Стоманено сърце

[Aine^]

Вървя през планини, минавам морета
срещам чужди земи, различни хора.
Но до къде ще стигна не зная.
Мрачно е в моето сърце,
мрачно е в моята душа,
но имам стоманено сърце да продължа.

Ще извървя пътя си до края,
макар да не знам на къде отивам.
Ще премина през огън и вода
за да стигна края, дори да е смъртта.

Живеем в свят на окови и лъжи,
но аз съм свободна да полетя към неизвестността.
Ще полетя без криле,
ще преплувам морета без ръце,
ще проходя всичко без крака,
но няма кой да ме спре,
защото имам стоманено сърце.

[ilusia]

Сърцето- дар свещенн ,
На човека с любов и нежност подарен.
Без сърце не се живее...
Без него не може човека да пее ,
да се радва да дивее дори да беснее.

Отговори искаш сега ,
а въпроса сама не задаваш си
в нощтната тъма...
Тръгнала на някъде , скитнице
блуднице в самотата на света.

Мила ... няма начин да стигнеш където и да е ако не знаеш на къде си тръгнала и защо отиваш там ;)

[Aine^]

Всеки знае на къде тръгва, но не винаги стига там по начина по-който е искал, а понякога дори в повечето случаи не стига там където иска. Винаги тръгваш някъде, но не винаги стигаш до него. А може би това е въпрос на гледна точка. А понякога търсиш нещо,но не знаеш къде да откриеш вървиш без посока и без цел, но даваш всичко от себе си за да го намериш.

[sesil]

Вървя напред
а пред очите ми си само ти
мираж ли е това или е сън

О как искам оковите да разруша
пред теб сърцето си да даря
в любовта цялата да се стопя
мрака с усмивка да разпръстна
от пепелта да възкръстна

и нова преродена
от теб да бъда заслепена
в сред ад и бури зли
да следвам моите мечти

тъгата и невежеството оковали
мъстта и злобата приспали
узнали тайната на мрака
в огъня пламтящ да изорим
и нови да се преродим

[Daron`Malakian]

мен между Мен

Гняв...
Убивам себе си и пак се раждам!
Страх..
Презирам себе си и пак се влюбвам!!
Миг.
Вчера,днес и утре в едно слива!!!
Вик,
но няма глас и думи няма!!!!
Напред
към миналото бягам
без теб и с теб оставам
премирена:
Лед.
Топя се -бягай!!!!
Заспивай..
Сънят ще те спаси-върви...
далеч от дъждовните очи
на самотата!!!
Спри...
Огледай се.!?
Преплитащи се огледални улици немеят!!
А ти....Къде си ти?
Заспиваш,заслепен от блещукащите
светлини!
Кога?-времева илюзия.
Защо?-въпрос излишен.
Дали?-нежна прелюдия между две очи.





Кой?-не спри!Това е прекалено....
Така,а сега усмихни се...
Стой!!!Снимка-погледни се..
Плачи!!!Сълзите са безплатни.
Не струват те!!!! Не ги пести
Пак,а може би отново
Къде си ти?-
Тук!
Грешка.
Червена светлина.
Съжалявам-не успя!
Не!-отричаш ли?Нима не искаш?
Да?-обричаш се в измама-няма!
Ти или някой друг?
Кой?-не спри!Това е прекалено....

Накъде?!.
Към слънцето?
Но то гори!Боли!
Изгаря кожата!!
Пак!!!
В следващия стар момент.
Гръм.Страх те е!Бягай!
Ала нямаш нозе!Дете!