Песента на Богинята (по Скот Кънингхам)

[Lustre4108]

Това е Песента на Богинята, която съм взел от книгата на Скот Кънингхам "Уика за самостоятелния практикуващ"

„Аз съм Великата Майка
Почитана от цялото творение , но съществуваща отвъд съзнанието на всички създания
Аз съм първичнта Женска сила , безпределна и вечна.
Аз съм Младата Господарка на Луната , изворът на Всичката Магия.
Ветровете и танцуващите листа пеят моето име.
Аз нося нарастващият лунен сърп на челото си
Моите крака почиват в звездните небеса.
Аз съм мистериите неразкрити , новият път , който предстои.
Аз съм полето , недокоснато от ралото.
Радвай се и чрез мен ще познаеш младостта в нейната пълнота.

Аз съм благословената Майка , нежната богиня на Жетвата.
Аз съм облечена в дълбокото студено чудо на земята
И златото на нивите , натежали от узряла ръж.
Аз управлявам приливите на Земята;
Всички неща идват до зрелост според моя сезон
Аз давам подслон и лечение.
Аз съм даряващата живот Майка, чудната господарка на плодородието.
Почитай ме и като Старицата
С мен завършва цикъла на живота със смърт и прераждане.
Аз съм колелото , сянката на Луната.
Аз управлявам приливите в жените и мъжете и давам освобождение и обновление на износените души.
Мрака на Смъртта е моето обиталище ,
Но радостта от раждането е моят Дар.
Аз съм Господарката на Луната , Земята и Морето.
Моите имена и сили са многобройни.
Аз съм изворът на магията и силата , на мира и мъдростта.
Аз съм вечната Дева , Майката на Всичко и Старицата в тъмнината.
Аз ти изпращам благословия и безгранична Любов”

[Lustre4108]

А ето и Песента на Бога (пак от същата книга):

„Аз съм лъчистият крал на небесата
Аз потапям земята във топлина и окуражавам скритото семе на творението да израсте до своята зрелост.
Аз вдигам моето сияещо копие от светлина за да осветля живота на всички създания.
Денем изливам моето злато върху земята
Като карам силите на тъмнината да си отидат.
Аз съм господарят на зверовете , диви и свободни.
Аз бягам заедно с бързия елен и летя като свещения орел насред сияещото небе.
Древните дървеса и дивите места излъчват моите сили
А в песента на птиците се излива моята святост.
Аз съм също последната жетва,
Давайки зърно и плодове според сърпа на времето
Така че всички да бъдат нахранени.
Защото без сеидба няма да има жетва
Без зима , няма да има пролет.
Почитай ме като Господарят на Слънцето със стотиците имена,
Духът на Рогатият Елен във дивата и безкрайна жетва .
Във годишният цикъл на празниците ще видиш моето раждане , смърт и прераждане
И знай , че такава е съдбата на цялото сътворение.
Аз съм искрата на живота , сияещото слънце
И дарявам почивка и мир;
И изпращам своите лъчи за да изпълнят сърцата с топлина
И да дам сила на умовете на всички.