, където се намира менталният ми екран. Не след дълго там се образува бял облак.
Нареждам му да си свърши работата и външната му част започва да излиза навън и да оформя нещо като тунел към интересуващия ме обект. Тунелът се разтяга, докато достигне желания от мен обект и го обгърне. Оставям дрънкалката. Облакът се връща към мен и носи желанието със себе си. Когато дойде при мен, обгръщам желанието с две ръце, за да го приема като притежание и благодаря на Уакан-Танка за това.
- И това е всичко?
- О, не - възкликна той. - Не минава много време и това, което съм извикал, идва действително при мен и става реалност. Може би става така, защото Уакан-Танка ми помага да фокусирам ума си върху него и така успявам да мисля и правя каквото трябва, за да го предизвикам да се случи. Каквото и да е то като процес, винаги успява. Всеки може да го направи, но ако е в полза на другите и крайната цел е добра. Предай моята песен - тогава хората могат да я използват точно както съм ти я изпял. Когато исках Кейт да стане моя жена, я повиках така. Тя не можа да устои. Винаги когато ми липсва нещо необходимо, за да помогна на някого, го викам по този начин. - После ме посочи закачливо с пръст и каза - Ти си женен и нямаш нужда от момиче, но ако имаше такава нужда, можеше да използваш този ритуал и да го получиш.
- Ами парите?
- Можеш да извикваш всичко, от което имаш нужда. Но разкошната нова кола, която караш, трябва да спечелиш с естествената си сила. Духовната сила е за други неща.
- А ако ти потрябва красив нов костюм, с който да извършваш церемониите, на които появата ти е много важна и специална?
- Кейт и аз можем да го ушием.
Вярно беше. Кейт ми беше направила прекрасен колан, извезан с мъниста и чифт мокасини.
- Защо маската ти е червена, а не бяла? - попитах го. - Бялото повече се връзва с белия облак.
- Извикването е нещо, което правя винаги за моя народ. Червеният цвят олицетворява нашата раса. Затова го използвам.
- Някои евангелисти по телевизията - казах аз - твърдят, че Бог благославя онези, които даряват щедро каузата им. Какво мислиш за това?
- Чувал съм ги и това, което имат предвид, е хората да са щедри към тях - коментира Подиграващият Враните с нотка на сарказъм в гласа си. - Много хора са ми казвали, че с лечителските си способности бих могъл да забогатея като взимам високи такси. Но това няма нищо общо с намеренията и желанията на Уакан-Танка, а силата все пак е Негова. Той ми даде да разбера, че богатството не носи щастие, а отвлича човешките умове от Него. Някой ден чрез дейността си евангелистите ще платят висока цена за тази злоупотреба със силата. Никой не може да пренебрегва вярата в Уакан-Танка и да избяга завинаги от Него.
- Имаш ли чувството, че Уакан-Танка наказва хората заради лошото им поведение?
- Не. Няма смисъл да го прави. Хората сами се грижат за това. Казвали са ми, че в Библията пише, че ще жънеш, каквото посееш и това е точно така.
- Могат ли да се призовават лоши неща?
- Като гледам какво става по света и с моя народ - мисля, че да. Злото съществува и ние го виждаме в много проявления. Но трябва да помним, че злото присъства само с разрешението на Уакан-Танка и трябва да вярваме, че ще оцелеем само ако стоим близо до Уакан-Танка и Помагачите. Разбира се, Най-висшите Сили знаят, че сме най-щастливи, когато сме близо до Тях.
Повторих въпроса си за лошите неща и той притисна юмрук към устата си и отправи поглед към земята. Мина известно време преди да проговори.
- Хората - започна той, като внимателно подбираше думите си, - които не познават Уакан-Танка и Помагачите, не могат да привличат добри неща. Злото знае това и се възползва от всяка възможност, за да ги изкушава. Както можем да видим, хората лесно влизат в капана.
- Защо Висшите Сили не се намесят и не спрат постоянното нараняване на хората?
- Дадени са ни всички възможности да променим живота и да го направим по-добър. Освен това, което се случва в природата, ние привличаме и собствените си проклятия върху себе си. Народът ми обвинява белия човек за всичките си нещастия. Това е вярно до голяма степен, но то не извинява нашата охота да приемем това положение и дори да го направим по-лошо. Можем да отхвърлим системата за получаване на жалки подаяния и пиенето във всеки един миг, когато пожелаем. Можем да ликвидираме разделението и да заживеем заедно, стига да го поискаме. Навсякъде индианците сами развалят всичко, защото не искат да си подадат ръка. Всички искат да бъдат вождове и да управляват. И накрая оставаме без нищо. Не съм съгласен с насилието, защото то поражда още по-голямо насилие, но младите мъже и жени от ДАИ (Движение на американските индианци), индианците-колежани и големите личности, като Матю (Матю Кинг), Вайн (Вайн ДеЛориа, Мл.) и Тим (Тим Гиаго)*, ни дадоха пример как отново да станем горди и независими. Ала много от нас тук, в резерватите, се отчаяха и лесно се отказват. Дори когато трябваше да връчат на правителството на САЩ нашия иск да ни се изплатят няколко милиона долара заради Черните хълмове, вътрешно в себе си мнозина знаеха, че ако получим парите, те бързо ще се стопят и ще станем по-зле отвсякога. Вместо това бихме могли да призовем за себе си добро поведение и смелост. Трябва да се обърнем изцяло към Уакан-Танка и Помагачите и един ден нещата за нас ще станат много по-добри. Толкова много бели облаци ще се издигнат над резерватите, че отгоре ще изглежда като че ли земята е покрита със сняг. Уакан-Танка ще погледне надолу, ще види това и всичките ни нужди ще бъдат удовлетворени много бързо.
- Мислиш ли, че това някога ще се случи? - попитах го. - Мнението ти се променя по време на разговорите ни през последните две години. Понякога вдъхваш надежда, а друг път считаш, че няма такава. Какво мислиш наистина?
Подиграващият Враните се приведе и лицето му помръкна. Въздъхна няколко пъти, пое дълбоко въздух и потри възлестите си ръце.
- Опитвам се да бъда весел - каза той, - но при едно от последните ми духовни посещения Уакан-Танка ми каза, че колата на смъртта ще дойде при мен и при мнозина други преди нещата да са се оправили. Ако имам още някакво останало желание, то е един ден хората от моя народ да се изправят и да застанат рамо до рамо, като един човек; да си върнат гордостта и да кажат “стига” на алкохола и зависимостта си от правителството на Съединените Щати; традициите и вярванията, които ни правят велики, да станат начин на живот на всички наши хора. Много пъти съм се опитвал да го предизвикам, но сега вече знам, че трябва всички да го поискат, за да стане.
Това бе тъжен миг за Стария Водач на Свещените Мъже и сърцето ми се сви от неговата болка. Тази голяма трагедия, неумолимата поквара на хората от племето и тежките им условия на живот в разстояние на повече от век, щяха да останат като дълбока рана в сърцето му, докато накрая колата на смъртта спре пред неговата врата.
)