Моля за отговор

[DarkAngel666]

Е то всичко е изплагиатствано. Какво се чудиш НИЩО НОВО - ВСИЧКО ИЗПЛАГИАТСТВАНО. Оригинален е в едно отношение.... с досадата. Предполагам знаете какво е туй нещо мухата. Е мухата е едно доста досадно животинче. Ти я пъдиш, тя се връща. Но ларвите и спомагат разлагането на трупа, а и се използват в медицината при гангрена (е в България не точно, но по принцип). Та и наш КАТ така, досажда. Да речем, че 90% от това което казва е досада. Ами останалите 10%? Гневът също поучава. Макар че той е малко... труден случай. Ако има кой да спори с него веднага почва да се обяснява. А и винаги се намесва в някоя тема.

[Марио]

По отношение на плагиатстването...

"За учения, който е живял с вярата си в силата на разума, историята завършва като лош сън. Той е изкачил планини от невежество, вече всеки миг ще покори най-високия връх и когато изкатерва и последната скала, бива приветстван от цяла група окултисти, които си седят там от векове." Робърт Джастроу директор на Института за космически изследвания към НАСА

[KAT]

KAT, прочети пак цикъла за Фондацията на Азимов. Там човекът е развихрил теорията и идеята за това, което ти се опитваш старателно да внушиш на форума. Не си оригинален.

Сега виждаш ли къде е разликата, за вас винаги нещата стоят горе долу така, кой е по умен, по-оригинален, кой знае повече. Мисълта ми е че изобщо нямам за цел да съм оригинален, ти като го възприемаш така, това си е твое виждане. Имам за цел да ви покажа нещо, а вие дори не го подлагате на съмнение моето твърдение.

Един прозаичен въпрос, как проверихте че вие сте сами в главата си, че всичките ви мисли са си ваши.

Марио - всичко което има всеки един е имено силата на разума му, или съзнанието както искаш го наречи. А пък вярването, това е малко идиотско понятие, как ще вярваш в нещо когато не знаеш как стоят нещата, просто така си вярваш сляпо защото така ти е по-хубаво. Когато разбереш и се убедиш в нещо че наистина е така, пак ли продължаваш да вярваш в него или вече знаеш че то си е така.

[Марио]

Марио - всичко което има всеки един е имено силата на разума му, или съзнанието както искаш го наречи. А пък вярването, това е малко идиотско понятие, как ще вярваш в нещо когато не знаеш как стоят нещата, просто така си вярваш сляпо защото така ти е по-хубаво. Когато разбереш и се убедиш в нещо че наистина е така, пак ли продължаваш да вярваш в него или вече знаеш че то си е така.

Прав си, стигнал съм и аз до същият извод. Само, че неразбирам защо го казваш това в момента.

[KAT]

ами досети се сам защо съм го написал, за някакъв "разум" май ставаше дума.

[avanabil]

Прескачам всичко, написано малко встрани от темата и се връщам директно на основния въпрос. Един от начините за неутрализиране на проклятие, направено от някой, който не е вече между живите е да се запалят свещи на гроба му и да му се прости за това, което е извършил - безрезервна и безусловна прошка, извираща от дълбините на съзнанието.
И другото, което открих, е заклинанието на Папа Лъв за разваляне на магии и снемане на проклятие:
Въпреки, че това заклинание е много кратко, съдържанието му крие голяма магическа сила.Тя е способна да развали и снеме проклятието от всеки човек,както и да го пази от нещастие. Произнася се следното:

Сасгарот+Афонидос+Палация+Урат+Кондион+Ламакрон+Яндон+Аргагон+Аламар+Бургасис вениат Серебани.

Кръстчето след всяка дума показва,че след произнасянето й човек трябва да се прекръсти и да се помоли.

[Марио]

Един от начините за неутрализиране на проклятие, направено от някой, който не е вече между живите е да се запалят свещи на гроба му и да му се прости за това, което е извършил - безрезервна и безусловна прошка, извираща от дълбините на съзнанието.

Това между другото е изумително силно. Действа и с все още не мъртво човече. Изумително силно, но и изумително трудно за постигане. Това е едно от нещата, които харесвам в християнството - прошката. Имаше даже и един ден от годината за прошки специално посветен.. Въпросът обаче е, че са прекалено малко хората, които умеят да дават такава прошка. Действа изключително пречистващо.

[avanabil]

Марио, съгласна съм с теб. Не случайно написах, че трябва да се постигне безусловност и безрезервност при даването на прошка. Ако това стане, съм убедена, че сълзите, ще са най-верния индикатор за това, че сме успяли да простим на този човек за проклятието. Имам предвид, че когато насочиш съзнанието си към това, да простиш на някой за нещо, винаги се появяват и сълзи. Онези, които пречистват. Може би това ще стресне тези, които са здраво стъпили на земята и не обичат да дават воля на личните си чувства, но то е някак си неизбежно. И определено трудно за постигане - да се издигнеш над собствената си обида и засегнатост, пренебрегвайки обвиненито и желанието за реваншизъм....

[KAT]

вие наистина ли вярвате в тези глупости дето Марио писа за деня на прошката, нали в тази ден ако дадеш на някого прошка има вероятност нещата да станат наистина. Така замисляли ли сте се този ден на прошката с какво е по-специален от другите, че става така че действа наистина прошката. Аз още като бях малък стигнах до извода че това просто е един ден нарочен от религията християнство, да бъде деня за прошка защото нали така трябва хората да си имат празници, а иначе денят за прошката си е като всеки друг ден, няма нищо специално в него, но важното е вярващите да вярват в силата на деня на прошката.

[avanabil]

KAT, не че има вероятност да те убедя в силата на прошката, но все пак ще ти опиша накратко за един подобен случай при мен. Вярата, която влагам в този случай е извън канона на православието, както го наричаш ти. Значи имаше човек, с когото бяхме в непоносими, меко казано отношения, за което заслугата беше изцяло негова. Такава злоба и гняв ме бяха обхванали, че денонощно желаех само болка и унижение за него - чувства, с които никак не се гордея към днешна дата. Един ден реших, че тези емоции ще разрушат мен самата. Поканих този същия човек на приятелски разговор, което ми се струваше неимоверно усилие дори да си го помисля като действие. Знаеш ли, че в мига, в който останахме на четири очи с него, успях да кажа само едно "Много съжалявам, че се поддадох на тези чувства. Извинявай. Извинявам и теб." След това се разплаках и нищо повече не можах да обясня. Човекът дойде при мен и просто ме прегърна, казвайки, че всичко е наред. От там нататък мога да твърдя, че това е един от най-ценните за мен хора. Трябваше просто да преодолея самата себе си и да направя стъпката към извинение на неговите действия, извинявайки му се аз самата. Зная, че ти звучи абсурдно до степен на безсмисленост, но извинението е нещо, което преобразява всяка ситуация. Казва ти го една доста злопаметна личност, която отвреме навреме умее да прощава истински и дълбоко, но завинаги, както и да ти звучи това.

[KAT]

ами аз писах по-конкретно по въпроса специално за деня на прошката, а не изобщо за прощаване на нещо.

"И те се сбогуваха за последно прощаване, единия потегли на Север другия на юг за Мурманск"

тия двамата от цитата какво ли си прощават.

[avanabil]

За деня на прошката няма да коментирам, защото познавам много хора, които точно в този ден са задвижвани единствено от някакъв повърхностен импулс. Прошката при тях се явява едно механично и неосъзнато действие. Прощават, защото така трябва и защото е ден за това. Мисля, че когато допуснеш идеята за прошката някъде из мисълта си, няма да ти е необходим такъв специален ден, на който да търсиш логиката, за да оправдаеш действията си.
Иначе цитата много ми хареса....Сбогуване. Прощаване на всичко. Прощаване за нищо...

[Марио]

вие наистина ли вярвате в тези глупости дето Марио писа за деня на прошката, нали в тази ден ако дадеш на някого прошка има вероятност нещата да станат наистина. Така замисляли ли сте се този ден на прошката с какво е по-специален от другите, че става така че действа наистина прошката. Аз още като бях малък стигнах до извода че това просто е един ден нарочен от религията християнство, да бъде деня за прошка защото нали така трябва хората да си имат празници, а иначе денят за прошката си е като всеки друг ден, няма нищо специално в него, но важното е вярващите да вярват в силата на деня на прошката.

Като цяло съм съгласен с теб, въпреки че аз невиждам нещо да съм писал относно "денят на прошката", за което някой да ми вярва или не, просто го вметнах между другото. Изказах мнение за това колко е силен ефекта от Прошката, а не за този "специален християнски ден на прошката".

Следващият път чети по-добре какво съм писал, че да не ти обяснявам допълнително.

[Poison]

Марио стига си го четкал тоя кат.