от galina_dim » 20 Сеп 2007, 19:10
Мога да те разбера. Това не означава обаче, че ще ти помогна. Не получаваш това, което ти искаш като помощ по простата причина, че никой освен теб самата не го осмисля така - като помощ. Логичната нишка казва, че помощ за теб ще бъде да не се свързваш с този човек - затова е такава реакцията. И ноистина вероятно би било най-добре да не го правиш.
Но. Ако наистина толкова жестоко го искаш при себе си - действай, той по-окаян явно няма да стане. Детето ти ще си има една травма в повече след смъртта на тати. Ок, ти го решаваш това, то ще решава като стане пълнолетно. Ти ще имаш този мъж там в Дания, където ще е зависим от теб и респективно - подвластен. Ти ще се чувстваш пълноценна, защото ще се грижиш за него евентуално докато умре. Това не е семейство и ти го знаеш, знаеш, че в най-добрия случай ще си болногледачка и спонсор, но искаш да го направиш - добре. Роднините ти са против - по-нормално нещо от това аз не виждам. Но ти си готова да жертваш комфорта на детето си, респективно и от роднините си не би следвало да се впечатляваш. Поне не виждам защо, след като си готова да му гласуваш доверие за дъщеря си.
Значи, скъпя Соня, нямаш проблем - имаш невероятно желание, което ти е движещ стимул вече 20 години въпреки всичко, това е прекрасно, независимо какъв е човекът. Ако ти дава сила и комфорт - добре. Не съм убедена кое е по-добре за подрастващо момиченце - майка му да е болна, нестабилна и нещастна, или да е щастлива, позитивна, здрава и усмихната, макар и в комплект с това гръцко нещо (извини ме, но аз съм си субективна). Май второто все пак е за предпочитане, поне на етапа.
С други думи - пробвай, опари се или пък бъди щастлива, мактуб. В тази ситуация така или иначе ще има и наранени и нараняващи.
Не му прави магии обаче, ще ти излезе през носа. Ако мислиш, че имаш такава, направи възможното да я премахнеш, ако трябва ще помагам. Но на него недей. Няма смисъл - той нма да стане по-нещастен, нито ще осъзнае колко е нещастен. А това твоето е комплекс, ти си го знаеш, няма какво да ти обяснявам. И от моя гледна точка са ненаучени уроци от миналото.
Но така или иначе ти си живееш живота и никой не може да каже кое е добре или не за теб самата. Ние, които сме отстрани, можем само да разсъждаваме рационално и да се опитваме да ти даваме акъл, какъвто, аз поне за себе си мога да кажа, не бих приела на твое място, но то е защото съм си рогата принципно.
Желая ти много щастие, независимо как ще стане. Ако имаш нужда от помощ с пречистването и създаването на една нормална атмосфера около себе си и детето си, пък дори и до този артистичен злобен нехранимайко, ще ти помогна. Но не му прави магии и ритуали за събиране...
...Да мълчиш...
Филолог е диагноза!
Обаче я си помисли, човек който си позволява да те остави сама през нощта в чужда държава, заслужавала ли всичко това?
