Различните Проявления На Вещерството.
САБАТЪТ. Сабат е дяволска литугрия (според някои личности), отслужвана от нейният проповедник, т.е. от вещера. Начинът по-който са били свиквани нощните сборища, си остава загадка. Призивът достигал както до бедните селски колиби и къщи, така и до феодалните замъци. Отиването на Сабат, обикновено става в сряда или петък. Вещицата била гола пред огнището и намазвала тялото си с благовонни масла и изпивала специално приготвен прах в който имало и беладона, яхвали метлите, по които нито една жилка небивало да се пресича на кръст. Трябвало разбира се и да не се прекръстват. Като се отправяли към определеното за дяволско място на сборище. Винаги и навсякаде Сборището се провежда сред древни руини. По този начин, чрез Дяволските сборища, се е запазил и затвърдил през средните векове до наши дни един езически ритуал. Мястото независимо къде се намира, е слабо осветено. Хората едва се виждат и по този начин обвиняемите на процесите против вещиците, са доста затруднени да издадат съучастниците си. Техните показания са твърде мъгляви, което пък дава основание на съдиите да арестуват по-голям брой хора. На Сабат, въпреки всичко, присъствуващите са се познавали помежду си, въпреки че се споменават и за сборища на които са присъствували до 12 000 човека (вещиците от Ламбур). Правело се е социално разделение на присъствуващите. Участвували са благородници и високопоставени дами. Дяволът е бил по-любезен с тях, от колкото с другите, и вещиците са били силно засегнати от този факт.
Хората се познават. Малки деца, пасат жаби, облечени в огнени дрехи. Изведнъж се чува музика, на оркестър, накъсана или хармонична, глуха или неясна. Пред тях се издига олтар. Подобен на този от църквата. На този олтар проповедник отслужвал литургия. Казвал я отзад напред, което се разбира от само себе си, защото церемонията се ръководела от Дявола, великият господар на отрицанието. Причастия се правели с черна ряпа, вместо бяла нафора. Следвало пиршество, на което храната била, или невероятно вкусна, или гнусна мърша. Ястията не са били осолявани, тъй като солта е имала ритуално действие (прогонва злите духове, демоните...). След това започвали да се молят на Дявола, като го целували по-най циничен начин, и му се изовядвали за всички злини, които били успели да направят: омагьосвали животни, успешни криминарни аборти, сполучливи черни магии, любовни билета, които правели сърцата безчуствени и мъжете импотентни, риби хвърлени в изворите за да измре добитъкът, и в кладенците за да се изтровят бедните.
По-късно, пред одобрителният поглед на Дявола, който възнаграждава най-лошите (обратно на Божията справедливост, в която те вече не вярвят), се наказва този, който е извършил най-малко злини, т.е. този, който все още е подвластен на Христовата църква. После всички танцуват, танцуват за да забравят. Главите им се въртят в пъклено хоро. Всички се смесват помежду си. Развихрят се порочни страсти, отприщва се потискана похот.
Всичко това продължавало до първи петли. Тогава всичко изчезва. Треперещите вещици се завръщат в разнебитените си къщурки. Метлите им стоят неподвижно до огнищата. Посинелите от студа тела на вещиците си почиват в мизерните легла. Животът продължава своят ход, с неизбежната им немотия и растящото желание за нов поход към Големият Черен Козел.