от degagement » 27 Мар 2012, 17:49
Много трудно се чете пост със 4 и 6 вместо ч и ш. Опитай се да пишеш малко по-адекватно.
За това да не допускаш негативни емоции, или по-точно такива, които не харесваш:
Първо не е зле да започнеш да медитираш. Като за начало и 10 минути на ден, примерно.
После трябва много добре да осъзнаеш, че си допуснала негативизма самата ти, никой друг не е виновен нито го е предизвикал по какъвто и да е начин.
Деликатният момент е, че хората сами избират как да постъпят - дали да се държат приятно или грубо, но как ще отговориш на това и каква ще е емоцията ти в отговор е единствено и само твоя отговорност.
Неприятните ти емоции са навик. Реагираш така, както си свикнала да реагираш от дете.
Горното е много лесно да се каже, но не е от най-лесно изпълнимите неща. Почти всеки ден в работата си се сблъсквам именно с това.
Примерно - пиша на клиент да ми прати един какви си файлове и документи, с цел да мога да анализирам проблема му. Клиента ми отговаря, че тези файлове не са ми необходими (изискват се 5 минути да се извадят файловете, не повече), а еди-какво си мисли той че е станало.
Първата ми реакция е да избеснея, разбира се, тъй като това е клиент, който непрекъснато ни пише със всякакви проблеми и проблемчета, всеки път тези проблемчета са гиг писали като "критични" и би трябвало да реагирам за минимално време. През това време разбира се, имам други случаи на други клиенти, които също изискват работа по тях.
Последният път реагирах така: супер си му! Ако проблема наистина му е спешен, щеше да ми е пратил необходимото, за д аму го реша. Вместо да му се ядосвам на простотията, отивам да пуша една цигара.
Изхвърлих неговия случай за накрая и отидох да правя нещо приятно.
В друг вариант дни наред търсим грешки на системата, а се оказва, че клиента не е сложил хартия в принтера и затова програмата му дава грешка....
На никой, който е разработвал програмата не би му хрумнало, че ще ни поддлудяват няколко дена, понеже работниците на клиента не слагат хартия в принтера. Колегите се счупиха да се ядосват, а аз се напиках от смях, когато разбрах къде е проблема.
Това са два глупави примера.
Отделно има десетки практики, които ще ти помогнат да придобиеш това за месеци, а не за години:
1. Осъзнаване на тялото (поне десетина пъти на ден "слушаш" какво става по тялото - позицията удобна ли ти е или усещаш някоя част напрегната, дишането нормално ли протича или си присвита, има ли някакви усещания в тялото ти и какви - изобщо всичко, което успееш да доловиш от тялото си).
Това ти помага когато се ядосаш, по навик да усетиш къде какво се случва по тебе и да можеш да превърнеш момента в осъзната медитация, вместо по навик да се отдадеш на емоциите. Ще ти трябват месеци, изобщо не се надявай да стане за няколко дена.
Гледам, че си писала, че си опитала ама не става.
Всички искаме да станем могъщи за няколко часа, но в практиката не познава такива случаи. Или си решил, че това е пътя ти и се развиваш години наред без оплакване и без отказване, или си оставаш на старото дередже.
2. Осъзнаване на момента факт/възприятие.
Това е тибетска техника от "Йога на съновиденията и съня" на Тензин Уангял Ринпоче.
Стараеш се във всяко едно преживяване да усетиш кое е самият факт, който се случва извън теб и да го разграничиш от твоята емоция на привличане или отблъскване спрямо случката/нещото. Всякакви твои реакции от рода харесва ми/не ми харесва, трябва да бъдат усетени отделно от случката.
Така най-лесно ще осъзнаеш как се зараждат в тебе тези неща и по какъв начин ги генерираш.
Защото ги генерираш ти, а не човека, който ти се е развикал примерно.
3.Отделно трябва да изчистиш усещането си за лична важност колкото успееш. Това е първата ти работа ако искаш да имаш поне малко енергия, за да осъзществиш желанията си.
За да успееш да усещаш разни неща за околните си: Ще ти трябват години - никакво отказване, никакво оплакване или отлагане от типа "айде след малко" или "оф, сега как не ми се практикувааааа".
Всеки божи ден неподвижност, дихателни техники, немислене, всякакви концентрации.
Друго което помага е сядаш пред дърво или животно и го наблюдаваш без мисли. Буквално все едно си статуя - не те грее доколко успяваш, не те грее от визуалните ефекти поради дългото взиране, не обръщаш внимание на неприятните усещания в тялото, нищо наоколоо не те занимава. Просто блееш като безмозъчно агне в онова, в което се взираш и възприемаш. Първите опити ще са може би безполезни, а може и да усетиш нещо. Ако искаш по-бърз резултат - прави го поне по един час всеки ден за около месец - ще започнеш да усещаш разни работи. Примерно ходи си няква мацка по улицата, виждаш я и знаеш, че примерно има брат, по-малък, който се опитва да я бъзика. Или има приятел, който се държи с нея еди-как-си, а не е без гадже. Различни такива. Естествено ще трябва да го доразвиваш със времето ако искаш точни усещания или да знаеш полезни неща. Защото след месец ще получаваш тези прозрения супер случайно. Но ако стигнеш до тях, ще те надъхат зверски да продължиш да се развиваш, защото вече ще знаеш колко много можеш да научиш и че това знание е напълно реално и напълно постижимо.
Това се сещам сега.
А защо още не си се хванала да медитираш или да практикуваш нещо редовно като те влекат тея работи?
Защото си спомням, че когато на мен ми станаха интересни такива неща и ми попадна подобна книга, първата ми работа беше да ги опитам нещата и да ги правя всеки ден 2-3 месеца (записвах направеното в една тетрадка, за да не забравям) и то още преди да имам достъп до интернет и хора, които да мога да питам каквото и да било.