Това е лекция от Влад Пашов, ученик на "Учителя" http://www.beinsadouno.com/books.php?id=117. Тук са описани подробно и последователно събитията ставащи след смъртта на човек.Ако не се окажете твърде лениви и проявите интерес - ще препиша и останалата част.
Живот след смъртта на физическото тяло
"Ученикът трябва,
докъто е още на Земята във физическото си тяло, да премине чистилището,
като работи за организиране и пречистване на обвивките си, които някои
наричат тела.Това се постига чрез приложение на методите, които школата
му дава за работа върху себе си."
"В първо време душата,като се освободи от тялото,душата се чувства
голяма,необятна,като Вселената,но веднага я подгонват неприятелите,тя
започва да бяга и се смалява много,така че ства невидима и се изгубва в
пространството.Тогава тя съобщава на близките си на Земята,че няма
живот,нищо не съществува.Такова е състоянието на душата,
докъто се ориентрира в другия свят.Такива души наричаме тъмни.
За да излезе от това състояние тъмната душа,трябва да си спомни,че
тя живее в Бога,че Бог е Любов и че Той възстанови първоначалната
и форма,но когато възлюби Бога."
"Когато душата напусне тялото,то се разлага на хиляди и милиони
живи частици,които не умират.Тялото е съставено от милиони и милиарди
живи клетки.Всяка клетка си има душа,само че душата на първичната клетка
,първичната монада е централна,тя е светла сама по себе си и е привлякла
всички други монади около себе си.Един ден,когато тази светла монада
свърши своята мисия,тя ще каже на малкие монади: Сега ви изпращам на свобода.
И всички клетки започват да се разпръсват в пространството.И когато душата
се връща в ново въплащение,тя привлича всички тези клетки при себе си и
образува новото си тяло"
Учителят.
Развитието на човека се извършва в три велики свята, които Учителя нарича
физически,духовен,умствен или Божествен.учителят дава следните имена на тези
три свята - феноменален,реален и идеен.Другите окултисти го наричат физически,
душевен и духовен.Но каквито и имена да се дават на тези светове,важното е,че в тези
три велики свята се извършва човешкото развитие.Учителят казва,че духовният свят е
сто пъти по-обширен от сизическия,а Божествение е хиляда пъти по-обширен от физическия.
Следователно физическия свят е най-ограниченият,създаден от най-груба материя.Учителят
дава и друго определение и наименование на световете.Физическия той нарича материален,
духовния нарича субстанциален,а Божествения нарича есенциален свят.Това са състояние и форми
на проява на реалността.тези три свята Уителят нарича още човешки,ангелски и Божествен.
Ние имаме известна представа само за физическия свят,а за другите два свята имаме много
мътна представа.Човек живее едновременно и в трите свята,но не осъзнава това.Защото
човек по себе си е едно много сложно същество,което,общо казано,се състои от дух,душа и тяло.
Духът живее в Божественият свят,душата живее в духовния свят - някои гонаричат душевен свят,
а човешката личност,която се проявява чрез тялото,живее във физическия свят.Ние съзнаваме
само личността и затова имаме много ограничени понятия за човека.При днешната степен на развитие
душата,респективно духовния свят,се изразява чрез чувствата,а духът,респективно Божественият свят,
се изявява чрез мисълта.От това не следва да отъждествяваме душата със сърцето,което е свързано
с чувствата,нито да отъждествяваме духа с ума,чрез който мислим.Сърцето е само външната страна на
душата,и умът е само външната страна на духа.
Развитието на човека в тези три свята се извършва по законите на прераждането и кармата.Прераждането
е закон на последователно преминаване на човек от един свят в други,което египтяните наричат
трансмигриране или странстване на душите.Във всеки един от тези светове човек живее в тяло, изградено
от материята на този свят.
- На физическия свят живее изградено от материята на физическия свят.
- В духовния свят живее изградено от материята на духовния свят.
- В Божествения свят живее от тяло,изградено от материята на Божествения свят.Тези тела
Учителят нарича още обвивки,а истинскот тяло е Божественото,което е безсмъртно,докъто
физическото и духовното подлежат на рзрушение.След като човек се е родил на Земяа ще живее най-много
120 години, в редки случаи повече.След смъртта на физическот тяло той преминава в духовния свят
в духовното си тяло.След каот преживее един определен период време в духовния свят в духовното си тяло,
човек напуска и него и отива в Божествения свят в Божественото си тяло,което е безсмъртно.И
след като измине целия път от физическия до Божествения свят,след определен интервал от време,който
е различен за различните хора,в зависимост от степента на тяхното развитие,се връща отново на Земята,т.е
преражда се.Този процес на преминаване на световете ще видим по-подробно в следващото изложение.
Трите свята в които се извършва човешкото развитие,се състоят от по седем области.Така във физическия свят
има: областта на твърдата материя,областта на течната материя,областта на въздушната материя,след въздушната
област следват четири етерни области,които също принадлежат на физическия свят и са свързани със силите,
които действат в трите по-низши области.Същото подразделение на области имаме и в другите два свята.
Друго нещо,което трябва да кажа по отношение на трите свята,е това,че всеки един от тези три свята има
в основата си един от великите божествени принципи - Любов, Мъдрост и Истина.Така принципът на истината
е положен в основата на физическия свят,принципът на Любовта е положен в основата на духовния свят,а принципа на
мъдростта е положен в основата на Божествени свят.Но и трите принципа се проявяват и в трите свята в различни
области и състояния на материята.Има и други класификации на телата,употребявани от философите.Учителят често
употребява и тази класифиакция,към която се придържа източната окултна традиция.Докъто западнат окултна
радиция се придържа към тройната класификация.
Учителят казва: "Източната и западната Школа се различават по класификацията на телата,но то е
външната страна на това учение"Според дълбокия смисъл на Христовото учение човек има три съществени тела и четири
обвивки.Това е външната страна на това учение и съществена разлика между двете Школи няма.И Христос
в настоящата епоха иска да обедини всички Школи и братсвта.Затова Учителят употребява и иазточната
и западната класификация.Ето какво казва буквално:"Физическото тяло на човека се разрушава след
смъртта-това е така.Затова,което се разрушава и изчезва не може да е истинското жилище на човека,на
неговата душа,на неговия ум.не са истински жилища на човека и онези по-тънки тела: етерно,астрално и ментално
,за които говори окултната наука.Окултната наука твърди,че човек има седем тела.Тези тела,чрез които функционира
съвършеният,човек действително съществуват.Но не всчичките седем могат да се нарекат в истинския смисъл
на думата тела.Всъщтност само три от тях са тела,а другите са обвивки.
Тялото на Любовта е истинското тяло на човека,което никога не умира,то се гради.Сложни са само неговите
основи.Що се отнася до другите безсмъртни тела,тялото на Мъдростта и тялото на Истината,те съществуват
само като зародиши.Зя тяхното развитие ще дойдат специални епохи.Целя живот на човека на физическия,астралния,
ментлния и причинния свят има само една цел - ДА ПРИГОТВИ САМО МАТЕРИАЛИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА."
"Любовта е проектирана в тези четири свята,в четирите обвивки на човека.Тези четири обвивки са
лаборатории,в които се изработват материали,нужни за изграждане тялото на Любовта.Те са само известни
възможности на Любовта,чрез които тя се проявява.В тях стават непрекъснати промени.Самите те се
появяват и изчезват по известни периодични закони.тези обвивки са променливи,но има нещо в тях,което
не изчезва и което става като постоянен зародиш - физически,астрален и ментален.Причинното тяло е нещо
като атмосфера на тези зародиши.То е свързано с един свят,който съдържа възможностите на физическия,астралния и
менталния светове.Но преди да слезе човек в света на Любовта,той трябва да премине през причинния свят,където
става пълно преминаване на противоречията.
Причинният свят е свят на примирение,а светът на Любовта е сам по себе си оня постоянен свят, в който всичко
се осъществяваТой е велик свят,в който животът истински се осъществява.В света на Любовта се реализират всички
желания на човека,които се явяват във физическия,астралния и умствени светове.Но те се осъщствяват само
при едно напълно развито тяло на Любовта.И когато говорим за Любовта в човека, подразбираме изграждане на това
тяло на Любовта.Тогава един човек ще възкръсне и ще заживее вечния живот."
Ще кажа няколко думи за пояснение на горната мисъл на Учителя,да се разбере отношението между
тройната и седморната класификация на телата.В понятието за физически свят в тройната класификация де включват
грубо физическият и етерният свят.В понятието духовен свят се включват астралният и менталният светове.
Причинният свят е най-високото проявление на духовния свят и най - ниското проявление на Божествения свят.Над
него в безконечеността сепростират Божествените светове на Любовта на Мъдростта и на Истината.тези три всички свята
се явяват в обратен ред на по-нисшите светове.Така светът на Истината се проектира във физическия свят,светът
на Любовта се проектира в астралния свят,а светът на Мъдростта се проектира в менталния свят.Въпросът за тези светове
и за трите безсмъртни тела е толкова дълбок и обширен,че Учителят казва,че не е напълно ясен даже и нанякои
ангелски йерархии.И развитието на човека се извършва в четирите низши светове
- физически,астрален,ментален и причинен,които езотерически в Писанието се наричат земя а всисшите Божествени светове
се наричат Небе.Но развитието на човека в настоящата епоха,което се извършва чрез прераждането,става в четирите
долни светове,наричани в писанието земя,а във висшите Божествени светове човек ще проникне едва тогава,когато
съгради тялото на Любовта.
След смъртта на ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО човек преминава последователно през етерния,астралния,менталния светове и
достига до крайните предели на причиния свят,който граничи със света на Любовта, и оттам поема обратния път към ново
въплащение на Земята.В тези четири нисши светове,както казва Учителят,човек събира материали за изграждането на тялото
на Любовта.
В миналото престоят на човека в духовния свят е бил много по-продължителен от днес.В миналото човек е престоявал
от 500 до 1000 години в невидимия свят,така че в един цикъл от 2160 години,което определя една епоха,човек се е
прераждал най-много два пъти - един път в женско тяло и един път в мъжко тяло,за да събере различни опитности и да има
различни преживявания,които ще послужат,като материали за изграждане на тялото на Любовта.
Но Учителят казва,че еволюцията е ускорена десет пъти,затова и продължителността на престоят в духовния свят е намалена
от 50 до 100 години,според степента на развитието,на което се намира даден човек.Колкото по-напреднал е човек
в развитието си,толкова повече прекарва,толкова повече прекарва в невидимите светове,защото той е събрал повече опитности
,имал е повече преживявания,събрал е повече материали,които трябва да перработи,за да изкара от тях есенцията,
която да се заклюви в изграждането на тялото на Любовта.Между другите работи,които човешките души извършват през време на
престоя си в духовните светове,е и тези,под ръководството на йерархиите да работят за изменение на условията на Земята -
както във физическо отношение,така и в социално,за да имат други условия и възможности,като слязат на Земята при ново
въплащение,за да могат да съберът нови опитности.Защото Земята не е място на щастие,а е училище,в което човек
учи и събира материали за изграждането на тялото на Любовта.
При смъртта физическото тяло постепенно се разлага.Това показва,че за човешкия организъм,освен грубо физическата
материя,е имало една организирана сила,която е внасяла живот в тялото.тази организирана сила е идвала от душата
,която при смъртта напуска тялото.Душата като магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала
един жив организъм,и когато напусне тялото,клетките постепенно се разпръскват в пространството.
Защото всяка клетка е една малка душичка,един малък силов център,която е привлечена от ценралната мобнада - душата
,за да образува тяло.И тези малки душички имат известно сродство с централната маонада,която при много въплащения
ги привлича от пространството като магнит и образува ново тяло.
При смъртта ЕТЕРНОТО тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот.Етерното тяло
излиза във вид на едно спираловидно движение,носейки със себе си душата,с един физически атом,или по-право
не един физически атом,а силата,която е работила в него.Резултатите от преживените опитности на физическото тяло
през току-що отминалия живот са отпечатани върху този особен атом.Докато всички други атоми на тялото се подменят в
течение на живота,този особен атом остава неизменен.Той остава постоянен не само през един живот,но е бил част от
всяко физическо тяло,употребявано по-рано от човешкия дух.След всяко земно съществувание върху него се отбелязват
преживяванията на даденото физическо тяло и така той се обогатява качествено,без да се промена.Той се извлича при смъртта
и остава в потенциално състояние,като зрител,за да бъде отново събуден при започването на друг физически живот,за да
послужи пак като ядка,около която да се построи ново физическо тяло.Той се нарича семенен атом.През време на живота семенния
атом е разположен в лявата празнина на сърцето,близо до върха му.При смъртта той се излива в мозъка по пневмогастричния
нерв инапуска физическото тяло заедно с етерното тяло и душата през вшивката между тила и теменната кост.
Когато етерното тяло заедно с душата напускат физическото тяло,те са още свързани с него с една нежна сребърнобяла нишка.
Тази последна връзка не се къса,докъто включената в етерното тяло панорама на изтеклия живот не бъде прегледана от душата.
Затова погребването или изгарянето не трябва да се извършва до третия ден,защото дотогава душата чрез сребърната нишка
е още свързана с етерното тяло и в течение на тези три дена душата преглежда панорамата на своя живот,отпечатвана
в етерното тяло,която в течение на тези три дена се отпечатва в астралното тяло.След третия ден сребърната нишка се
скъсва и тялото е окончателно мъртво.От нестпазването на този срок често хората биват живи погребвани,защото те са били
само излъчени и след третия ден се връщат в тялото.Един американски учен е правил опити,с които ъстановил,че при изпускане на
последната вдишка тялото намалява от теглото си.Той е правил опити с много чувствителни везни.Това показва,че нещо невидимо
напуска тялото.Това е етерното тяло съставено от четерите вида етер - топлинен,светлинен,химически и жизнен,което е все пак
физическо,заедни с душата и стралното тяло.
Понеже при смъртта и в течение на трите дена душата преглежда изтеклия си живот,който се изгражда пред нея в картини,от
момента на смъртта до момента на раждането,затова не трябва да бъде обезпокоявана от плачове и шумове,за да може да се
съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия си живот.Защото от това ясно виждане зависи отпечатването им в астралното
тяло,от това зависи и правилното заключение,което душата ще си извади от тези картини,а това вече ще влияе на душата
в бъдещото въплащение.Затова хората,ако искат да направят добро на умиращия,не трябва да плачат и да вдигат шум около него
и най-много могат да направят една молитва,която действа успокоително върху него и гонасочва към картините на изтеклия
живот.В това време,когато съзерцава панорамат на изтеклия си живот,душата слуша гласа на Космичното Слово,което и говори и я
поучава.Това е тържествен момент за нея и тя не трябва да бъде смущавана от шумове,скърби и плачове около тялото.Също
така,когато се вижда,че човек си заминава, не трябва да се правят опити чрез лекарства да бъде върнат назад,защото това
действа вредно и върху невидимите тела и причинява големи страдания на душата.
Животът на човек се отпечатва в етерното тяло в областта на отрицателния полюс на химическия етер,който е седалище на
подсъзнателната памет.Въобще етерното тяло е носител на паметта,основно на умствените способности.Картината,както казах
,започва от момента на смъртта и завършва до момента на раждането.Панорамата трае от няколко часа до три дена,в зависимост
от времето,през което човек може да запази будност на съзнанието си,след което човек изгубва съзнание в стария свят и
преминава в следващия,наречен душевен,или стрален или духовен.подобна панорама на живота си човек вижда и когато
преминава през голяма опастност - при давене във вода, падане от голяма височина и пр.Когато етерното тяло излезе
от физическото и съзнанието е будно,но връзката с физическото не е скъсана,етерното тяло заедно с душата се връща във
физическото тяло.
След третия ден от смъртта,когато душата заедно с астралното тяло, на което е отпечатана панорамата на физическия живот
,напусне етерното тяло,последното остава,като втори труп,който спи над гроба,носейки формата на човека,разлагайки се
паралелно с физическото.Процесът на напускане ан етерното тяло от душата е същият,както при напускането както при
напускането на физическото тяло.Жизнените сили на един атом от етерното тяло се вземат,за да се употребят като ядка за
жизненото тяло в следващото въплащение.Така при влизането си в астралния свят човек носи семенния атом на физическото
и на етерното тяло.Етерното тяло по форма прилича на физическото,защото то е неговият архитект и физическото тяло е
само отпечатък на етерното.Но астралното тяло при настоящата степен на развитие на обикновения човек,докъто
човек е още на Земята,е неорганизирано и е облакоподобно и чак когато душата напусне етерното тяло и върху
астралното тяло се отпечата панорамата на изтеклия живот,то придобива образа на заминалия човек.
Учителят казва,че между физическия свят(респективно етерния) и духовния свят съществува една тъмна зона,с висока
температура,през която душите трябва да минат,преди да влязат в духовния свят.В тази зона има много враждебни на
човека същества,затова човек трябва да има светлина и самообладание,както и водач,който да го води и да го пази.
Тази тъмна зона представлява границата между топлинния етер,който води началото си от Сатурновия период и е без светлина,
защото светлината се явява в Слънчевия период и най-ниската област на духовния свят,която в окултния свят се
нарича област на горящите желания,защото тука човек,който на Земята силни ниски желания и страсти,след като изгуби
възможността си да ги задоволява,те го горят като огън.Затова тази област се нарича област на горящите желания.
Това е най-ниската област на духовния свят и в нея се унищожават и изгарят след смъртта най-грубите,най-ниските и
егоистични страсти и желания,които са свързани с живота на тялото.Понеже тези страсти са се задоволявали чрез
тялото,затова след смъртта на последното,като не могат да се задоволят,те се засилват още повече и от това душата
страда,така да се каже изгаря,че не може да задоволи своите желания.Но тези желания постепенно се изхабяват,като
горещия огън, и душата се научава,че единственото средство да се освободи от страданията,които силните
желания произвеждат, е да угаси тези желания,да угаси тази жажда за наслада.Души,които през време на живота си не са
имали такива горящи желания,след смъртта преминават тази област,без да я забележат,защото те нямат с нея никакви допирни
точки.Колкото една душа има повече и по-силни желания през време на земния си живот,толкова повече тя ще има нужда да се
пречиства от тях и затова по-дълго време ще остане в тази област на горящите желания.Това са обикновено хора,които
са напуснали земния си живот в разцвета на живота си и са имали много ниски и интезивни земни желания,които ги
привързват ктм напуснатото тяло.Хора,които са напуснали земния живот след големи и продължителни страдания, лесно
и бързо преминават през тази област,защото те още докъто са били във физическото тяло,са ликвидирали със своите
низши желания,които ги свързват със Земята.Хора,които са напуснали Земята чрез някаква катастрофа,инцидент или
убийство и имат много неизживени желания,остават дълго време в тази област.Положението на самоубийците е най-тежко,
защото те са искали да се освободят от живота,а виждат,че пак са живи и не могат да си намерят място,и се
скитат безцелно в тази низша област,изживявайки големи страдания,докъто дойде време за тяхната естествена
смърт.
Съобразно със силата на срастите и желанията ще бъде и времето на тяхното пречистване.Всички престъпления,които
човек е наенсъл на другите,и страданията,които те са преживели,той ще ги преживее сега с голяма сила,за да научи
урока да не прави зло на другите.
Казах,че когато човек напуска физичското тяло и премине и премине в етерния свят,неговият живот преминава пред него
в картини.Съзерцавайки тази панорама на своя живот в етерния свят,човек не преживява никакво чувство от това.Той е
като един безчувствен наблюдател,като че не се отнася до неговия живот.Така картините се отпечатват в астралното тяло и
когато премине в духовния свят,тези картини пакму се представят,но тук вече той ги преживява с всичките възможни за него
чувства.Сега той преживява всички страдания и скърби,които е причинилна другите и научава урока,колко трудно се
понасят скърбите и страданията.
Ако човек при напусканетона физическото тяло и минаването в етерния свят е обезпокояван от скърбите и плачовете не близките
в течение на тридневния период,той ще има само едно неопределено и неясно отпечатване на току-що приключващия се живот в
духовното му тяло.А когато той не е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките,духът грвира един ясен и дълбк
отпечатък на духовното тяло и когато тези картини му се представят в духовния свят,той ще съзнае погрешките си на миналия
живот много по-лесно и определено,отколкото ако картината е помрачена в следствие отвличане на вниманието му от страданията и
скърбите около него.Неговите чувства отностно нещата,които са му причинили сега страдания,ще бъдат много по-определени,
ако му е предоставена една ясна панорама.Това ясно и определено чувство е от грамадна стойност за следващия му живот.То
се отпечатва неизлечимо върху постоянния атом на духовното тяло.Опитността ще бъде забравена в следващия живот, но чувството
ще остане.И когато се предостави случай да повтори погрешката в един по-късен живот,това чувство ще ни проговори ясно
и безпогрешно.То е оня тихвътрешен глас,който ни предупреждава,макар ние да не знаем защо и аз какво.Колкото по-ясна и
определена е панорамата на миналия живот,толкова по-ясно и силно ще чува човек този вътрешен глас.Това ни показва колко
е важно да оставим заминаващите души в абсолютна тишина при смъртта и след смъртта.Като постъпим така,ние помагаме
на душите да извлекат възможн най-голяма полза от прекарания живот и да избегнат повторението на същите погрешки в
следващия живот.А плачовете и скърбите могат да го лишат до голяма степен да извлече правилна поука от изминалия живот.
Преминаването на душата през всички области на духовния свят е процес на пречистване и освобождаване на душата от всички
земни желания и връзки.В различните области тя има да се справя с различни желания,страсти чувства.Защото различните
области се различават по характера на силите,които действат в тях,и материята,от която са изградени.В този свят действат две
големи сили,които произтичат от Любовта,която както,казах в основа на този свят.Това е светът на най ниското проявление на
Любовта.Силите,които действат в този свят,произтичащи от Любовта,са симпатията и антипатията.В различните области те се
намират в различно отношение с тенденцията на постепенно преобладаване на симпатия над антипатия,докъто в седмата област
антипатията е напълно победена и душата е освободена от всякакъв егоизъм.
Трите долни области от духовния свят образуват това,което в религията наричат чистилище,защото там душите се пречистват от
всички земни връзки и желания.В първата област на горящите желания симпатията и антипатията са в непрестанна борба с
известен превес на антипатията,от което идват големите страдания на дупата.
Във втората област симпатията и антипатията са в равновесие.Тук попадат най-вече онези души, които са се интересували силно
от събитията на деня,речено-казано,къде какво е станало,те трябва да го знаят - отличават се с едно силно развито любопитство
и лекомислие.Понеже след смъртта са лишени от възможността да задоволят своето любопитство,те изпитват страдание.Чрез
тези страдания душата се освобождава от илюзиите,които са я ограждали през времето време на физическото и съществуване.
В третата област господства симпатията и тази област е наречена област на желанията.Тук душата преживява всички видове
желания и като не може да ги задоволи,страда и страданието постепенно притъпява тези желания и ги изгаря.Така,че трите
долни области на духовния свят представляват чистилището,където душата се пречиства от всички земни страсти,инстинкти и
желания.А трите горни области на духовния свят образуват това,което християнството наричат първо небе.Четвъртата облас
се намира между чистилището и първото небе,която някои наричат средна Земя - нито чистилище, нито небе.Тази област е
на чувствата и предлага на душата едно особено изпитание.През време на своето физическо съществувание човек чувства своето
тяло така,като че то е саия той.Това,което сенарича самочувствие,почива на това усещане.И колкото повече е себелюбив,
толкова по-голямо самочувствие има.След смъртта тялото,което му е служило за основа на неговото самочувствие,престава да
съществува,но самочувсвието му е останало.Тогава душата се чувства,като опразнена,като че ли е изгубила сама себе си.И това
чувствао трае,докъто душата съзнае,че истинският човек не се състои от тяло..В четвъртата област,следователно,се
унищожава илюзията,за телесно себе и душата се излекува от привързаността и престава да се отъждествява с нея.
Тези хора,които в земния живот се отъждествяват с тялото,не се интересуват от никакви по-високи идеали,а се занимават с неща,
свързани с тялото и неговия живот.Те сами по себе си може да са честни и справедливи,но нямайки по-високи интереси от
своите материални работи,остават в четвъртата област.За тях животът в духовния свят е едно състояние на ужасна монотонност.
Те прекарват много мъчително,тъй като нямат по-високи интереси,нямат с какво да се занимават.Същото е състоянието на
онези,които са мислили,че със смъртта на тялото се свършва всякакъв живот.Те очават разрушение на съзнанието и не могат
да се помирят с мисълта,че като са умрели,пак са живи.До тях обикновено не достига никаква помощ,защото те са се оградили
като в крепост от своето самочувствие и страдат най-много от всички.И понеже са водили един живот напълно материалистичен,
то едва ли имат някакъв съзнателен живот, в по-висшите области на духовния свят и още по-малко в умствения свят,където
душите изучават изкуството да си построяват тела по първообразите,които съществуват в умствения свят.
И затова материалистично настроените хора,които се издигат най-много до четвъртата област на духовния свят,си построяват
едно тяло,което е предразположено към туберколоза.
Така те ще разберат преходността на земния живот и ще се обърнат към Бога.
Ползата от преминаването през чистилището е тази,че човек,като страда тъй,както другите са страдали от неговата нечестност,
жестокост,нетолерантност и други слабости,се научава на ред добродетели,които ще прояви в следващия си живот.
Ако човек още тук,на Земята,се стреми да се коригира всеки ден от направените погрешки,той още тук на Земята,ще премине
чистилището и като напусне тялото,ще замине направо за небесния свят.
Учителят дава в това отношение следния съвет; всяка вечер ъченикът,преди да си легне, да си даде отчет за извършеното
през деня,като изправя мислено направените погрешки и си пожелае да не ги повтаря.Така човек постепенно се пречиства и
при смъртт си ще замине направо занебето и няма да преживее страданията на чистилището.Също при преценка на направеното
през деня,да отбележим и Доброто и да пожелаем на другя ден да го увеличим.Така чрез разкаянието и поправянето на
погрешките още през време на физическия си жовто,като сме съзнали погрешките си,ние изгонваме от подсъзнателната
памет картините за извършените погрешки и те няма да се отпечатат в астралното тяло на панорамата от миналия живот.
Петата област в света на душата е тази на душевната светлина.В нея симпатията за другите придобива висока стойност.
Душите влизат във връзка с тази област дотолкова,доколкото през земния си живот не са се задоволявали само с
удовлетворяването на своите нисши нужди,не са намирали радост само в света,който ги е заобикалял,а са се стремили към
един по-възвишен свят и живот.Чувството на Любов към природата и към другите,които са пропити с егоистичен характер,тук се
пречистват.Не трябва да се сесва тази Любов към природата с онзи възвишен живот в природата,който е от духовно естество и
който вижда в предметите и явленията природно откровение на духа.в това отношеие той няма нищо общо с чувството на
удоволствие,което някои хранят към природата.Душата трябва да се пречисти от това чувство,както и о всички други чувства и
склонности,които произлизат от физическото съществуване.Силата на симпатията,която царува в петата област на душевния свят и
за която липсват средства,за да бъде задоволена,тук също трябва да бъде излекувана.Тук душата ще познае,че трябва да търси
нови пътища за своята симпатия.Също така душите,които на земтя се отдават на различни религиозни обреди с цел да подобрят
физическите условия на живота си,ще бъдат пречистени тука,защото техния идеал е бил чисто земен и е облякъл формата
на някакъв небесен рай.Те ще намерят този рай в тази и в следващите две области,но само за да разберат неговата суета.
Шестата област на духовния свят е тази на душевната сила.Тук става пречистване на жаждата за дейност,която една душа
притежава.Макар и лишена от егоизъм,душата все пак търси да изпита чувство на задоволство,което самата дейност носи.Хора,
които се въодушевяват от такива желания за дейност,външно правят впечатление на хора-идеалисти,хора,готови на саможертва.
Но всъщтност това,което ги интересува,е да увеличат чувствената радост,която те изпитват от своята дейност.Много артисти
и хора,които изпитват удоволствие да се занимават с наука,също се намират тук.Това,което свърсва тези души с физическия
свят,е вярата,че изкуството и науката имат смисъл за тяхното съществуване,само защото им доставят известни удоволствия.
Седмата област на душевния свят е тази на собствения живот на душата.Тук човек се освобождава от последните наклонности
и влечения към физическия свят.
Във всяка една от горните области,се пречиства или отнема от душата онзи елемент,който е роден на тази област.В седмата
област душите се научават,че не е необходимо да посвещават цялата си дейност на сетивния свят.Съществуват инъче
надарени личности,които обаче мислят само за явленията на физическия свят.Унищожаването на този стремеж става в седмата
област.
Според силите,които развива в себе си на Земята,дадена душа остава за по-дълго или за по-кратко време в различните области
на душевния свят.Тя остава в известна област до тогава,докато чувства сродство стази област; когато това сродство изчезне,
тя преминава в друга област.Тя ще премине,без да почувства никакво влияние,през онези области,с които няма никакво сродство.
Тези три горни области се наричат ПЪРВО НЕБЕ в християнския езотеризъм.Тук резултатите от страданията,които душите
преживяват в чистилището,се всаждат в семенния атом на астралното тяло,като му придават по този начин качества на правилно
чувстване,което действа като импулс към доброто и отклонява от злото за в бъдеще.Панорамата на миналото се преживява и тук,
но този път,като основа на чувстването служат добрите дела.Когато душата съзерцава картините,които и показват как е помагала
на другите,тя преживява наново всички радости,които е изпитвала,когато е правила тези добрини.Но сега душата чувства и
преживява и всичката благодарност,отправена към нея от тези,на които е помагала.Когато душата съзерцава картините,които
показват как тя получава помощ от другите,тя чувства голяма благодарност към тези,които са и помагали,само че в много
по-вилна форма,отколкото когато я е преживяла на Земята.А благодарността подпомага душевния растеж.Когато човек на Земята
прави добро на другите,без да влага личен интерес,той преживява известно блаженство в Първото Небе.Първото небе е място
на радост без никаква горчивина.Всички благородни стремежи на човека на Земята тук се осъществяват.То в известен смисъл
е място на почивка.
Първото небе е място за блаженство на децата.Те нямат чистилищен живот,а направо от Земята отиват в Първото Небе,защото
у тях още не е родено астралното тяло,което се ражда около 14-тата година и което е носител на страстите,желанията и
удоволствията.Тук децата се занимават с играчки и учене според възрастта си.
В първото Небе учените,артистите,художниците,алтруистите намират широко поле за работа.Учените тук имат достъп до всички
библиотеки в света.Художниците творят тука чудни картини с живи цветове,като работят с мисълта си.Музиката
принадлежи на второто Небе,което се намира в умствения свят.Първото Небе е светът на баграта,на цветовете,а светът на
мисълта,където са Второто и Третото Небе,е сферата на тона,на музиката,на поезията.Небесната музика е един факт,а не
фигура на речта.От този свят свалят музиката на земята,но земната музика е бледо копие на небесната.В Първото Небе
учените ще събират материали за своите научни работи,филантропите ще правят планове за повдигане и подобряване на
човечеството и.т.н.
като работи за организиране и пречистване на обвивките си, които някои
наричат тела.Това се постига чрез приложение на методите, които школата
му дава за работа върху себе си."
"В първо време душата,като се освободи от тялото,душата се чувства
голяма,необятна,като Вселената,но веднага я подгонват неприятелите,тя
започва да бяга и се смалява много,така че ства невидима и се изгубва в
пространството.Тогава тя съобщава на близките си на Земята,че няма
живот,нищо не съществува.Такова е състоянието на душата,
докъто се ориентрира в другия свят.Такива души наричаме тъмни.
За да излезе от това състояние тъмната душа,трябва да си спомни,че
тя живее в Бога,че Бог е Любов и че Той възстанови първоначалната
и форма,но когато възлюби Бога."
"Когато душата напусне тялото,то се разлага на хиляди и милиони
живи частици,които не умират.Тялото е съставено от милиони и милиарди
живи клетки.Всяка клетка си има душа,само че душата на първичната клетка
,първичната монада е централна,тя е светла сама по себе си и е привлякла
всички други монади около себе си.Един ден,когато тази светла монада
свърши своята мисия,тя ще каже на малкие монади: Сега ви изпращам на свобода.
И всички клетки започват да се разпръсват в пространството.И когато душата
се връща в ново въплащение,тя привлича всички тези клетки при себе си и
образува новото си тяло"
Учителят.
Развитието на човека се извършва в три велики свята, които Учителя нарича
физически,духовен,умствен или Божествен.учителят дава следните имена на тези
три свята - феноменален,реален и идеен.Другите окултисти го наричат физически,
душевен и духовен.Но каквито и имена да се дават на тези светове,важното е,че в тези
три велики свята се извършва човешкото развитие.Учителят казва,че духовният свят е
сто пъти по-обширен от сизическия,а Божествение е хиляда пъти по-обширен от физическия.
Следователно физическия свят е най-ограниченият,създаден от най-груба материя.Учителят
дава и друго определение и наименование на световете.Физическия той нарича материален,
духовния нарича субстанциален,а Божествения нарича есенциален свят.Това са състояние и форми
на проява на реалността.тези три свята Уителят нарича още човешки,ангелски и Божествен.
Ние имаме известна представа само за физическия свят,а за другите два свята имаме много
мътна представа.Човек живее едновременно и в трите свята,но не осъзнава това.Защото
човек по себе си е едно много сложно същество,което,общо казано,се състои от дух,душа и тяло.
Духът живее в Божественият свят,душата живее в духовния свят - някои гонаричат душевен свят,
а човешката личност,която се проявява чрез тялото,живее във физическия свят.Ние съзнаваме
само личността и затова имаме много ограничени понятия за човека.При днешната степен на развитие
душата,респективно духовния свят,се изразява чрез чувствата,а духът,респективно Божественият свят,
се изявява чрез мисълта.От това не следва да отъждествяваме душата със сърцето,което е свързано
с чувствата,нито да отъждествяваме духа с ума,чрез който мислим.Сърцето е само външната страна на
душата,и умът е само външната страна на духа.
Развитието на човека в тези три свята се извършва по законите на прераждането и кармата.Прераждането
е закон на последователно преминаване на човек от един свят в други,което египтяните наричат
трансмигриране или странстване на душите.Във всеки един от тези светове човек живее в тяло, изградено
от материята на този свят.
- На физическия свят живее изградено от материята на физическия свят.
- В духовния свят живее изградено от материята на духовния свят.
- В Божествения свят живее от тяло,изградено от материята на Божествения свят.Тези тела
Учителят нарича още обвивки,а истинскот тяло е Божественото,което е безсмъртно,докъто
физическото и духовното подлежат на рзрушение.След като човек се е родил на Земяа ще живее най-много
120 години, в редки случаи повече.След смъртта на физическот тяло той преминава в духовния свят
в духовното си тяло.След каот преживее един определен период време в духовния свят в духовното си тяло,
човек напуска и него и отива в Божествения свят в Божественото си тяло,което е безсмъртно.И
след като измине целия път от физическия до Божествения свят,след определен интервал от време,който
е различен за различните хора,в зависимост от степента на тяхното развитие,се връща отново на Земята,т.е
преражда се.Този процес на преминаване на световете ще видим по-подробно в следващото изложение.
Трите свята в които се извършва човешкото развитие,се състоят от по седем области.Така във физическия свят
има: областта на твърдата материя,областта на течната материя,областта на въздушната материя,след въздушната
област следват четири етерни области,които също принадлежат на физическия свят и са свързани със силите,
които действат в трите по-низши области.Същото подразделение на области имаме и в другите два свята.
Друго нещо,което трябва да кажа по отношение на трите свята,е това,че всеки един от тези три свята има
в основата си един от великите божествени принципи - Любов, Мъдрост и Истина.Така принципът на истината
е положен в основата на физическия свят,принципът на Любовта е положен в основата на духовния свят,а принципа на
мъдростта е положен в основата на Божествени свят.Но и трите принципа се проявяват и в трите свята в различни
области и състояния на материята.Има и други класификации на телата,употребявани от философите.Учителят често
употребява и тази класифиакция,към която се придържа източната окултна традиция.Докъто западнат окултна
радиция се придържа към тройната класификация.
Учителят казва: "Източната и западната Школа се различават по класификацията на телата,но то е
външната страна на това учение"Според дълбокия смисъл на Христовото учение човек има три съществени тела и четири
обвивки.Това е външната страна на това учение и съществена разлика между двете Школи няма.И Христос
в настоящата епоха иска да обедини всички Школи и братсвта.Затова Учителят употребява и иазточната
и западната класификация.Ето какво казва буквално:"Физическото тяло на човека се разрушава след
смъртта-това е така.Затова,което се разрушава и изчезва не може да е истинското жилище на човека,на
неговата душа,на неговия ум.не са истински жилища на човека и онези по-тънки тела: етерно,астрално и ментално
,за които говори окултната наука.Окултната наука твърди,че човек има седем тела.Тези тела,чрез които функционира
съвършеният,човек действително съществуват.Но не всчичките седем могат да се нарекат в истинския смисъл
на думата тела.Всъщтност само три от тях са тела,а другите са обвивки.
Тялото на Любовта е истинското тяло на човека,което никога не умира,то се гради.Сложни са само неговите
основи.Що се отнася до другите безсмъртни тела,тялото на Мъдростта и тялото на Истината,те съществуват
само като зародиши.Зя тяхното развитие ще дойдат специални епохи.Целя живот на човека на физическия,астралния,
ментлния и причинния свят има само една цел - ДА ПРИГОТВИ САМО МАТЕРИАЛИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА."
"Любовта е проектирана в тези четири свята,в четирите обвивки на човека.Тези четири обвивки са
лаборатории,в които се изработват материали,нужни за изграждане тялото на Любовта.Те са само известни
възможности на Любовта,чрез които тя се проявява.В тях стават непрекъснати промени.Самите те се
появяват и изчезват по известни периодични закони.тези обвивки са променливи,но има нещо в тях,което
не изчезва и което става като постоянен зародиш - физически,астрален и ментален.Причинното тяло е нещо
като атмосфера на тези зародиши.То е свързано с един свят,който съдържа възможностите на физическия,астралния и
менталния светове.Но преди да слезе човек в света на Любовта,той трябва да премине през причинния свят,където
става пълно преминаване на противоречията.
Причинният свят е свят на примирение,а светът на Любовта е сам по себе си оня постоянен свят, в който всичко
се осъществяваТой е велик свят,в който животът истински се осъществява.В света на Любовта се реализират всички
желания на човека,които се явяват във физическия,астралния и умствени светове.Но те се осъщствяват само
при едно напълно развито тяло на Любовта.И когато говорим за Любовта в човека, подразбираме изграждане на това
тяло на Любовта.Тогава един човек ще възкръсне и ще заживее вечния живот."
Ще кажа няколко думи за пояснение на горната мисъл на Учителя,да се разбере отношението между
тройната и седморната класификация на телата.В понятието за физически свят в тройната класификация де включват
грубо физическият и етерният свят.В понятието духовен свят се включват астралният и менталният светове.
Причинният свят е най-високото проявление на духовния свят и най - ниското проявление на Божествения свят.Над
него в безконечеността сепростират Божествените светове на Любовта на Мъдростта и на Истината.тези три всички свята
се явяват в обратен ред на по-нисшите светове.Така светът на Истината се проектира във физическия свят,светът
на Любовта се проектира в астралния свят,а светът на Мъдростта се проектира в менталния свят.Въпросът за тези светове
и за трите безсмъртни тела е толкова дълбок и обширен,че Учителят казва,че не е напълно ясен даже и нанякои
ангелски йерархии.И развитието на човека се извършва в четирите низши светове
- физически,астрален,ментален и причинен,които езотерически в Писанието се наричат земя а всисшите Божествени светове
се наричат Небе.Но развитието на човека в настоящата епоха,което се извършва чрез прераждането,става в четирите
долни светове,наричани в писанието земя,а във висшите Божествени светове човек ще проникне едва тогава,когато
съгради тялото на Любовта.
След смъртта на ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО човек преминава последователно през етерния,астралния,менталния светове и
достига до крайните предели на причиния свят,който граничи със света на Любовта, и оттам поема обратния път към ново
въплащение на Земята.В тези четири нисши светове,както казва Учителят,човек събира материали за изграждането на тялото
на Любовта.
В миналото престоят на човека в духовния свят е бил много по-продължителен от днес.В миналото човек е престоявал
от 500 до 1000 години в невидимия свят,така че в един цикъл от 2160 години,което определя една епоха,човек се е
прераждал най-много два пъти - един път в женско тяло и един път в мъжко тяло,за да събере различни опитности и да има
различни преживявания,които ще послужат,като материали за изграждане на тялото на Любовта.
Но Учителят казва,че еволюцията е ускорена десет пъти,затова и продължителността на престоят в духовния свят е намалена
от 50 до 100 години,според степента на развитието,на което се намира даден човек.Колкото по-напреднал е човек
в развитието си,толкова повече прекарва,толкова повече прекарва в невидимите светове,защото той е събрал повече опитности
,имал е повече преживявания,събрал е повече материали,които трябва да перработи,за да изкара от тях есенцията,
която да се заклюви в изграждането на тялото на Любовта.Между другите работи,които човешките души извършват през време на
престоя си в духовните светове,е и тези,под ръководството на йерархиите да работят за изменение на условията на Земята -
както във физическо отношение,така и в социално,за да имат други условия и възможности,като слязат на Земята при ново
въплащение,за да могат да съберът нови опитности.Защото Земята не е място на щастие,а е училище,в което човек
учи и събира материали за изграждането на тялото на Любовта.
При смъртта физическото тяло постепенно се разлага.Това показва,че за човешкия организъм,освен грубо физическата
материя,е имало една организирана сила,която е внасяла живот в тялото.тази организирана сила е идвала от душата
,която при смъртта напуска тялото.Душата като магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала
един жив организъм,и когато напусне тялото,клетките постепенно се разпръскват в пространството.
Защото всяка клетка е една малка душичка,един малък силов център,която е привлечена от ценралната мобнада - душата
,за да образува тяло.И тези малки душички имат известно сродство с централната маонада,която при много въплащения
ги привлича от пространството като магнит и образува ново тяло.
При смъртта ЕТЕРНОТО тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот.Етерното тяло
излиза във вид на едно спираловидно движение,носейки със себе си душата,с един физически атом,или по-право
не един физически атом,а силата,която е работила в него.Резултатите от преживените опитности на физическото тяло
през току-що отминалия живот са отпечатани върху този особен атом.Докато всички други атоми на тялото се подменят в
течение на живота,този особен атом остава неизменен.Той остава постоянен не само през един живот,но е бил част от
всяко физическо тяло,употребявано по-рано от човешкия дух.След всяко земно съществувание върху него се отбелязват
преживяванията на даденото физическо тяло и така той се обогатява качествено,без да се промена.Той се извлича при смъртта
и остава в потенциално състояние,като зрител,за да бъде отново събуден при започването на друг физически живот,за да
послужи пак като ядка,около която да се построи ново физическо тяло.Той се нарича семенен атом.През време на живота семенния
атом е разположен в лявата празнина на сърцето,близо до върха му.При смъртта той се излива в мозъка по пневмогастричния
нерв инапуска физическото тяло заедно с етерното тяло и душата през вшивката между тила и теменната кост.
Когато етерното тяло заедно с душата напускат физическото тяло,те са още свързани с него с една нежна сребърнобяла нишка.
Тази последна връзка не се къса,докъто включената в етерното тяло панорама на изтеклия живот не бъде прегледана от душата.
Затова погребването или изгарянето не трябва да се извършва до третия ден,защото дотогава душата чрез сребърната нишка
е още свързана с етерното тяло и в течение на тези три дена душата преглежда панорамата на своя живот,отпечатвана
в етерното тяло,която в течение на тези три дена се отпечатва в астралното тяло.След третия ден сребърната нишка се
скъсва и тялото е окончателно мъртво.От нестпазването на този срок често хората биват живи погребвани,защото те са били
само излъчени и след третия ден се връщат в тялото.Един американски учен е правил опити,с които ъстановил,че при изпускане на
последната вдишка тялото намалява от теглото си.Той е правил опити с много чувствителни везни.Това показва,че нещо невидимо
напуска тялото.Това е етерното тяло съставено от четерите вида етер - топлинен,светлинен,химически и жизнен,което е все пак
физическо,заедни с душата и стралното тяло.
Понеже при смъртта и в течение на трите дена душата преглежда изтеклия си живот,който се изгражда пред нея в картини,от
момента на смъртта до момента на раждането,затова не трябва да бъде обезпокоявана от плачове и шумове,за да може да се
съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия си живот.Защото от това ясно виждане зависи отпечатването им в астралното
тяло,от това зависи и правилното заключение,което душата ще си извади от тези картини,а това вече ще влияе на душата
в бъдещото въплащение.Затова хората,ако искат да направят добро на умиращия,не трябва да плачат и да вдигат шум около него
и най-много могат да направят една молитва,която действа успокоително върху него и гонасочва към картините на изтеклия
живот.В това време,когато съзерцава панорамат на изтеклия си живот,душата слуша гласа на Космичното Слово,което и говори и я
поучава.Това е тържествен момент за нея и тя не трябва да бъде смущавана от шумове,скърби и плачове около тялото.Също
така,когато се вижда,че човек си заминава, не трябва да се правят опити чрез лекарства да бъде върнат назад,защото това
действа вредно и върху невидимите тела и причинява големи страдания на душата.
Животът на човек се отпечатва в етерното тяло в областта на отрицателния полюс на химическия етер,който е седалище на
подсъзнателната памет.Въобще етерното тяло е носител на паметта,основно на умствените способности.Картината,както казах
,започва от момента на смъртта и завършва до момента на раждането.Панорамата трае от няколко часа до три дена,в зависимост
от времето,през което човек може да запази будност на съзнанието си,след което човек изгубва съзнание в стария свят и
преминава в следващия,наречен душевен,или стрален или духовен.подобна панорама на живота си човек вижда и когато
преминава през голяма опастност - при давене във вода, падане от голяма височина и пр.Когато етерното тяло излезе
от физическото и съзнанието е будно,но връзката с физическото не е скъсана,етерното тяло заедно с душата се връща във
физическото тяло.
След третия ден от смъртта,когато душата заедно с астралното тяло, на което е отпечатана панорамата на физическия живот
,напусне етерното тяло,последното остава,като втори труп,който спи над гроба,носейки формата на човека,разлагайки се
паралелно с физическото.Процесът на напускане ан етерното тяло от душата е същият,както при напускането както при
напускането на физическото тяло.Жизнените сили на един атом от етерното тяло се вземат,за да се употребят като ядка за
жизненото тяло в следващото въплащение.Така при влизането си в астралния свят човек носи семенния атом на физическото
и на етерното тяло.Етерното тяло по форма прилича на физическото,защото то е неговият архитект и физическото тяло е
само отпечатък на етерното.Но астралното тяло при настоящата степен на развитие на обикновения човек,докъто
човек е още на Земята,е неорганизирано и е облакоподобно и чак когато душата напусне етерното тяло и върху
астралното тяло се отпечата панорамата на изтеклия живот,то придобива образа на заминалия човек.
Учителят казва,че между физическия свят(респективно етерния) и духовния свят съществува една тъмна зона,с висока
температура,през която душите трябва да минат,преди да влязат в духовния свят.В тази зона има много враждебни на
човека същества,затова човек трябва да има светлина и самообладание,както и водач,който да го води и да го пази.
Тази тъмна зона представлява границата между топлинния етер,който води началото си от Сатурновия период и е без светлина,
защото светлината се явява в Слънчевия период и най-ниската област на духовния свят,която в окултния свят се
нарича област на горящите желания,защото тука човек,който на Земята силни ниски желания и страсти,след като изгуби
възможността си да ги задоволява,те го горят като огън.Затова тази област се нарича област на горящите желания.
Това е най-ниската област на духовния свят и в нея се унищожават и изгарят след смъртта най-грубите,най-ниските и
егоистични страсти и желания,които са свързани с живота на тялото.Понеже тези страсти са се задоволявали чрез
тялото,затова след смъртта на последното,като не могат да се задоволят,те се засилват още повече и от това душата
страда,така да се каже изгаря,че не може да задоволи своите желания.Но тези желания постепенно се изхабяват,като
горещия огън, и душата се научава,че единственото средство да се освободи от страданията,които силните
желания произвеждат, е да угаси тези желания,да угаси тази жажда за наслада.Души,които през време на живота си не са
имали такива горящи желания,след смъртта преминават тази област,без да я забележат,защото те нямат с нея никакви допирни
точки.Колкото една душа има повече и по-силни желания през време на земния си живот,толкова повече тя ще има нужда да се
пречиства от тях и затова по-дълго време ще остане в тази област на горящите желания.Това са обикновено хора,които
са напуснали земния си живот в разцвета на живота си и са имали много ниски и интезивни земни желания,които ги
привързват ктм напуснатото тяло.Хора,които са напуснали земния живот след големи и продължителни страдания, лесно
и бързо преминават през тази област,защото те още докъто са били във физическото тяло,са ликвидирали със своите
низши желания,които ги свързват със Земята.Хора,които са напуснали Земята чрез някаква катастрофа,инцидент или
убийство и имат много неизживени желания,остават дълго време в тази област.Положението на самоубийците е най-тежко,
защото те са искали да се освободят от живота,а виждат,че пак са живи и не могат да си намерят място,и се
скитат безцелно в тази низша област,изживявайки големи страдания,докъто дойде време за тяхната естествена
смърт.
Съобразно със силата на срастите и желанията ще бъде и времето на тяхното пречистване.Всички престъпления,които
човек е наенсъл на другите,и страданията,които те са преживели,той ще ги преживее сега с голяма сила,за да научи
урока да не прави зло на другите.
Казах,че когато човек напуска физичското тяло и премине и премине в етерния свят,неговият живот преминава пред него
в картини.Съзерцавайки тази панорама на своя живот в етерния свят,човек не преживява никакво чувство от това.Той е
като един безчувствен наблюдател,като че не се отнася до неговия живот.Така картините се отпечатват в астралното тяло и
когато премине в духовния свят,тези картини пакму се представят,но тук вече той ги преживява с всичките възможни за него
чувства.Сега той преживява всички страдания и скърби,които е причинилна другите и научава урока,колко трудно се
понасят скърбите и страданията.
Ако човек при напусканетона физическото тяло и минаването в етерния свят е обезпокояван от скърбите и плачовете не близките
в течение на тридневния период,той ще има само едно неопределено и неясно отпечатване на току-що приключващия се живот в
духовното му тяло.А когато той не е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките,духът грвира един ясен и дълбк
отпечатък на духовното тяло и когато тези картини му се представят в духовния свят,той ще съзнае погрешките си на миналия
живот много по-лесно и определено,отколкото ако картината е помрачена в следствие отвличане на вниманието му от страданията и
скърбите около него.Неговите чувства отностно нещата,които са му причинили сега страдания,ще бъдат много по-определени,
ако му е предоставена една ясна панорама.Това ясно и определено чувство е от грамадна стойност за следващия му живот.То
се отпечатва неизлечимо върху постоянния атом на духовното тяло.Опитността ще бъде забравена в следващия живот, но чувството
ще остане.И когато се предостави случай да повтори погрешката в един по-късен живот,това чувство ще ни проговори ясно
и безпогрешно.То е оня тихвътрешен глас,който ни предупреждава,макар ние да не знаем защо и аз какво.Колкото по-ясна и
определена е панорамата на миналия живот,толкова по-ясно и силно ще чува човек този вътрешен глас.Това ни показва колко
е важно да оставим заминаващите души в абсолютна тишина при смъртта и след смъртта.Като постъпим така,ние помагаме
на душите да извлекат възможн най-голяма полза от прекарания живот и да избегнат повторението на същите погрешки в
следващия живот.А плачовете и скърбите могат да го лишат до голяма степен да извлече правилна поука от изминалия живот.
Преминаването на душата през всички области на духовния свят е процес на пречистване и освобождаване на душата от всички
земни желания и връзки.В различните области тя има да се справя с различни желания,страсти чувства.Защото различните
области се различават по характера на силите,които действат в тях,и материята,от която са изградени.В този свят действат две
големи сили,които произтичат от Любовта,която както,казах в основа на този свят.Това е светът на най ниското проявление на
Любовта.Силите,които действат в този свят,произтичащи от Любовта,са симпатията и антипатията.В различните области те се
намират в различно отношение с тенденцията на постепенно преобладаване на симпатия над антипатия,докъто в седмата област
антипатията е напълно победена и душата е освободена от всякакъв егоизъм.
Трите долни области от духовния свят образуват това,което в религията наричат чистилище,защото там душите се пречистват от
всички земни връзки и желания.В първата област на горящите желания симпатията и антипатията са в непрестанна борба с
известен превес на антипатията,от което идват големите страдания на дупата.
Във втората област симпатията и антипатията са в равновесие.Тук попадат най-вече онези души, които са се интересували силно
от събитията на деня,речено-казано,къде какво е станало,те трябва да го знаят - отличават се с едно силно развито любопитство
и лекомислие.Понеже след смъртта са лишени от възможността да задоволят своето любопитство,те изпитват страдание.Чрез
тези страдания душата се освобождава от илюзиите,които са я ограждали през времето време на физическото и съществуване.
В третата област господства симпатията и тази област е наречена област на желанията.Тук душата преживява всички видове
желания и като не може да ги задоволи,страда и страданието постепенно притъпява тези желания и ги изгаря.Така,че трите
долни области на духовния свят представляват чистилището,където душата се пречиства от всички земни страсти,инстинкти и
желания.А трите горни области на духовния свят образуват това,което християнството наричат първо небе.Четвъртата облас
се намира между чистилището и първото небе,която някои наричат средна Земя - нито чистилище, нито небе.Тази област е
на чувствата и предлага на душата едно особено изпитание.През време на своето физическо съществувание човек чувства своето
тяло така,като че то е саия той.Това,което сенарича самочувствие,почива на това усещане.И колкото повече е себелюбив,
толкова по-голямо самочувствие има.След смъртта тялото,което му е служило за основа на неговото самочувствие,престава да
съществува,но самочувсвието му е останало.Тогава душата се чувства,като опразнена,като че ли е изгубила сама себе си.И това
чувствао трае,докъто душата съзнае,че истинският човек не се състои от тяло..В четвъртата област,следователно,се
унищожава илюзията,за телесно себе и душата се излекува от привързаността и престава да се отъждествява с нея.
Тези хора,които в земния живот се отъждествяват с тялото,не се интересуват от никакви по-високи идеали,а се занимават с неща,
свързани с тялото и неговия живот.Те сами по себе си може да са честни и справедливи,но нямайки по-високи интереси от
своите материални работи,остават в четвъртата област.За тях животът в духовния свят е едно състояние на ужасна монотонност.
Те прекарват много мъчително,тъй като нямат по-високи интереси,нямат с какво да се занимават.Същото е състоянието на
онези,които са мислили,че със смъртта на тялото се свършва всякакъв живот.Те очават разрушение на съзнанието и не могат
да се помирят с мисълта,че като са умрели,пак са живи.До тях обикновено не достига никаква помощ,защото те са се оградили
като в крепост от своето самочувствие и страдат най-много от всички.И понеже са водили един живот напълно материалистичен,
то едва ли имат някакъв съзнателен живот, в по-висшите области на духовния свят и още по-малко в умствения свят,където
душите изучават изкуството да си построяват тела по първообразите,които съществуват в умствения свят.
И затова материалистично настроените хора,които се издигат най-много до четвъртата област на духовния свят,си построяват
едно тяло,което е предразположено към туберколоза.
Така те ще разберат преходността на земния живот и ще се обърнат към Бога.
Ползата от преминаването през чистилището е тази,че човек,като страда тъй,както другите са страдали от неговата нечестност,
жестокост,нетолерантност и други слабости,се научава на ред добродетели,които ще прояви в следващия си живот.
Ако човек още тук,на Земята,се стреми да се коригира всеки ден от направените погрешки,той още тук на Земята,ще премине
чистилището и като напусне тялото,ще замине направо за небесния свят.
Учителят дава в това отношение следния съвет; всяка вечер ъченикът,преди да си легне, да си даде отчет за извършеното
през деня,като изправя мислено направените погрешки и си пожелае да не ги повтаря.Така човек постепенно се пречиства и
при смъртт си ще замине направо занебето и няма да преживее страданията на чистилището.Също при преценка на направеното
през деня,да отбележим и Доброто и да пожелаем на другя ден да го увеличим.Така чрез разкаянието и поправянето на
погрешките още през време на физическия си жовто,като сме съзнали погрешките си,ние изгонваме от подсъзнателната
памет картините за извършените погрешки и те няма да се отпечатат в астралното тяло на панорамата от миналия живот.
Петата област в света на душата е тази на душевната светлина.В нея симпатията за другите придобива висока стойност.
Душите влизат във връзка с тази област дотолкова,доколкото през земния си живот не са се задоволявали само с
удовлетворяването на своите нисши нужди,не са намирали радост само в света,който ги е заобикалял,а са се стремили към
един по-възвишен свят и живот.Чувството на Любов към природата и към другите,които са пропити с егоистичен характер,тук се
пречистват.Не трябва да се сесва тази Любов към природата с онзи възвишен живот в природата,който е от духовно естество и
който вижда в предметите и явленията природно откровение на духа.в това отношеие той няма нищо общо с чувството на
удоволствие,което някои хранят към природата.Душата трябва да се пречисти от това чувство,както и о всички други чувства и
склонности,които произлизат от физическото съществуване.Силата на симпатията,която царува в петата област на душевния свят и
за която липсват средства,за да бъде задоволена,тук също трябва да бъде излекувана.Тук душата ще познае,че трябва да търси
нови пътища за своята симпатия.Също така душите,които на земтя се отдават на различни религиозни обреди с цел да подобрят
физическите условия на живота си,ще бъдат пречистени тука,защото техния идеал е бил чисто земен и е облякъл формата
на някакъв небесен рай.Те ще намерят този рай в тази и в следващите две области,но само за да разберат неговата суета.
Шестата област на духовния свят е тази на душевната сила.Тук става пречистване на жаждата за дейност,която една душа
притежава.Макар и лишена от егоизъм,душата все пак търси да изпита чувство на задоволство,което самата дейност носи.Хора,
които се въодушевяват от такива желания за дейност,външно правят впечатление на хора-идеалисти,хора,готови на саможертва.
Но всъщтност това,което ги интересува,е да увеличат чувствената радост,която те изпитват от своята дейност.Много артисти
и хора,които изпитват удоволствие да се занимават с наука,също се намират тук.Това,което свърсва тези души с физическия
свят,е вярата,че изкуството и науката имат смисъл за тяхното съществуване,само защото им доставят известни удоволствия.
Седмата област на душевния свят е тази на собствения живот на душата.Тук човек се освобождава от последните наклонности
и влечения към физическия свят.
Във всяка една от горните области,се пречиства или отнема от душата онзи елемент,който е роден на тази област.В седмата
област душите се научават,че не е необходимо да посвещават цялата си дейност на сетивния свят.Съществуват инъче
надарени личности,които обаче мислят само за явленията на физическия свят.Унищожаването на този стремеж става в седмата
област.
Според силите,които развива в себе си на Земята,дадена душа остава за по-дълго или за по-кратко време в различните области
на душевния свят.Тя остава в известна област до тогава,докато чувства сродство стази област; когато това сродство изчезне,
тя преминава в друга област.Тя ще премине,без да почувства никакво влияние,през онези области,с които няма никакво сродство.
Тези три горни области се наричат ПЪРВО НЕБЕ в християнския езотеризъм.Тук резултатите от страданията,които душите
преживяват в чистилището,се всаждат в семенния атом на астралното тяло,като му придават по този начин качества на правилно
чувстване,което действа като импулс към доброто и отклонява от злото за в бъдеще.Панорамата на миналото се преживява и тук,
но този път,като основа на чувстването служат добрите дела.Когато душата съзерцава картините,които и показват как е помагала
на другите,тя преживява наново всички радости,които е изпитвала,когато е правила тези добрини.Но сега душата чувства и
преживява и всичката благодарност,отправена към нея от тези,на които е помагала.Когато душата съзерцава картините,които
показват как тя получава помощ от другите,тя чувства голяма благодарност към тези,които са и помагали,само че в много
по-вилна форма,отколкото когато я е преживяла на Земята.А благодарността подпомага душевния растеж.Когато човек на Земята
прави добро на другите,без да влага личен интерес,той преживява известно блаженство в Първото Небе.Първото небе е място
на радост без никаква горчивина.Всички благородни стремежи на човека на Земята тук се осъществяват.То в известен смисъл
е място на почивка.
Първото небе е място за блаженство на децата.Те нямат чистилищен живот,а направо от Земята отиват в Първото Небе,защото
у тях още не е родено астралното тяло,което се ражда около 14-тата година и което е носител на страстите,желанията и
удоволствията.Тук децата се занимават с играчки и учене според възрастта си.
В първото Небе учените,артистите,художниците,алтруистите намират широко поле за работа.Учените тук имат достъп до всички
библиотеки в света.Художниците творят тука чудни картини с живи цветове,като работят с мисълта си.Музиката
принадлежи на второто Небе,което се намира в умствения свят.Първото Небе е светът на баграта,на цветовете,а светът на
мисълта,където са Второто и Третото Небе,е сферата на тона,на музиката,на поезията.Небесната музика е един факт,а не
фигура на речта.От този свят свалят музиката на земята,но земната музика е бледо копие на небесната.В Първото Небе
учените ще събират материали за своите научни работи,филантропите ще правят планове за повдигане и подобряване на
човечеството и.т.н.
