Остара

[Arhimikus]

ОСТАРА

Остара - германска богиня на плодородието и пролетта, англо-саксонският еквивалент на Еостер [Йо-стер]. Лунна богиня, чийто символи са заекът и яйцето, представляващи плодородието. Яйцето - това е Космическото Яйце на сътворението, а заекът е символ на луната (образът на когото виждаме в пълната луна).

Празненствата на Еостре се честват по време на първото или второ пълнолуние след Пролетното равноденствие.
Остара е времето, когато настъпва пролетта, обновяването и прераждането на Природата, предвещаващо идващото лято. Тогава светлината и тъмнината са балансирани, и въпреки това, светлината нараства със всеки изминал ден. Време, когато мъжките и женски енергии са балансирани.

Тогава ние мислим за собственото си обновяване. Сменяме своите мисли, мечти и стремежи с нови, жизнени и изпълнени с енергия. Това е идеалният период за започване на нещо ново, или да завършим своите планове, клонящи към край. Месецът след Остара е подходящ за ритуали, свързани с просперитет,а също и такива, при които има издигане и израстване.

В езическото Колело на годината, това е времето, когато Великата Богиня-Майка, освен като Девата по Имболк (Кендълмас), проветства младия Слънчев бог и от този свещен съюз зачева дете, което ще бъде родено 9 месеца по-късно, по Юл, Зимното слънцестоене.

Остара е празник на плодородието, когато честваме раждането на пролетта и пробуждащият се живот на Земята. Енергиите на Природата преминават от мудните течения на зимата към увеличаващата се плодовитост на пролетта.

Еостре, саксонската богиня на плодородието и Остара, германската, се инвокират на този Сабат. Някои уикански традиции почитата Зелената богиня , Господарят на разлистената гора. Богинята покрива земята с плодородие, пробуждайки се от своя сън, а Богит се издига и израства до пълна зрялост, докато върви през зеленеещите полета и се наслаждава на изобилието на природата.

Езическите обичаи като запалване на огнжове по зазоряване за изцеление и защита на реколтата все още се изпълняват в Южна Америка и Европа. Вещиците празнуват този свещен празник по много начини, включващи запалването на огън по изгрев, звънят с камбанки и боядисват сварени яйца, древноезически обичай, свързан с Богинята на плодородието. Поставянето на нарисуваните яйца в сплетени кошници, идва от идеята, че както птиците вият гнезда, ние събираме плодородието си е вдно "гнездо" и чакаме плодовете на това събиране.

Яйцето, само по себе си, крие повече символизъм. Златната сфера на неговия жълтък представя Слънчевия Бог, а бялата му обвивка е Бялата Богиня, а цялото е символ на прераждането. Патронното животно на Еостре е заекът, свързван с плодовитостта и плодородието.

По това време много от нас правят "Пролетно почистване" - за премахване на всичко излишно от домовете си и преобръщането на бавните и тежки енергии на зимата в развиващите се и растящи пролетни времена. Това почистване е хубаво да се извършва в деосил.

Божествата, които почитат по Остара са младите и енергични богове и богини, слънчевите богове, Богинята Майка, богините на любовта, лунните богове и богини и всички божества на плодородието. Това включва Персефона, Остара, Афродита, Атина, Гея, Хера, Изида, Ищар, Минерва, Венеа, Зеления човек, Кернунос, Господарят на разлистената гора, Дагда, Атис, Великият Рогат Бог, Митра, Один, Тот, Озирис и Пан.

Главните действия в Колелото на годината по това време включват отваряне и израстване. Остара е подходящо време, когато можеш да вкараш в действие своите планове, направени по Имболк.

Най-подходящи цветове за празника са лимонено жълто, бледозелено и бледорозово. Други подходящи са тревистозелено, синьо, виолетово и бяло.

Камъните, включвани в празненствата са аквамарин, розов кварц и лунен камък.

Животните, асоциирани с Остара са зайците и змиите.
Митичните същества са еднорозите, русалките и пегасите.

Растенията, свързани с фестивала са минзухарите, нарцисите, жасминът, ирландския мъх, кокичетата и джинджифилът.

Подходящи благовония са: жасмин, тамян, смирна, драконова кръв, канела, индийско орехче, алое, бензое, мускус, африканска виолетка, градински чай, ягода, лотус, теменужка, портокалови кори или розови листа.

Храната на този ден включва яйца, салата, меденки, първите плодове на сезона, риба, питки, бисквити, сирене, мед и шунка. Също може да прибавиш и храни от слънчоглед, тиквени семки и семена от сусам.

Нека Господарката и Господарят ви благословят с плодородие, изобилие и нови посоки!

[Arhimikus]

Лейди идей: Пролетното равноденствие

Наред идва Пролетното равноденствие и сезонът на Пролетните богатства достига връхната си точка, половината път от неговото пътуване от Кендълмас до Белтейн е изминат. Отново денят и нощта са в идеален баланс, очакващи нарастването силите на светлината. Богът на светлината печели победата над своя близнак, богът на тъмнината. В Мабиногион , това е денят, в който завърналият се Лю(Llew) отмъщава на Горънуи (Goronwy), пробождайки го с копие от слънчева светлина. Лю се завръща/ преражда по време на Зимното слънцестоене и сега е достатъчно силен/ стар за да победи своя съперник/ близнак, и да се ожени за своята любима/ майка. А Великата Богиня Майка, завърнала се към аспекта си на Девица по Кендълмас, приветства младия бог прегръщайки го и зачевайки го като дете. Детето ще бъде родено 9 месеца по-късно, на следващото Зимно слънцестоене. И така се затваря цикълът.

Мислим, че обичаите обграждащи празнуването на Пролетното равноденствие са донесени от Средиземноморските земи, въпреки че няма съмнение, че първите обитатели на Британските острови също ги спазвали, както показват доказателствата от мегалитите. Безспорно те били по-популярни на юг, където хората празнували празника като Денят на Нова Година, твърдейки че е първият ден на първият знак от зодиака – Овен. Както и да погледнете на това, несъмнено е време на новите начала, нещо съвсем естествено, както ще докаже Природата.

В Римската католическа църква има 2 празника смесени с Пролетното равноденствие. Първият, на фиксираната дата 25 март, в старият литургиен календар се нарича Празник на Възвестяването на Дева Мария (Възвестение Господне). „Възвестение” означава „съобщаване”. Това е денят, в който Габриел съобщава на Мария, че тя е „на семейният път”. Естествено, това трябва да бъде съобщено на Мария, бидейки още девица, няма от къде другаде да знае това. (Стига подигравки, О вие на дребната вяра!) Защо църквата избира Пролетното равноденствие за празнуване на това събитие? Защото Мария трябва да износи детето Исус девет пълни месеца, дори това да е малко неортодоксално.

Както споменахме преди, старият езически еквивалент на тази сцена се фокусира върху радостният преход на естественото зачатие, когато младата девствена Богиня ( в този случай, „девствена” е в първоначалното си значение, означаващо „неомъжена”) се омъжва за младият слънчев бог, току-що отместил своя съперник. Това вероятно не е първото им единение. В митичен смисъл, двойката може да са били любовници от Кендълмас, когато младият бог достига пубертетът. Но младата богиня неотдавна е била майка (на Зимното слънцестоене) и вероятно все още отглежда своето дете. Затова зачатието е естествено преместено шест седмици по-късно, въпреки по-ранните свързвания с Бога, Тя не зачева преди (изненада!) Пролетното равноденствие. Това също може да бъде тяхното Свързване на ръцете, свещеният брак между Богът и Богинята, наречен Хиерогамия (Hierogamy), последният Велик Ритуал. Вероятно най-добрият урок по тази тема може да се прочете в книгата на М. Естер Хардинг „Женски мистерии”. А най-доброто му описание е в „Мъглите на Авалон”, когато Моргана и Артур приемат

свещените роли (Брадли следва Британският обичай, прехвърляйки епизода до Белтейн, когато климатът е по-благоприятен за празнуване навън.)
Другият християнски празник, смесен с този е Истър. Истър също празнува победата на бога на светлината (Исус) над тъмнината (смъртта), затова има смисъл да се сложи през този сезон. Иронично, името „Истър (Eostre)” било заето от Тевтонската лунна Богиня, Еостре (откъдето също взимаме името на женския хормон естроген). Нейният главен символ бил заекът (едновременно за плодородие, а също защото поклонниците й виждали заек в пълната луна) и яйцето (символ на космическото яйце на сътворението), символи, които на християните им е било трудно да обяснят. Нейният празник Остара (Eostara) се падал на пълнолунието по време на Пролетното равноденствие. Църквата не празнува пълнолунията и дори да е изчислено по тях, те поставят техният Великден в първата неделя, която следва. По този начин, Великден е винаги първата неделя след първото пълнолуние след Пролетното равноденствие. Ако някога сте се чудили защо Великден се мести из целият календар, вече знаете защо (Между другото католическата църква била толкова непреклонна да включи символизмът на лунната богиня, че предприели нови изчисления: Ако неделята на Великден се пада на самото пълнолуние, тогава Великден се отлагал до следващата неделя.)

Непредвидено, това поражда друг въпрос: отскоро някои паганистки традиции наричат Пролетното равноденствие Остара. Исторически погледнато, това не е вярно. Остара е лунарен празник, почитащ лунна богиня, на пълнолунието по време на Пролетното равноденствие. Оттук, името „Остара” е по-добре да се отнесе към по-близкият Есбат, отколкото като Сабат. Как се е случило това е трудно да се каже. Но се забелязва, че някои от същите групи присвояват терминът „Лейди дей (Lady day)” за Белтейн, което оставя лошо народно име на Равноденствието. Така Остара била присвоена за него, завършвайки верижна реакция от измествания. Ненужно е да се казва, старото и народно име на Пролетното равноденствие е „Лейди дей”. Християните настояват името да е в чест на Мария и нейното Възвестяване, но езичниците се усмихват многозначително.
Друг митологичен мотив, който трябва да задържи вниманието ни – спускането на Бог или Богиня по това време на годината в Подземният свят. Вероятно виждаме това по-ясно в Християнската традиция. Започвайки със смъртта на кръста на Разпети петък, се казва, че Христос ”слиза до ада” за три дни, докато неговото тяло лежи в гробницата. Но на третият ден (това е Великденска неделя) неговите душа и тяло се обединяват отново, и той се издига от мъртвите в небесата. Странно „съвпадение” , повечето древни езически религии говорят за Богиня, спускаща се до Подземния свят, също за период от три дни.
Защо три дни? Ако си спомним, че сме тук и работещи с лунарния аспект на Богинята, причината би била очевидна. Както я дава текстът на една „Книга на сенките”: „ . . . както луната расте и намалява, и три нощи върви във тъмнина, така Богинята прекара някога три нощти в Кралството на Смъртта” В нашият модерен свят, отчужден от природата, ние се грижим да запишем времето на Новата луна (когато не е видима луната), като обикновена дата в
календара. Склонни сме да забравим, че луната също е скрита от нашият поглед, на деня преди и деня след календарната дата. Но това било забелязвано от нашите предци, които винаги говорят за пребиваването на Богинята в страната на Смъртта траещо три дни. Чудно ли е тогава, че празнуваме следващото Пълнолуние (Остара) като завръщането на Богинята от хтоничните сфери?

Естествено, това е сезонът за празнуване на победата на живота над смъртта, както всеки природолюбител би потвърдил. И християнската религия не била сгрешила празнувайки Христовата победа над смъртта в същия този сезон. Но Христос не е единствения слънчев герой пътуващ до Отвъдния свят. Крал Артур, например, прави същото нещо, когато слага корабно платно в магическия си кораб, Приуен (Prydwen), за да върне скъпоценни дарове ( даровете на живота) от Страната на смъртта, както ни е казано в „Мабиноги”. Уелските триади споменават за Гуидион (Gwydion) и Аматон (Amæthon), правили същото нещо. Всъщност, този мотив е толкова рапространен, че митологистите го съотнесли към познатата фраза „Слизане в ада”.
Едно предположение, че спускането в ада или страната на мъртвите е реално осъществено, не от мъжко слънчево божество, а от женско лунно божество. Това е Същинската Природа, която през пролетта се връща от Подземния свят с дарът си на богат живот. Мъжките герои може да претендират за тази позиция много по-късно. Всъщност, ние работим с тридневен период на липса трябва да ни подскаже, че работим с лунарно, а не слънчево божество. (Макар че трябва да се направи едно изключение за тези редки (които са от време на време) МЪЖКИ лунни божества, например Асирийският бог Син.) Естествено, едно от най-хубавите модерни предания за слизането в ада присъства в много Книги на сенките под името „Спускането на Богинята”. Лейди дей може да бъде особено подходящ за празнуване, дали по тази тема, или за разказване на истории, четене или театрална „реинкарнация”.

За модерните вещици, Лейди дей е един от малките Сабати или Малките празници на годината, един от дните на четирите посоки. И коя дата ще изберат да празнуват? Могат да изберат традиционната народна „фиксирана” дата 25 март, започвайки от навечерие. Или могат да изберат реалната точка на Равноденствието , когато слънцето прекосява екватора и влиза в астрологическия знак на Овен.

"Осемте сабата на вещесрството"
Майк Никълс