Осемте Вещерски Сабата ( от Майк Никълс)

[MaurDragon]

Нощта на Вси Светии
================

Самхейн, Вси Светии, Нощтта на Вси Светии, Хелоуин

Най-магичната нощ в годината. Намирайки се в точна опозиция на Белтейн ,ако погледнем Колелото на Годината, Самхейн се явява Белтейновият тъмен брат-близнак. Нощ на светещи тиквени фенери, гонене на ябълки из казан с вода, "номер или почерпка" и обличане на костюми. Нощ на страшни истории и сеанси, гадания с Таро и огледала. Нощ на сила, когато воалът, разделящ нашия от Другия свят, е най-тънък. "Нощ на духове", както казват в Уелс.
Вечерта на Вси Светии е тази на Деня на Вси Светии ( 1ви Ноември). И по изключение, традицията определя Нощта като по-важна от самия Ден като обичайните чествания започват от залез слънце на предния ден ( 31 Октомври).
И това изглежда някак си се припокрива с Великия Келтски Новогодишен фестивал. Не само че празникът е келтски. Всъщност е поразително колко много древни и необвързани помежду си култури(Египтяните и Инките, например) са го празнували като фестивал на мъртвите. Но по-голямата част от нашите модерни традиции могат да бъдат проследени до Британските острови.
Келтите го наричали Samhain ( Самен), което означава "краят на лятото" съобразно с тяхното древно двучастно разделение на годината, където лятото е периодът от Белтейн до Самен, а зимата съответно трае от Самен до Белтейн. (Някои модерни Ковъни подръжават на тази структура като дават на Висшия Жрец да "управлява" Ковъна от Самен до момента, в който ръководството не се връща при Висшата Жрица, т.е. на идущия Белтейн.) (*има го в Гарднеровата деноминация. За повече информация потърсете някоя от книгите на Реймънд Бъкланд) Според по-късното разделение на годината на четири част, Самен се явява като "краят на есента" и началото на зимата. Самен се произнася (в зависимост от това от къде сте) като
'sow-in' ("соуейн" в Ирландия), или 'sow-een' ("соуийн" в Уелс), или 'sav-en' ("сейвин" в Шотландия) или (неизбежно) 'sam-hane' ("самхейн" в САЩ, тъй като ние(*т.е. те) не говорим Галски.)
Самен не е само краят на есента, но също е и ,по-важно - краят на старата година и началото на новата. Навечерието на Келтската Нова година, когато новото завъртане започнва с началото на тъмната част от годишното колело, точно както новият ден започва от залез-слънце.
Има много образи на келтски богове с две лицаи със сигурност един от тях е властвал над Самен.Също като неговия Гръцки двойник Янус, той е застанал на прага с едно лице извърнато към миналото в памет на умрелите през изминалата година и друго, втренчено с надежда в бъдещето- загадъчни очи, опитващи се да преминат през воала и да предскажат какво ще донесе идващата година.
Тези две теми - почитане на мъртвите и гадаене какво ще е бъдещето, са неумолимо преплетени в Самен, като по принцип е прието да се случва в Новогодишно тържество.
Вярвало се,че като празник на мъртвите, те можели да се връщат на земята на живите за тази една нощ, за да празнуват с техните семейства,племена или кланове. И за това великите погребални могили в Ирландия били отваряни със закрепени запалени факли по стените, за да може мъртвите да намерят по-лесно пътя си. Допълнителни места и храна били поставяни на масата за всеки един човек, който е починал през изминалата година. И има много истории за ирладски герои, които нахлуват в Подземния свят, докато Портите към Царството на Феите са отворени, при все че трябва да се завърнат обратно до първи петли.
Като празник на предричането, това била отлична нощ за взиране в бъдещето. Тук се появява връзката с келтската идея за времето.В култура, която използва линейна концепция за времето,както е в нашата, Новогодишната Нощ е просто крайпътен камък на много дълъг път , който се разстила в права линия от раждането до смъртта. Така Новогодишният фестивал е част от времето. Обаче келтската идея за време е цикличност. В тези рамки, Новогодишната Нощ представлява точка извън времето, където естествения ред на вселената се разпада отново в първичен хаос, подготвяйки се да се самовъзстанови в нов ред. Така, Самен е нощ , която съществува извън времето и оттук следва ,че може да бъде използвана, за да се види която и да е друга времева точка. На никой друг празник гаданията с Таро,кристално кълбо или чаени листенца не са толкова сполучливи.
Християнството, с неговото изтъкване на "историческият" Христос и неговото дело на изкупление от преди 2000 години, е наложено в линейно време, където виждането на бъдещето е нелогично твърдение. Всъщност, погледнато от Християнска перспектива, всеки опит за подобно нещо е виждан като своеобразно зло. Това не е спряло средновековната Църква да асимилира другата тема на Самен - възпоминание на мъртвите. За Църквата обаче това не може да е празник на всички мъртви, а само на благословените такива, всички осветени чрез Божие послушание - така идват All Hallow's или Hallowmas, а по-късно All Saints
и All Souls.
Има изключително много врачувания свързани с Hallowstide (* Tide Означава: време, годишно време, сезон (ост. освен въсч. като Easter-TIDE, Christmas-TIDE, noon-TIDE, etc.), за това ше спомена само няколко. Момичетата слагали лешници на нагорещен котлон, като всеки от тях символизирал някой от техните ухажори. Те можели да познаят бъдещият си съпруг, напявайки: "Ако ме обичаш, пукни и литни: ако ме мразиш, изгори и умри." Няколко метода използват ябълка- най-използваният Саменски плод.Трябва да прережете ябълката през средата (,така че да се окрие петолъчната звезда-сърцевина вътре) и да я изядете (*ябълката! не семките) пред огледало осветено от свещ. Вашият бъдещ съпруг ще се появи иззад рамото ви. Или обелете една ябълка,като гледате да отделяте кората на дълга непрекъсната лента, докато рецитирате: " Беля ябълката в кръг, за да цъфне името му (*на любимия Ви...гледах да спазя някаква идея за рима, съжалявам.) в този кът. Хвърлям обелката над моята глава, на пода буквата му нека прочета". Или пък можете да сложите охлюв,който да пълзи из пепелта на огнището Ви. Смята се, че животинката ще изпише инициалът, докато се движи.
Може би най-известната икона на празника е тиквеният фенер.
Различни специалисти му приписва Ирландски,така както и Шотландски произход. Изглежда обаче ясно,че е бил използван като фенер от хората,които пътували през тази нощ. Страшното лице било,за да сплашва духовете и феите ,които биха заблудили пътника. Поставяни на веранди и прозорци, те изпращали същото заклинание за защита върху дома. ( Изглежда, че американската тиква заела мястото на европейската кратуна-фенер.) Гоненето на ябълки във вода вероятно представлява остатъчна следа от езическо "кръщене" наречено "потапяне" според някои писмени източници. Пълното с вода ведро е предшественик на по-късния Котел на Прераждането, в който се потапя главата на новопокръстения. Фактът, че повечето участници в тази селска игра били с лента овързана около главата,за да заслепи очите им, и със завързани зад гърба ръце, което напомня за традиционната церемония за инициация в Изкуството. Обичаят на обличане на костюми и искане на сладки е с келтски произход, запазил се особено силно в Шотландия. Но има няколко важни разлики от съвременната версия. Първо, обличането на костюми не важало само за децата, но било активно практикувано и от възрастните. А също така и исканата "почерпката" в повечето случаи била алкохолно питие.
Това наскоро бе възстановено от колежаните като "трик или пиячка".
В древни времена скитащи групи пеели празнични песни от врата на врата, като тази традиция напомня много за Юлтайдското коледуване.Всъщност коледуването, което сега се свързва предимно с Рождество Христово, в миналото е било практикувано на всички главни празници.
В крайна сметка, в Шотландия се е зародила традицията на кръстосаното преобличане(т.е мъжете да се обличат в женски дрехи,а жените - в мъжки). Изглежда, че древните общества позволявали на хората да "пробват" ролята на противоположния пол за една нощ в годината. (в Шотландия това несъмнено е по-малко драматично и не по-смущаващо, тъй като мъжете били свикнали да носят полички. Е,така де...)
За вещиците Хелоуин е един от Висшите празници или Велики Сабати или кръстосани дни. Заради това,че е най-важният празник в годината, понякога е наричан и "ВЕЛИКИЯТ САБАТ". Смешен е фактът, че по-новите, самосъздадени Ковъни са по-склонни да използват старото име на празника- Самен, което са разкрили чрез модерние си проучвания(тоест Интернет). Докато по-старите наследствени и традиционални Ковъни използват често по-новото наименование - Хелоуийн, което е било предадено от уста на уста през поколенията. ( Това често важи и за другите имена на празниците. Можете да си направите сметка колко е автентичен и стар Ковънът по това какви имена използва за празниците си.)
На такъв важен празник Вещиците в много случай правят две празненства. Едно голямо парти за Не-вещерите-приятели , което се прави около седмица по-рано. И второ, което всъщност е Ковънски ритуал на самата нощ на Самен, който се извършва достатъчно късно , така че да не бъдете прекъсвани от маскирани дечица. Ако ритуалите са изпълнени както трябва, остава усещането ,че сте заобиколени от невидими приятели които ви помагат по време на обредите.
Друга дата,която може да използвате е действителната дата на кръстосване, тоест Стария Хелоуийн или Хелоуийн С.С. /Стар Стил/. Точният момент е , когато Слънцето достига 15 градуса в Скорпион.
Интересно е,че Римокатолическата църква е взаимствала датата на Стария Хелоуийн , за да постави на нейно място Денят на св.Мартин /Мартинмас/.
От всички Вещерски празници, само Хелоуийн може да се похвали с нещо...близко до популярното отпразнуване. Въпреки че е сведен до празник само за децата (и младите по сърце) и разглеждан само като нощно забавление, много от неговите традиции са дълбоко вкоренени в Езичеството.
Интересно е,че наскро училища в САЩ се опитаха да отменят Хелоуийнските партита, което накърнява разделението между държавност и религия. Говорейки като езичник, бих бил опечален от тази мярка, но като поддръжник на идеята за свободно от религиозна наложенот училищно образование , приемам тази стъпка за правилна.Въпреки всичко изглежда, че в годината трябва да има една нощ, в която умовете ни са свободни да се обърнат към свръхестественото. Нощ, в която езичници и не-езичници могат да размислят върху мистериите на Отвъдното и неговите обитатели. И ако вие сте някой от тях, то нека вашите фенери светят ярко в Нощтта на Самен!








Среднозимна Нощ: Юл
================================

Нашите Християнски приятели често остават доста изненадани от факта колко ентусиазирано ние, Езичниците, празнуваме Коледния сезон. Въпреки че ние предпочитаме да го наричаме Юл, а също и че дата на нашия празник (* т.е паганисткия) често е изтеглена няколко дни преди 25 декември. Но въпреки това традицията следва много от обичайте на празника: украсяваме дръвчета,пеем песни, имаме "Бъдник" и имел. Можем да стигнем до там,че дори да поставим макет на Рождеството, но въпреки това за нас тези три образа се явяват като символи на Майката-Природа, Бащата-Време и Бебето-Бог на Слънцето. Това не би изненадало никой, който знае истинската история за произодът на този празник. Честно казано, празникът Коледа винаги е бил много повече езически, отколкото християнски с всичките тези асоциации със Скандинавските пророкувания, Келтските ритуали на плодородието и Римския Митраизъм. Ето защо и двамата - Мартин Лутър и Джон Келвин, са го ненавиждали; ето защо Пуританите са го отхвърлили и много малко от тях го празнуват (за тях няма по важен празник от Сабатът); и защо е бил дори ЗАБРАНЕН в Бостън! Празникът вече е бил тясно свързан с представата за раждането на древните Езически богове и герои. Много от тях (като Едип, Тезей, Херкулес, Персей, Язон, Дионис, Аполон, Митра, Хор и дори Артур) били описвани в повествоевание съставено от раждане, смърт и възкресение, което пък определено било неудобно близко до историята на Исус. И още по-лошо - много от тях предхождали Християнския Спасител.
В основата си, разбира се, празникът е дълбоко вкоренен в годишния цикъл. Той е Зимното слънцестоене,най-дългата нощ и най-късия ден. Той е Рождеството на новия Слънчев Крал, Синът на Бог или както искате да го наречете друго яче. В тази най-тъмна нощ Богинята става Великата майка и още веднъж ражда. И е напълно логично, че точно в тази най-дълга зимна нощ, "в мрака на душите ни", се ражда нова искра на надеждата, Свещеният Огън, Светлината на Света, Коел Коет.
Ето защото Езичниците имат правото да претендират за този празник , също както и християните.И дори може би повече, защото Християните са предявили претенции към него доста по-късно и неведнъж са се опитвали да го отхвърлят. Имало традияция на Запад, в която Мария родила бебето Исус на двадесет и петия ден , но никой не посочвал точния месец. В крайна сметка през 320 сл.Хр. Католическите Отци в Рим решили да го направят през Декември, в опит да затулят Митраическите и Юлските празненаства на Римляните,Келтите и Саксонците. Никога не е имало особени претенции, че избраната дата е акуратна от историческа гледна точка.Овчарите не "пасат овцете си през нощта" по високите пасбища в средата на зимата! Но ако някой иска да прегледа Новия Завет като историческо доказателство, то раждането на Исус би било по-вероятно да се случи през пролетта. Така е , защото агненето обикновено е през пролетта и това е единственото време, в което овчарите "пазят и наблюдават стадото цяла нощ", за да са сигурни ,че с обагнящите се животни всичко е наред. Приемайки това, Източната Църква продължила да отхвърля 25 Декеври и предпочитала да използва "подвижна" дата, според астрологическите изчисления на хода на Луната.
Така, въпреки несигурното си начало(за над 3 века никой не бил сигурен точно кога е роден Исус!), 25 Декември започнал да набира популярност. До 529 г. бил граждански празник и всяка работа и обществено задължение (с изключение това на готвачи, пекари и други такива, допринасящи за очарованието на празника) била забранена от император Юстиниан. .През 563 г. Брагския Съвет забранил постенето на Рождество Христово , а 4 години по-късно Тоурския Съвет прокламира дванадесетте дни от 25 Декеври до Епифания (*6 януари) като свят празничен сезон.
Тази последна точка вероятно слабо ще впечатли модерния читател, който се счита за късметлия, когато вземе дори и един почивен ден. Рождеството през Средновековието не е бил един ,а по-скоро 12 дни - от 25 Декември до 6 Януари, 12 Коледни дни. Жалко е, че съвременният свят е изоставил този подход, а както и празненствата на Дванадесетте нощи.
Разбира се, християнската версия на празника се е разпространила в много държави, не по-бързо от самото християнство, което означава, че "Рождество Христово" не е било празнувано в Ирландия до края на късния пети век; в Англия, Швеция и Австрия- до седми век; в Германия- до осми; в Славянските земите- до девети и десети век.
Не че тези страни си нямали свои празненства, за да отбележад средата на зимата Юлтайд. Много преди светът да чуе за Исус, езичниците са изследвали сезоните, внасяйки Бъдника (Юлски дънер/пън), благославяли го и го палели с останките от миналогодишното дърво. Задавали се гатанки, изпълнявали се ритуали и магии, колели се диви свине в жертвопринушение и се изяждали наред с доволни количества ликьор, царевични кукли (*които всъщност са досущ като българските сурвакници, а английското "carolling" съответства на нашето коледуване- пеене на песни за здраве и берекет.) се носели от къща на къща,докато се пеели коледни песни, провеждали се обреди за плодородие (момичетата, заставащи под имела, били обект на нещо повече от целувка...) и се гадаело каква ще е идващата пролет. Много от тези езически привички, с подходящо преиначаване, са навлезли в Християнските празненства, макар че много от празнуващите не осъзнават (или не си го признават, ако го разбират) техния произход.
За съвременните Вещици Юл (от англо-саксонската дума "юла", което означава "колело"-то на годината) обикновено се празнува точно на датата на Зимното слънцестоене, което може да варира с няколко дни и обикновено се пада около 21 Декември. Той е Нисш (*не, не съм сбъркала думата!) Сабат или Долен Празник в модерния Езически календар; един от четирите междинни празника, но много важен.
Езическите обичаи все още ревностно се спазват. някога Бъдникът е бил център на празненството. Бил е запалван в навечерието на слънцестоенето, трябвало да пламне от първия опит и да се остави запален поне за дванадесет часа, за да донесе добър късмет.Трябва да стане на пепел. В по-късен период Бъдникът бил заменен с Коледно дърво, но вместо да се гори самото то, върху него били поставяни запалени свещи. В християнството протестантите могат да кажат, че мартин Лутер е измислил обичая; католиците дават тази чест на Св. Бонифейс (*все още не съм открила българския вариант на това...), но това действие може демонстративно да се проследи от древноримската Сатурналия, та чак до Древен Египет. Ненужно е да споменаваме, че такова дърво би трябвало лично да се отсича и да бъде отстранявано чрез изгаряне, точно както по начало се унищожават свещенните предмети. Наред с елхите джелът, бръшлянът и имелът също били важни растения за сезона, символизиращи плодородие и дълголетие.
Имелът бил особено тачен сред Келтските друиди, които го отрязвали със златен сърп на шестата лунна нощ и вярвали, че е изключително силен афродизиак. (По магически начин, не медицински - силно токсичен е!) Но афродизиаците за били съвсем малка част от Юлското меню, защото историческите извори от онова време съобщават, че някога масите буквално са се огъвали под тежестта на разнообразните храни, с които били отрупвани. И напитки!
Най-важният обект на масата бил "Рогът на Благоденствието", взел името си от англо-саксонското 'waes
hael' (да бъдеш цял, непокътнат, здрав).
Средновековния Коледен фолклор е пребогат на суеверия: всички животни коленичат; когато идва Святата Нощ; пчелите жужат Стотния Псалм; ветровита Коледа ще донесе добър късмет; родените на Коледа могат да виждат Малкия Народ; ако има щурче над огнището, ще донесе благополучие на дома;ако някой отвори всички врати и прозорци на дома си точно в полунощ, всички зли духове ще си отидат; ще имате по един щастлив месец, за всеки сладкиш, който сте опитали; Юлското дърво трябва да бъде отстранено до края на Дванадесеттата нощ, иначе ще последва лош късмет; ако Коледа се падне в неделя,зимата ще е ветровита; колкото часове грее слънцето през деня, толкова слани ще паднат през Май; могат да се използват Дванадесетте Коледни дни ,за да се предскаже какво ще е времето през всеки един от идните дванадесет месеца и т.н.
Като езичници, които знаем,че обредите около Рождество Христово всъщност са базирани на много по стари езически обичаи, можем само да претендираме още-по упорито, за да възвърнем загубените си традиции. И въпреки това можем да споделям доста от привичките си с християнските ни приятели, макар и да псотавяме съвсем друго символично значение.
Нека всички споделяме в красотата на този магичен сезон, когато Богинята-Майка ражда отново бебето-Слънчев Бог и задвижва Колелото отново. И на кратко, с малко закъснение, нека перифразираме : "Нега Богинята благослови всички ни!:"

(* В славянската митология Колядо е било наименованието на "стария" слънчев бог, който умирал и се прераждал в младия бог на Слънцето - Ярило. Както "поамериканченото" "Дядо Коледа", така и "комунистическата" версия "Дядо Мраз" са правилни, защото обозначават именно стария Слънчев крал, който е СТАРЕЦ и ще умре,за да се прероди отново в Божественото дете- Младото Слънце!) Бих искала да наблегна и на славянската дума ''коло''(колело,кръг), от където идва "коледа", и англо-саксонската ''юла'' с абсолютно същото значение!/. Наименованието "Коледа" си е правилно за нас... Рождество Христово не е правилното.
Напомням и че в България десетки години Коледа се празнуваше на 6 януари! И че и при нас 12 дни от 25 Декеври до 6 Януари се наричат Тъмни дни и не е прието да се излиза извън къщата след залез-слънце, защото караконджули бродят по пътищата. )