Легенди

[AryanSun]

Чували ли сте песента на NightWish "Ghost Love Score"?Там се
казваше "моята любов ще бъде за теб...ти си единствения,кой
то ме прониза...и аз ще кървя вечно".

Много хубава песен...макар и тежка.

Между другото,сънувах един сън преди години.Много странен.
Касаеше обичта между хората,приятелството.И има момент,който
много напомня на легендата.

И така,сънувах,че съм в Рила,в някаква къща.Имаше някакъв Ню Ейдж форум.Бяха се събрали от цяла БГ последователи на Бялото братство,разни езотерици и окултисти,но като цяло беше скука.Едни сиприказваха сладки приказки,други-празни приказки,трети-изви
нете за вулгарния израз,си чешеха някои части на тялото.Просто
форума си беше жалка гледка и когато реших да си замина,усетих
някой да слага ръка на гърба ми и приятелски да ме вика:"Ела,
трябва да видиш това,много важно е за теб.Ела да видиш "Танца на Душите"(???)"...Объррнах се и кого да видя?Един човек с дълга бяла брада,бяла дреха и нещо като гега...Беше не кой да е,а Учителят Петър Дънов.Или по-точно него вия дух.

В началото се стреснах и то не нашега,но малко по-късно се успо
коих.И го последвах.Отведе ме през един коридор на къщата до
изхода й към задния й двор.И там видях нещо много странно.
Някакви хора,подобни на машини,с празен поглед,с механизирани
движения обикаляха около някакъв кладенец.В кръг.Някой удря
ше барабан в равномерен такт.На всеки три такта правеха по една
крачка.После на три такта-не се движиха.1-2-3-стъпки.1-2-3-пауза.

1-2-3-стъпки.1-2-3-пауза.Учителят Петър Дънов ми каза-"гледай.
запомняй.но внимавай и се пази да не те забележат".

Нооо...много често става така,не знам защо,като ми кажат нещо,
аз правя обратното.Просто инстинкт.И за добро или лошо си пока
зах носа навън,така че да бъда забелязан кооолкото може по-
добре.Там видях една жена-беше шаманка.И командваше това
тайнство.А какво беше то-не разбрах,докато не ме забеляза и
не ме извика.Е,белата стана и на горкия Учител му секна дъха.
Чу се само едно "НЕЕЕ",но желанието да видя каква е тая странна
работа беше непреодолимо.

Погледнах в кладенеца.Видях в него малки златни искрици,кои
то играеха нагоре-надолу,светиха като малки светулки...И чух
един глас да казва:това са душите на хората,които танцуват
около кладенеца.

После чух един друг глас:тази вода е много добра за Сърцето.
Това...това беше гласа на Малкия Принц,Героя на Екзюпери.
Спомняте ли си,че в приказката двамата,Екзюпери и Принца
бяха стигнали до един кладенец,в който играеха искри,искрите
на Слънцето.И тогава той се беше зарадвал,защото жаждата,
която Пустинята им беше причинила е била жестока.

После виденията "изчезнаха"(все пак сънувах...уж) и видях
шаманката,която ме погледна предизвикателно,с усмивка и
все пак строго.И каза:"Ще пиеш ли от Водите на Живота"?

Дочух още веднъж как Дънов повтаряше в ужас:ах това
момче,в какво се забърка,леле какво ще правим сега.И
се притесних.Казах й:не,не мога,не съм готов.

Тогава тя ме погледна строго и рече:"тогава ще пиеш от
Водите на Отчаянието".И за миг видях една картина на
една гора,повяхнала,изсъхнала.И разбрах,че не искам
да ме сполети това.

(Е,спомнете си какво е казал Смърт на Богинята,когато Тя
му е отказала;).

Съгласих се.Тя ми подаде менчето с животворната вода.Почув
ствах се добре.Някак енергизиран.Някак опиянен.А после-вече
щях не щях трябваше да се включа в Танца.Хората обаче
бяха други.Предните си бяха отишли.

1-2-3 стъпки.1-2-3-пауза....

Почувствах как нещо ме изтръгна от тялото ми.Заболя ме,не
беше леко,но не трая дълго и изведнъж ми стана леко,съвсем леко...издигнах се нагоре...към небето...към "синия хубав свят"....носих се бавно,където беше срещата с останалите.

От тук нататък нещата стават адски сантиментални или...е,тълку
вайте ги така,както искате.Но това,което се случи,беше наистина
невероятно и уникално.Видях другите хора...но не в обичайни
те им дрехи,цивилните,а бяха в БГ народни носии.Всъщност,това
бяха мъжете,а жените бяха облечени в някакви особени дрехи,
които ни най-малко имаха нещо общо с фолклора,а бяха в сребристи
костюми,някак приказни...някак космонавтски...Лицата на всички
грееха-в прекия и преносния смисъл.Бяха обвити в някакъв златист
ореол-мъжете,а жените в сребърен.Излъчваха чувство на обич,
топлота,приятлелство и бяха...бяха лишени от всякаква злоба
и омраза.Все едно бяха деца.Крехки и добри деца,но пък тук
нямаше нищо,което да ги нарани.

Изпитваха абсолютна свобода,пееха,танцуваха,сякаш изпълня
ваха някакъв елфически танц.Само моя милост си беше облечен
в...ежедневния си шлифер.И се опитах и аз да се отпусна и да
се отдам на импулса.

Другите ме подканваха да отида и танцувам със тях,бяха необик
новено сърдечни,бяха топли,аз отидох при тях и колкото можех
се отдадох на Танцът на Душите.Следвах го,въпреки,че все още
не бях съвсем готов за това.

В един момент от небето взе да се спуска светлина,която погълна
всички.И в един момент вече нищо не виждах.

После всичко свърши.Върнах се обратно в тялото си,а това беше
съпроводено с едно особено чувство...събудих се...тялото ми
болеше и гореше,а главата ми да не говорим.Това чувство ми
беше познато...и беше подобно на тежък махмурлук.А Богинята,
Бога и Луцифер са ми свидетели:предната нощ не бях близвал
и капка.Аз по принцип съм въздържател,макар че от време на
време обичам да се отварям и да прекаля с алкохола...но не и
тази нощ.

Главата ме боля няколко дена след това...а още по-странното е,че
на другия ден една приятелка ме сканира и...видя същото това
ореолче около мен,златното,което имах и другите.Случвало ли ви
се е да сънувате и после да се окаже,че не е било сън?

Колкото и странно да е като замисъл,това беше прекрасно прежи
вяване.Това беше докосване и единение с колективната душа
на българите,тайнство на обичта на хората едни към други.

Вярно е,че тук,в това измерение,българския манталитет е груб,
в много случаи недодялан,лош...На по-дълбоките нива обаче
не е така.Действителността е твърде груба за да излезе това,
което е навън.Дали за всички българи важи това?Не знам.Не
се наемам да обсъждам проценти.Самият аз съм срещал хорска
та лошотия,злоба,жестокост.Хора,които съм бил готов искрено
да обикна и да приема като свои братя-точно така,както беше
в Танца на Душите,са ми причинили нещо твърде гадно,което
не бих простил.Нещо повече-рано или късно ще получат това,
което заслужават.И все пак не мисля,че Танцът на Душите е мит
и че единствената реалност е това сиво,жестоко и неумолимо
битие.

Та темата се отнасяше до болката от любовта и можем ли да
изпитваме любов чрез болка.Отново ще се върна към героя
на Екзюпери.Чели ли сте книгата?Ако не,направете го.Обърне
те внимание на момента с Кладенеца.Както и Малкия принц и
Лисицата.Защо накрая тя каза:аз ще плача?Какво е "връзване
то"?Да,както и да го погледнеш,обичта е себеотдаване.Тя е
саможертва.А тя винаги е свързана с болка.Помнете:има болка
която те издига до небето.Има и такава,която обаче те превръ
ща в животно и те хвърля в мръсотията на живота.Аз говорих за
първата.Нея е имал предвид и Джералд Гарднър,основателят
на Уика,когато е писал "Митът за Богинята" и която четохме в
тая тема.Защо трябва да се тълкува той само от сексуалната стра
на на нещата?Нима любовта между мъжа и жената няма чисто
емоционални и духовни измерения?Нима те не са болезнени?
Понякога малко,понякога много?


Да ви кажа,не че го уважавам много като автор,но Морган
Скот Пек в "Изкуството да бъдеш Бог" говори за тези неща.
Болката от отдаването на (психическа) енергия,от катексиса.Той винаги ще е болезнен.А може ли без него?Ако да,това означа
ва да се откажем от любовта,от секса,от приятелството,от всичко
което движи света.Болката е нещо преходно...тя идва и си отива
и е нищо в сравнение с Екстаза от Разтварянето и Единението с
Бога.

[WandaBlenda]

От Малкия Принц не си спомням много.Май единственото което си спомням е когато предлагат на малкия принц хапче против жажда защото това щяло да му спести поне една минута.На всяко пиене по една минута си е много спестено време.И като го питат какво би направил със спестеното той казва че би го използвал за да стигне до някое изворче Незнам защо само това ми е останало в съзнанието от малкия принц.
Във всеки случай Ариеца пак ни бръкна в душите.

П.П.Lunohod въобще не ме вълнува какво си мислиш и как наричаш жените със собствено мнение:mrgreen: Не си от мойта планета.Не си и от мойта кръвна група.

[Cath]

обожавам тази книга. най-любимият момент ми е този:

http://www.viavita.net/prikazki/cveta_na_jitoto.htm

обичам и момента със змията...
"само с едно ухапване ще те върна там от където си дошъл" ...нещо подобно....

[sanguinary]

Интересна тема и насока на дискусията...

тук говорихте май за легенди в началото
а още по- в началото за Уика...

странни мисли за хора, изкушени от магията...

Някои неща просто си приличат котенце...
Легендите са поучителни предания от отминали, стари времена ,имащи за цел да ни поучават и да не правим грешки повече от един път.
Може би защото човек няма толкова много време за да се учи от своите.
А и няма как да се разказват легенди, без да се обсъждат след това... освен ако няма отделна тема "обсъждане на легендите от тема легенди"
Съгласен съм,че щеше да е доста по-добре,ако поне през един постинг присъстваше някаква притча,сказание... легенда или мит оцелял във времето. Доста повече неща се казват там,от колкото ние можем да изкажем и за сто подобни форума, стига да има кой да слуша...
Опитах да се вмъкна ,но успех нямаше и частичен. Може би всеки знае приказки,които другите не знаят... но ще си остане така изглежда...
Малкия принц...
Всъщност няма да се опитвам да намеря думи или да го затварям в някакви определения или резюмета.
Само ще кажа,че там е единственото място, в което няма как да оспоря наличието на чиста любов. Никоя друга творба ,никой човек,никаква сила не ме е убедила в това...

[Kotentseto]

Варварино,

нима легендите за Уика имат общо и си приличат с изнасилването?

Не го разбирам това.
не ме смущава обсъждането като факт, а като насока.

ето моя принос в спора. крайно философско стихотворение, което прочетох и запазих отдавна:
Научих .....

Научих -
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Научих -
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.

Научих -
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.

Научих -
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.

Научих -
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих -
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих -
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.

Научих -
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.

Научих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.

Научих -
че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих -
че е много по-лесно
да реагираш вместо да помислиш.

Научих -
че трябва винаги да се разделяш
с тези които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път когато се виждате.

Научих -
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих -
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.

Научих -
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.

Научих -
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.

Научих -
че герои са хората,
които правят това което трябва се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията.

Научих -
че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих -
че има хора които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат.

Научих -
че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих -
че с най-добрия си приятел можем да правим всичко
или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Научих -
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих -
че понякога когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.

Научих -
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.

Научих -
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.

Научих -
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рожденни дни си празнувал.

Научих -
че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.

Научих -
че семейството ти няма винаги
да подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.

Научих -
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.

Научих -
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трява да се научиш
ти самият да си прощаваш.

Научих -
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.

Научих -
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих -
че понякога когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна
дори и да не искам.

Научих -
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.

Научих -
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.

Научих -
че няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем че приятелите се променят.

Научих -
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих -
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.

Научих -
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.

Научих -
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.

Научих -
че независимо от последствията,
тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.

Научих -
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.

Научих -
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.

Научих -
че дори когато мислиш,
че нямаш какво повече да дадеш,
когато приятел повика за помощ,
ти ще намериш сили да помогнеш.

Научих -
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.

Научих -
че парадигмата в която живеем,
не е всичко което ни е предложено.

Научих -
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.

Научих -
че хората на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.

Научих -
че, въпреки че думата "любов",
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това в което вярваш


Kathy Kane Hansen

[Arhimikus]

Не искам да ви се бъркам, но моля, придържайте се към темата, или ще се наложи да трия някой не така "красиви" постове.
И между другото, това, което е постнала Кат е много смислено, макар че е във формата на разказче "легенда" ;)

[sanguinary]

ПП. sanguinary как не те домързя да изпишеш толкова букви.Аз честно нямах нерви да прочета всичко.Не вярвам да има много хора които са го направили.Не им се ядосвай така на хората.Излишно е да се палиш толкова.Със сигурност с писане няма да ги промениш нито пък ще успееш да ги настроиш да свирят по твойта гама.Няма разлика между теб и Lunohod.И двамата се опитвате да направите едно и също.Да наложите собственото си виждане.

Според твоята логика,това би било вярно за всеки. Прочети си го пак това с удебеления шрифт и ако искаш смени моето и това на другото момче имена,с някакви произволни на хора,които пишат изобщо нещо,някъде.
Егоист щях да бъда,ако бях запазил смеха само за себе си,нали така?

Това "много писане" е статия написана от човек,чието мнение споделям. Със сигурност не бих използвал такива думи аз,но в случая няма как да не се съгласите, че самата реалност си е извратена и вулгарна днес и всяка цензура би затруднила онези, които искат да се запознаят с тази реалност.

Мелина, някои от въпросите ти са на място, но притчата, която разказа е по-важна и за това няма да ги обсъждам тях и да обезсмисля усилието ти да се придържаш към темата, която е далеч по-интересна.
Поне твоите усилия.
Преди още да бях стигнал до краят на тази притча ,се сетих за една библейска... поговорка ,в която се казва, че прекаления праведник и богу не е угоден.
Посмях се също така,понеже си припомних един случай от преди 5-6 години, когато бях в едно село в Рила, където отивах за цигари до магазина. След като вече установих,че е затворен и тръгнах по обратния път, всред облак прахоляк различих силуета на крава,която препускаше към мен. Усещах как земята се треса от набиващите копита в нея ,а шума който вдигаше заглуши всичко наоколо.
Имах много малко време за да осуетя намеренията й да изтества здравината на ребрата ми,а колкото и да се озъртах ,вариантите сякаш намаляваха. Тогава чух викове от някъде и се обърнах:
"Момичееее ,хвании яяя,хвани краватаааа"
Стар човек, гол до кръста и със сламена шапка, тичаше подир кравата размахвайки голяма гега в ръката си и по всичко личеше ,че аз би трябвало да съм това момиче, което да спре устремния галоп на животното.
Вече набелязах една ниска постройка,нещо като малка плевня ,към която тичайки извиках "Да бе да,аз да не съм тореадор"...
Вече на безопасно място, остана само да проследя финалния спринт на кравата, която няма и десетина метра по-надолу беше спряна от малко момче ,което я доведе на дядото ,дърпайки я за едно въже.
Аз бях на гаража, а ченето ми под него... Дядката се взираше в мен явно осъзнавайки ,че всъщност момичето не е съвсем момиче,освен по коса :
- А бре ей, младеж... Оти ми не доведе кравата ,ми се набра на витогата? (витога не зная какво е ,но явно е това,дето съм се качил на него)...
- Страх ме хвана. До сега не съм си имал работа с крави и никакви едри животни.
- Аман от градски моми. - рамрънка се дядковеца и си потегли с кравичката.
Е после добре се посмях де ,след като срама и вцепенението от случката отминаха.
То не е много за разправяне де,но просто се подсетих, пък и ей така за разведряване

[Melina]

хахаххаха
Браво Sanguinary :):) успя да ме разсмееш рано сутрин. Искрено се смея на случката. Наистина много забавно. Благодаря.

[Poison]

Стига плювни ми дайте някоя легенда? като тая за конникът без глава. Слийпи холоу. Гледах филма маняци. колко и историята. няма ли такива български?

[Lunohod]

добре ето:
http://www.magicgatebg.com/forum/viewtopic.php?t=622
особено интересна е легендата за Изида и Озирис
и също е много интересно кои са атрибутите на Озирис,които стават символи на власта на фараоните...
Пък най са интересни"глупостите",които е писал Плутарх:"...говорят че Изида и Озирис,влюбвайки се преди още да се родят,били вече свързани в мрака на лоното(...)"

[sanguinary]

Склонен съм да повярвам в непреходността на любовта като явление...
Това, че някога хората не са се самоидентифицирали с физическите си тела е истина, а според мен е и правилно. Сега трудно би било някой да го проумее. Всеки сочи себе си и казва "ето,това съм аз"...
Съответно със смъртта си той изчезва и няма "аз"...
Египтяните, както и много други цивилизации и народи са вярвали ,че материалното тяло е само материална дреха, която се облича за да бъде изпълнено определено нещо тук в материалния свят. Дали в името на богове, на които се кланят или просто за продължение на дадена кауза или учение, много неща са, но това е основното.
Нещо като превозно средство... макар че според мен е ограничаващо и е подвластно на гравитацията и всякакви външни влияния.
Та няма значение с каква дреха си вмомента луноход, ако си обичал, то в каквато и форма да преминеш това не се променя. То е над всичко, което можеш да си представиш. Време, пространство,вселена...
Мелина
Радвам се, че не е било напразно писането ми

[ekaya]

можем ли въобще да кажем със сигурност какво е "любов" - та всеки я вижда и рабира, дори чувства по различен начин и даже в любовта си чавек остава сам, както в раждането и смърта си любовта се променя когато е възмездна, когато се поставя в рамките на взимам-давам... тя не е сделка
Физическото - Кръвожаден много е хубаво това, което каза за него, да възможно е,но колко са тези хора, които могат да го направят

[Lunohod]

М да, и двамата казахте много смислени и важни неща )

[AryanSun]

Преди началото на Времето,съществуваше Единният.Единният беше
всичко и всичкото беше Единният.

Едно огромно разширение,наречено Вселена-това бил Единният.
Всепроникващ.Всемогъщ.Винаги променящ се.

Пространството се движило.Единният формирал енергия във две
форми,еднакви и същевременно противоположни.Те били Бог и
Богиня,произлезли от Единния.


Богинята и Бога се протегнали,благодарили на Единния,но
мрак ги обгръщал.Те били сами,само с Единния.

И те формирали енергията във газове и газовете в слънца и плане
ти и луни.Те изпълнили Вселената със въртящи се сфери.Светлина
изпълнила мрака от милиони слънца.И Бога и Богинята били доволни
от тяхната работа,радвали се,обичали се и били Едно.

От техния съюз произлезли семената на живота и от човешката
раса,така че ние да можем да придобием инкарнация на Земята.

Богинята избрала Луната за свой символ,а Бога-Слънцето,за да напомнят на обитателите на Земята за себе си.

Всички са родени да живеят,умрат и после пак да се възродят
под Слънцето и Луната;всички неща минават по този път и всичко
се появява с благословията на Единния,който е съществувал още
преди началото на Времето.

(по Скот Кънингам)

[night_wish]

това е много хубаво:) този Скот Кънингам има ли и други книги с подобна тематика?

[AryanSun]

това е много хубаво:) този Скот Кънингам има ли и други книги с подобна тематика?

Три книги има на български той-"Магическо домакинство",
една книга за масла и отвари и "Земната сила".Иначе отдавна
търся някои от другите му книги,които са безценни за мен,но
трябва да ги поръчвам от чужбина.Все пак виж раздела за Уика
в Меджикгейт,ритуалите за сабатите са от книгата му за ръко
водство за самостоятелна работа на практикуващия Уика.Не
напразно е един от най-обичаните и ценени автори на тема
тика Уика и вещерство.

[night_wish]

хм...аз имам "магическото домакинство", но не бях обръщала внимание, че е негова:) благодаря за инфото

[Poison]

Търсих я в нета да си дръпна ма не я намерих. само по книжарниците ли я има?

[AMON RA]

мммммммдаа само по книжарниците. вземи си я нямя да съжалявяш

[autumnia]

Това "много писане" е статия написана от човек,чието мнение споделям.

Този човек на 'Негово Величество' Карбовски прилича ми се струва хахахахах. Обаче накрая ще взема да изчета всичко, което е написал и това, което се кани да напише, и ще се просветя и ще ми мине мерака да издевателствам върху звънеца му хаахахахахахах