Мъртвата гора

[ilusia]

Сиуета ми бавно в мрака се топи,
не достигат до него думи и мълви.
Аз си тръгвам по пътя сама.
Път през гора....

Всичко мъртво е сега а аз нося силата
от пепелта да го възродя.
Клонка една нежно докосна
с мъртва ръка , крехкото ми тяло,
за светлина зажадняло,
сякаш и тя чакаше сега...
от свойта сила на нея да даря...

А аз боса...., сама...
приветливо красива,
необичаино свенлива...
вървя ли вървя...

На къде ще ме отведе сега
пътят на мъртвата гора?
Дали в себе си така
няма да се спъна ?
И как отговор да получа сега,
прозрение в нощта,
когато дори незная....
въпросът за деня?

Пейзажът бързо се мени
бързо пред очите ми.
Светът ми лесно се обръща,
в светлината или мрака се загръща.

Стая със безброй врати,
и всяка заключена за мойте
будните очи.
За всяка в себе си ключа нося...
една избрах ,и през нея в търсене на
съдбата си влязах....
познанието да прося.

И ето пак гора , небе
и пак сумрак е....
и рог гърмовен
разцепи мъртва тишина...
и ето аз пак тръгнах
да опознавам света.......
и отново бях сама...
и отново.....

[Daron`Malakian]

Не!Ти никога няма да си сама
в безпощадната тъга...
Гората пред теб поляна ще открие
слънцето тъгата ти ще измие
Ангели ще пеят за твоята душа
и мракът ще тлее зад ръба
Да страдаш не можеш ти сега
защто това е твойта война...
И ти ще пееш дълбоко в сърцето
преплувала морето където
някога души крещяха в ужас и болка...
Намаш право сега
да се откажеш-
това е твойта война
и пее твоята душа...

[ilusia]

Моята война..
моят свят...
Моят живот...
Моята смърт....
Моята отговорност.......


Мерси