от Lanukio » 30 Авг 2007, 17:58
А ако приемем, че сме частица от бог, т.е. носим бог в себе си и че сами владеем живота си базиран на мислите ни и изборите ни, тогава не се ли явяваме ние бог? И защо нещото, което се връща трябва да е лошо. Къде в природата или устройството на Вселената има добро и зло? Това понятие се среща само в човешките разбирания. Има вид равновесие, но ако решиш, че някакъв закон спира промяната, то не мислиш ли, че ще си блокиран от този закон? Ума има склонността да си поставя пречки, душата е част от всичкото, а след като е така, защо да не сме способни да променяме всичко в нашия живот.
В тези два реда
няма нищо умно.