от Wizard » 01 Фев 2007, 13:27
Ето ви нещо, което е взето от книга за Уика на Вивиан Краули. Мисля, че има полезни неща, които може да са ви то полза.
[align=center]КОВЪНИ И ОБЩНОСТИ[/align]
[align=justify]Освен ако не живеете в град Сейлъм, щата Масачузетс, обект на най-жестоките гонения на вещици в историята на Съединените щати и днес най-големият и процъфтяващ "вещерски" туристически център, няма голям шанс да видите вещици в черни роби и островръхи шапки в местния супермаркет. Това не се дължи на обстоятелството, че вещерите предпочитат меню от око на тритон и жабешки крак, или на това, че те не вършат такива светски неща като пазаруване например. Всъщност повечето от съвременните вещери приличат на всички други хора, въпреки че по отношение на своето образование те обикновено стоят на едно по-високо ниво от средното. Някои от тях са писатели и учители и прекарват цялото си време в писане и преподаване в областта на занаята; други практикува! най-вече като лечители или гадатели на карти "таро". Най-често обаче вещерите имат обикновена професия, но има такива типове професии, които определено са по-привлекателни за тях от други. В Съединените щати една такава професия е информационната технология; по ирония на съдбата последователите на една древна религия като уика са сред най-големите специалисти по съвременни технологии. В Европа трите най-големи професионални групи, включващи в себе си последователи на уика, са тези на медицинските и социалните работници; художниците, музикантите и актьорите; учителите и университетските преподаватели.
Някои вещери практикуват самостоятелно. Други принадлежат към даден ковън. Ковъните са постоянни групи от хора, споделящи еднакви интереси, които се събират заедно, за да почитат Боговете и за да извършват магия. Освен това те могат да се занимават активно със социална, природозащитна и преподавателска дейност. Традиционният брой хора в един ковън е тринайсет; по-голямо число хора от това затруднява координацията между отделните членове и прави групата тромава като организация. Съществуват обаче много групи, които са по-малки. Такива от пет до девет човека са много сполучливи. В някои от тях членуват и мъже, и жени; други са насочени само към мъжко, респ. само женско участие. Някои вещери принадлежат към дадени вещерски училища или добре структурирани ковъни, чиито членове са многобройни. Какъвто и да е размерът на групата обаче, важно е да не се забравя, че уика не е нещо, което другите правят за теб, а нещо, което ти самият правиш за себе си. Практикуването на уика самостоятелно е естествено и разпространено явление, което обаче не е противопоказно на груповата практика. Ритуалите на почитане изискват участието на всички и подчертават проявлението на Божественото във всеки един от нас. Някои вещери биват обучавани самостоятелно от по-напредналите си колеги, докато други се присъединяват към уика посредством даден ковън, който включва в себе и система от церемонии на посвещение. Някои наследяват тинята от своето семейство, но повечето се насочват към уика по обикновения път. Те изпитват усещането, че са привлечени към това изкуство, или разбират, че имат вродени магьоснически способности. След това търсят контакт с учител, който да им помогне да развият уменията си. Съществуват книги, с чиято помощ би могло да се Научи много. Книгите могат да обогатят знанията ни, но е трудно да се усвои уика единствено от тях. Така е и с всяко едно нещо: след определен етап ние се нуждаем от съвместно практикуване заедно с други хора, за да развием уменията и знанията си и за да получим реална преценка за това, какво сме постигнали и колко добри сме в действителност. Обучението в уика прилича до известна степен на изучаването на чужд език. Ние можем да четем книги, да слушаме записи, но в крайна сметка това, от което имаме нужда, е да общуваме на този език, за да се научим да го използваме в ежедневието.
Всеки ковън е наследник на традиции от предишните поколения, които са негови основатели. Ако един ковън включва в себе си система от традиционни церемонии на посвещаване, вероятно той ще съхранява някъде фундаменталните знания на тази традиция. Обикновено се записват на ръка в специална "Книга на сенките", съдържаща обяснение на ритуалите и вещерските практики на ковъна. Компютрите не са уместни и всеки вещер или вещица трябва да притежава собственоръчно направен препис. Въпреки че уика е част от съвременния свят, тя също така и наследник на древни пътища.[/align]
[font=Times New Roman]Вивиан Краули[/font]
The World is mine!