Кой съм аз?

[NEVIDIMIQ]

Всеки си е задавал поне веднъж въпроса : "Кой Съм Аз?"
Реално Погледнато този въпрос няма отговор,защо?
Защото няма конкретен отговор.Давам пример :

Първи (1) и Втори (2) разговарят:

1 : Кой си ти?
2 : Николай Петков
1 : Не питам как се казваш, а кой си
2 : Човек съм
1 : Не те питам какъв си, а кой си


... и така нататъка, ако някой смята че има отговор на този въпрос е в голяма заблуда "кой съм аз" е едно общо понятие.

[wiesmann]

Всеки си е задавал поне веднъж въпроса : "Кой Съм Аз?"
Реално Погледнато този въпрос няма отговор,защо?
Защото няма конкретен отговор.Давам пример :

Първи (1) и Втори (2) разговарят:

1 : Кой си ти?
2 : Николай Петков
1 : Не питам как се казваш, а кой си
2 : Човек съм
1 : Не те питам какъв си, а кой си


... и така нататъка, ако някой смята че има отговор на този въпрос е в голяма заблуда "кой съм аз" е едно общо понятие.

Това ми звучи като разговор между двама олигофрена :/ Когато човек те пита "кой си?" може да има много значения ,наистина,но във всеки индивидуален случай има нещо различно в предвид.Ако не беше така нямаше да съществува словото.

[NEVIDIMIQ]

Всеки си е задавал поне веднъж въпроса : "Кой Съм Аз?"
Реално Погледнато този въпрос няма отговор,защо?
Защото няма конкретен отговор.Давам пример :

Първи (1) и Втори (2) разговарят:

1 : Кой си ти?
2 : Николай Петков
1 : Не питам как се казваш, а кой си
2 : Човек съм
1 : Не те питам какъв си, а кой си


... и така нататъка, ако някой смята че има отговор на този въпрос е в голяма заблуда "кой съм аз" е едно общо понятие.

Това ми звучи като разговор между двама олигофрена :/ Когато човек те пита "кой си?" може да има много значения ,наистина,но във всеки индивидуален случай има нещо различно в предвид.Ако не беше така нямаше да съществува словото.

това беше пример, наистина ли мислиш че има такива, надявам се ако има да не ги чуя, конкретен отговор няма има много книги по случая но точен отговор няма. Кой съм аз ? няма отговор на този въпрос. Заблудата че знаете си е лично ваша

[Raya]

Nevidimiq ок, че искаш да се убедиш, че въпроса няма отговор, може би понеже ти не си го намерил след дълги размисли или защото мислиш, че на него се отговаря за един ден. Но преди да кажеш кратко и ясно-няма отговор и да започнеш да убеждаваш всеки, че е заблуден, защото мисли нещо различно е по-добре да погледнеш въпроса от всичките му страни. Като начало, за да се отговори на този въпрос може да не ти стигне един живот, някои не се и замислят да си отговарят. След това, за да търсиш евентуален отговор е нужна здрава работа, дисциплина, обективност, знание, себеопознаване, изследване... С риск да ми се подразниш, гледайки годините ти, ако мога да ги приема за истински то е нормално да не знаеш кой си и да търсиш себе си. Е, въпроса си има отговор, но друга тема е дали ще е намерен. Отричайки го си улесняваш жвота да не се занимаваш с абстрактни теми, в което лошо няма. Имаше един, който беше казал "Аз съм този, който съм" Ни повече, ни по-малко, а има и много други, които също са го казвали. За улеснение се тръгва от 'Кой не съм аз?', тук много психология, теология, философия и теории, с две думи дебелите книги, ако ти се занимава, не че те ще ти отговорят, но ще добиеш представа. От друга страна, когато мислиш, че си намерил отговора той или се променя, или е до време, дори отговорите могат да са доста според идеите, на които залагаш и вярванията си. И накрая, но не последно място използвам подписа на мой приятел "Човече, опознай себе си." (нещо се увредих и започнах само с дълги постове, дано да има нещо смислено в тях )

[sasho 142]

"кой съм аз" е едно общо понятие.

Да точно така и всъщност това е отговора- човек е сбор от много неща включително собственете си мисли и чуждите влияния.Според мен всеки знае отговора на въпроса, но повечето не могат да го изразят не само с думи, а и с мисли, те го знаят и не могат да го разберат.Това, че едно нещо е общо понятие ни най-малко не означава, че то няма отговор, просто отговора е много комплексен.

[Nemezius]

няма отговор на този въпрос.

Има отговор- "Аз съм АЗ"- това е отговорът. Друг е въпросът какво всеки разбира под това...

[venus]

Да, книгите помагат много. Като започне да чете човек разбира, че не е толкова уникален, колкото е смятал, че е. И че е по-уникален, отколкото е предполагал. Четенето може да ти помогне да определиш по-скоро какъв си и да си обясниш някои неща. А иначе никой по-добре от самите нас не знае кои сме - стига да сме честни със себе си.

[mandragorko]

...нека погледнам на отговора на този въпрос малко по-абстрактно:КОИ СМЕ НИЕ?-защо обаче Ние?
....след дълги разговори с определен кръг от хора около мен,стигам до извода,че хората наистина са създадени да не бъдат сами със себе си,общуването по между ни разкрива нови и нови лица от нашата вътрешна природа.Всеки има потенцял,но част от него се отключва,когато се намери катализатор за този процес....
..общуването е един от най-добрите подаръци на живота за всички същества на тази Земя...конкретно хората-мисията на всеки е да намери себе си и другите около себе си,отдавайки част от своята сила,знания,опит,споделяйки грешки и примери за решение на даден въпрос/проблем... тук,както по примера на Raya,ще наблегна на моя подпис-Предай нататък.....
...Кой съм Аз?-Дар на божественото,искра от светлината,частица от вселенския хаос.Не бива да съдиш себе си за неща,които не би разбрал,а всъщност защо да не разбереш...част от смисъла е да се учим.Ние се учим докато смъртта не ни попречи да завършим лекциите,но само в този живот...аз вярвам,че ако не успееш с всичко сега,имаш поне още един шанс...надеждата не случайно умирала последна...
...съвет към всеки един от вас Хора:общувайте,говорете,споделяйте всичко,което ви терзае,всяка радост,всеки въпрос може да намери отговор,стига само да се обърнеш и видиш,че не си сам-Аз съм Ние.....
.....относно книгите-четете,книгите са само елемент от пъзела,който сглобява нашата мисия на Земята...те са като извор с чиста вода,в него всеки би могъл да види какъв е,да разбере какъв не иска да бъде,книгите са учебниците с уроците:Кой съм Аз?На къде отивам?Какво мога и как да го направя?Сам ли съм и бих ли могъл да бъда сам?
....слушайте музика,тя също отключва отговорите на много въпроси,фантазията се храни и подхранва вашите чувства и усещания....

[venus]

И четенето, и общуването с други хора са прекрасни неща. Но най-прекият път към себе си остава действието. За да разбере човек кой е и какъв е, трябва просто да си позволи да бъде себе си и да следи резултатите от действията и мислите си.

[NEVIDIMIQ]

Да, наистина много верни неща.Между Другото явно не съм мислил много като съм написал че този въпрос няма отговор.
А сега да представя какво значи самият въпрос : Кой съм аз ?

ами това е сбор от хиляди Въпроси.

Никога не съм казал че говоря конкретно за себе си, просто е хубаво да има такава тема за да може "незнаещите да се учат от знаещите"

Nemezius .. Ти си Ти ? и това е отговор, или твърдение...

Sasho 142 : много правилно си схванал темата

[Nemezius]

NEVIDIMIQ, това е и едното, и другото. Защо? Защото тоа е отговорът, до който съм стигнал и това е моето твърдение. Нима си стигнал до различен? Или ти не си Ти?

П.П: Заформи се много добра тема, макар и доста философска

[Arhimikus]

Накарай ме да узная смисълът на живота,
Каква е ползата да се родя и после да умра,
Нека отгатна кой е Единственият
Зад маската на бащата и сина

[Neter-Kua]

Би било чудесно ако тезите в теми като тази биват последвани от коментар на автора,с който да защити своето или нечие чуждо становище.Това би дало повече материал за дискусия и би затвърдило позицията на този които защитава или отхвърля дадена теза.В случая става дума за добре известен окултен парадокс или по-точно парадокса за неспособността на интелекта да обясни заобикалящите ни предмети или явления с нищо друго освен с тяхната идентификация със самите себе си или с други такива които нямат нищо общо с тях. Т.е обяснението за същността на един предмет или явление включва в себе си въвеждането на други предмети или явления които на свои ред следва да бъдат обяснени,което пък бавно, но сигурно ни приближава към изчерпване на познатите ни предмети или явления с които да обясним първоначалния обект на изследване. За щастие обяснението на този парадокс отнесен към "Аз-а"е твърде лесно и може би предшества самия парадокс водейки до друг такъв."Аз-а" за разлика от всеки друг премет или явление има способността за интроспекция.При един по внимателен опит за самоопознаване "Аз-ът" би разбрал, че положението в което се намира не би могло да помогне за неговото самоопознаване,че то му дава единствено възможността да разглежда себе си и заобикалящия го свят от вътре на вън,което би довело до субективни изводи,които в зависимост от степента на развитие сътветния индивид биха могли да бъдат по-близо или по-далеч от обективната реалност,но със сигурност не и самата обективна реалност.Логично би било да се обърнем за разрешаването на този парадокс към обратния на достигането му път,а именно поглеждайки към "Аз-а" отвън навътре или с други думи напълно разграничавайики се от него.Такова разграничаване би било временно и с цел да се проследят реакциите на "Аз-а" към всички заобикалящи го фактори,да се създаде база данни за способността за продуктивно взаимодействие на "Аз-а" с другите части на един по голям механизъм,в което се състои и истинското познаване на "Аз-а" и отговора на въпроса "Кой съм Аз".

[avanabil]

Би било чудесно ако тезите в теми като тази биват последвани от коментар на автора,с който да защити своето или нечие чуждо становище.

Мисля, че всеки достатъчно успешно защитава тезите си по темата и повече усилия в тази посока едва ли биха били от полза, освен ако целта не е темата /достатъчно философска в се пак/ да се разтегли до степен на неразбираемост.
Моето мнение:
Всеки е СВОБОДЕН, СПОСОБЕН И ОТГОВОРЕН да създаде своя собствена Вселена, която никога /дори това да е съзнателно търсен ефект/ няма да е идентична на 100 % с тази, създадена от някое друго същество. Така наречената реалност, в която се опитваме да дефинираме себе си, всъщност е пространството, в което се доближават и съединяват няколко или почти всички други такива вселени. Трудно е да определим себе си по този начин - сливайки се с другите вселени, защото това означава сливане с безкрайността.
Ако нашите убеждения и поведение ни позволяват да достигнем "своята вътрешна непристъпност", тогава ще видим себе си - ВЕРНИ, ПРАВИЛНИ, САМИ ПО СЕБЕ СИ, ЕДИНСТВЕНИ ПО РОДА СИ, УНИКАЛНИ И НЕПОВТОРИМИ....

[Neter-Kua]

Мисля, че всеки достатъчно успешно защитава тезите си по темата и повече усилия в тази посока едва ли биха били от полза, освен ако целта не е темата /достатъчно философска в се пак/ да се разтегли до степен на неразбираемост

Мисля че повече усилия в тази насока биха били от огромна полза, не само в тази тема но и навсякъде във форума,защото това по лесно би могло да бъде проследен източникът на даден въпрос на който вече е отговорено както е в случая ,което пък би ни позволило да се концентрираме върху въпроси на които отговор все още не е даден.Разтеглянето до степен на неразбираемост,(неразбираемостта е единствено и изцяло субективно понятие) не прави темата по-философска от колкото е,освен ако по дефиниция Философията е неразбираема.

Всеки е СВОБОДЕН, СПОСОБЕН И ОТГОВОРЕН да създаде своя собствена Вселена, която никога /дори това да е съзнателно търсен ефект/ няма да е идентична на 100 % с тази, създадена от някое друго същество

Именно в това е проблемът,защото е извън съмнение е че различните съществата(включително хората) намиращи се на различно стъпало в космическата си еволюция,имат способността за създаване на различни вселени.Ако приемем че съществува правопорционална зависимост(извинявам се за клишето) между способносста на съществата да създават вселени и тяхната степен на еволюция,то не виждам защо бих се интересувал от вселената на по-слабо еволюирало същество,както и защо същество намиращо се на по-високо стъпало би се интересувало от моята вселена ако целта на всички ни е еволюция,но най-вече не виждам защо едно същество би се интересувало само от собствената си вселена знаейки че има и по-съвършени вселени.Сливането с безкрайността безспорно е трудно, но както проповядват древните учения отново е въпрос на еволюция.

Ако нашите убеждения и поведение ни позволяват да достигнем "своята вътрешна непристъпност", тогава ще видим себе си - ВЕРНИ, ПРАВИЛНИ, САМИ ПО СЕБЕ СИ, ЕДИНСТВЕНИ ПО РОДА СИ, УНИКАЛНИ И НЕПОВТОРИМИ....

Ако под "убеждения" и "поведение" имаш предвид "адски здрава работа" и си съгласна че уникалността и неповторимостта са параметри на Егото което в един момент от въпросната еволюция трябва да бъде изхвърлено съм напълно съгласен с теб.

[avanabil]

По дефиниция философията не е неразбираема, но за това пък твърде успешно стига крайностите, отвъд които е неразбираемостта. А е ясно, че крайните същности се асоциират с пограничните аспекти, заради което губят способността си да се разграничават от тях...
Затова отправих едно такова уточнение.
Няма шанс да създадат допирателни точки между вселени, които се намират на различни стъпала на еволюцията. Така че се обезсмисля дори идеята да осъзнаеш себе си, пречупен през една невъзможна реалност или вселена /да се върна към термина
В предишния си пост въведох такова означение /вселени/, защото това е начина да откриеш себе си. Невъзможно е да не познаваш себе си, а да се насочиш към търсене на по-висши е еволюирали системи. Това е просто законът за самопознанието. Създай собственото си вътрешно пространство, със съответния интериор, а после се опитвай да видиш екстериора. Такава е посоката на процеса. И, да, под убеждения и поведение визирах именно това - работа, осъзнатост, потенциал за действие....все неща, работещи в полза на тази идея - да разбереш собствената си правилност, уникалност и неповторимост. Когато добием знание и разбиране за тях, вече ще ни е лесно да ги контролираме - това предполага и лишаване от тях, в определени ситуации. Разбира се, не само еволюцията изисква да изхвърлиш от себе си параметрите на Егото

[Neter-Kua]

Невъзможно е да не познаваш себе си, а да се насочиш към търсене на по-висши е еволюирали системи

Това е вярно,но без това уточнение,смисъла на казаното от теб преди:

Всеки е СВОБОДЕН, СПОСОБЕН И ОТГОВОРЕН да създаде своя собствена Вселена, която никога /дори това да е съзнателно търсен ефект/ няма да е идентична на 100 % с тази, създадена от някое друго същество

се изчерпваше със създаването на собствена вселена,което е просто една стъпка,която въпреки че е първа не е единствена и затова подобен подход:

Създай собственото си вътрешно пространство, със съответния интериор, а после се опитвай да видиш екстериора. Такава е посоката на процеса

би довел до ситуация предшестваща неспособността на това вътрешното пространство да обясни себе си,и което съм длъжен да призная е жизнено важна част от механиката на процеса.Без това знание ние наистина не бихме разбрали че се налага търсененто на други начини и промяна на посокота.

Няма шанс да създадат допирателни точки между вселени, които се намират на различни стъпала на еволюцията. Така че се обезсмисля дори идеята да осъзнаеш себе си, пречупен през една невъзможна реалност или вселена

Това наистина би било невъзможно,но и не такова е предназначението на извън Аз-овата интроспекция.Практическия опит с подобен похват би бил по-полезен от чието и да е обяснение.

[Diablo]

[align=center]Откъс от Разговори с Бога
Нийл Доналд Уолш
[/align]


Научени сте да живеете в страх. Разказвано ви е за оцеляването на най-приспособимия, за победата на най-силния и за успеха на най-умния. Безкрайно малко е казано за славата на най-обичащия. И вие се борите по един или друг начин да сте най-приспособими, най-силни, най-умни, и ако видите (в каквато и да е ситуация), че постигате по-малко от това, се страхувате от загуба, защото ви е било казано, че да бъдеш по-малко, значи да загубиш. И ето, разбира се, вие избирате действието, предизвикано от страха, защото така сте научени. Аз пък ви уча следното: когато изберете постъпката, предизвикана от обич, ще сте направили нещо повече от това да оцелеете, ще сте направили нещо повече от това да победите, ще сте направили нещо повече от това да успеете. Тогава ще изпитате цялата слава на това Кои Сте Вие Наистина и кои бихте могли да бъдете.
За да го направите, трябва да се откажете от своите добронамерени, но зле информирани светски преподаватели, и да чуете ученията на онези, чиято мъдрост идва от друг източник.
Сред вас има много такива учители, както и винаги е имало, защото Аз няма да ви оставя без онези, които ще ви покажат, научат, водят и напомнят за тези истини. И все пак най-великото напомняне идва не от някой извън вас, а от гласа у вас самите. Това е първият инструмент, който използвам, защото е най-достъпен.
Вътрешният ти глас е най-силният глас, с който говоря, защото е най-близко до теб. Той е гласът, който ти казва дали всичко останало е вярно или не, правилно или не, добро или лошо (в зависимост от определението ти). Той е радарът, който определя курса, управлява кораба, води пътешествието, ако най-сетне му позволиш. Той е гласът, който ти казва точно сега дали думите, които четеш в момента, са думи на обич или думи на страх. С това мерило можеш да определиш дали тези думи заслужават внимание или пренебрежение.
-Ти каза, че винаги когато избирам действието, предизвикано от обич, ще мога да изпитам пълното величие на това аз кой съм и кой мога да бъда. Ще ми обясниш ли по-подробно?
-Има само едно предназначение на целия живот, който съществува, и то е да можете ти и всичко живо, да изпитате пълното величие.
Всичко останало, което казваш, мислиш или правиш, е в подкрепа на тази цел. Няма нищо друго, което душата ти може да прави, и нищо друго, което душата ти иска да прави.
Чудото на тази цел е, че никога не свършва. Всеки край е ограничение, а Божията цел не познава подобни прегради. Ако дойде момент, в който да изпиташ себе си в пълното си величие, в същия миг ще си представиш още по-голямо величие, което да осъществиш. Колкото повече си, толкова повече можеш да станеш и колкото повече можеш да станеш, толкова повече можеш да бъдеш.
Най-дълбоката тайна е, че животът не е процес на откриване, а е процес на сътворяване.
Ти не откриваш себе си, а създаваш себе си наново. Търси следователно не да разбереш Кой Си, търси да определиш Кой Искаш да Бъдеш.
-Някои казват, че животът е училище и че ние сме тук да научим определени уроци, че след като "се дипломираме", можем да продължим с по-големи начинания вече не ограничавани от тялото. Това вярно ли е?
-Това е друга част от вашата митология, основаваща се на човешки опит.
-Животът не е училище?
-Не.
-Ние не се намираме тук, за да учим уроци?
-Не.
-Тогава защо сме тук?
-За да си спомните и пресътворите Кои Сте.
Казвал съм ви отново и отново. Вие не ми вярвате. Добре... така е, както и трябва да бъде. Но действително, ако не сътворите себе си като това, което сте, няма как да бъдете, което сте.
-Добре. Обърка ме. Да се върнем за малко към училището. Чувал съм учител след учител да твърди, че животът е училище. Искрено казано съм шокиран да Те чуя, че го отричаш.
-Училището е мястото, където отиваш, ако има нещо, което не знаеш и което искаш да научиш. Не е място, където отиваш, ако вече знаеш нещо и просто искаш да изживееш знанието си.
Животът(както вие го наричате) е една възможност да узнаете практически онова, което вече знаете теоретично. Няма нужда да научавате нищо, за да го направите. Необходимо е само да си спомните, какво вече знаете, и да действате в съответствие с него.
-Не съм сигурен, че разбирам.
-Да започнем оттук. Душата - твоята душа - знае всичко, което може да се знае през цялото време. За нея, няма нищо скрито, нищо непознато. Но знаенето не е достатъчно. Душата търси да изпита.
Ти можеш да познаваш себе си като щедър, но ако не направиш нещо, което показва щедрост, нямаш нищо освен една концепция. Можеш да познаваш се бе си като внимателен, но ако не проявиш внимание към някого, нямаш нищо повече от една представа за себе си.
Единственото желание на душата ти е да обърне най-грандиозната представа за себе си в най- грандиозното си изживяване. Докато концепцията не стане изживяване, всичко, което съществува, е допускане. Аз съм допускал различни неща за Себе си дълго време. По-дълго, отколкото ти и Аз заедно можем да си спомним. По-дълго от възрастта на тази Веселена, умножена по възрастта на тази Вселена.
Виждаш тогава колко невръстно, колко ново е изживяването Ми за Себе си!
-Пак ме загуби. Изживяването Ти на Себе си ли?
-Да. Нека да ти го обясня така:
в началото онова, Което Е, беше всичко, което съществуваше, и нямаше нищо друго Но Всичко, Което Е, не можеше да познае себе си, защото Всичко, Което Е, е всичко, което съществуваше и наоколо нямаше нищо друго. И така, Всичко, Което Е... не беше. Защото при отсъствието на нещо друго, Всичко, Което Е - не е. Това е великото Е/Не Е, за което мистиците говорят отколе. Всичко, Което Е, знаеше, че то е всичко, което съществува - но това не беше достатъчно, защото то можеше да знае за абсолютното си величие само теоретично, а не практически. А изживяването на себе си е онова, за което то копнееше, защото искаше да знае какво е усещането да бъдеш толкова великолепен. Но това беше невъзможно, защото самото понятие "великолепен" е относително. Всичко, Което Е, не можеше да знае какво е усещането да си великолепен освен ако не се покажеше онова, което не е. В отсъствие на онова, което не е, това, което Е, не е. Това разбираш ли го?
-Мисля , че да. Продължавай.
Добре.
Всичко, Което Е, знаеше едно нещо - че не съществува нищо друго. И така, То не можеше и никога нямаше да познае Себе си от гледна точка извън Себе си. Такава точка просто не съществуваше. Имаше само една отправна точка и тя беше единственото място, намиращо се отвътре. "Е-Не Е". "Съм-Не Съм".
И все пак Всичко от Всичко избра да познае Себе си практически чрез изживяване. Тази енергия - тази чиста, невиждана, нечувана, ненаблюдавана и следователно непозната за никого енергия - избра да изпита Себе си като абсолютното величие, което беше. За да направи това, Тя осъзна, че ще трябва да използва отправната точка отвътре. Направи доста правилен извод, че която и да е част от Нея обезателно би била по-малка от цялото и че следователно, ако Тя просто разделеше Себе си на части, всяка част, тъй като е по -малка от цялото, би могла да погледне към останалото от Себе си и да види величието.
И така, Всичко, Което Е, раздели Себе си, ставайки в един върховен момент онова, което е това, и онова, което онова. За първи път това и онова съществуваха съвсем отделно едно от друго. И двете съществуваха едновременно. Както и всичко, което не беше нито едното, нито другото. Следователно внезапно започнаха да съществуват три елемента. Онова, което е тук. Онова, което е там. И онова, което е нито тук, нито там, но което трябва да съществува, за да могат тук и там да
съществуват. Това е нищото, което съдържа всичкото. Не-пространството, което съдържа пространството. Всичкото,
което съдържа частите. Можеш ли да го разбереш? Следиш ли ми мисълта?
-Всъщност мисля, че да. За вярване или не, използваш толкова ясни примери, че мисля, че действително го разбирам.
-Ще продължа нататък. Това нищо, което съдържа всичкото, е онова, което някои хора наричат Бог. Но и това е неточно, защото предполага, че има нещо , което Бог не е - а именно всичко останало, което не е това нищо. А Аз съм Всички Неща - видими и невидими - и описанието за Мен като Великото Невидимо, Нищото или Пространството Помежду (едно по същество Източно мистично определение за Бог) не е по-точно от Западното практично описание на Бог, като всичко видимо. Онези, които вярват, че Бог е Всичко, Което Е, и Всичко, Което Не Е, са онези, чието разбиране е вярно.
Сътворявайки това, което е "тук", и онова, което е "там", Бог Си даде възможност да познае Себе си. В момента на тази велика експлозия отвътре Бог създаде относителността - най-големия подарък, който Бог някога подари на Себе си. Така взаимовръзката между нещата е най-големият подарък, който Бог ви даде на вас - тема, която ще бъде осъдена подробно по-късно.
По този начин от Нищото изскочи Всичкото - духовно събитие, по случайност напълно отговарящо на тъй наречената от вашите учени "Теория за големия взрив".
Докато елементите на всичкото препускаха напред, беше създадено времето, защото нещо беше първо тук, после там и периодът, който мина, за да се стигне от тук до там, беше измерим.
Точно както частите от Себе си, които са видими, започнаха да определят себе си "относително" една към друга, така направиха и частите, които не са видими.
Бог знаеше, че за да може да съществува любов - и за да познае себе си като чиста любов, трябва да съществува и пълната й противоположност. Така Бог доброволно създаде великата полярност - абсолютната противоположност на любов - всичко, което любовта не е и което сега се нарича страх. От момента, в който вече съществуваше страх, любовта можеше да съществува като нещо, което може да бъде изпитано.
Сътворяването на дуализъм между любовта и противоположното й е това, което хората наричат в различните си митологии раждане на злото, падението на Адам, въстанието на Сатаната и т.н. Точно като сте си избрали да олицетворявате чистата любов чрез образа, който наричате Бог, така сте си избрали да олицетворявате ужасния страх чрез образа който наричате дявол. На Земята някои са измислили доста заплетени легенди около това събитие, завършващи с батални сцени и война, бойци на ангелите и войни на дявола, сили на доброто и злото, на светлината и мрака. Тази митология е ранният опит на човечеството да разбере и каже на другите по разбираем начин за космическо явление, което човешката душа дълбоко осъзнава, но което разумът едва би могъл да си представи.
Изграждайки Вселената като разделена версия на Себе си, Бог създаде от чиста енергия всичко, което съществува - и видимото, и невидимото. Иначе казано, създаден беше не само физическият свят, а също и метафизичният. Частта от Бог, която формира втората половина на равенството Съм/Не Съм, експлодира също в безкраен брой единици, по-малки от цялото. Вие бихте нарекли тези енергийни единици духове.
В някои от религиозните ви митове се казва, че "Бог Отец" имаше много духове за деца. Този паралел с човешкия опит на живот, размножаващ себе си, изглежда е единственият начин да се накарат масите да възприемат идеята за внезапната поява - внезапното съществуване на безкраен брой духове в Царството Небесно. В този пример митичните ви приказки и предания не са чак толкова далече от абсолютната истина, тъй като неизброимите духове, съставящи целостта Ми, са в космически смисъл Мои деца.
Божествената Ми цел при разделянето на Себе си беше да създам достатъчно части от Мен, за да мога да изпитам познанието на Себе си. Има само един начин за Твореца да изпита Себе си като Творец и той е да сътворява. И така, на всяка от безбройните частици от Мен (на всички Мои деца - духове) дадох същата сила да сътворяват, каквато имах Аз - Цялото.

[NEVIDIMIQ]

След дълго мислене .. разбрах нещо
Кой съм аз .. та аз още се изграждам още не съм изцяло аз .. не съм довършен, затова ако искам да науча кой съм аз .. "Довършения" трябва да видя кой съм бил в миналото и да "довърша започнатото"
мисля че това е най-разумния отговор !

[sasho 142]

Всъщност това е една от многото истини.Из форума може да си види как чрез думи и възгледи се променят разбиранията към едно по-висше ниво.Но на всеки възглед има поне една истина и възгледа не може да бъде определен като грешен, защото това са други възгледи.Със усъвършенството не казвам че едно нещо е по-добро от друго, а че чрез многото истини се поражда една по-висша.
Не се заяждам, а доуточнявам или говоря по една друга тема, все пак застъпена в тази.