Аз разполагам само с това:
След като дадохме сведения за астрала, за неговите обитатели и за съотношенията между астралния свят и човека, ще минем към изследване на чародейството и магията, явленията на които са тясно свързани с астралния свят.
Чародейството особено процъфтявало през средните векове в Западна Европа. Под думата „чародейство” се разбирало сношение с дявола и произвеждане на разни свръхестествени действия с негова помощ. Напразно инквизицията издигала клади и изгаряла хиляди мъже, а особено жени, обвинявани в чародейство. Изтезаванията и кладите само потвърждавали и разпалвали вярата в дявола и той не оставал без почитатели. Вярно е, че повечето от загиналите в ноктите на инквизиторите били невинни, но не били малко и онези, които се занимавали наистина с черна магия и общували с дявола.
Известният демонолог Пиер дьо Ланкр, съветник на парламента в Бордо, който бидейки изпратен в Лабурд за изкореняване на вещиците изгорил за три месеца около 600 жени, определя по следния начин действията на вещиците в съчинението си
„Картина на злоангелското и бесовско непостоянство”:
„Танцуват безсрамно, гощават се и гуляят пламенно, съвкупяват се дяволски, содомизират отвратително, богохулствуват скандално, отмъщават коварно, тичат след всички отвратителни, мръсни и безобразни желания грубо и като скотове, държат жаби, пепелянки, гущери и всевъзможни отрови и ги пазят като скъпоценности, обичат един вонящ пръч пламенно, милват го любовно, дружат с него и се съвкупяват с него отвратително и сладострастно и т.н.”.
Шабаш (шабат, сабат)
Според общото вярване, вещиците и вещерите се събирали наедно с дяволите на шабаш (Sabbat - нощно бесовско сборище). При съденето на вещици инквизиторите с изтезания принуждавали обвиняемите в чародейство жени да им разказват всевъзможни подробности за шабашите. Тези описания се свеждат до следното.
Шабашът ставал нощно време в някакво усамотено място, в горите, планините, в някакво пусто гюле. Магьосничките и чародейците били пренасяни там с помощта на дявола само за един миг. Понякога за това те възсядали ръжени или метли, понякога дяволът им изпращал пръчове или дракони (змейове), а понякога той просто ги пренасял по въздуха.
Шабашът се председателствувал от Сатаната, преобразен на пръч. Наричали го господин Леонард. Между рогата му пламтял син пламък, така че над главата се образувала еврейската буква шии.
Всички присъствуващи трябвало да целуват задницата на пърча, след това господин Леонард раздавал на вещиците прахове и течности, които им служели за приготвяне на отрова и на любовни питиета.
Вещиците принасяли в жертва живи деца и сетне ги варели в котли. Те убивали още и жаби и котки и приготовлявали от костите им магически предмети.
Една от девойките-вещици била провъзгласявана за царица на шабаша. Напълно гола, тя лягала върху олтара и господин Леонард пред очите на всички я лишавал от девствеността й. Преди това обаче децата изпращали на страна да ловят жаби, а духовете на въздуха скривали тая сцена от погледите им с тънка като паяжина въздушна тъкан.
Сетне се извършвала черна литургия, която била цяла пародия на християнската литургия. Царицата на шабаша, още окървавена от проникването на господина Леонард, отново лягала върху олтара и коремът й служел за престол на тази кощунствена служба.
Осветена нафора късчета от която вещиците били донесли, се поставяли върху корема и върху срамното място на девойката. След това вещерът или дяволът играеш роля на свещеник издигал тази нафора и като я натапял в кръвта на девойката, раздавал я на присъствуващите, които я изплювали.
Сетне се започвало угощението и оргията, при което понякога ядели телата на опечените деца. След това всички танцували, образувайки кръг, гърбом един към друг и хорото се завършвало с това, че вещиците, чародейците и дяволите се отдалечавали прегърнати за да вършат срамни действия.
В повече случаи виденията и сцените на шабаша се обясняват просто с въображението на вещиците и чародейците, а още по-често те са измислени от самите инквизитори.
Преди да тръгнат на шабаша, магьосниците от двата пола мажели тялото си с особена мазнина, съдържаща треви, които приспивайки ги, в същото време възбуждат въображението и чувствеността им. Те заспивали и в съня си виждали в астрала създадените от тях и от други суеверни лица образи и сцени на шабаша.
Трябва обаче да отбележим, че е възможно - някои мъже и жени едни за чародейство, други за разврат, да са се събирали в усамотени места и, след оскверняване на литургията, да са започвали да пиянствуват и да развратничат.
Посочвайки подобни шабаши в книгата си “Sorciere” („Вещица”), Мишле вижда у тях протестът на селяните-крепостни против притесненията на феодалите. Робуването им ги водело към развратен живот.
Черна литургия
Черната литургия се извършвала и независимо от шабаша. Към нея прибягвали, за да добият помощ от дявола и да заслужат разположението му. За това трябвало да богохулстват и да оскърбяват Бога.
Но както самият дявол като лично и вечно същество не съществува, а представлява просто отричане на божеството, така и черната литургия е само пародия на християнската литургия.
Отслужвал я винаги някой разпопен свещеник и за отслужването й било необходимо да се набави осветеното причастие, за да се подиграват с него. За олтар служел коремът на гола жена. Чашата се поставяла или между гърдите й или между нозете, под срамното хълмче. За по-голям успех на черната литургия, препоръчвало се припасянето в жертва на новородено дете, при което кръвта му се наливала в чашата и от нея пиели свещеникът и жената след което те се съвкуплявали.
Жил дьо Лавал (Seigneur de Retz), когото народното предание изобразявало във вид на Синята Брада, като се стараело да издири тайната за произвеждане на злато, принесъл в жертва до 200 момченца и след арестуването му в подземията на неговите замъци в Шамтосе, Машикул и Тифож били намерени много детски кости и черепи.
По време на Людовик XIV във Франция особено често бил канен да извършва черни литургии лишеният от сан свещеник Гарибург. С тая цел към него се обръщала и фаворитката на краля - мадам дьо Монтеспан. Една рядка гравюра от това време я изобразява лежаща върху маса, а пред нея е застанал бившият свещеник, държащ в ръцете си дете. Той забива в него ножа, а кръвта се стича върху тялото на Монтеспан.
Черната литургия и до сега се извършва в Париж, но в най-голяма тайна. Сега обаче тя се е лишила от ужасния си характер и не се придружава от проливане на кръв, а се отличава само с циничност и сладострастие имайки за цел възбуждане на чувствеността чрез богохулство или изроден мистицизъм.