[/align]
Съществува един свят, който е между приказните истории и документираните от историци и хроникьори свидетелства. За друидите се говори, че са били достолепни мъже с дълги бради и къдрави коси, излъчвали са особена светлина и са берели имел в дъбовите гори. Пророкували са сред каменни олтари, наречени долмени, където са правели жертвоприношения. Истинската история на друидите е друга, без съмнение по-семпла, но все така пленяваща.
Нека в началото уточним, че думата друид няма никаква връзка с дъб, както без основание се е смятало. Причината за това е Плиний, който в своята Naturalis Historia XVI, 24 споменава, че друидите почитали това дърво. „Те винаги използвали дъбови клонки за всеки свой ритуал”. Така се е стигнало до заключението, че името им идва от гръцката дума drus (дъб), дори някои хора все още поддържат тази теза. Но тук става дума за нещо съвсем различно. В митологията на северните народи дървото се свързва с понятието съзнание. Плиний говори за дърво, а не конкретно за дъб. И така, можем да кажем, че думата друиди (хората на дърветата), означава хора, които имат съзнание, от индо-европейската дума wid (мъдрост).
Келтите са били наричани така в Англия и Уелс, с името гаели са били познати в Шотландия, а с гали – в Галия. Според техните традиции, те били колонизирали в древността една „девствена земя”. Около 1800г. Пр. н. е. начело на друидите бил патриархът им Хю Гадарн (Стоунхендж), съвременник на Аврам. Келтите не съхранили никаква писменост. В изграждането на храмовете си не използвали никакъв метал. Това било библейското „каменно царство”. Можем да си представим тяхното преселение благодарение на малките хълмчета от камъни, оформени като пирамида – „келтските могили” и да ги проследим от средния Изток чак до древна Британия или, по друг начин казано, от тяхната родина близо до Ефрат (3000 г. пр. н.е.) чак до новите им земи в днешна Великобритания, Ирландия и Галия от началото на нашата ера.
Според традицията, първата надгробна могила била издигната от Яков като символ на договора му с Лабан. „Яков взе един камък и го положи като паметник. Яков каза на братята си: Съберете камъни. Те взеха камъни и ги струпаха на купчина. После седнаха отгоре да ядат, там, на върха на грамадата. Лабан го нарече Jegar-sahadutha, а Яков го нарече Galeed (Галед). И Лабан каза: „Нека тази могила от камъни служи за свидетелство между теб и мен! Ето как му бе дадено името Галед.” (Битие, 31:45-48 )
Друидите са играли важна роля в келтските общности. Цялото това множество от популации е обитавало области, простиращи се от днешна Унгария чак до британските острови, от долината на По, до устието на Рейн, от Източна Европа и Мала Азия до северна Африка, Испания и Франция. В De Bello Gallico VI, 13/14 Цезар казва за тях: „Друидите са пазители на религията , те правят жертвоприношения и имат собствено учение. Те обучават много млади хора. Много уважавани са и тяхната дума е решаваща при спорове. Раздават правосъдие и създават закони, разрешават проблеми, свързани с наследство или граници на имоти, определят санкции и обезщетения. Ако някой човек или цяла група не искат да спазват законите, друидите ги изключват от религиозните практики. Очевидно за галите това е най-суровото наказание. Друидите не участват във войни и не прибягват до оръжие...”
Понятието друид предполага цяла съвкупност от достойнства и специални права. Друидите са познавали законите, били са проповедници, поети, владеели са ораторското изкуство. Гръцките и латинските автори ги определят на първо място като философи, а после като вълшебници, ясновидци, певци и поети. Диодор от Сицилия потвърждава, че нито един жертвен ритуал не се е извършвал без присъствието на друид, посветен във философията. Древните автори говорят винаги със възхита за друидите, като никога не ги възприемат като примитивни магове. Дивициак в своята творба De Divinatione I, 40 пише: „Друидът твърди, че познава природните закони – това, което гърците наричат физиология. Той притежава сила да усеща и обяснява знаците и да предсказва бъдещето.”
Иполит казва в Philosopfumena I, 25, че друидите изучавали в дълбочина учението на Питагор. Климент Александрийски в Stromata I 15, 71 потвърждава, че Питагор е познавал учението не само на брамините, но и на друидите. Те са били сравними по начина на преподаване и изучаване, а поезията и законодателството им също били сходни. Основите на келтското право били сходни на тези с древното индийско право. Майлс Дилън, професор по келтска история в университета в Дъблин, прави изненадващо сравнение на арийските индийци и ирландските друиди. В древна Гърция се учудвали, че тези варвари (така гърците и римляните наричали всички останали народи) са имали значителна философска система и филисофски и религиозни традиции на толкова високо, от интелектуална и духовна гледна точка, равнище.
Цезар казва за келтите: „Друидите учат хората, че душите не се загубват, а преминават от едно тяло в друго.” Друидите са били приближени на цяра и са управлявали с него. В келтското общество, държавата, преходното, е служела на мъдростта на друидите, на вечното.
При римляните и по-късно в римската църква, вечността в е служба на преходното.
Много информация по тази тема ни дават освен римските историци, но и документите и древните традиции, датиращи от първите векове на християнството в Древна Британия, в Ирландия и Уелс. Произходът на християнството и събитията от първите векове са представени по твърде различен начин от това, в което Църквата се опитва да ни накара да вярваме. Най-първите сведения за келтите са ни предадени от Юлий Цезар, Дио нКасий, Тацит и Суетоний и по-късните римски автори. Спред наличните документи, напълно невъзможно е да се определи като „варварска” високо развитата цивилизация на Британия.
Диодор от Сицилия (умрял 14г. пр. Хр.) описва по следния начин жителите на тази страна: „образовани, любезни към чужденците... почтени, изключително честни и много далеч от хитруванията на някой хора сред нас; те се задоволяват с обикновена храна и не се стремят към лукс, нито към богатства.” Римляните и келтите са били в непрекъснат обмен в областта на културата и на вярванията. Друидите е трябвало да минат през три степени на посвещение преди да стигнат до Мистериите. Казвало се е за тези, стигнали до края на третия етап, че са „новородени”. Достигнали до ученията, които проповедниците на друидите пазели от древни времена, посветените били считани за „удостоени с благоразположението на боговете”. Именно от тази група посветени са били избрани религиозните и политическите водачи на келтите. Те са почитали една „Мадона”, носеща дете на ръце. На 25 декември празнували раждането на божия син. За друидите кръстът и змията били свещени символи. Когато дошли римляните, келтите имали вече 2000 години история. Важни за тях били 3 неща: „Всеки човек има 3 задачи: да почита Бог, да се държи справедливо с всички, да умре за страната си.”
Друидите били преди всичко аристократи, понеже притежавали кралско свещеническо звание. Орденът включвал главно царе, принцове и благородници. Тяхната власт и влияние са били огромни. Те можели да наложат най-строгите наказания. Това, от което хората се страхували най-много, нещо като отлъчване, щяло да ги засегне в два свята – сегашния и този, който следва. Храмовете на друидите били кръгли, отворени навън, отстрани и отгоре. Формата им представлявала небесният купол и никакъв метал не трябвало да влиза вътре. Един „кромлех” (камък за преклонение), служел за олтар, а друг, издълбан – за съд, в който да се събира водата от свещения неопетнен дъжд. Друидите не правели никакви церемонии преди изгрев и след залез слънце. Кръговата форма на храмовете им символизирала също вечния цикъл на природата. Входовете също имали символична роля, като някои от тях достигали дължина от седем мили (11 километра). Институциите на друидите в древна Британия през първи век включвали повече от 60 университета и 60 000 студента. Около 20 години били необходими за да се постигне мъдростта на друидите. Тези училища и университети имали статут, сравним с този на нашите и много хора избирали да учат там. Според гръцки и римски източници, изглежда, че много от благородниците и заможните хора от Атина и Рим изпращали там децата си, за да изучават там право, науки и религия.
Римските управници за знаели за превъзходството на тези университети и са правили опити да ги премахнат. Те успяват да направя това чак след 325г., когато Църквата и държавата влизат в ужасяващ съюз. След указите на Август и Тибреий било решено, че друидизмът трябва да бъде унищожен под предтекст, че действията на проповедниците са били причина за въстания и предателства.
Имел
Знанията на друидите за растителния и животинския свят, използването за медицински нужди на билки и растения са впечатляващи и са основани на дълбоко познаване на човешкото същество. Тези „надарени със знания хора” почитали имела, не защото от него правили „магически отвари”. За тях, освен че бил важно лечебно растение, той бил също и символ на висшия живот. Имелът не докосва никога земята, а черпи живителните си сили от вековните дървета, например от дъба, растящ в големи групи – гори, които за друидите били свещени.
Имелът не е паразитно растение. Той поема водата от дъба, без обаче да го ощетява: в действителност това растение само си изгражда хранителните вещества посредством хлорофилната си функция. Мъдреците и проповедниците, които познавали лековитостта на имела, го приемали като дар от висшия свят, света на живите, дар на „кръга на Гуинфид”. Растението не е зависимо от сезоните – неговите месести плодове узряват през зимата, кръгли са и семената им растат както нагоре, така и на долу. Сякаш това растение не е земно и има специална връзка със светлината. Друидите виждали в него очевидно свидетелство за божествената помощ, дарена на хората, влезли в кръговрата на опитностите.
Това малко растение живее в гъстите гори, които по онова време заемали хиляди хектари. Местата, където племенните борби едва се чували, където царувала безкрайна тишина , докъдето не достигало насилието на развиващите се и упадащи цивилизации. Птиците кълвели плода и благодарение на тяхното естествено храносмилане разпръсквали семената му по другите дървета. Или търкали клоните с клюновете си, по които полепвали семената и така те попадали по други дървета.
Имелът е бил използван и за лечение на „свещената болест”, епилепсията. Друидите не знаели, че растението съдържа вещества като полипептидите например, но знаели, че понижава кръвното налягане предотвратява разрастването на туморите, понеже е способно да запази светлината и жизнената топлина. Сега разбираме защо тези мъдреци, мъже и жени, надарени със съзнание, излизащо извън времето и пространството си, считали растението за дар, идващо направо от „необятната шир”, или казано по друг начин, от „Страната на живите”.
[align=right]Списание "Пентаграм, Лекториум Розикруцианум" бр. 1 2007[/align]
