Кои са днешните вещери?

[Wizard]

Преди време имах една тема за вещерството през средновековието, не знам, може още да е тук... Това е друго мнение на Вивиан Краули, относно вещерите и вещерството. Затова сега помествам тук нейните виждания, за да не се получи така, че някой от форума да не остане с погрешни разбирания, относно това КОИ са Вещерите и Вещиците.


[align=center]КОИ СА ДНЕШНИТЕ ВЕЩЕРИ?[/align]


[align=justify]Кои са те, хората, които наричат себе си вещери, които следват древните пътеки и практикуват магическите традиции, кои са тези, които отново общуват със смълчаните от векове насам Богини и Богове? Това са мъже и жени от исички националности и раси. Сред тях има и млади, и стари, и бедни, и богати. Това са хората, осъзнали обстоя телството, че материята не изчерпва цялата вселена; че науката не може да отговори на всички въпроси; и че това не може да бъде направено и от така наречените световни религии. Тези мъже и жени са си припомнили нещо, което повечето от нас са забравили. От една страна, това е древната мъдрост, а от друга - правилното отношение към всяко нещо, което ни заобикаля.
Хората се обръщат към уика по много причини. Някои търсят окултни сили и знание. Други са привлечени от феминизма и ролята, която уика отдава на Богинята; трети са водени от загрижеността си за Природата и почитта си към нея; четвърти се стремят към духовно преосмисляне и трансформация.
За някои магията е атракция. Джералд Гарднър, един от „основателите” или възродителите на съвременната уика, пише: Вещерството е било и продължава да бъде култ, който не е за всеки. Ако нямате интерес към свръхестественото, усещане за тайнство, за възможността да се изплъзнете за няколко мига от делничния свят в света на вълшебствата, магията би била безполезна за вас.
Много от нас се присъединяват към уика, защото вече се възприемат като вещери. Те сигурно имат усещането за вътрешна сила, която не знаят как да назоват; усещането, че тъкмо отвъд пределите на нашите възприятия съществува един друг свят, който не можем да видим, чуем или докоснем - една приказна страна. Страна, която може би сме посещавали в сънищата си.
Някои от нас осъзнават, че част от тази приказна сила се намира в самите нас. Може би ни се е случвало да имаме прекогнитивни сънища. Понякога сигурно сме предсказвали бъдещето и вероятно сме се опитвали да развием тези свои способности чрез гледане на карти „таро” на наши приятели. А може би сме изпитали страх, когато тези наши предсказания са се сбъдвали и това ни е накарало да спрем да се вглеждаме в тайнственото огледало на бъдещето.
Вероятно знаем, че сме способни на малки вълшебства. Например да си пожелаем нещо много силно и то да се сбъдне. Може би сме опитвали да приложим на практика прочетеното в някои магьоснически книги. Или в разговорите си с наши роднини сме открили, че някои от тях притежават ясновидска дарба. Възможно е нашата баба да е умеела да предсказва бъдещето, като е използвала листа от чай, или пък нашият дядо е сънувал смъртта на близки хора, ден преди тя да дойде за тях. Може би сме имали леля, която е била медиум, или дядо - духовен лечител; прабаба билкарка и знахарка на общността в дните, когато и кой не е можел да си позволи лекар освен в случаите, огато смъртта е била вече близо.
Това наследство на духовна сила и „ясно виждане” може би е било част от нас още от детинство, но може би не сме знаели как да го изразим; или пък е било потискано. (Wizard: Обикновено това не се осъзнава. Може да се прояви след трагичен инцидент или да ни се случи нещо, което психически да “отпуши” тези наши вродени способности). Възможно е да се е проявило в юношеските ни години, когато тинейджърите често усещат така наречената психокинетична енергия. Когато минаваме покрай светлини, те започват да премигват, фотокопирните машини забиват и спират; вазите подскачат от лавицата по един необясним начин и се разбиват на пода до краката ни. В много случаи нашите родители не могат да обяснят тези неща, така че ние трябва да търсим отговора другаде. Сигурно сме се натъквали на книги за магия, картите „таро”, астрология, ясновидство и лечение. Може би сме открили, че в религията, в която сме възпитани, няма място за тези зкуства и че съществува друга религия, която им отдава ужното значение. Уика е именно такава религия. В раните години на възраждането й повечето хора се присъединиха към нея във връзка с окултното – може би защото останалите важни страни на уика не са били така добре известни. Днес обаче нещата стоят по съвсем друг начин. За жените уика е духовен път, който им дава възможност да почитат Божественото в неговата женска форма – Богинята. Много жени се обръщат към уика посредством феминизма. Те преоценяват думата вещица и осъзнават, че тя въплъщава в себе си вътрешната сила, присъща на мъдрата жена. В миналото тя е била традиционно жената, която е бабувала на останалите жени в селището. Тези от нас, които са запознати с картите „таро”, свързват мъдрата жена с Кралицата на Пентаклите – наистина една Земна дама! (Пентакълът е един от четирите основни предмета на силата, широко използвани във вещерската и ритуалната магия, който традиционно се свързва с елемента Земя. Най-често представлява дървен диск с големина около 15 см в диаметър, върху който се очертава или гравира пентаграма. Другите предмети са: меч (Огън), жезъл (Въздух) и чаша или граал (Вода).) За други очарованието се крие в ролята на вещерски жрици, която жените могат да изпълняват в уика. Тя им позволява да осъществят едно духовно призвание, което обикновено е недостъпно за тях в съвременното западно общество.
Жените не са единствените, които почитат Богинята. За мъжете проявлението на Божественото едновременно като Богиня и Бог, отразено в уика, също крие своето очарование. Общото мнение е, че вещиците са жени, и това може да бъде пречка за мъжете, които се интересуват от уика. (Обобщено, значението на английската дума „witch” е вещица. Днес тя се използва за обозначаване както на жените, практикуващи уика, така и на мъжете. В българския език обаче съществуват две различни думи за двата пола – респ. „вещица” и „вещер”. Подобно на англо-саксонската „уийсп”, българската дума вещер, съотв. вещица означават „човек, който е вещ, който знае, мъдър човек”.) Всъщност както жените, така и мъжете могат да бъдат „вещици”. Мъж вещер не означава зъл магьосник или обаятел. Представата, че вещиците могат да бъдат единствено жени, произхожда от недалечното минало. В разгара на гоненията на вещици в Европа и Америка, са били преследвани и убивани както жени, така и мъже, и когато аз се присъединих към уика преди двадесет и пет години, съществуваха повече мъже вещери, отколкото жени вещици. За мъжете е трудно да нарекат себе си вещица (английското значение на думата). Ето защо бихме могли да гледаме на тях като на вещери. Традиционно мъжът вещер е човек, който живее на село. Той е в непосредствена връзка с природните елементи, знае как се обработва земята, как се лекува счупеното крило на птица или болно дете; той обича Богинята и се прекланя едновременно пред нея и пред Бога, независимо от това какво му казва която и да било църква.
Друг път, който води към уика, е свързан с нарастващата ни загриженост сред съвременното общество, относно състоянието на околната среда. Уика почита природата като проявление на Божественото. Земята е нашата духовна майка и за последователите на уика Божественото не е „някъде там”, а навсякъде около нас. Природата сама по себе си е свята и неприкосновена, израз на Божествената жизнена сила. „Грийнпийс”, акциите в защита на околната среда, вегетарианството и защитата на правата на животните, всички те са израз на един възраждащ се дух на преклонение пред Земята. То е било присъщо и естествено за нашите древни предци, но последните векове на градски живот са задушили тази свята почит.
Посвещението, в смисъл на индивидуално преобразяващо изживяване на Божественото, несъмнено е една от магнетичните сили, привличащи хората към уика. В някои традиции на уика се преминава през три или четири церемонии на посвещение, които отбелязват различните етапи на духовното трансформиране на индивида. Тези ритуали оказват силно духовно и психологическо въздействие, което влива нова жизнена сила и обновление.[/align]


[font=Times New Roman]Вивиан Краули[/font]