необясними страхове

[Shedinko]

единствения ми страх които имам от малък и не съм превъзмогнал е от тъмнината,мноо ми е кеф да ходя по тъмно,обаче самия факт ,че на втория метър съм си набил филма за нещо което може да стане всеки момент ,да ма фани издебне или прочие ми изправя косата и ...

[alana_lire]

хахаха, това с филма е гадно , но и наистина може да стане...те нашите улица са толкова" безопасни"....

[Treli kardia]

мерси за информацията....
за съжаление обаче баща ми като е ходил да говори с психоложката за мен и страховете ми тя само ми гледала с някви цифри,дати и такива работи....говорила за бъдещето ми и такива работи,а не за страховете ми...
е,още не са болезнени страховете ми, но са безпочвени-породени от нищо,а ей така изведнъж се появиха

Това значи определено не е била психоложка ;) Иначе относно страховете... те са вследствие на нещо преживяно в повечето случаи. Може дори да си го забравила, защото е било много отдавна.

Едно от най-добрите лечения на фобиите е прилагането на един метод, който се нарича систематични десенсибилизации. Това е един вид срещане с обекта който предизвиква това чувство на страх у теб. Постепенно излагане на тревожни личности... Например ако те е страх от някакво животно първия етап е да наблюдаваш снимки, подобия на животното от гума или дърво примерно... докато не се срещнеш и с истинското животно.

Аз имам фобия от пеперуди примерно. Още не съм я излекувала де, не мога да се престраша Но помня, че като дете не съм имала тази фобия, играех си с пеперудите, гонех ги, хващах ги в ръце, а сега страхът е неистов... Но нямам спомени какво се е случило за да почна да се страхувам.

П.П. не прочетох цялата тема, за което се извинявам, но нямам много време в момента. Просто исках да споделя това, което знам

оффтопик: Интересен форум, поздравления на създателите!

[alana_lire]

нито аз нито някой от близките ми си спомня как се е зародил този страх у мен. преди години ми ляха куршум и се показа куче, а аз нямам никави проблеми с кучетата......

[Shedinko]

СПАМ..Като съм бил малък и са ме водили на разходка.Баща ми казал на една жена да си пази кучето.Тя му отвърнала че кучето и не хапе ,А баща ми казал :"Да ама сина ми хапи" :-D
А относно страха за кучето който ти е излязъл ,може да те е стреснало някое лаещо кучеи за това да ти е излязло в последствие ;)

[alana_lire]

не, аз нямам страх от кучета,даже много си ги обичам!!!

[Shedinko]

alana_lire не става дума да имаш страх,но може да те е джафало някое куче на улицата и да си се стреснала от това.Специално в Бс на наща улица има едно куче и на моменти като не го очаквам и кат се разлае се стряскам

[white]

Аз като малка също имах страх от куче, защото ме беше стреснало и баба ми като разбра, помоли стопаните на кучето за малко козина и ме напуши с нея (сложи я върху включен котлон и козината като задимя, ме надвеси над нея и ме накара да вдишам). Може би е затова, не знам, но мен сега не ме е страх от куче и те като че ли ме обичат и ми вярват. Дори и непознато да е мога да си поиграя с него и да го погаля. Вземала съм кученце от майка му, да му се порадвам, въпреки че кучката ме виждаше за първи път.

[runner413]

Грррр!Аз имам панически страх от кучета.Не мога да ги доближавам дори и да са с наморник.И на идея си нямам защо , но ще пробвам това с козината.Дано да подейства!!!