Архетипове на колективното несъзнавано

[Lunohod]

Карл Густав Юнг
ИЗБРАНО
Книга втора
АРХЕТИПОВЕ НА КОЛЕКТИВНОТО НЕСЪЗНАВАНО

Хипотезата за колективното несъзнавано спада към онзи клас идеи,които хората отначалото намират за странни,но после ги възприемат и си служат със тях като със собствени понятия.Такъв е и случаят с несъзнаваното.След като философската идея за несъзнаваното представена главно от Карус и Фон Хартман, потъна под мощната вълна на материализма,оставяйки след себе си само леко вълнение,тя постепенно се появи отново в научната област на медицинската психология.

Отначало концепцията за несъзнаваното беше ограничена до описание на състоянието на подтиснати или забравени съдържания.Дори за Фройд който накара несъзнаваното-поне метафорично-да излезе на сцената като действащ субект,то пак не е повече от едно събирателно място за подтиснати и забравени съдържания и единствено благодарение на тях има функционално значение.За Фройд незъзнаваното съответно притежава изключително личностна природа,макар че той познаваше неговите архаични и митологични мисловни форми.

Несъмнено един повече или по- малко повърностен слой от несъзнаваното е личностен.Аз го наричам лично несъзнавано.Но това лично несъзнавано лежи върху един по долен пласт ,който не се дължи на личния опит и не е лична придобивка а е вроден.По дълбокия слой аз наричам колективно несъзнавано.Избрах термина колективно ,защото тази част на несъзнаваното не е индивидуална, а универсална.За разлика от личностната психика тя притежава съдържания и форми на поведение, които са повече или по малко еднакви навсякъде и във всички индивиди.С други думи тя е еднаква във всички хора и представлява общ психичен субстрат от свръхличностно естество, даден във всеки от нас.

Психичното съществуване може да бъде разпознато единствено по наличието на съдържания, които са способни да станат осъзнати.Следователно ние можем да говорим за несъзнавано само когато сме в състояние да покажем неговите съдържания.Съдържания на личното несъзнавано са главно т.нар. емоционално оцветени комплекси,те съставляват личната и частна страна на психичния живот.От своя страна съдържанията на колективното несъзнавано са известни като архетипове.

Терминът “архетип” се появява още в писанията на Филон Евреина във връзка с Imago Dei (образа на Бога) в човека.Той м,оже да се срещне и у Иреней,който казва:”създателя на света не придава форма на тези неща непосредствено от себе си, а ги копира от архетипове,които са извън него”.В Corpus Hermeticum(Walter Scott) Бог е наречен to archetipon phos (архетип на светлината).Терминът се появява многократно у дионисий Ареопагит”нематериални архетипове “и “архетипов камък” .У св.Августин липсва терминът “архетип”, но се съдържа идеята за него.Така в diversis quaestionibus той говори за “ идеи... които не са се сформирали сами...които се съдържат в божествения ум”.”Архетип “ е обяснителна парафраза на Платоновия eidos.Този термин съответства и е подходящ за нашите цели,защото ни казва, че що се отнася до съдържанията на колективното несъзнавано, ние имаме работа с архаични,или бих казал примордиални типове,т.е. с универсални образи,които съществуват от най древни времена.Терминът “representations collectives” ,използван от Леви-брюл за обозначение на символните фигури в примитивното виждане на света,може с успех да се употреби и за несъзнаваните съдържания,тъй като напрактика означава същото нещо.Примитивната племенна традиция се отнася до архетиповете,които са били модифицирани по специален начин.Те вече не са съдържания на несъзнаваното, а са превърнати в съзнавани формули предавани съобразно традицията,главно под формата на езотерични учения.Последните са типични начини на изразяване и предаване на колективните съдържания,които първоначално идват от несъзнаваното.