http://doc.dir.bg/snore/magic/spirit.htm
Shte pusna tva-onova ,no infoto po tiq statii ,nikak ne e dostatychno i shte se nadqvam Vie da gi dorazviete...
"Това е смисълът и съдържанието на спиритизма, който е толкова древен като явление, колкото е древен и човешкият род. Спиритизмът или некроманията е цяла наука и практика за общуване с душите на мъртвите. Учените не са преставали да коментират дали съществува връзка с отвъдния свят и, ако съществува, защо е достъпна само за определени хора, като например баба Ванга.
По мое мнение, всичко свързано с ясновидството, различните магии и много други явления, необяснени досега от науката, е свързано с живота след смъртта.
Черната магия и въздействието й върху човека се осъществяват чрез различните нива за овладяване на връзката с отвъдното, поради което ще се спра бегло и на това явление.
Доказано е, че човешкото тяло в момента на смъртта губи част от теглото си. Какво става в този миг? Каква енергия напуска човешкото тяло в момента на смъртта? Какво чувства човек, когато умира?
В САЩ и на други места са проведени редица анкети с хора, изпадали при различни обстоятелства и за различен период от време в клинична смърт. Всички твърдят едно и също: че са почувствали олекване, след което са започнали да наблюдават тялото си от известна височина, да чуват суматохата на близките си около тялото, а някои от тях могат дори да разкажат с подробности какво е станало и след това. Казват, че никой не се е върнал от онзи свят, за да разкаже какво е видял там.
Аз познавам човек, който много пъти в мое присъствие е напускал нашия свят и след като се е връщал, ми е разказвал с подробности какво е видял в отвъдното, с кого и за какво е разговарял.
Тяло то е пред мен, пулсът може да се долови само с прецизна апаратура, дишането също. Незапознат човек би помислил, че пред него стои мъртвец. Понякога това пътуване трае 20-30 минути, друг път час, в някои случаи дори няколко часа. Как става това?
Говори се за биофизично поле, аура, астрално тяло, но за мен и обикновените хора - това е душата. Човешката душа, имаща определен вид, запазваща образа на човека и съхраняваща всички придобити знания по време на земния му живот. Тук искам да направя едно уточнение. Не бива понятия като биофизично поле, аура, астрално тяло и др. да се използват като синоним на човешката душа. Да вземем например аурата - това е излъчването на човешкото тяло, доказано по безспорен начин от Кирлияновата фотография. Този термин няма никакво отношение към човешката душа. Астралното тяло пък представлява невидимото физично поле - обвивката на човешкия организъм.
И все пак какво е човешката душа? - Трудно е да се обясни с няколко думи, но ще се опитам да го направя. Най-съвършеният начин на общуване с душите на мъртвите е да ги чуваш и виждаш. Какво представлява всъщност образът на мъртвия, с когото общуваме? Образът е точна, безплътна проекция на живия човек. Той може да назове името си и имената на близките си, да разкаже случки от земния си живот, да предскаже събития от бъдещето. И така, аз мисля, че обикновените хора са намерили най-точното и правилно наименование за това, с което човек отива в отвъдното - душа или дух. Мъртвите знаят всичко - отварят очите на живите - на тези, които имат дарбата да общуват с тях, разбира се.
Някои от йогите, постигнали съвършенство чрез продължителни тренировки и самоконтрол, успяват приживе по собствено желание да отделят душата си от тялото за определен период от време, което за обикновения човек би означавало сигурна смърт. С йогите, които умеят това, са правени различни смайващи експерименти. Такъв беше експериментът с един известен индийски йога, чието тяло беше сложено в ковчег и заровено в гроб. След 24 часа ковчегът беше изровен и погребаният жив. Споменах вече, че при отсъствие на душата от тялото, пулсът и дишането са едва доловими, а жизнените процеси в организма са почти в застой. На йогата, заровен в ковчега, му е необходим съвсем малко въздух за поддържане на забавените процеси в организма. В много случаи дълголетието при йогите се дължи именно на това, че чрез отделяне на душата от тялото по време на сън, те всъщност забавят процесите на стареене в организма си.
Ако по време на земния си живот един лош човек винаги може да заблуди обкръжаващите го чрез думите си, то при душата на мъртвия това не може да стане, защото образът на мъртвия е точно копие на това, което е бил той на земята -добър или лош. Този, който има дарбата да общува с мъртвите, още в първия момент може да определи чия е душата - на добър или на лош човек. Не без значение е и това, че мъртвите нямат право да лъжат и на много от въпросите нямат право да отговарят. Въпреки това, от тях може да се получи огромна информация за абсолютно всичко. Това, разбира се, могат да правят само тези хора, които притежават дарбата да общуват по най-съвършения начин с тях - да чуват и виждат душите им. В целия свят такива хора са много малко и се броят на пръсти.
Друг начин за общуване с мъртвите е чуването само на глас, без да се вижда образът. Това също е добър начин, тъй като чрез въпроси и отговори общуващият може да получи огромна информация за всичко, а след продължително общуване с едни и същи духове започва да различава гласовете им и да знае с кого общува. В много случаи мъртвите не само отговарят на въпросите ни. Те могат да показват образно това, което ни интересува. Могат ла ни покажат дадена местност, такава каквато е изглеждала преди 100-200 или 1000 години. Могат да ни покажат образ на човек, от когото се интересуваме, но не сме виждали, могат да ни покажат съдържанието на документи, заключени в някой сейф и т.н. Това, разбира се, може да бъде видяно и показано само на тези, които владеят съвършените начини за общуване с мъртвите. То става посредством вътрешното зрение на човека, осъществяващо се чрез клетките на човешкия мозък, а изображението на показаното е цветно, като на телевизионен екран. Тази дарба на общуване с мъртвите човек носи още с раждането си. В редки случаи тя може да се прояви в детска възраст, но най-често се проявява малко по-късно.
Знаем, че през целия си живот човек си служи с много малка част от мозъчните си клетки. Не се знае какво е предназначението на останалата част от клетките на човешкия мозък. Условията на земята са такива, че средната продължителност на живота е малка. Този период от време, примерно 60-70 години, не е достатъчен, за да може човек да развие и използва всичко, което е заложено в съзнанието му. Според мене, на човека са му необходими много повече години земен живот, за да може да развие и използва всичко, заложено у него. У някои хора, при определени обстоятелства, катастрофа, силен стрес и др., при които е засегнат мозъкът, настъпват непонятни за нас промени. Помня, в училищата водеха човек, който можеше да извършва всички аритметични действия с многоцифрени числа на ум. Тази дарба беше придобил след контузия на фронта. В друг случай човек четеше мислите на други хора. Жена вижда органите на човешкия организъм като през рентгенов апарат. Тези чудеса се дължат именно на това, че чрез някакво външно въздействие върху човешкия мозък, се възбуждат едни или други центрове, които реагират изненадващо. Споменах вече, че дарбата за общуване с мъртвите е заложена у човека още с раждането, но при отделните индивиди се проявява в различна възраст. В различна възраст става възможно въздействието върху мозъчните им клетки, без това да се отрази отрицателно на нормалното съзнание.
Докато всички необясними явления, за които споменах по-горе, могат да се случат с всеки от нас, то общуването с душите на мъртвите трябва да е заложено у човека още с раждането му. Тази дарба не може да се придобие - нея или я имаш, или я нямаш. Много е трудно да се разкаже с думи за това какви са усещанията, какво преживява човек, когато тази дарба започне да се проявява. Независимо от скептицизма на мнозина ще се опитам да обясня как става това.
Убеден съм, че за мъртвите живият човешки организъм е една открита функционираща система, в която в определен момент и при определени обстоятелства могат да се намесват както директно, така и от разстояние. Това става по тяхна преценка, защото мъртвите знаят точно кога и на каква възраст трябва да започнат да въздействат върху съзнанието на човека, у когото е заложена дарбата да общува с тях.
Първият симптом за такова общуване с даден човек е това, че той започва да усеща нечие присъствие. Това усещане в много случаи е съпроводено с чувството за страх от нещо неопределено, болки в главата, отпадналост, безсъние, стряскане по време на сън, гадене и др. Подобно състояние, с интервали от затихване на усещанията и болките, може да продължи две, три и повече години. Неусетно се появява усещане за преминаваща за части от секундата мълния през мозъка. В началото тя е слаба и едва доловима, а с времето силна и предизвикваща стрес, като от удар по главата. Едновременно с мълнията се появява слаб шум в едното или едновременно в двете уши. Сигналът може да се определи като пищене в ухото или като бучене на радиоапарат, когато не е на определена вълна. При появяването си, сигналът е силен и постепенно заглъхва. Обикновено човекът чува името си - рано сутрин, когато е в полусънно състояние и атмосферата е изчистена от шумове. Ослушва се, оглежда се и вижда, че няма никой. Връща се в леглото и мисли, че така му се е сторило. Но гласът се появява отново и отново, и отново. Вече не само сутрин, но често и в късните часове на нощта. Човек чува вече не само името си, но и цели кратки изречения. Понякога гласът е едва доловим, някои от думите се губят.
Така започва диалогът с отвъдното. По-късно става ясно с кого е установен контакт, как се казва, кога е живял на земята и защо е изпратен при нас. Това е само началото. Обикновено този период трае 7 години. После започва обучението за по-съвършени начини за общуване. В редки случаи обучението може да се проведе тук на земята, без да е необходимо душата да отива в отвъдното. Обикновено обаче, след известна подготовка, обучението се провежда в отвъдното. Именно такъв случай ще опиша подробно по-нататък. Искам само да подчертая, че отивайки в отвъдното чрез душата си, човек може за кратко време да придобие огромни знания. Освен това гласовете от отвъдното, за които говоря, са гласове на хора, живели на земята в близко или далечно минало, а не гласове на извънземни, богове и т.и.
Спиритизмът познава и по-несъвършени начини за общуване с душите на мъртвите: чрез чашка, която изписва думи върху картон с написана в кръг азбука; чрез завързана с ключ в средата книга, която отговаря на различни въпроси с да и не; чрез посоката на въртене на различни видове махала и др. Има голямо значение и това дали практикуващият спиритизъм има право да вика мъртвец, когото си избере или разчита на случайността да се появи нечий дух.
Напоследък много се говори за прераждането на човешката душа. Срещал съм в много вестници и списания материали, от които уж всеки можел да провери колко пъти се е прераждал, като какъв и преди колко години е живял. По телевизията някаква госпожа ни уверяваше, че президентът г-н Жельо Желев се е преродил от Ивайло, бяха изредени много имена на сегашни и минали величия с техните прераждания. За мен това е евтина сензация, тъй като е известно, че не е възможно да се извика нечий дух, ако той в момента е прероден. Това се отнася до всички хора, живели някога на земята. Ако прераждането съществуваше, с душите на мъртвите не би могъл да се осъществи спиритичен сеанс по простата причина, че много от тях в момента ще са на земята. Според мен прераждането съществува само в отделни случаи, като в преродената душа е заличен всякакъв спомен за предходното й съществуване. Мисля, че има отделни случаи, особено при деца, когато душата се отделя от тялото по време на сън и това се бърка със спомен от предишен живот. Може би много хора, четейки тези редове ще си спомнят, че са сънували как летят на сън. Усещането е такова, като на волна птица, която лети неуморно в пространството, вижда земята отгоре с подробности, а след събуждането остават трайни спомени в съзнанието на човека. Но това не е сън, а отделяне на волната детска душа от тялото по време на сън. Ако е възможно в такъв момент да се изследва детския организъм, сигурно ще се види, че пулсът и дишането са едва доловими. В редки случаи нещо може да попречи на душата да се завърне отново в тялото. Тогава настъпва смърт и при евентуална аутопсия не може да се открие причината, която я е предизвикала.
Около всички ясновидци има постоянно по няколко духове на земни хора. Броят на духовете, които са при ясновидеца, т. е. броят на неговите помощници, зависи от силата на дарбата му. Той общува предимно с един от помощниците си и от него получава информация за човека, на когото предсказва. Тук възниква въпросът откъде мъртвите черпят информацията, която предават на ясновидеца.
Според учените съществува нещо като вселенска информационна банка, а според мене съдбата на всеки човек е предопределена още с раждането му. Или както казват старите хора - каквото ти е писано.
Може ли нещо да промени съдбата на човека, след като всичко е предопределено? - Да, може! За съжаление, зависи от това дали си попаднал в полезрението на някого, който ти завижда за нещо и решава да ти попречи и да превърне живота ти в ад чрез методите на черната магия.
Най-добре спиритичните сеанси се провеждат през нощта, особено през малките часове, тъй като тогава атмосферата е изчистена от шумове. Със съпругата ми сме провели множество сеанси с доста исторически личности от близкото и далечното минало, задавали сме много и различни въпроси, което ни струва стотици безсънни нощи. "
http://doc.dir.bg/snore/magic/spirit.htm