Вижте може да ви се стори много извратено и не реално но аз за себе си намирам вмисъл до някъде. МОляви чуйте какво стана и дайте съвета си или тълкованието си....
Всъшност се надявам някой точно определени персони от форума да ми отговорят и искрено се моля за това.
На скоро ми казаха , че ме чака изключително важен етап от живота ми. Етап в който трябва да намеря своят път и да го следвам. Всичко което ще се случва край мен е с кармична предопередленост и за да разбера правилно всичко трябва да следя сънищата си. И найстина до скоро никога не си спомнях сънища и астрални преживявания но от 3 4 дни всеки ден сънувам и помня всичко...
СЪнят ако мога сън да го нарека е следният.
Майка ми умря. Бях много нещастна и много ме болеше но не го приех кой знае колко трагично. Казах си , че скоро пак ще я видя и всичко ще е наред. Само си помислих " най-страшният ми кошмар се сбъдна" ДОйде времето на разуршението на земята. Ерата на рибите бе свършила. Хванах сестра си която е на 27 и я изведох от нас. Не я виждах но знаех , че е край мен. На улицата имаше НЛО. Но не както го описват по филмите и тн. Никак дори. Беше не много голямо , бяло от две части и вътре имаше "човек" Веднага го свързах с летателните апарати на Лемуриици и АТланти. Ала в книгите те се описват много големи.... а това вътре човече беше малко и сбръчкано. И аз го щипнах по бузките , много му се израдвах. После... си казах знаците почнаха.
ВИдях към мен да идва Армия от хора. Много хора строени в прави редици и от пред от двете страни и от зад по 2 ма великани. Огромни в сравнение с хората. Помислих си , че са Атланти. Обаче.... те бяха с детски лица. Изродени и грозни. Зли и свъсени и се хилиха гадно и ехидно. Хората бягаха панически , аз се скрих скрих сестра ми в безопасност ( през цялото време ме беше яд... Казвах си за себе си мога да се грижа но ако тя е с мен вероятността да й се случи нещо е огромна... искам да я скрия) Обадих се на моята "сестра" и й казах " бързо идвай почна се !" Но така и не я намерих.. не дойде. Всичко се разиграваше пред къщата ми и на улицата пред нас.
Отдох на трамвайната спирка да тръгвам на къде не зная... просто имах цел. Те почнаха да хвърлят камъни по мене , но аз ги улавях и им ги връщах още в движение. Оставиха ме и изведнъж се озовах в планини. Цялото човечесто се изселваше на там. Беше страшен студ и глад....хората бяха загубили и помен от цивилизацията...
Изправих се и казах " аз помогнах да се стигне до тука...Аз трябва да оправя всичко... всичко се обърка"
И мамка му винаги има хора около мен който зависят от мене. Казах нещо на сестра ми ( пак не явиждах само усещах) на съпругът и дъщеричката си ( тя все присъства в сънищата ми , моето бебе)
и тръгнах... тръгнах на някъде... сама. Да спасявам света ( ха ха ах)
ИЗведнъж се озовах в космоса. Над Земята и над всичко...И гледката бе потресаваща. Половината Земно кълбо бе издълбано и разрушено. Хората (онези изродените) го дълбаеха..Сякаш изядено...А на него... върху разрушението имаше череп. Череп със зъби голям и черен..
И аз пак се сетих за майка си...И май после се събдуих , че трябваше да ходя на лекар.
Но непрекъснато в съзнанието ми отекваха мислите , че аз съм помогнала това да стане. Че нещо здраво се е оплескало...и всички който умират... аз трябва да спася. И бях сама, съвсем сама. Всички който трябваше да са с мен по една или друга причина ги нямаше. Не предадена не не се чувствах така... просто сама. И жената на която се обадих не дойде. Всички останаха скрити в студовете и планините. Останалото човечество живееше примитивно и.... зловещо