от Druida » 09 Ное 2005, 20:52
Ето част от обещания материал:
А Н Г Е Л И Т Е
Тяхната сфера е очертана от орбитата на Луната.Наричат ги още Посланици,Синове на живота.Те са ДУ ХОВЕТЕ НА ПОЛУМРАКА.на светлина-сянка;те са един полумрак за чистия живот на духа,но за човека те са хората на божествения ден.
Когато започва развитието на човека,те са последните родени между съществуващите вече Йерархии.Ето защо те предшествуват непосредствено човека в неговия път към божествеността.
Върху стария Сатурн те имат още само едно тъпо съзнание,подобно на съня без съновидения.Въпреки че е тъпо,това съзнание все пак съществува;то е вдъхнато на Ангелите от Херувимите.Този дар на Херувими те събужда в тях един вид несъзнателно разбиране,един вид космическа мисъл,която се излъчва от тях като една вълна от звучност,изпълваща небесното пространство и прониквайки със своите вълни особено зародишите на бъдещия човек.
Върху старото Слънце тяхното съзнание се прояснява и се изпълва с образи подобни на тези на сънищата, също благодарение на жертвата на Херувимите; тези последните виждат всичко,което се разгръща сред слънчевото развитие.Но те се отказват от радостта,която това съзерцание би събудило в тях,за да отправят картините на тази божествена мъдрост към съновидното съзнание на "Синовете на живота".
Върху старата Луна Ангелите достигат своята човешка степен; в тях се събужда себечувството,себесъзна нието.Съзнанието не е запалвано вече в тях чрез действието на Херувимите,както през миналите степени. Чрез собствена деятелност те изработват в мисли това, което приемат отвън и отвътре.Средството,с което си служат за целта,им е предложено от физическите тела на лунния човек.Особено сетивните органи,кои то са били заложени още на стария Сатурн в бъдещия зародиш на човешкото същество,им служат като огледала,за да добият съзнание за своите представи.Човекът не може още да използува тези сетива,за да възприема външната среда.Но те служат на Ангелите,както възприемат чрез тях.И образите,които огле далото на човешките сетива събужда в тях,им доставя съзнанието за собствения Аз,себесъзнанието.А чрез това сетивата на човека се обработват и изтънчват на свой ред.
Върху Земята Ангелите развиват съзнанието,което Духовната наука нарича ИМАГИНАЦИЯ /образно астра лно виждане - бележка на преводача/;това съзнание се ражда чрез преобразуването на астралната природа в Духовно-Себе.Както на Луната физическото тяло на човека им служи да добият себесъзнанието,на Земя та те използуват етерното тяло на човека,за да изработят своето имагинативно съзнание.ТОВА ИЗРАБОТ ВАНЕ ИЗПЪЛВА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА С МИСЪЛТА НА АНГЕЛА И ДАВА НА ЧОВЕКА ОСНОВАТА ЗА НЕГОВОТО СОБСТВЕНО МИСЛЕНЕ."Чрез тази дейност на Ангела в етерното тяло,космическата Инте лигентност се въплътява в човешкия род." /Р.Щайнер/,
Етерната среда съставлява за Ангела най-голямата гъстота на материята,към която той може да се присъе дини;той може да се въплъти само в това,което се намира в непрестанна промяна.Що се отнася за по-висшите принципи на неговото същество,те остават извън всяка по-гъста материя,каквато и да е тя.Волята и мислите на Ангелите се регулират от йерархиите и особено от слънчевите Същества.На тях им е невъз можно да имат една мисъл,която да не отразява космическия ред.
Носител на тази Мъдрост,Ангелът не може да се въплъти в един човек,но той може да го вдъхнови.Той стои непосредствено зад него.За да види човек Ангела,той трябва духом "да се обърне",т.е.да се отвърне от земната линия,която ни е наложена от рождение и по която вървим до смъртта,привлечени от скъпоцен ните камъчета,които блестят по пътя и които са придобивките на личното съзнание.Но Ангелът е този,ко йто ни е насочил по този път и който ни позволява да свържем помежду им тези скъпоценни камъни.Той доставя връзката на огърлицата,защото той е паметта,която надминава този живот;ние срещаме тези камъ ни по пътя,по който той сам ни подтиква да вървим;защото той ръководи нашата лична съдба от едно въплъщение в друго.Той ни люпи и ни покрива с крилото на Спомена,който изработва в нашето етерно тяло.Да го открием там това значи да намерим едновременно смисъла на нашата съдба.Ангелът действува проявявайки особено родство с нашия химически етер;от там той се движи в комбинациите и асоциациите на нашите нервни впечатления,на нашите мисли;от там той се вдъхновява.Ангелът чувствува нашия хими зъм като една музика.Поради това той живее по избор в етерния елемент на музиката.
Последна промяна
Druida на 13 Ное 2005, 16:19, променена общо 1 път