За почитателите на литературната мистификация последните няколко години бяха чудесни. В момента Ричард Гиър играе ролята на Клифърд Ървинг в „Измамата“, филм за писателя от 70-те години, който написа фалшива автобиография на Хауард Хюз. Ние преживяхме разобличаванията на Джеймс Фрей, Дж. Т. Лерой/Лаура Алберт и други известни автори, които са плагиатствали големи части от произведенията си или са писали фалшиво-„автентични“ книги. Много е писано за хлъзгавите граници между литература и документристика, отговорността на издателската индустрия по отношение на ясното разграничаване между тях и потенциалните щети за читателите. Досега обаче малко е говорено за най-големия литературен фокусник на 20 век: Карлос Кастанеда.
Ако това име не говори нищо на читателите под 20 години, те само трябва да попитат родителите си. Наречен от Time Magazine „Кръстник на Новото Време“, Кастанаеда беше литературното въплъщение на ерата Удсток. Дванайсетте му книги, базиращи се на предполагаемите реални срещи на автора с един индиански шаман, дон Хуан, направиха от Кастанеда световно величие. Сред почитателите му бяха личности като Джон Ленън, Уилям Бъроуз, Федерико Фелини и Джим Морисън.
Под ръководството на дон Хуан, Кастанеда ползваше пейот, раговаряше с койоти, превръщаше се във врана и се учеше да лети. Всичко това се случваше в едно пространство, наречено от дон Хуан „отделна реалност“. Кастанеда, който почина през 1998, беше между 1972 и 1982 един от най-продаваните документални автори в САЩ. През живота му от неговите книгите са продадени най-малко 10 милиона екземпляра.
Мнозина виждаха в Кастанеда един завладяващ автор и първите му книги получиха много положителни рецензии. Time ги нарече „красиво блестящи“ … Те бяха широко приети като фактически и това също допринесе за техния успех. … Техният статус като сериозна антропология продължи да не бъде поставян под въпрос в продължение на пет години. Скептицизмът започна да нараства едва през 1972, когато Джойс Каръл Оутс, в писмо до New York Times, изрази удивлението си по повод на това, че един рецензент беше приел тези книги като документални. През следващата година Time публикува водеща статия, разкриваща, че Кастанеда дълго е лъгал за миналото си. В течение на следващото десетилетие различни личности, сред които и Ричард де Мил, синът на известния режисьор, работиха усилено, за да докажат, че работите на Кастанеда са мистификация.
Въпреки това непрекъснато очерняне, книгите продължават да се продават добре. Издателството на Университета Калифорния, което публикува първата книга на Кастанеда, Учението на дон Хуан, през 1968, все още продава около 7500 екземпляра годишно. BookScan, една от фирмите от групата Nielsen, която следи продажбите на книги, съобщава, че от трите му най-популярни книги, Една отделна реалност, Пътуване към Икстлан и Приказки за Силата, през 2006 година са продадени 10 000 копия. Никоя от книгите на Кастанеда не е отпадала от печат – впечатляващо постижение за който и да било автор.
Днес Саймън и Шустър, основният издател на Кастанеда, все още класифицира книгите му като документални. Може да се спори, че това няма значение, тъй като в наши дни всички знаят, че дон Хуан е измислен персонаж. Работата обаче е там, че не всички го знаят и че доверието, което някои читатели са вложили в тия книги води до една тъмна история, която почти не е била представяна в широката преса.
Кастанеда, който изчезна от очите на обществеността през 1973, е започнал да организира през последното десетилетие от живота си една група от предани последователи. За това са му служели книгите, както и Tensegrity, една техника на движение, която според него е била предавана през 25 поколения от толтекски шамани. За да се популяризира Tensegrity е била създадена фирма на име Cleargreen; тя организира семинари, посещавани от хиляди хора. Писателят и режисьор Брюс Вагнер, член на вътрешния кръг от посветени, е спомогнал да се произведе серия от обучаващи видеофилми. Cleargreen продължава да съществува и до днес, популяризирайки Tensegrity и учението на Кастанеда чрез семинари в южна Калифорния, Европа и Латинска Америка.
В сърцевината на това движение се намират няколко жени, известни като „магьоснички“. Две от тях, Флоринда Донер-Грау и Таиша Абелар, изчезват в деня след смъртта на Кастанеда, заедно с президентката на Cleargreen, Амалия Маркес и инструкторката по Tensegrity Кайли Лундал. Няколко седмици по-късно изчезва и Патриция Партин, адоптивната дъщеря на Кастанеда. През февруари 2006 в долината на смъртта е намерен скелет, който чрез ДНК анализ е идентифициран като неин.
…
След споменатото експозе в Time през 1973, Кастанеда никога повече не отговаря на критиката. Той се оттегля в самоналожена изолация, поне що се отнася до пресата … Никога повече не позволява да бъде фотографиран … и забранява негови записи от какъвто и да било вид. Той отрязва връзките си с миналото … и скоро се отказва от бившата си съпруга и сина си.
Освен това той кара дон Хуан да изчезне. Когато през 1977 е публикуван Вторият пръстен на Силата, читателите научават, че дон Хуан е изчезнал в сферата на Нагуал … По това време Кастанеда започва да оформя едно ново, алтернативно семейство, състоящо се от негови последователки и почитателки. Основните му членове са три млади жени, Регине Тал, Мариам Симко и Катлийн Пулман, които по-късно сменят имената си. Симко става Таиша Абелар, Тал – Флоринда Донер-Грау, а Пулман – Карол Тигс. Донер-Грау и Абелар по-късно публикуват собствени книги върху шаманизма.
Магьосничките, заедно с Кастанеда, се придържат към стриктна потайност. Те използват множество псевдоними и не позволяват да бъдат фотографирани. … Едва след смъртта на Кастанеда започват да се появяват детайли от техните лични истории.
През 70-те и 80-те години групата вероятно е наброявала не повече от двадесетина души. Членовете, повечето от тях жени, идвали и си отивали свободно. Именно през това време Карол Тигс, която вероятно е била „най-нестабилната“ от трите магьоснички, напуска групата. По думите на една странична наблюдателка, тя започва да посещава калифорнийския колеж по акупунктура, омъжва се за един състудент и живее в Пасифик Палисейдс. По-късно Кастанеда успява да я привлече отново.
Самият Кастанеда предлага една по-различна версия. В бестселъра си от 1981, Дарът на орела, той описва как Тигс е изчезнала във „второто внимание“, едно от неговите определения на безкрайността. По-късно тя се завръща през един портал в пространството, някъде в Ню Мексико. След това тя се отправя към Лос Анжелис, където те радостно се срещат на булеварда Санта Моника. В чест на десетте години, които тя е прекарала в другото измерение, сега тя е наречена „жената-Нагуал“.
…
През 80-те години, дали защото продажбите на книгите му намаляват или защото той вече се безпокои по-малко от вниманието на пресата, Кастанеда започва да разширява групата. Известно време го занимава мисълта да регистрира нова религия, подобно на Рон Хъбард и неговата сайънтология. Вместо това обаче той решава да основе Tensegrity като средство за разпространение на новата религия. Tensegrity е техника за движения, която съчетава в едно елементи от тай чи и модерните танци. По всяка вероятност идеята е дошла от Донер-Грау и Абелар, които преди това активно са тренирали карате. Думата Tensegrity от своя страна е заимствана от Бъкминстър Фулър, който я използва за обозначаване на структурния синергизъм между напрежение и компресия.
…
Ако ранните книги на Кастанеда са се основавали на идеи из областите на Будизма и феноменологията, то по-късните му работи напомнят по-скоро научна фантастика. Но през всички тях преминава темата за посрещането на смъртта като воин. През 90-те години Кастанеда казва на учениците си, че също като дон Хуан и той няма да умре, а ще изгори отвътре, ще се превърне в кълбо от светлина и ще се възвиси в небесата.
През лятото на 1997 той бива диагностициран с рак на черния дроб. Но понеже магьосниците не могат да се разболяват, болестта му се пази в строга тайна. Докато магьосничките отчаяно търсят средства за лечение в областта на традиционната и алтернативна медицина, семинарите продължават като че нищо не се е случило (макар че Кастанеда често липсва).
През април 1998, на 72 годишна възраст, Кастанеда почива. Скоро след това той е кремиран. Никой не знае какво се е случило с праха му. Само дни след това магьосничките изчезват.
Дори във вътрешните кръгове само малцина знаят, че Кастанеда е починал. Започват да се разпространяват слухове. Мнозина са отчаяни, но оплакването му е забранено от Cleargreen, така че някои от тях се отдават на алкохол или дрога. Други отиват в пустинята с мисълта за самоубийство.
Когато два месеца по-късно медиите научават за смъртта на Кастанеда, членовете на Cleargreen не отговарят на никакви телефонни обаждания. В едно изявление на техния сайт в интернет само се казва, че „Карлос Кастанеда напусна света по същия начин, по който го направи неговият учител, дон Хуан Матус: в пълно съзнание“.
…
Дали самият Кастанеда е вярвал в писанията си? Някои от близките му вярват в това. „Той беше все повече хипнотизиран от собствените си блянове“, казва Ейми Уолас, авторка на 13 книги и близка последователка на Кастанеда. „Твърдо съм уверена, че Карлос беше промил собствения си мозък“. Габи Гютър, една друга последователка, формулира нещата така: „Разбира се те знаеха, че това е една фантастична структура. Но когато в теб са вперени очите на хиляди последователи, ти започваш да вярваш във фантазиите си. Тези жени никога не бяха се сблъсквали с реалния свят. Карлос беше ги грабнал още когато те са били много млади“.
Удивително, но досега изглежда не са направени никакви официални опити за разследване на обстоятелствата около изчезванията на тези жени. Освен Донер-Грау, всички те от години не са поддържали контакти със семействата си, така че не е имало никакви официални заявления до полицията. Едва след като скелетът в долината на смъртта е идентифициран като принадлежащ на неговата адоптивна дъщеря, полицията в Лос Анжелис открива досиета по тези случаи.
…
Но, разбира се, тези тъмни истории не са единственото наследство на Карлос Кастанеда. Мнозина известни личности и творци като Дийпак Чопра и Джордж Лукас признават неговото решаващо влияние върху собственото си развитие. Без съмнение милиони читатели и хиляди участници в неговите семинари са постигнали чрез него едно ново ниво на възприятие и осъзнаване на света. Мнозина са и онези, които свидетелстват за положителното влияние на Tensegrity. Дори мнозина от неговите критици намират ученията му полезни. „Той беше водач. Аз търсех отговори на големите въпроси. И той ми помогна“, казва Габи Гютър.
Статията е написана от Роберт Маршал, писател, журналист и визуален артист от Ню Йорк.
Ако това име не говори нищо на читателите под 20 години, те само трябва да попитат родителите си. Наречен от Time Magazine „Кръстник на Новото Време“, Кастанаеда беше литературното въплъщение на ерата Удсток. Дванайсетте му книги, базиращи се на предполагаемите реални срещи на автора с един индиански шаман, дон Хуан, направиха от Кастанеда световно величие. Сред почитателите му бяха личности като Джон Ленън, Уилям Бъроуз, Федерико Фелини и Джим Морисън.
Под ръководството на дон Хуан, Кастанеда ползваше пейот, раговаряше с койоти, превръщаше се във врана и се учеше да лети. Всичко това се случваше в едно пространство, наречено от дон Хуан „отделна реалност“. Кастанеда, който почина през 1998, беше между 1972 и 1982 един от най-продаваните документални автори в САЩ. През живота му от неговите книгите са продадени най-малко 10 милиона екземпляра.
Мнозина виждаха в Кастанеда един завладяващ автор и първите му книги получиха много положителни рецензии. Time ги нарече „красиво блестящи“ … Те бяха широко приети като фактически и това също допринесе за техния успех. … Техният статус като сериозна антропология продължи да не бъде поставян под въпрос в продължение на пет години. Скептицизмът започна да нараства едва през 1972, когато Джойс Каръл Оутс, в писмо до New York Times, изрази удивлението си по повод на това, че един рецензент беше приел тези книги като документални. През следващата година Time публикува водеща статия, разкриваща, че Кастанеда дълго е лъгал за миналото си. В течение на следващото десетилетие различни личности, сред които и Ричард де Мил, синът на известния режисьор, работиха усилено, за да докажат, че работите на Кастанеда са мистификация.
Въпреки това непрекъснато очерняне, книгите продължават да се продават добре. Издателството на Университета Калифорния, което публикува първата книга на Кастанеда, Учението на дон Хуан, през 1968, все още продава около 7500 екземпляра годишно. BookScan, една от фирмите от групата Nielsen, която следи продажбите на книги, съобщава, че от трите му най-популярни книги, Една отделна реалност, Пътуване към Икстлан и Приказки за Силата, през 2006 година са продадени 10 000 копия. Никоя от книгите на Кастанеда не е отпадала от печат – впечатляващо постижение за който и да било автор.
Днес Саймън и Шустър, основният издател на Кастанеда, все още класифицира книгите му като документални. Може да се спори, че това няма значение, тъй като в наши дни всички знаят, че дон Хуан е измислен персонаж. Работата обаче е там, че не всички го знаят и че доверието, което някои читатели са вложили в тия книги води до една тъмна история, която почти не е била представяна в широката преса.
Кастанеда, който изчезна от очите на обществеността през 1973, е започнал да организира през последното десетилетие от живота си една група от предани последователи. За това са му служели книгите, както и Tensegrity, една техника на движение, която според него е била предавана през 25 поколения от толтекски шамани. За да се популяризира Tensegrity е била създадена фирма на име Cleargreen; тя организира семинари, посещавани от хиляди хора. Писателят и режисьор Брюс Вагнер, член на вътрешния кръг от посветени, е спомогнал да се произведе серия от обучаващи видеофилми. Cleargreen продължава да съществува и до днес, популяризирайки Tensegrity и учението на Кастанеда чрез семинари в южна Калифорния, Европа и Латинска Америка.
В сърцевината на това движение се намират няколко жени, известни като „магьоснички“. Две от тях, Флоринда Донер-Грау и Таиша Абелар, изчезват в деня след смъртта на Кастанеда, заедно с президентката на Cleargreen, Амалия Маркес и инструкторката по Tensegrity Кайли Лундал. Няколко седмици по-късно изчезва и Патриция Партин, адоптивната дъщеря на Кастанеда. През февруари 2006 в долината на смъртта е намерен скелет, който чрез ДНК анализ е идентифициран като неин.
…
След споменатото експозе в Time през 1973, Кастанеда никога повече не отговаря на критиката. Той се оттегля в самоналожена изолация, поне що се отнася до пресата … Никога повече не позволява да бъде фотографиран … и забранява негови записи от какъвто и да било вид. Той отрязва връзките си с миналото … и скоро се отказва от бившата си съпруга и сина си.
Освен това той кара дон Хуан да изчезне. Когато през 1977 е публикуван Вторият пръстен на Силата, читателите научават, че дон Хуан е изчезнал в сферата на Нагуал … По това време Кастанеда започва да оформя едно ново, алтернативно семейство, състоящо се от негови последователки и почитателки. Основните му членове са три млади жени, Регине Тал, Мариам Симко и Катлийн Пулман, които по-късно сменят имената си. Симко става Таиша Абелар, Тал – Флоринда Донер-Грау, а Пулман – Карол Тигс. Донер-Грау и Абелар по-късно публикуват собствени книги върху шаманизма.
Магьосничките, заедно с Кастанеда, се придържат към стриктна потайност. Те използват множество псевдоними и не позволяват да бъдат фотографирани. … Едва след смъртта на Кастанеда започват да се появяват детайли от техните лични истории.
През 70-те и 80-те години групата вероятно е наброявала не повече от двадесетина души. Членовете, повечето от тях жени, идвали и си отивали свободно. Именно през това време Карол Тигс, която вероятно е била „най-нестабилната“ от трите магьоснички, напуска групата. По думите на една странична наблюдателка, тя започва да посещава калифорнийския колеж по акупунктура, омъжва се за един състудент и живее в Пасифик Палисейдс. По-късно Кастанеда успява да я привлече отново.
Самият Кастанеда предлага една по-различна версия. В бестселъра си от 1981, Дарът на орела, той описва как Тигс е изчезнала във „второто внимание“, едно от неговите определения на безкрайността. По-късно тя се завръща през един портал в пространството, някъде в Ню Мексико. След това тя се отправя към Лос Анжелис, където те радостно се срещат на булеварда Санта Моника. В чест на десетте години, които тя е прекарала в другото измерение, сега тя е наречена „жената-Нагуал“.
…
През 80-те години, дали защото продажбите на книгите му намаляват или защото той вече се безпокои по-малко от вниманието на пресата, Кастанеда започва да разширява групата. Известно време го занимава мисълта да регистрира нова религия, подобно на Рон Хъбард и неговата сайънтология. Вместо това обаче той решава да основе Tensegrity като средство за разпространение на новата религия. Tensegrity е техника за движения, която съчетава в едно елементи от тай чи и модерните танци. По всяка вероятност идеята е дошла от Донер-Грау и Абелар, които преди това активно са тренирали карате. Думата Tensegrity от своя страна е заимствана от Бъкминстър Фулър, който я използва за обозначаване на структурния синергизъм между напрежение и компресия.
…
Ако ранните книги на Кастанеда са се основавали на идеи из областите на Будизма и феноменологията, то по-късните му работи напомнят по-скоро научна фантастика. Но през всички тях преминава темата за посрещането на смъртта като воин. През 90-те години Кастанеда казва на учениците си, че също като дон Хуан и той няма да умре, а ще изгори отвътре, ще се превърне в кълбо от светлина и ще се възвиси в небесата.
През лятото на 1997 той бива диагностициран с рак на черния дроб. Но понеже магьосниците не могат да се разболяват, болестта му се пази в строга тайна. Докато магьосничките отчаяно търсят средства за лечение в областта на традиционната и алтернативна медицина, семинарите продължават като че нищо не се е случило (макар че Кастанеда често липсва).
През април 1998, на 72 годишна възраст, Кастанеда почива. Скоро след това той е кремиран. Никой не знае какво се е случило с праха му. Само дни след това магьосничките изчезват.
Дори във вътрешните кръгове само малцина знаят, че Кастанеда е починал. Започват да се разпространяват слухове. Мнозина са отчаяни, но оплакването му е забранено от Cleargreen, така че някои от тях се отдават на алкохол или дрога. Други отиват в пустинята с мисълта за самоубийство.
Когато два месеца по-късно медиите научават за смъртта на Кастанеда, членовете на Cleargreen не отговарят на никакви телефонни обаждания. В едно изявление на техния сайт в интернет само се казва, че „Карлос Кастанеда напусна света по същия начин, по който го направи неговият учител, дон Хуан Матус: в пълно съзнание“.
…
Дали самият Кастанеда е вярвал в писанията си? Някои от близките му вярват в това. „Той беше все повече хипнотизиран от собствените си блянове“, казва Ейми Уолас, авторка на 13 книги и близка последователка на Кастанеда. „Твърдо съм уверена, че Карлос беше промил собствения си мозък“. Габи Гютър, една друга последователка, формулира нещата така: „Разбира се те знаеха, че това е една фантастична структура. Но когато в теб са вперени очите на хиляди последователи, ти започваш да вярваш във фантазиите си. Тези жени никога не бяха се сблъсквали с реалния свят. Карлос беше ги грабнал още когато те са били много млади“.
Удивително, но досега изглежда не са направени никакви официални опити за разследване на обстоятелствата около изчезванията на тези жени. Освен Донер-Грау, всички те от години не са поддържали контакти със семействата си, така че не е имало никакви официални заявления до полицията. Едва след като скелетът в долината на смъртта е идентифициран като принадлежащ на неговата адоптивна дъщеря, полицията в Лос Анжелис открива досиета по тези случаи.
…
Но, разбира се, тези тъмни истории не са единственото наследство на Карлос Кастанеда. Мнозина известни личности и творци като Дийпак Чопра и Джордж Лукас признават неговото решаващо влияние върху собственото си развитие. Без съмнение милиони читатели и хиляди участници в неговите семинари са постигнали чрез него едно ново ниво на възприятие и осъзнаване на света. Мнозина са и онези, които свидетелстват за положителното влияние на Tensegrity. Дори мнозина от неговите критици намират ученията му полезни. „Той беше водач. Аз търсех отговори на големите въпроси. И той ми помогна“, казва Габи Гютър.
Статията е написана от Роберт Маршал, писател, журналист и визуален артист от Ню Йорк.
