Клетвата в българската традиционна култура

Статии на окултна или магическа тематика. Ако не сте автор на статията, добре е да се посочи източника на информацията.

Модератор: venus

Назад към Окултни Статии

Мнениеот Cath » 29 Ное 2008, 17:45

попаднах на тази статия, докато се ровех в интернет-фолклорното пространство. споделям я, защото смятам, че ще представлява интерес за хората, които се вълнуват от българският фолклор.

КЛЕТВАТА В БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУЛТУРА

Иванка ПЕТРОВА, н.с. д-р

В словесното народно творчество значително място заемат кратките жанрове. Към тях се отнасят народните пословици и поговорки, гатанките и различните видове наричания – баяния, благословии и клетви. Като част от нашето фолклорно наследство някои от тях са запазили и до днес своето значение в народния бит и речта, въпреки че употребата им е значително ограничена.

Клетвите се основават на древната вяра в магическата сила на словото. Те отразяват примитивните възгледи на човека, който се опитва да въздейства на природата и на живота с помощта на магията. Това става чрез изказване на различни пожелания, които трябва да се сбъдват. Първоначално клетвите и другите наричания са свързани с обреди, като обредните действия трябвало да изиграят главната магическа роля, а словото имало повече значение на пояснение и осмисляне на обредността. Голяма част от обредите обаче постепенно изчезва и магическата функция се пренася върху словото. По такъв начин думите се обособяват и стават по-самостоятелни дори там, където обредните действия се запазват, макар и в редуциран вид.

Клетвите се базират на широко разпространеното в миналото схващане за вярата в реалното въздействие на човешките думи, когато те бъдат произнесени при особено настроение и в тържествени случаи или в момент на неовладяна афектация и когато са облечени в стереотипна, често афористична и ритмична форма. В своя най-чист вид клетвата представлява кратка словесна формула, изречение в повелително наклонение, което предава пожелание. Според древните хора в клетвата има нещо много сериозно, едва ли не обредно повлияване чрез словото, свързано с цялото светогледно религиозно-магическо разбиране на живота. Въобразеното и изреченото по такъв начин добиват тайнствена сила, така както и всяко обредно наподобяване на жестове или действия се схваща като причинно предизвикване на съответните състояния, като благосклонно или враждебно замислено влияние върху хората. До клетва се прибягва всякога, когато нуждите на деня и душевното състояние изискват да се постигне някаква цел по начин, осветен от вековните навици.

В практическия живот на традиционното общество хората са принудени ежедневно да се борят с различни несгоди. Грижата за изкарване на прехраната е в тясна връзка със старанието за преодоляване на болести и други лични или семейни неволи. В борбата за съществуване и самосъхранение се търсят съюзници и средства навсякъде, където биха могли да се открият. Едно такова напълно действено в очите на хората средство е дадено чрез езика. Освен всичко друго, което може да постига, езикът получава и някакво магическо-свещено предназначение. В приповдигнато настроение и завладян от различни чувства човек използва клетви, вярвайки, че те добиват някакво реално приложение. Става дума за въздействие върху бъдещето с помощта на т.нар. вербална магия – магията на словото. Уверен, че наричанията за добро и зло се сбъдват, човек ги облича в изрази и тон, които според дълбоко вкоренената някога вяра неминуемо влекат след себе си щастие или нещастие.

Клетвите са отражения на магическата практика и мисъл в традиционното общество, което не прави разлика между съотношението на обективната действителност и представите за нея, като придава реално значение на вътрешно доловимите взаимовръзки. Както множество обредни действия предполагат подобно смесване на субективно и обективно, така и клетвите се основават на представата или на самовнушението, че между обектите и събитията в живота, взети в тяхната причинна връзка, и думите, с които те се означават, има много тясна зависимост, че думите като израз на едно желание имат силата да предизвикат сами тези случки или явления дори когато няма никакво обективно оправдание за тях.

Клетвата в редица случаи има тясна връзка с молитвата. Често и при двете се среща обръщение към Бога или светците, чиято милост трябва да бъде спечелена за благочестиво или грешно пожелание: „Куршум те думнал, Господи!“, „Света Неделя да му вземе душата!“, „Бог да му се разсърди, а не аз!“, „Свети Спас да те повика!“. Тези и множество други примери показват, че съкровената молба за лично удовлетворение се отправя към висшите сили без оглед на това дали тя цели доброто или злото на другия.

При някои обредни заклевания на българите има странна симбиоза от смирена молитва за милост и от магическо прогонване на тайнствената опасна сила, като например в наричането за св. Герман в Средна Западна България. Този християнски светец, както и много други, се осмисля от народната вяра като двойнствено същество – от една страна, той е повелител на летните дъждове, затова заслужава жертва за омилостивяване, а от друга страна, има демонична природа и е нежелан гост, достоен за прогонване, тъй като докарва градоносни облаци. Ето защо за Герман-градушкар стопанинът изнася на Бъдни вечер трапезата на двора и му отправя покана-проклеване: „Дойди да вечеряме! Сега да дойдеш, а лятос очи да ти не видим ни на нива, ни на ливада!“. През лятото, когато се зададе градоносен облак, селяните гърмят с пушка и викат: „Върни се, облаче, върни се, Германе! Иди у пуста гора, дека петел не пее!“. Този пример показва древната езическа същност, която е залегнала в основата на образа на християнския светец и която е обект на заклеване с цел прогонване. Молитвата-клетва добива в такива случаи предпазно и очистително значение и се насочва против демоничните образи, причинители на нещастия и болести.

Принудителната сила на молитвата-клетва се основава не само на древната представа за естеството на демоничните същества, които се призовават или гонят, а и на обстоятелството, че се разчита изключително на собствената тежест на клетвата. За да получи тази тежест, тя трябва да намери нужната ритмична или синтактична форма, да се произнесе с подходящата интонация и необходимия за случая магически жест, често при нужната обстановка и придружена от символично действие. Всичко това образува обредната страна на целия магически акт за изричането на клетвата.

Независимо от нареченото от орисниците на човека, клетвата според народното схващане може да влияе съдбоносно върху неговия живот. Ако тя е произнесена в лош ден или в лош час, непременно достига до обекта. Вярва се, че клетвата е валидна до трето, дори до девето коляно. Родителските клетви, изречени от баща или майка, се смятат за най-тежки, те стигат до Господ и той ги изпълнява, т.е. хващат се безусловно. Така словото на родителите се представя от народа като аналогично на словото Божие. Когато бащата кълне, той сваля калпака си. Щом кълне майката, тя сваля забрадката си. Лишаването на главата от обичайните покрития се асоциира с поведението при смърт или траур, когато най-близките родственици на мъртвеца ходят гологлави. На семантично равнище това означава, че при клетвата родителите като че ли погребват своите деца. В българския фолклор е широко застъпен мотивът за майчината или бащината клетва, вследствие на която децата умират или се превръщат в животни. Според народните приказки кукувицата, бухалът и къртицата са произлезли от неблагодарни и нечестни синове и дъщери, прокълнати от своите родители.

Освен родители клетва могат да изрекат и чужди хора или всички представители на селото. Тогава тя е съпроводена от специални обредни действия, известни като анатема (проклетия, грамада), и се превръща в публичен акт. Обикновено на сакралната граница между усвоено и неусвоено пространство (кръстопът или граница на селското землище) се натрупва грамада от камъни, хвърлени с изричане на клетва от всички селяни, а с течение на времето и от всеки, който преминава покрай това място. В обреда участва свещеник, който анатемосва обекта на клетвата съобразно с църковния канон. Каменните грамади представляват своеобразни гробове на прокълнатите (крадци, насилници, безбожници, прелюбодейци), които селският колектив отлъчва и осъжда, като предизвиква тяхната символична смърт. Вярва се, че такива клетви преследват не само виновника, но и челядта му. В този случай хората, безсилни да наложат някаква законова санкция, прибягват до клетвата като магическо средство с двойно значение: да носи вътрешно успокоение и да предопределя сигурна съдба в близко или далечно бъдеще. По такъв начин клетвата се превръща в своеобразен регулатор на обществената справедливост. Погазената чест, накърненият морал, извършеното зло, засегнало голям кръг от хора, намират уравновесяващо противодействие в избухването на една афективна реакция, свързана с обредно-магически актове и думи.

Друг вид клетва е личната или собствената. Такива са случаите, когато човек дава уверение и за да потвърди думите си, се заклева.

Клетвата, която дава човек, че говори истината, а всъщност лъже, е много тежка, тя е лъжлива и може да опропасти живота на други хора. Оттам е пословицата: „Когато двама си изгубят душата – третият си губи главата“, т.е. чрез лъжливата клетва погубват невинен. Клетвата, която дава един човек, е различна. Той може да се закълне в Бога, в себе си, в семейството или имота си. Кълне се в Бога, когато го призовава за свидетел, че казва истината:„Бога ми“, „Бог душа“. Кълне се в себе си – в своето здраве или живот: „Заклевам се в моята младост“, „Заклевам се в моето здраве“ или „Заклевам се в чърните очи“, т.е. ако клетвата е лъжлива, той проклева себе си. Народното вярване твърди, че който произнесе тази клетва лъжливо, непременно осакатява, заболява или умира. Клетва се прави и в името на децата: „Заклевам се в дребни дечица, всички в гроб да ги закопая, ако лъжа, ако душа губя“.

Личната клетва много често е свързана със случаи, когато човек дава обет по различен повод и за да го потвърди, се заклева.

Масово е разпространението на личната клетва за обричане на курбан в името на някой светец, в случай че той дари болния човек със здраве или като благодарност за избягване на тежко премеждие. Изборът на светец става по обреден начин. Най-възрастният мъж от семейството нарича три свещи на името на християнски светци. Трикрако столче се обръща и върху всеки крак се запалва по една свещ. Свещта, която изгори първа, показва на името на кой светец ще се обрече курбанът за здраве. Възрастният нарича: „Хайде нека е честит и благословен светецът. Нека те пази и закриля от зло и нека ти бъде помощник във всичко!“. Всяка година в деня на този светец, който се смята за личен покровител, оздравелият или спасилият се от премеждието човек устройва празник в негова чест, като коли младо мъжко животно (шиле, яре, теле, петел), което се освещава от духовно лице. За празничното угощение се канят близките роднини.

Клетвата, както я схващат много народи в древността, като словесен еквивалент на емоционалното състояние притежава тайнствена магическа мощ, която действа безпогрешно, а също и двигателна и причинна енергия, присъща на процесите и явленията в природата.

Клетвите разкриват от една малко позната страна интимния живот на народа, неговите понятия за световния порядък и за съдбата, упованието му в магията и представят богат материал за по-задълбочено проникване в душевността и бита на традиционните българи.

източник: http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_1/06_kletvata.htm
Аватар
Cath
Модератор
 
Мнения: 672
Регистриран на: 21 Яну 2006, 00:24
Местоположение: София

Назад към Окултни Статии

  • Виж новите мнения
  • Виж темите без отговор
  • Кой е на линия
  • Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 2 минути)
  • На 01 Юни 2011, 17:35 е имало общо 130 посетители наведнъж.
  • Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта