Кръст и клада

[ilusia]

Гората - черна
Клоните - умряли
Сърцето на пук на всичко - живо
В болката гори....
скърби... за своето щастие крещи.

Викове отровни раздират тишината,
звездите са злокобни....
Нейде в тъмнината- светлинка
Тръгна натам дъщерята на нощта
С надежда , трепет в душата,
да търси светлината....

Стигна тя до нея..
Кръст и клада.
Огън, плам.......
А посредата - сърцето на жената !

На кладата гори-
зловещо капе кръвта й дори.
И тази надежда се стопи
За идните бъдни дни.
Черни сълзи покапаха
от лицето...на дъщерята

Пресегна се ТЯ през огъня
И жупелтта.
Обгорялото сърце
на сяра миршеше,
пое го в чисти си ръце
и останките му взе...

И изродено на място го сложи
Но не бе като преди
сега в руйните на самотата
и огънят на лъжата
то тупти...и ден след ден се топи

[zaek]

Всичко което до сега си поместила тук много ми харесва не само това.Благодаря ти за хубавите неща всеки има нужда от нещо такова да прочете и браво

[ilusia]

Аз ви благодаря , че ме радвате с думите си
Искрено [glow=red]БЛАГОДАРЯ[/glow]

[Daron`Malakian]

Твоите слова през кръст и вяра болка врязват
Със светлина смъртта и мрака озаряват
Не ни благодари!
Просто пиши,пиши...
И нека с твоят глас запеят нашите души.

Страшно ме кефиш-имаш ли нещо против да си копирам стиховете ти на компютъра си?

[ilusia]

Всички права запазени
Копирай