Ами сега?

[vGradinataNaCherniteCvetq]

Значи...новачка съм.Ровичкам се от скоро из интернет и разглеждам.Учудващо попаднах на много информация.От много малка(може би от осъзнаването ми като човек) се интересувам от окултизъм и всяка друга мистика ако смея да я нарека така.Не съм практикувала.Не съм опитвала да правя нечии заклинания и така нататък.Но съсредоточавайки се много дълбоко примерно съм предизвиквала дъжд или някой за който си помисля да ми се обади и така нататък.Въпроса ми е дали съм си внушила.Успявате ли с повечето заклинания,които прилагате на практика?Защото аз си мисля,че съм загубила концентрацията си и не знам защо ме е страх да опитвам отново.Мисля,че се притеснявам,че нищо няма да се получи.Знам,че ако сама не повярвам-наистина няма...но...кажете ми някакви начини за концентриране на енергията и повече сила на мисълта.Искам да съм както преди-като си помисля за нещо и просто се случваше..или го получавах.
Имам и друг въпрос.Как да се справя с човек,чиято сила усещам?От край време усещам присъствие на нещо необикновено,знам че това момиче за което става въпрос също има много сила..не знам даже как да го нарека.Може би енергийно поле или и аз не знам.Тепърва ми предстои да се образовам.Въпроса ми е как да се справя с нейната психическа атака?Виждаме се в една дискотека и направо имам чувството,че всичко около нас спира когато погледите ни се срещат.И двете изпитваме голяма ненавист една към друга.Тя сама разказва за себе си,че много познава на карти и има дарба да отнема отрицателната енергия чрез масажи....бла бла.Кажете ми какво да направя?

[WandaBlenda]

Liber MMM
Магическия дневник е най-съществения и могъщ инструмент на магьосника. Той би трябвало да е достатъчно голям по размер, за да позволи по една пълна страница за всеки ден. Учениците би трябвало да отбелязват времето ,продължителността и степента на успеха във всяка предприета практика. Те би трябвало да отбелязват факторите на околната среда които помагат или пречат на работата.

Контрол над мисълта
За да работи магията ефективно. Способността за съсредоточаване на вниманието трябва да се изгражда докато ума може да навлезе в подобно на транс състояние. Това се постига на множество етапи: абсолютна неподвижност на тялото, регулиране на дишането, спиране на мислите, концентрация върху звук, концентрация върху обекти и концентрация върху мисловни форми.

1. Неподвижност
Нагласете тялото в някаква удобна поза и се опитайте да останете в това положение колкото е възможно повече. Опитайте се да не премигвате или да движите езика или пръстите, или която и да е част на тялото въобще. Не позволявайте не ума да тече в дълга върволица от мисли, а по-скоро се наблюдавайте пасивно. Това, което изглежда удобна поза, с времето може да се превърне в агонизиране, но упорствайте! Уединявайте се по някое време всеки ден за тази практика и се възползвайте от всеки удобен случай за бездействие, който може да възникне.
Запишете резултатите в магическия дневник. Не би трябвало да се задоволявате с по-малко от пет минути. Когато постигнете петнадесет, преминете към регулиране на дишането.

2. Дишане
Останете неподвижни колкото е възможно и започнете съзнателно да правите дишането по-бавно и по-дълбоко. Целта е да се използва целия капацитет на дробовете, но без никакво прекалено мускулно усилие или напрежение. Дробовете може да се задържат празни или пълни между издишване и вдишване,за да се удължи цикълът. Важно е умът да насочи цялото си внимание към дихателния цикъл. Когато може да правите това упражнение за тридесет минути, преминете към немислене.

3. Немислене
Упражненията за неподвижност и дишане могат да подобрят здравето, но те нямат друга съществена стойност, освен като подготовка за немислене – наченките на състоянието магически транс. Докато сте неподвижни и дишащи дълбоко, започнете да оттегляте ума от всякакви възникващи мисли. Опитът да се направи това неизбежно разкрива ума като бушуваща буря от активност. И най-голямата решителност може да спечели едва няколко секунди умствена тишина, но дори това е цял триумф. Стремете се към пълна бдителност над възникването на мисли и се опитвайте да удължавате периода на пълен покой.
Подобно на физическата неподвижност, тази умствена неподвижност би трябвало да се практикува в определено време, а и също винаги когато се предостави възможност за бездействие. Резултатите би трябвало да се записват във вашия дневник.

4. Магически трансове
Магията е наука и изкуство за причиняване на промяна, която става в съгласие с волята. Волята може да стане магически ефективна, само когато умът е фокусиран и не се намесва в нея. Умът първо трябва да се дисциплинира да фокусира цялото си внимание върху някое незначително явление. Ако направи опит да се фокусира върху някаква форма на желание, ефектът се прекратява от страст по резултата. Егоистичното отъждествяване, страхът от неуспех и обратното желание да не се осъществи желанието, произлизащо от двойнствената ни природа, унищожава резултата.
Затова, когато избирате обекти за концентрация, избирайте такива, които нямат духовно, егоистично, интелектуално, емоционално или полезно значение, а незначителни неща.

5. Концентрация върху обект
Приказката за лошото око произлиза от способността на вещерите и чародеите да се взират с един прикован и мъртвешки поглед.Тази способност може да се практикува спрямо всякакъв обект – петно на стената, нещо в далечината, звезда в нощното небе – всичко. Втренчването в един обект с напълно неподвижен и непоколебим поглед за повече от няколко минути се оказва необикновено трудно и за това, трябва да се упорства с часове, всеки път. Всеки опит на очите да изкривят обекта, всеки опит на ума да потърси нещо друго за мислене, трябва да бъде удържан. Възможно е евентуално да се извлекът окултни тайни от нещата чрез тази техника, но способността трябва да бъде развита чрез работа с незначителни обекти.

6. Концентрация върху звук
Онази част на ума в която възникват словесните мисли, се превежда под магически контрол чрез концентрация върху мислени представени звуци. Може да се избере всякакъв прост звук от една или повече срички, например: АУМ или ОМ, АБРАХАДАБРА, ЙОД ХЕ ВАУХЕ, АУМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ, ЗАЗАС ЗАЗАС, НАСАТАНАТА ЗАЗАС. Избрания звук се повтаря отново и отново в ума, за да блокира всички други мисли. Без значение колко неподходящ може да изглежда избора на звук, вие трябва да упорствате с него. Евентуално може да ви се стори, че звукът се повтаря автоматично и може да се появи насън. Това са окуражаващи признаци. Концентрацията върху звук е ключът към думите на силата и определени форми на правене на заклинания.

7. Концентрация върху образ
Онази част на ума в която възникват образите, се превежда под магически контрол чрез концентрация върху образ. Избира се една проста форма такава като триъгълник, кръг, квадрат, кръст или полумесец, и се задържа във въображението, без да се изкривява колкото е възможно по дълго.Само най-решителните усилия могат да накарат въображаемата форма да се задържи за известно време. От начало образът би трябвало да се визуализира с затворени очи. Тази техника е основата за правенето на сигили и създаването на независими мислови форми.
Трите форми за постигане на магически транс ще дадат резултат само ако се следват с най фанатичната и болезнена решителност. Тези са крайно необичайни и обикновено недостижими за човешкото съзнание, след като изискват такава нечовешка концентрация, но наградите са големи. Записвайте в магическия си дневник всяка редовна всекидневна работа и всички допълнителни възможности, които са били използвани. Нито една страница не би трябвало да остане празна.

8. Метаморфоза
Превръщането на ума в магическо съзнание често е било наричано Великото Дело. То има една много важна цел, водеща в края на краищата, до откриването на Истинската Воля. Дори една незначителна способност за промяна в себе си е по ценна от всяка власт над външната вселена. Метаморфозата е една тренировка за волево преустройство на ума.
Всички опити да се реорганизира ума включват двойственост между условията такива каквито са и желаното условие. По такъв начин е невъзможно да се култивира някакво качество като спонтанност, радост,почтена гордост, благосклонност или всемогъщество, без това да включи в процеса повече шаблонност, скръб, грях, вина и безсилие. Религиите са основани върху заблуда, че човек може или би трябвало да има едното без другото. Висшата магия признава състоянието на двойственост, но не се интересува дали живота е горчиво-сладък, или сладко-кисел; тя по-скоро се стреми да осъществи всяка произволна рецепторна перспектива по желание.
Всяко състояние на ума би могло да избере произволно като обект на преобразяване, но за дадените тук има по едно специфично средство. Първото е противодействието срещу липсата на баланс и евентуалната лудост при магическия транс. Второто е лек срещу вманиачаване с магическите практики в третата част те са:

1. Смях/Смях
2. Не-привързаност/Не-безинтерес

Постигането на тези състояния на ума се осъществява в процес на постоянна медитация. Човек се опитва да навлезе в духа на състоянието всякога, когато е възможно, и да мисли за желания резултат по друго време. Чрез този метод може да се изгради един нов и много силен навик на ума.
Обърнете внимание на смеха: това е най-висшата емоция, защото тя може да съдържа всяка една от другите от екстаз до печал. Тя няма своя противоположност. Плачът е просто една нейна недоразвита форма, която измива очите и извиква помощ за невръстните. Смехът е единствената здрава позиция, в една вселена която е шега, направена със самата себе си.
Трикът е човек да вижда тази шега дори в неутралните и ужасяващите събития, които стават около него. Не е наша работа да търсим отговор за явната липса на вкус на Вселената. Търсете емоцията на смеха в това което радва и забавлява, търсете я във всичко, което е неутрално и незначително, търсете я дори в онова което е потресаващо и отблъскващо. Макар и пресилено от начало, човек може да се научи да се усмихва вътрешно на всички неща.
Не-привързаност/Не-безинтерес най-добре описва магическото състояние на действие без страст за резултат. Много трудно за хората да вземат решение за нещо и после да го правят само заради самото него. Все пак точно тази е способността, която се изисква за изпълнение на магическите действия. Само целенасочената съзнателност ще действа. Привързаността трябва да се разбере и в положителния, и в отрицателния смисъл защото другото и лице е отвращението. Привързаността на човек към всяка своя характерна особеност към личността си, към амбициите си, към взаимоотношенията си или към чувствените си преживявания – или по същия начин отвращението от всяко от тях ще се окаже ограничаващо. От друга страна е фатално, ако човек загуби интерес към тези неща, защото те са неговата символна система или магическа реалност. По скоро той трябва да се опита да докосва по-леко чувствителните части на своята реалност, за да избегне грабливата ръка на лакомото желание и отегчението. По този начин може да се спечели достатъчно свобода за да се действа магически.
В допълнение към тези две медитации има една трета, по-активна форма на метаморфоза, и тя включва всекидневните навици. Колкото и безвредни да изглеждат, навиците на мисълта, речта и действието са котвата на личността. Магьосникът се стреми да вдигне тази котва и да отплува свободно в моретата на хаоса.
Ето как процедирате: изберете произволно някакъв незначителен навик и го премахнете от поведението си: същевременно придобийте произволно някакъв нов навик. Изборът не бива да включва нещо от духовно, егоцентрично или емоционално значение, нито пък би трябвало да избирате нещо, което крие някаква възможност за неуспех. Упорствайки в такива прости начинания вие ставате действително способни за нещо.
Всяка работа във връзка с метаморфозата би трябвало да се отбелязва в магическия дневник.

9. Магия
Успехът в тази част от програмата зависи от овладяването до известна степен на магическите трансове и метаморфозата. Тази магическа инструкция включва три техники: ритуал, сигили, и сънуване. Като допълнение, магьосникът трябва да се запознае с поне една система за гадаене: карти, гледане с кристално кълбо, руни, махало, или гадателска пръчка. Методите са безброй. С всички техники се стремите да накарате ума да замълчи и оставете вдъхновението да осигури някакъв вид отговор. Каквато и символна система или инструменти да се използват, те действат само за да осигурят приемател или усилвател за вътрешните способности. Никоя система за гадаене не би трябвало да включва прекалено много произволност. Астрологията не се препоръчва.
Ритуалът е комбинация от употребата на талисманни оръжия, жестове, визуализирани сигили, словесни заклинания и магически транс. Преди да преминете към сигили или сънуване е съществени да се развие един ефективен Прогонваш ритуал. Един добре конструиран прогонваш ритуал има следните ефекти: подготвя магьосника по-бързо за магическа концентрация, отколкото всяко от упражненията за транс поотделно; позволява на магьосника да устоява на обсебване, ако има проблеми с преживяване насън или ако сигилите започнат да стават съзнателни; също предпазва магьосника от всякакви враждебни окултни влияния, които могат да го атакуват.
За да развиете един прогонващ ритуал, първо се снабдете с магическо оръжие – меч, кама, жезъл, или може би голям пръстен. Инструментът би трябвало да бъде нещо, което е впечатляващо за ума, и също би трябвало да символизира аспирациите на магьосника. На предимствата от саморъчно изкованите инструменти или намирането им по някакъв странен начин не може да се набляга прекалено много.Прогонващия ритуал би трябвало да съдържа следните елементи като минимум:
Първо, магьосникът очертава с магическото оръжие една преграда около себе си. Преградата също трябва да се визуализира усилено. За предпочитане са триизмерните фигури.
Второ, магьосникът фокусира волята си върху един визуален образ: например образа на магическото оръжие или собственото си въображаемо трето око, или може би едно кълбо от светлина вътре в главата си. В допълнение, или като алтернатива, може да използва концентрация върху звук.
Трето, преградата се подсилва със символи на силата, начертани с магическото оръжие. Може да се използва традиционната петолъчна звезда или пентаграмата, или осмолъчната звезда на Хаоса, или всякаква друга форма. Думи на силата също могат да се използват.
Четвърто, магьосникът аспирира към безкрайната празнота с едно кратко, но решително усилие да спре мисленето.

10. Сигили
Магьосникът може да се нуждае от нещо което е неспособен да постигне по нормалните канали. Понякога е възможно да се предизвика изискваното стечение на обстоятелствата чрез директна намеса на волята, при условие че това не създава твърде голямо напрежение във вселената. Обикновения акт на искане рядко е ефективен, тъй като волята се въвлича в диалог с ума. Това разводнява магическата способност по много начини. Желанието става част от его-комплекса; умът започва да се тревожи за неуспех. Волята да не се осъществи желанието се появява, за да намали страха от неуспеха. Скоро първоначалното желание става маса от конфликтни идеи. Често желаният резултат е постигнат едва когато е забравен. Този последен факт е ключ към сигилите и повечето форми на магическо заклинание. Сигилите действат, защото стимулират волята да работи подсъзнателно, заобикаляйки ума.
Работата с един сигил се състои от три части. Сигилът се конструира, сигилът се забравя от ума, сигилът се зарежда. При конструирането на сигила, целта е да се създаде един йероглиф на желанието, така стилизиран, че да не го подсказва непосредствено. Не е необходимо да се използват сложни символни системи. За да се забрави успешно сигила и сигилната форма и свързаното с нея желание, трябва да бъдат прогонени от нормалното будно съзнание. Магьосникът се бори срещу всякакво проявление на едното или другото чрез енергично отклоняване на вниманието си към други неща. Понякога сигилът може да се изгори, да се зарови или да се хвърли в океана. Възможно е да се забрави едно словесно заклинание, като се повтаря непрекъснато, тъй като това в края на опразва ума от свързаното с него желание. Сигилът се зарежда в моменти. Когато умът е постигнал покой чрез магически транс или като нормалното му функциониране е парализирано от свръхемоционалност. В такива моменти вниманието се съсредоточава върху сигила, независимо дали е мисловен образ, мантра или рисунка. Някои от случаите, когато могат да се зареждат сигили са следните: по време на магически транс; в момент на оргазъм или голямо въодушевление; по време на голям страх, гняв или смущение; или по време на силно неудовлетворение или разочарование. Като алтернатива: когато друго силно желание възникне, то се пожертва (забравя), и вместо него вниманието се концентрира върху сигила. След като сигилът е бил задържан колкото е възможно по-дълго в ума, благоразумно е да бъде прогонен с предизвикване на смях.
Би трябвало да се води регистър за всяка работа свързана със сигили, но не по такъв начин, че това да пречи на съзнателното обмисляне на сигилизираното желание.

11. Сънуване
Сънното състояние представлява удобна възможност за излаз в областта на гадаенето, съществата и търсенето навън или преживяванията “извън тялото”. Всички човешки същества сънуват всяка нощ през живота си, но малцина могат да опишат вярно своите преживявания дори няколко минути след събуждане. Преживяванията насън са толкова нелепи, че мозъкът започва да се учи да ги избягва, вмъквайки будно съзнание в тях. Магьосникът се стреми да придобие пълен достъп до нивото на сънищата и да постигне контрол над него. Опитът за това неизменно въвлича магьосникът в убийствена и фантастична битка със собствения си психически цензор, които ще използва почти всяка тактика, за да му откаже тези преживявания.
Единствения метод за постигане на пълен достъп до нивото на сънищата е да се държи тетрадка и писалка близо до мястото за сън по всяко време. При това записвайте детайлите на всички сънища веднага щом е възможно след събуждане.
За да добиете контрол над сънното състояние, е необходимо да се избере тема за сънуване. Магьосникът би трябвало да започне с прости преживявания, такива в които желанието да види специфичен обект (реален или въображаем), и да овладее това преди да е предприел гадаене или излизане навън. Сънят се предизвиква чрез усилено визуализиране на желаната тема в един вече замлъкнал ум, непосредствено преди заспиване. За по сложни преживявания може да се използва методът на сигилите.
Най-добре е регистърът на сънищата да се води отделно от магическия дневник, тъй като има тенденция да стане многотомен. Всеки значителен успех обаче би трябвало да се прехвърля в магическия дневник.
Макар че човек може да се уплаши при вида му, един добре воден магически дневник е най-сигурния гарант за успех при работата с Liber МММ: това едновременно е и справочник по който може да се оцени прогреса, и най-важното, стимул за по-нататъшно усилие.