Сама, величествена, завършена в Себе си, Богинята, чието име не може да бъде изречено, се носеше в бездната на външния мрак, преди началото на всички неща. Погледна в извитото огледало на черния космос, видя чрез собствената си светлина лъчистото си отражение и се влюби в него. Притегли го към себе си със силата, която беше в нея, прави любов с Нея и Я нарече „Мирия, Великолепната”.
Техният екстаз избухна в единствената песен на всичко, което е, било и ще бъде, а заедно с песента дойде и движението, вълните, изтичащи навън, и се появиха всички сфери и цикли на световете. Богинята се бе изпълнила с любов, изду се с любов, и даде живот на потоци ярки духове, които изпълниха световете и станаха всички същества.
Но в този велик момент Мирия се оттегли и излезе от Богинята, и стана мъжката й част. Първоначално тя бе Синият Бог, Благородния, усмихнатия Бог на любовта. След това стана Зеления, обгърнатия от лоза, вкорененият в земята, духът на всички растящи неща. Най-накрая стана Рогатия Бог, Ловецът, чието лице е ярко червеното слънце, но също и черно като Смъртта. Но вечното желание е Той да се завърне към Богинята, така че Той Я обгръща вечно, търсещи да се слеят в любов.
Всичко започна в любов; всичко иска да се завърне в любовта. Любовта е законът, учителят на мъдростта и Великият разкриващ мистериите!
